РЕШЕНИЕ
№ 1076
гр. Русе, 11.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и дванадесета
година в състав :
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора...........................................
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9225 по описа за 2011 г. , за да се произнесе , взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът " БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС " ЕАД -София твърдят , че са се снабдили със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 5281/2011 г. по описа на РРС за сумата от 1030,19 лв., представляваща главница по договор за кредит за покупка на стока или услуга № РЬ1)8-01295943 /
17.11.2008 г., 477,66
лв.-възнаградителна
договорна лихва за
периода 30.04.2009 г.-28.01.2011 г., 228,97 лв. - лихва за забава за
времето 29.05.2009
г.-19.05.201 1 г., със
законната лихва върху
първата сума, считано от 10.06.201 1
г., както и 134,74 лв. - разноски
за заповедното производство.В срока по чл.414 от ГПК постъпило
възражение от длъжницата.Твърдят, че
на 17.11.2008 г. дали в заем
на ответницата сумата от 1000 лв., като тя се задължила да им върне
1507,85 лв.,
разсрочени съгласно погасителен
план на 24 месечни
вноски по 68,54 лв.До подаване на
заявлението били погасени само
две от тях.Според чл.5 изр.2 от
контракта, страните се споразумели,
че
при неплащане на
две месечни вноски,
цялото вземане на
кредитора ще
стане предсрочно изискуемо.Твърдят, че
към
29.05.2009 г. кредитополучателката
изпаднала в забава.Искат да се
признае за установено по отношение на
ответницата, че им дължи
присъдените суми по ч.гр.дело № 5281/
2011 г. по описа на РРС, със
законната лихва върху главницата от
посочената в заповедта дата,
както и
разноските в него
производство.Търсят се разходите
по
настоящото дело.
Ответницата В.Г.Р. признава иска за главницата,а в хода на производството е признала и претенцията за заплащане на обезщетение за забава.Оспорва се търсената възнаградителна лихва.Претендират се разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 5281/2011 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото
производство била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите от В.Г.Р. суми по Договор за потребителски кредит № РИЛ8-01295943 /
17.11.2008 г. в размер на 1030,19 лв.-главница, 477,66
лв.-възнаградителна
лихва за периода 30.04.2009 Г.-28.01.2011 г., 228,97 лв. - лихва за забава за
времето 29.05.2009 г-28.01.2011 г., със законната лихва върху главницата,
считано от 10.06.2011 г., както
и 134,74 лв.-разноски за производството.В
предвидения в закона срок длъжницата е
направила възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената
срещу нея заповед, за което заявителят
е уведомен на 26.09.2011 г.Настоящото дело е образувано на 05.10.2011 г.
По делото няма спор относно обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на стока или услуга № РШ8-01295943/17.11.2008 г., по силата на който ищецът предоставил на В.Г.Р. сумата от 1 000 лв., които тя се задължила да върне в срок до 30.11.2010 г., разрочени на 24 месечни вноски, заедно с печалба за дружеството от 644,93 лв. Според чл.5 изр.2 от контракта, при непогасяване от заемополучателката на две месечни вноски, цялото вземане на кредитора да става предсрочно изискуемо.Ищецът сочи,че в процесния случай това е станало на 29.09.2009 г.До него момент били погасени само две месечни вноски общо от 137,08 лв. Ответницата признава, че към 10.06.2011 г. е била задължена към дружеството със сумата от 1030,19 лв., представляваща главница по договора за заем, както и със 228,97 лв.-лихва за забава за периода 29.05.2009 г.-28.01.2011 г.Тези стойности не са погасени и до момента на подаване на исковата молба по настоящото дело.Спорна е дължимостта само на възнаградителната лихва.
При тази фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи : По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5281/2011 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу В.Г.Р. и е за заплащане на сумата от 1 030,19 лв.-главница, 477,66 лв.-възнаградителна лихва за периода 30.04.2009 Г.-28.01.2011 г., 228,97 лв. - лихва за забава за времето 29.05.2009 г-28.01.2011 г., със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2011 г., както и 134,74 лв.-разноски за производството, като в срока, визиран в чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение, че не дължи изпълнение по издадения срещу нея акт . В указаното от съда време заявителят е предявил иск за установяване на вземането си , предвид което претенциите им са допустими .
По делото безспорно се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение във връзка със сключен договор за потребителски кредит от 17.11.2008 г., по силата на който ищецът предоставил на В.Г.Р. сумата от 1 000 лв., като ответницата се задължила да върне тази стойност в срок до 30.11.2010 г. заедно с печалба за дружеството от 644,93 лв. или общо 1 644,93 лв., разсрочена съгласно погасителен план на 23 месечни вноски от 68,54 лв. и една погасителна вноска от 68,51 лв.В контракта била договорена предсрочна изискуемост при непогасяване от заемополучателката на две месечни вноски.Няма спор, че ответницата е прекратила плащанията към дружеството на 29.09.2009 г. До този момент били
погасени две вноски общо за 137,08 лв.Тези факти се признават от заемополучателката. Исковете за главницата и лихвата за забава следва да бъдат уважени така, както са предявени.Върху първата сума се следва законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
По отношение на търсената възнаградителна лихва, съдът намира, че следва да отхвърли иска. Предсрочната изискуемост на кредита се отнася само за непогасената част от главницата, но не и за вземани ята на кредитора за разноски и за лихва.Последната представлява възнаграждение, което се дължи за ползването на парична сума за определен период. Срещу това, че се лишава временно от парите си, кредитодателят получава еквивалентно благо-лихва. То се дължи заедно с главницата през периода на действие на договора.При предсрочна изискуемост на вземането кредиторът може да изисква от длъжника станалата предсрочно изискуема сума, считано от момента на предсрочната изискуемоет и до крайния срок, за който е бил договорен кредита, но няма основание да търси и уговорената възнаградителна лихва.До пълното погасяване на задължението в негова полза може да се присъди единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед на този изход на спора, следва да се редуцират разноските, присъдени в полза на заявителя в заповедно го производство до 97,68 лв.
Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски по делото съразмерно с уважената.респективно с отхвърлената част от претенциите. По компенсация такива трябва да се присъдят в полза на ищеца в размер на 77,1 1 л в,
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.Р., ЕГН ********** ***, че дължи на “ БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк Младост-4, Бизнес парк София, сграда № 14, сумата от 1 030,19 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-01295943/ 17.11.2008г., със законната лихва върху нея, считано от 10.06.2011 г., с обезщетение за забава за периода 29.05.2009 г-28.01.2011 г. на стойност от 228,97 лв., както и 97,68 лв.-направени разноски по заповедното производство, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3733 от 13.06.2011 г. по ч.гр.дело№5281/2011 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ претенциите да се признае за установено по отношение на В.Г.Р., че дължи на “ БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС “ ЕАД -София сумата от 477,66 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 30.04.2009 г.- 28.01.2011 г., както и над 97,68 лева до 134,74 лв.-направени в заповедното производство разноски, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3733 от 13.06.2011 г. по ч.гр.дело № 5281 /2011 г. по описа на РРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Г.Р., ЕГН **********
***,
да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАИНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.София,
жк Младост-4, Бизнес парк София, сграда № 14, сумата от 77,11 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/