РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Благоевград, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210200821 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба, подадена от П. П. В. с ЕГН ********** с адрес гр.
Б**, кв.С**, ул.“Б** и съдебен адрес гр.Б**, ул.С*** против Наказателно постановление №
22-7852-0000149/17.05.2022г., издадено от Началника на 02 РУ Полиция към ОДМВР-
Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, сочи се, че липсва извършено нарушение. Иска се отмяна на НП.
Претендира разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно
упълномощен адвокат, дава обяснения чрез които излага своята версия за случая.
Защитникът му поддържа жалбата, излага съображения за липса на нарушение, пледира за
отмяна на НП.
Административнонаказващия орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 06.05.2022г. около 12.45 ч. полицейските служители Л. М. и В. В., изпълнявали
служебните си задължения, когато в гр.Благоевград на бул.“Пейо Яворов“ в посока от
ул„Броди“ към бул. “Св.Димитър Солунски“ забелязали да се движи Товарен автомобил
„С*” с рег.№*. Полицейските служители спрели автомобила и извършили проверка, при
която установили, че водач е жалбоподателят, същия представил СУМПС, издадено от
Великобритания, поради което свидетелите направили справка с ОДЧ, при която било
установено, че последното влизане на В. в България е на 25.02.2019г. Констатираното било
прието от проверяващите, като нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, поради което св.М.
съставил на жалбоподателя АУАН598488/06.05.2022г., за това, че на посочената дата
управлява МПС с чуждестранно свидетелство без да е подменено след пребиваване повече
от три месеца. Акта бил подписан без възражения.
Въз основа АУАН при идентичност на описаното нарушение и неговата правна
1
квалификация, Началника на 02 РУ Полиция към ОДМВР- Благоевград, издал обжалваното
Наказателно постановление № 22-7852-0000149/17.05.2022г., с което на жалбоподателя на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. за нарушение на
чл.162, ал.1 от ЗДвП. НП е връчено на 02.06.2022г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели М. и В., които сочат, че жалбоподателят е управлявал посоченото ППС и при
извършена проверка е установено, че е с чуждо СУМПС, което не е подменил в три месечен
срок, пресъздават своите действия, как са установили срока, както и обстоятелства по
съставяне на АУАН на жалбоподателя. В подкрепа на приетото от съда като факти са и
приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: АУАН , справка АИС,
справка от ГД ГП, , Заповеди от л.46 до л.61, справка за нарушител/водач.
В хода на съдебното следствие по искане на защитата е разпитана св. Гелишева, майка на
жалбоподателя, която чрез показанията си не установява нови обстоятелства, същата твърди,
че синът и работи в Англия, но сега заради пандемията било по-трудно, ходил до Гърция на
месец, два. Хипотетично сочи график на работа, но в същото време, не дава яснота, относно
датите на напускане на страна, последното му излизане,или влизане в страната.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели М. и В., тъй като те са
логични, последователни, пресъздават пряко възприети от свидетелите обстоятелства, като
същевременно се подкрепят от приложените по делото писмените доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства,
които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото. По отношение
показанията на св.Гелишева и обясненията на жалбоподателя съдът намира, че също следва
да бъдат кредитирани, според настоящия състав същите по същността си не противоречат на
установеното посредством другите доказателства, както се посочи, твърденията, че излизал
от страната са хипотетични, липсва конкретика за дати и място, поради което и съдът прие,
че същите не съдържат нови данни, които да подлежат на подробен анализ.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото
и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват посредством
показанията на посочените свидетели, събраните писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства.
Наказателното постановление е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на
санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към
началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. АУАН и НП съдържат
всички изискуеми реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място,
обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. Санкционната
2
норма е коректно определена. Разпоредбата на чл.
162, ал. 1 ЗДП създава фикция за временна правоспособност, при наличие на визираните в
разпоредбата предпоставки, но със специфично времево ограничение. След изтичане на този
срок, законовата фикция губи своето действие, при липса на съответно активно поведение
на водача и в този смисъл същият не следва да се счита за правоспособен, респективно –
попада в обхвата на санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл
да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт, поради което и възраженията в
тази насока са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставения акт за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът приема, че акта съдържа
всички реквизити, същия е съставен в присъствие на водача, подписан от него, като към
момента на съставяне същия не е направила възражения по редовността му. Поради което
констатациите в него правилно са послужили за издаване на атакуваното НП.
Ето защо настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
НП, поради което и възраженията в обратна насока съдът намира за неоснователни.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол
за материалноправно законосъобразно.
На 31 януари 2020 г.е влязло в сила Споразумението за оттегляне,поради което
Обединеното кралство напусна Европейския съюз. В Споразумението за оттегляне между
Обединеното кралство и ЕС е предвиден преходен период до 31.12.2020 г. В рамките на
преходния период СУМПС, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС,
издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до
края на преходния период. Република България е приела, че след изтичане на преходния
период СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС,
издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата от 1968 г. (Виенската конвенция) и отговарящо на изискванията на приложение №
6 към нея, при което ще се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на
изпит (по арг. на чл. 162, ал. 4 от ЗДвП).
Следователно по отношение на жалбоподателя след 31.12.2020 г. се прилага разпоредбата
на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство,когато то не е издадено от държава-членка на Европейския
съюз,или от друга държава,страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство,или от Конфедерация Швейцария,в срок до 3 месеца от датата на влизането им
в страната.Пряка последица от изтичането на тримесечния срок,визиран в цитираната
национална разпоредба,е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за
управление на МПС за територията на Република България.Действително това не лишава
водача от правоспособност да управлява МПС,но същият губи правото да управлява МПС
на територията на страната,тъй като не притежава валидно СУ на МПС по смисъла на
националното законодателство.Следователно управлението на МПС от водач в хипотезата
на чл.162,ал.1 от ЗДвП – с чуждестранно СУ на МПС,след изтичане на тримесечния срок от
датата на влизането му в страната,е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 06.05.2022г.
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, със СУМПС, издадено от
Великобритания. В тази насока са показанията на св.М. и В., които са спрели ППС, както и
3
от същите се установява, че същия се управлявал от жалбоподателя. В подкрепа на техните
показания са и събраните писмени доказателства. От друга страна пак от техните показания,
както и от изисканите и приети по делото справки се установява, че последното влизане на
жалбоподателя на територията на страната е на 25.02.2019г., т.е. към датата на проверката
06.05.2022г. същият е управлявал с чуждестранно СУМПС, което не е подменено в три
месечен срок от влизането му в страната, което е равнозначно на управление на МПС без
свидетелство за управление. В подкрепа тези изводи на съда са събраните по делото
писмени и гласни доказателства, включително и посоченото от Гелишева, че заради
пандемията излизането е станало по – трудно, заради ваксини. Показанията на тази
свидетелка, че същия ходил до Гърция, но без конкретика за дати, не опровергават
установеното от писмените доказателства по делото, че последно същия е влязъл в страната
на 25.02.2019г.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината -
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и пряко е целял
това. Според настоящия състав събраните доказателства сочат на извършено нарушение по
приложения текст. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобила с чуждестранно
СУМПС, както и задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, но
въпреки това не го е изпълнил.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или
е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено,
Управлявайки процесното МПС в нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП (с чуждестранно
СУМПС след изтичане на тримесечен срок от влизането му в страната) към момента на
проверката (06.05.2022 г.), жалбоподателят не е притежавал валидно свидетелство за
управление на МПС в горния смисъл, поради което именно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
приложимата санкционна разпоредба.
По отношение размера на наложеното наказание в размер на 200 лв., съдът намира
следното:Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при
индивидуализарена на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките
определение от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай наложената санкция е около
средния размер за това нарушение, като същата е определена правилно, съобразно
изискванията на чл.27 от ЗАНН с оглед срока на забава на жалбоподателя да изпълни
задължението си по чл.162, ал.1 от ЗДвП, близо две години, доказателства за множество
предходни наказания, свързани с нарушения на ЗДвП, които установяват, че жалбоподателят
не е дисциплиниран водач. Посоченото обуславя потвърждаване на наказателно
постановление и в санкционната му част.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не следва да бъде обсъждано приложението на
чл.28 от ЗАНН, доколкото според разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по
ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН
Предвид всичко изложено НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на разноски се явява неоснователно
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-7852-0000149/17.05.2022г., издадено от
Началника на 02 РУ Полиция към ОДМВР- Благоевград, с което на П. П. В. с ЕГН
********** с адрес гр. Б*, кв.С******* на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение като неоснователно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5