Присъда по дело №1098/2025 на Окръжен съд - Пловдив

М О Т И В И
По НОХД №1098/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с
подсъдим И. С. С.

Срещу подс.И. С. С. е повдигнато обвинение и с процесния обвинителен
акт е обвинен за престъпление по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК.
В съдебно заседание държавният обвинител поддържа обвинението,
пледирайки за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание
ПРОБАЦИЯ, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от
девет месеца, доколкото констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства: недобро здравословно и финансово състояние, чисто съдебно
минало и напреднала възраст на дееца, счита за многобройни такива,
обуславящи определяне на санкцията при условията на чл.55 от НК.
Веществените доказателства – 2 броя банкноти, всяка с номинал от по 50 лева,
предлага на осн. чл.307А от НК да бъдат отнети в полза на Държавата, а
направените по делото разноски – възложени в тежест на подсъдимия.
Подс.И. С. се явява лично в съдебно заседание. Разбира обвинението,
както и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства
относно тези факти. Съжалявайки за извършеното, моли за по-леко наказание.
Служебният му защитник адв.Л. настоява на подзащитния му да бъде
наложено предлаганото от държавния обвинител наказание, доколкото би
изиграло роля за превъзпитанието му.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подс.И. С. С. е роден на **, живущ в ***, женен, с основно образование,
неосъждан, пенсионер, ЕГН **********.
Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС категории „С“, „В“,
„ТТБ“, „АМ“, „ТКТ“, като към 25.03.2012г. изтекъл срокът на валидност на
свидетелството му за правоуправление, но не предприел подновяването му.
Впоследствие здравословното му състояние се влошило и с решение на ТЕЛК
№ 94370/07.11.2023г. бил освидетелстван с множество заболявания, довели до
вид и степен на увреждане 70%, без необходимост от чужда помощ.
На 01.05.2024г. полицейските служители свидетелите П.Д. и Д.И. и
двамата на длъжност „Инспектор мл. автоконтрольор I степен“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив били на работа по график за
времето от 7.00 часа до 19.00 часа със служебен автомобил, обозначен с
надписи „Полиция“, с рег. № ****. Около 11.00 часа те изпълнявали
задълженията си по пътен контрол в с.Скутаре, обл.Пловдив. По това време
подс.С. управлявал лек автомобил марка „Хонда ХРВ“ с рег.ДК № *** в с.
Скутаре, обл. Пловдив по ул. „Христо Ботев“. В автомобила на предна дясна
1

седалка се возела свид. К.Г.. Полицейските служители спрели за проверка
управляваното от подсъдимия МПС. След като се представили, поискали му
за проверка документите на автомобила и свидетелството му за управление.
При прегледа им, полицейските служител установили, че свидетелството за
управление №********* е с изтекъл срок на валидност към 25.03.2012г., което
обяснили на подс.С. и го уведомили, че ще му бъде съставен акт за
констатираното нарушение, а свидетелството за управление ще бъде иззето.
Поканили го да се приближи до служебния автомобил, където свид.И.
започнал да съставя акт за нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДВП („За да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство…..и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност“). Тогава подсъдимият решил да
даде на полицаите парична сума, за да ги мотивира да не изпълнят
служебните си задължения по съставяне на акта за констатиране на
извършеното от него нарушение по ЗДвП. Отишъл до свид.Г. и поискал да му
даде две банкноти по 50 лева с цел да ги даде на полицейските служители, за
да не му съставят те акт. Тя му дала две банкноти с номинал от по 50 лева със
сериен № БГ 3113304 и със сериен № БТ 4186943, след което подс.С. се
приближил към служебния автомобил и казал на свид.Д. да дойде към него, за
да е извън обхвата на камерата. Той се обърнал към подсъдимия, при което
последният му подал двете банкноти от по 50 лева с думите „Ето Ви ги тези
пари, аз съм от старата генерация, да си платя глобата и да си тръгвам. Хем е
Великден, да си купите агнешко.“ Свидетелите Д. и И. му казали, че глобата
не се плаща на полицаите, а по друг ред, но подсъдимият продължил да
настоява да вземат парите, при което те му казали, че това представлява
подкуп и ще бъде задържан. Въпреки отправеното предупреждение, подс.С.
оставил двете банкноти върху предното стъкло на автомобила, под дясната
чистачка. Свидетелите И. и Д. веднага уведомили за случая дежурната част в
РУ Труд при ОД на МВР гр.Пловдив. На място била изпратена оперативна
група, след което стартирало досъдебно производство с извършен оглед на
автомобила, в хода на който били иззети и описани горепосочените две
банкноти с номинал от по 50 лева и указани серийни номера. Впоследствие
свид.И. съставил на подсъдимия АУАН №1291955/01.05.2024г. за нарушение
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно заключението по извършената техническа експертиза,
представените за изследване банкноти с номинал от по 50 лева със серийни
номера БГ 3113304 и БТ 4186943 са истински парични знаци, издадени от
БНБ, както и са годно разплащателно средство.
Видно от експертното становище по назначената на досъдебна фаза
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, подс.И. С. не се води на
учет към ЦПЗ-Пловдив. Във връзка с явяване пред ТЕЛК е провеждал
амбулаторни прегледи извън лечебното заведение. Описани са афективните
колебания в рамките на F06.6. Органично емоционално лабилно разстройство.
Това е състояние, което се характеризира с емоционална несдържаност,
2

лабилност. Тези характеристики възникват като последица от органично
разстройство. Към настоящия момент същият не страда от психично
заболяване, което да покрива критериите на продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието. Подс.С. не страда от психично разстройство по
смисъла на МКБ-10, което да представлява умствена недоразвитост или
психично разстройство в смисъла на критерия „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието“. Преди, към периода на
извършваното деяние – 01.05.2024г. и след него е бил със запазена психична
годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
действията и постъпките си. С оглед психичното си състояние преди, по време
и след извършеното деяние, както и към момента на изследването, същият
може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения по тях, ако желае. Може да участва в наказателното
производство според позицията, която има.
Доколкото експертите са дали ясни, убедителни и научно обосновани
отговори на всички поставени им въпроси, то заключенията по цитираните
експертизи са обективно и компетентно изготвени, което обуславя
възприемането им с категорично доверие.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
направеното от подсъдимия самопризнание, в подкрепа на което са събраните
по делото:
I писмени доказателства и писмени доказателствени средства,
прочетени и приети по надлежния ред на осн. чл.283 от НПК: справка за
нарушител, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум,
АУАН, Заповеди на Директора на ОД на МВР-Пловдив, длъжностни
характеристики, експертно решение, справка за съдимост и характеристична
справка;
II веществени доказателства : 2 броя банкноти с номинал от 50 лева със
серийни № БГ 3113304 и БТ 4186943.
III заключения по съдебно-техническа експертиза и съдебно-
психиатрична и психологична експертиза;
IV гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия с
изключение на указаната по-долу част, както и показанията на свидетелите:
Д.И., П.Д. И К.Г., на които съдът дава вяра като обективни, логични,
последователни и кореспондиращи помежду си и с останалата
доказателствена съвкупност. Анализът и съпоставянето ми налага безспорния
извод, че именно подс.С. е дал горецитираната парична сума на полицейските
служители, след като те са констатирали допуснатото от него нарушение на
правилата за движение по пътищата, като това е сторил, единствено за да
предотврати съставяне на АУАН. Съдържащата се в показания на свидетелите
И. и Д. информация касателно фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, е еднопосочна и непротиворечива, като същевременно
намира опора в показанията на свид.Г., пътуваща на инкриминирана дата в
3

колата на подсъдимия, която именно по настояване на последния му е
предоставила две банкноти от по 50 лева, за да ги даде на полицаите, за да не
му напишат те АУАН . В контекста на изложеното и доколкото остават
напълно изолирани от доказателствената съвкупност, обясненията на подс.С.,
че въпросните банкноти са паднали на земята от джоба на панталона, докато е
изваждал необходимите за проверка документи, не следва да бъдат
кредитирани.
Въз основа на гореизложената фактология, съдът направи следните
правни изводи:
Несъмнено събраната по делото доказателствена маса сочи, че от
обективна страна реализираното от подсъдимия деяние е съставомерно по
чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК – даване на подкуп. Инспектор П.Д. и младши
инспектор Д.И. - двамата на длъжност младши автоконтрольор I степен в
сектор „Пътна полици“ при ОД на МВР-Пловдив, са полицейски органи по
смисъла на чл.57, ал.1 вр. чл.6, ал.1 от МВР, които на процесната дата са
изпълнявали служебните си задължения. А в кръга на последните е работата
по осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие
при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.
Двете банкноти с номинал от по 50 лева, представляващи несъмнено дар,
подсъдимият е дал на полицейските органи, разбирайки от тях, че ще му бъде
съставен акт за извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата. По този начин и говорейки в множествено число по отношение на
адресатите на дара (да вземат парите, за да си плати той глобата, а и тъй като е Великден – и
да си закупят агнешко, а след като му било съобщено, че глобата не се заплаща при полицаите и
въпреки отправеното му предупреждение, че стореното е подкуп и ще бъде задържан, подс.С.
поставил двете банкноти върху предното стъкло на патрулния автомобил под дясната чистачка),
същият ясно е демонстрирал, че парите са предназначени и за двамата
полицейски органи, като това е сторил, за да не извършат последните
определени действия по служба – да не му съставят акт за констатираното
нарушение по ЗДвП.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъпното
посегателство при пряк умисъл като форма на вина с непосредствено целени и
настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е противоправния
характер на осъщественото деяние, а именно че предлага дара от 100 лева на
полицейските органи с цел да ги мотивира да не изпълнят служебното си
задължение, посочено по-горе, като очевидно е целял и искал настъпването на
забранените му последици.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК, тъй като на
01.05.2024г. в с. Скутаре, обл. Пловдив е дал подкуп – дар, пари на сумата от
100 лева на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение –
полицейски орган – инспектор П.Д. Д., младши автоконтрольор I степен и
младши инспектор Д.Х. И., младши автоконтрольор I степен в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, за да не извършат действия по служба,
4

съгласно задълженията им по чл. 31, т.1 пр.1-во от ЗМВР и чл. 189 ал.1 от
ЗДВП – да не съставят акт за установяване на административно нарушение по
чл. 150а, ал.1 от ЗДВП на И. С. С., ЕГН **********, водач на лек автомобил
марка „Хонда“ модел „ХР“ с рег. № ***.
Предвиденото наказание за процесното посегателство е „лишаване от
свобода” за срок до 10 години и „глоба“ до 15 000 лева. При налагането му на
осн. чл.58А, ал.1 от НК, предвид проведената процедура по реда на чл.371, т.2
от НПК, единствено „лишаването от свобода” подлежи на редукция с една
трета. Отчитайки необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни предвид семейния му и социален статус, както и
липсата на криминална прояви на фона на напредналата му възраст,
изказаното искрено съжаление за случилото се, а и недоброто му
здравословно състояние в резултат на претърпян мозъчен инфаркт, хронични
панкреатити и ограничено разстройство на личността, довело до определяне
на 70% трудова неработоспособност, без необходимост от чужда помощ
(съгласно телковото решение), съдът прие, че в случая налични са
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, намаляващи в своята
съвкупност степента на обществена опасност на деянието по начин, че и най-
лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. В този
смисъл същите обуславят определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК. Вземайки предвид количествената и качествена тяхна характеристика,
съдът намери, че на осн. чл.55, ал.3 от НК кумулативно предвидената санкция
„глоба“ не следва да бъде налагана. Следователно в настоящия случай
определяне на наказанието на осн. чл.55 от НК се явява по-благоприятно за
дееца, тъй като нормата на чл.58А, ал.1 от НК установява единствено
редукция на „лишаването от свобода“. Ето защо и с оглед наличието
едновременно на условията по чл.58А, ал.1 от НК и чл.55 от НК, както и
предвид обстоятелството, че определянето на наказанието на осн. чл.55 от НК
се явява по-благоприятно за подсъдимия, то на 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК вр.
чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58А, ал.4 от НК вр. чл.55, ал.1, т.2, б.Б вр. ал.3 от
НК съдът наложи на подс.С. наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните
пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес:***, *** СРОК ОТ ОСЕМ
МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО
и
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител ЗА СРОК
ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.
При определяне вида и срока на пробационните мерки, както и
периодичността на явяване и подписване пред пробационния служител, бяха
ценени вече отбелязаните смекчаващи отговорността обстоятелства, а
отегчаващи не бяха отчетени.
Така наложеното наказание се явява необходимо, достатъчно и
5

справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на
генералната превенция.
На осн. чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от срока на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бе приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на
01.05.2024г., като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от
свобода”.
Закономерна последица от признаване на подсъдимия за виновен е
възлагане в негова тежест на сторените по делото разноски, поради което на
осн. чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати сумата от 715,78 лева
по сметка на ОДМВР-Пловдив, доколкото разноските са направени на
досъдебна фаза.
На осн. чл.307а от НК бе ОТНЕТ в полза на Държавата предметът на
подкупа: два броя банкноти с номинал 50 български лева със серийни номера:
№ БГ 3113304 и БТ 4186943.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	40
Дата:	11 юни 2025 г. (в сила от 27 юни 2025 г.)
Съдия:	Веселина Тодорова Семкова

Дело:	20255300201098
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 май 2025 г.

Присъда по дело №1098/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите