Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.06.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18065
по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „В.и к.” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** срещу Г.Й.Б., ЕГН
**********, с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № . за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 15249/2018г. по описа на ВРС за следните суми: сумата
от 499,65
лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от
02.05.2017 г. до 03.09.2018 г., по партида с абонатен номер за обект, находящ се в адрес гр. Варна, ул. и
сумата от 26,63 лева, представляваща незаплатена главница за
консумирана вода за периода от 01.07.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Изложени са
обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК
оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот на адрес гр. Варна, ул. „Акад. Курчатов“, бл. 52, вх. А, ап.60. Ответникът бил титуляр на
партида с абонатен номер , по която се води отчета на консумираната вода.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Ответницата не била заплатила дължимите за услугите
суми.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си
съгласно Общите условия на ВиК. Количествата вода за
процесния период били отчитани неправилно. Твърди, че за претендираните
месеци от 07,08 и 09.2018г. не е ползвала начисленото количество вода.
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в
срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално
допустими.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект и е обвързана от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, които са представени
по делото.
Представена справка за недобора на частен абонат от
22.11.2018г. за обект с абонатен номер , съгласно която за периода от за
периода от 01.06.2017г. до 02.10.2018г. ответницата има задължения към ВиК оператора в размер на 499,65 лева главница и 26.63 лева
лихва.
Представени от ищеца са още карнетни
листи за абонатен № и титуляр Г.Й.Б., в
които няма подписи на абоната. В процесния период ежемесечно е вписвано служебно
количество от 10 куб.м. вода., а за м. 09 и м.10.2018г. – 15 куб.м.
Представена по делото е справка за
потреблението на ел. енергия в процесния имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Акад. Курчатов“,
бл. 52, видно от която в периода от 03.05.2017г. до 02.10.2018г. са начислявани
сметки за потребено количество електроенергия.
От писмо от Община Варна, Район
„Младост“ се установява, че на адм. адрес гр. Варна,
кв. „Св. Иван Рилски“ № 52, вх.А, ет.10, ап.60 са регистрирани 2 лица по
постоянен адрес и 2 лица по настоящ адрес.
По делото е разпитан един свидетел на страната на ищеца – Теодора Миланова, инкасатор.
Съгласно показанията на свидетелката същата отчита район „Иван Рилски“, ул.
„Академик Курчатов“ , включително и адреса на
ответницата. На последния не влизала, тъй като водомерът бил с изтекла
метрологична годност и се пишело служебна консумация. Сочи още, че е правила
опити да влезе, но не й отварят. От домоуправителя на входа и живущите знаела,
че в имота живеят двама души и едно дете.
Съгласно заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер за периода от 02.05.2017г. до 03.09.2018г.
възлиза на 499,65 лева по 16 фактури, а сумите за лихва за забава по всяка
месечна фактура, считано от съответния им падеж до 02.10.2018г. са в общ размер
от 26.63 лева. По документи у ищеца абонат по партиден № се води на Г.Й.Б.. Не е налице плащане по
фактурите за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на производство
по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на
чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и
са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е титуляр на
посочената партида, че е предоставил ВиК услуги на
адреса в посочените количества за посочения период, както и размера на
дължимите плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и
дължи лихва за забава за посочения период в претендираните
размери, а ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт (плащане, давност и пр.).
Безспорно между страните е обстоятелството, че
ответницата е потребител на ВиК услуги за процесния
обект.
Спорният между страните въпрос касае количеството на
предоставените услуги.
Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1 ОУ ВиК
и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г.,
количеството доставена и потребена вода се отчита и
измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения.
Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват
с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер.
За да се установи въпросното количеството вода,
отчетено от съответния индивидуален водомер, се извършват периодични проверки
от служителите на оператора, за контрол на показанията и състоянието на
водомерите. На осн. чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на ВиК и чл.43 от Наредба №4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до
индивидуалните водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни
обекти, за целите на проверките. За целта е предвидено задължение на оператора
за предварително известяване. Когато е налице невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора
в удобно за двете страни време
извършването на отчитането, в срок не по-дълъг
от една година
от последното отчитане – чл.35,
ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ако
въпреки тази възможност и въпреки задължението да осигури достъп, потребителят
бездейства системно, разходът на вода се
изчислява при
спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК.
Системният отказ от осигуряване на достъп се доказва с констативен протокол при
условията на (чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г.).
Съгласно чл. 34а, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. периодичните проверки на индивидуалните водомери
като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в
сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Съгласно ал.5 на
същата разпоредба когато длъжностно лице на оператора установи потребители с
непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на
проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок
не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана
вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6.
Установи се от представените карнетни
листи и от свидетелските показания, че отчетеното количество вода представлява
служебно начислено такова, а не отразява измерено от водомера в обекта такова.
Показанията на свидетелката са в известен смисъл противоречиви касателно причината, поради която е вписвала служебна
консумация. От една страна свидетелката сочи, че просто не влиза в този обект,
защото знае, че водомера е с изтекла метрологична годност, а друга страна сочи,
че е правила опити да влезе в жилището, но никой не й е отворил.
Самият ищец в исковата молба не е посочил изрично
основанието за начисляване на процесното количество
вода. Въпреки това съдът в светлината на горепосочените разпоредби ще обсъди
хипотезите на непредоставяне на достъп и на неизпълнение задължението на
потребителя да осигури годен измервателен уред в своя обект. Съдът намира, че и
в двата случая основанието за служебно начисляване на количество вода са
останали недоказани.
На първо място, не са представени доказателства за
изпълнение на процедурата по чл.35, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г., съгласно която при отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. При неосигуряване
на достъп повече от една година следва да бъде осъществена процедурата по
чл.24, ал.4 от ОУ. В настоящия случай по делото не са представени протоколи за
неосигурен достъп.
На второ място, не с ангажирани категорични
доказателства, че водомерът в имота на ответника е с изтекла метрологична
годност. Единственото ангажирано доказателство в тази насока са противоречивите
показания на св. Миланова (служител на ищеца).
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск за установяване на главницата се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С
оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за обезщетение за забава.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство
разноски в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, предвид че длеото не е с
минимална фактическа и правна сложност, както и е протекло в две съдебни
заседания.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и к.” ООД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление *** срещу Г.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно
основание чл.422 вр. 415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и
чл.86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че срещу Г.Й.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „В.и к.” ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***
следните суми: сумата от 499,65 лева, представляваща незаплатена
главница за консумирана вода за периода от 02.05.2017 г. до 03.09.2018 г., по партида с абонатен номер за обект, находящ се в адрес гр. Варна, ул. и сумата
от 26,63 лева, представляваща незаплатена главница за
консумирана вода за периода от 01.07.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до окончателното
изплащане., за които суми е издадена Заповед № . за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15249/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „В.и к.” ООД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Г.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 400 лева, представляваща направени по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: