Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………..
гр. Варна,
…………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Варна, XІV състав в публично заседание на пети октомври, през две хиляди
и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при секретаря
НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм.
дело № 1819 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по ред на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Производството е образувано жалба на А.П.С., ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна,
против Заповед № 127/09.06.2016 г. на издадена
от началника на затвора гр. Варна.
В жалбата се сочи, че заповедта е нищожна,
тъй като е издадена от некомпетентен административен орган, при нарушение на материалния
и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят,
поддържа жалбата на сочените в нея основания. Навежда доводи, че
административното производство по издаване на процесната заповед е опорочен,
доколкото в процеса по издаването й не са участвали засегнатите страни, по
аргумент от чл. 34 АПК. Поддържа се твърдението в жалбата, че оспорената
заповед е издадена при липса на компетентност, доколкото Началникът на Затвора
– Варна не разполага с такава съгласно действащото законодателство. Моли съда
за отмяна на атакуваният текст.
Ответната страна, редовно призована,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена
без уважение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 127/09.06.2016 г.
началника на Затвора - Варна е определил правила за вътрешния ред в затвора –
Варна, ОЗ – Разделна и ЗО – Варна. Заповедта е издадена на основание чл. 15,
ал. 1, т. 1, 3, 4 и 8 ЗИНЗС и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ЗНА, за подобряване на
организацията и урегулиране на неуредени случаи и отношения при изпълнението на
наказанието лишаване от свобода в затвора.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна. Съдът
намира, че макар и заповедта да представлява вътрешно служебен акт, засяга
правата и интересите на л. св. С. и последният има правен интерес от
оспорването й, на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията на република
България (КРБ).
С жалбата е направено искане за прогласяване нищожността
на административен акт, което право, съгласно чл.149, ал.5, във вр. 184 АПК,
респ. не е ограничено със срок. Следователно жалбата, като подадени в срок и
при наличието на правен интерес се явява допустима.
Разгледана по
същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Административен съд – Варна, XIV състав, намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146. Същевременно в чл. 169 АПК е посочено, че при оспорване на административен
акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административните актове. Тоест, в
настоящото производство, съдът може да се произнесе само и единствено по
законосъобразността на процесната заповед.
Задълженията и правомощията на началника
на Затвора – Варна, са регламентирани в чл. 15 ЗИНЗС. В тази връзка, съдът
намира, че съобразно изискването на чл. 146 АПК оспорената заповед е издадена
от компетентен орган – началника на Затвора – Варна, който съгласно чл. 15, ал.
1, т. 1, 3, 4 , и 8 ЗИНЗС, анализира и оценява резултатите от отделните
направления на дейност в затвора и предприема мерки за подобряване и
усъвършенстване на работата; организира, ръководи, планира, контролира и
отговаря за работата на служителите и отговаря за спазването на законността в
затвора.
Заповедта е издадена в предписаната от
закона писмена форма и в съответствие с материално правните разпоредби и целта
на закона. Доколкото в ЗИНЗС и ЗНА не е предвиден процесуален ред за издаване
на заповеди касаещи определяне правила за вътрешния ред, съдът намира, че при
издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения водещи до нейната
незаконосъобразност.
Не се споделят възраженията на
жалбоподателя за противоречие на оспореният текст с материалния закон.
Издадената заповед е правилна и законосъобразна, в изпълнение на специалния
закон и правилника за прилагането му – ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Издадена е в при
спазване целта на закон.
На следващо място, съдът намира за
предмет на оперативната самостоятелност на началника на Затвора – Варна е
издаването на оспорения административен акт – заповед № 127/09.06.2016 г.
Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административен
акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административните актове. В случая Началника на Затвора - Варна е
разполагал с оперативна самостоятелност съобразно изложеното по-горе. Спазени са и изискванията за законосъобразност
на акта. Същият е мотивиран, като в заповедта изрично са посочени приложимите
правни разпоредби. При постановяване на
заповедта не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените
правила. Оперативна самостоятелност е
предвидената от закона възможност за административния орган да прецени и да
избере едно свое поведение или действие в рамките на закона и съобразно
неговата цел. Тя представлява правната възможност за административния орган да
може да прецени дали да действа, кога да действа, как да действа, но ограничено
в рамките на закона. Оперативната самостоятелност означава предвидената в
закона възможност за административния орган да избере измежду няколко
законосъобразни действия или бездействия, тези които намира за
най-целесъобразен и правилен. В конкретния случай законът е определил рамките,
но в тези рамки органът може да реши дали да издаде оспорения административен
акт или не, с цел да осигури обществения ред в Затвора – Варна.
Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, който е издаден при условията на
оперативна самостоятелност съдът проверява дали органът е разполагал с
дискреция и дали е спазил изискванията за законосъобразност на акта. В случая,
органът безспорно разполага с оперативна самостоятелност да определи правила за вътрешния
ред в затвора – Варна, ОЗ – Разделна и ЗО – Варна, съобразно разпоредбите на
чл. 15, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 8 ЗИНЗС и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ЗНА, за подобряване
на организацията и урегулиране на неуредени случаи и отношения при изпълнението
на наказанието лишаване от свобода в затвора.
Независимо от горното, доколкото в случая се претендира и
нищожност на Заповед № 127/09.06.2016 г.
на Началника на Затвора - Варна, съдът счита
релевираните в жалбата пороци на оспорения акт за неоносвателни.
В административното право, за разлика от гражданското право,
липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е
нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са
тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки
недостатъци се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което
изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай
действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед
тежестта на порока, от който е засегнат, и дали той е годен да предизвика
промяна в правната сфера на адресатите на акта.
За да се приеме за нищожна Заповед № 127/09/06/2016 г. следва
да са засегнати от един или няколко порока, а накърняването на законността от
тях е изключително силно, както и да засяга устоите на конституционно
установения и доразвит от текущото законодателство административноправен ред.
За прогласяване нищожност на административен акт следва да е налице същностно
накърняване на установения ред. Съдът счита, че оспорения административен акт
не страда от съществени пороци и
ненакърнява законността.
Предвид гореизложеното, съдът намира оспорването на С. за
неоснователно.
При така изложените мотиви, съдът счита, че не са налице
и по делото не се събраха доказателства досежно твърдяното от оспорващият
противоречие на атакувания административен акт с материалния закон, респ.
неоснователно е възражението за нищожност на оспорения административен акт –
Заповед № 127.09.06.2016 г.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XІV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.П.С., понастоящем в
Затвора гр. Варна, против Заповед № 127/09.06.2016 г. издадена от началника на
затвора гр. Варна.
Решението може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: