РЕШЕНИЕ
№ 1194
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300501355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№13075/18.05.2022г. депозирана
от С. М. Р. с ЕГН-********** против Решение №771/10.03.2022г.
постановено по гр.д.№12853/2021г. по описа на ПРС, пети гр.с., в частта, с
която се отхвърля молбата на С. М. Р. за защита от домашно насилие
срещу ответницата Г. В. Р. и в частта, с която по отношение на ответника
А. Р. е взета единствено мярка да се въздържа от извършване на всякакъв
акт на физическо и /или психическо, емоционално и друга форма на насилие
по отношение на молителката С. М. Р., като неправилно, необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон, по съображения подробно
изложени в жалбата. Иска се от въззивния съд да да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, като вместо това уважи
молбата за защита от домашно насилие спрямо ответницата Г. Р., като на
същата се наложат подходящи мерки по чл.5 ал.1 от ЗЗДН, а именно:
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие, забрана на извършителя да приближава молителката, жилището и,
1
местоработата, местата за социални контакти и отдих, при условия и срок
отпеделени от съда, а по отношение на А. Р. въззивният съд да се измени
определената от първоинстанционния съд мярка за защита, като наложи на
ответника А. Р. и забрана да приближава молителката, жилището и,
местоработата, местата за социални контакти и отдих, при условия и срок
определени от съда. Претендират се разноски в производството, съобразно
представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна А. И. Р. и Г. В. Р., чрез процесуалния им
представител адв. С. А. оспорват жалбата и наведените в нея твърдения,
молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната
инстанция, съгласно представения списък с направени такива..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната
жалба, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Производството пред Районен съд – гр.Пловдив е образувано въз
основа на молба от С. М. Р. против А. И. Р. и Г. В. Р.. Няма спор по делото,
че молителката и ответника А. И. Р. са съпрузи, а ответницата Г. В. Р. е
нейна свекърва. Молителката и ответникът имат общо дете - малолетната И.
А. Р. родена на ***г.. Съпрузите са в процес на развод, като се твърди, че
отношенията им са влошени във връзка с упражняването на родителските
права върху детето И.. Във връзка с предоставяне на родителските права
върху малолетната им дъщеря, безспорно е, че на 30.07.2021г. съпрузите са
посетили отдел „Закрила на детето“, в сградата находяща се в гр. ***, където
била проведена среща в присъствието на социални работници. На срещата
присъствала и ответницата Р., както и родителите на молителката.
След приключване на срещата, молителката твърди, че излязла пред
входа на сградата. Ответникът Р. я последвал и настигнал, хванал я за ръката
и започнал да и крещи: „Боклук такъв, щом не искаш да бъдеш с мен, няма да
видиш повече детето. Курва нещастна, ще бъдеш с мен накрая“. По това
време от сградата излязла и ответницата Р., която изкрещяла по адрес на
2
молителката: „Ти, неблагодарнице такава, ще видиш какво ще ти се случи. И
ти ще легнеш в гроба“. След като изрекла тези думи, ответницата казала на
своя син да пусне молителката и да остави кавгите за друг път. С. Р. се
изплашила, но успяла да се отдели от ответника Р. и се отправила към своя
автомобил, който бил паркиран в близост. От преживения силен стрес,
молителката дишала трудно и плачела. Свидетел на ситуацията станала С. Д.
- приятелка на молителката.
В резултат на това поведение на ответниците, молителката твърди, че
изпитва страх за живота и здравето си. Претендира да бъдат наложени
спрямо последните, мерките за защита по чл.5, ал.1 т.1, 2, 3 и 5 ЗЗДН. Тази
твърдения са изложени от молителката и в депозираната от същата
декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН.
Ответниците считат молбата за неоснователна, молят същатата да бъде
отхвърлена, доколкото изложените в нея факти и обстоятелства не отговарят
на обективната истина. Изразяват становище, че настоящата молба за защита
е подадена единствено с цел да се повлияе върху развоя на висящото друго
производство между съпрузите за прекратяване на брака. Не оспорват, че на
процесната дата страните действително са присъствали на среща със социален
работник в отдел „Закрила на детето“ – гр. ***, но след приключване на
срещата, ответниците са се прибрали, без да проявяват агресия спрямо
молителката под каквато и да било форма.
Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на ответника Р.
са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се изведе
заключение, че спрямо молителката на 30.07.2021г. около 11.00ч е извършен
акт на психо- емоционално насилие от Р., изразяващо се в упражнена
вербална агресия - изричане на обидни и нецензурни думи, и заплахи. Тази
вербална агресия от страна на ответника, породила у молителката силно
чувство на тревожност, страх и притеснение.. Демонстрирането на подобно
отрицателно отношение от Р. спрямо неговата съпруга, съдът е приел, че е
подчертано укоримо и е в противовес с установените в обществото порядки
за общуване между правните субекти, като същите обосновават наличието на
осъществено психоемоционално домашно насилие. С оглед тежестта на
извършените действия на насилие съдът е приел, че подходяща мярка на
закрила е предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – задължаване на ответника А.
3
Р. да се въздържа от осъществяване на домашно насилие спрямо молителката,
която мярка е счетено, че е пропорционална на извършеното и с налагането й
в пълнота ще бъдат изпълнени целите на закона.
По отношение на ответницата Г. Р., съдът е приел, че по делото не са
събрани достатъчно данни, от които да се направи извод, че на процесната
дата ответницата Р. е осъществила спрямо молителката акт на домашно
насилие. В тази връзка, съдът е кредитирал показанията свидетелката Д.,
приемайки, че оборват обективираното в подадената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед на това, решаващият съд е отхвърлил
молбата на молителката, в частта с която се търси защита от домашно
насилие срещу ответницата Г. Р..
С оглед събраните по делото доказатества, съдът намира жалбата за
неоснователна, поради следните съображения:
Фактическата обстановка по делото е прецизно и пълно изложена от
първоинстанционният съд, поради което настоящият съдебен състав не
намира за необходимо да я приповтаря, а на основание чл.272 ГПК, касаещо
същата препраща към мотивите на районния съд.
Основният спор в настоящото производство се свежда до наличието
или липсата на осъществено домашно насилие от страна на ответницата Г. Р.
спрямо молителката на 30.07.2021г., изразяващо се в отрицателно
въздействие върху психичната и емоционална сфера на пострадалата, въз
основа на което у същата да се е породил основателен страх за живота и
здравето й, както и дали наложената от първоинстанционния съд мярка на
закрила предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН по отношение на ответника А.
Р., съответства на тежестта на извършеното домашно насилие по отношение
на молителката.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Домашното насилие може да бъде установено при
кумулативно наличие на две предпоставки, а именно: на първо място –
осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в
4
някоя от формите описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо
пострадалото лице и установен по своето естество, време и място на
извършване и на второ място – наличие между лицата на правна, фактическа
и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от същия закон. Допълнително
процесуално изискване е и молбата за защита да бъде подадена в едномесечен
срок от твърдения насилствен акт – чл. 10, ал.1 ЗЗДН.
В процесната хипотеза е безспорно, че молителката е съпруга на
ответника, а ответницата е нейна свекърва, което обуславя извода, че
молбата за защита е подадена от процесуално легитимирано за това лице,
съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда.
Доколкото същата е подадена на 04.08.2021., а твърдения акт на домашно
насилие е станал на дата - 30.07.2021г.,, то преклузивния едномесечен срок
по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН е спазен.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че изцяло в доказателствената
тежест на молителката е провеждането на главно и пълно доказване за
установяване на изложеното в молбата. В случаят, молителката е твърдяла, че
срещу нея е упражнен акт на домашно насилие от страна на ответницата Г. Р.
изразяващо се в отправени обидни думи и заплахи, а именно: „Ти,
неблагодарнице такава, ще видиш какво ще ти се случи. И ти ще легнеш в
гроба“., „Пусни я! Недей тука….Тя ще остане сама и тогава ще
види!“. От показанията на разпитаната пред първата инстанция
свидетелка С. И., без родство със страните, приятелка на молителката, имаща
лични възприятия от процесния ден, доколкото е била пряк очевидец, чийто
показания съдът кредира като незаинтересовани и основани на
непосредствени въприятия, изцяло се оборва обективираното в подадената от
молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Свидетелката не посочва да е
имало каквито и да е било отправени от ответницата спрямо молителката
обидни думи или заплахи. Единствената реплика изречена от ответницата е:
„Не е мястото тук. Ще има момент, когато ще бъде сама “. В
съдържанието на изреченото обаче, съдът не намира да се съдържат
заплахи и закани, касаещи живота и здравето на молителката. Ето защо
настоящият съдебен състав, споделя направения от първоинстанционният съд
извод, че от събраните по делото доказателства, не би мотъл да се направи
обоснован извод, че на процесната дата ответницата Р. е осъществила спрямо
молителката акт на домашно насилие. Този извод на съда не се оборва и от
5
събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства на свидетелката
Л. Л. М., без родство със страните изпълняваща длъжнистта „***“ в Комплекс
за социални услуги за деца и семейства гр.*** на процесната дата 30.07.2021г.
във времето от 11.00ч до 13.00ч, доколкото последната няма спомени, нито
да е наблюдавала някакъв инцидент на процесната дата - 30.07.2021г., нито
си спомня страните по делото.
Ето защо и доколкото не се установи, срещу молителката да е упражнен
акт на домашно насилие от страна на ответницата Г. Р., то следва да бъде
отхвърлена молбата на С. М. Р. за защита от домашно насилие срещу
ответницата Г. В. Р.. Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи, поради което решението в тази част следва да бъде
потвърдено.
По отношение на наведените в жалбата доводи, че наложената от
първоинстанционния съд мярка на закрила предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗЗДН по отношение на ответника А. Р., не съответства на тежестта на
извършеното от него домашно насилие. Описаното от молителката в молбата
за защита домашно носилие и приложената към нея декларация, касаещо
ответника Р. се потвърждава и от разпита на свидетелката Д..
Несъмнено е, че психичното насилие се изразява в заплахи, отправени
обиди, поставяне на пострадалия в изолация и други подобни действия
използвани като средство за неговата манипулация.. В случая, съдържанието
на отправените заплахи и обиди „Боклук такъв, щом не искаш да бъдеш с
мен, няма да видиш повече детето. Курва нещастна, ще бъдеш с мен
накрая“, могат да бъдат квалифицирани като действия застрашаващи личната
неприкосновеност на молителката, въз основа на които у същата да се е
породил основателно чувство на тревожност, страх и притеснение. Ето защо
описаните по-горе действия на ответника, обосноват извода за
извършването на акт на психично и емоционално насилие спрямо
молителката
От друга страна, мярката, която се взема, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, следва да бъде пропорционална на извършеното
и с налагането й в пълнота ще бъдат изпълнени целите на закона. В
контретният случай тежестта на извършеното домашно насилие не
предполага налагане на всички мярки на закрила предвидената в чл. 5, ал. 1,
6
т. 1 ЗЗДН. Съществено значение при определяне на мерките и предвид целта
на същите, е вземане предвид на обстоятелството, че страните са в процес
на развод, роденото от брака им дете е на крехка възраст – на две години,
което предполага при определяне режима на лични отношения на единия
родител с детето, осъществяване на контакт между двамата родители с цел
предаване на детето. Този контакт би бил невъзможен при определяне на по –
рестриктивни мерки, което обстоятество пък от своя страна би накърнило
висшите интереси на детето, а именно осъществяване на пълноценен контакт
с родителя комуто не са предоставени родителските права. Ето защо,
настоящият съдебен състав споделя направения от първоинстанционния съд
извод, че с оглед тежестта на извършените действия на домашно насилие,
подходяща мярка на закрила е предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН –
задължаване на ответника А. Р. да се въздържа от осъществяване на домашно
насилие спрямо молителката, която мярка е пропорционална на извършеното
и с налагането й в пълнота ще бъдат изпълнени целите на закона.
Гореизложеното обосновава неоснователността на въззивната жалба,
поради което същата следва да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение, в обжалваните части следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобрано.
С оглед изхода на спора на въззиваемите следва да бъдат присъдени
направени в производството пред въззивнат инстанция разноски, които
предвид направеното възражение за прекомерност, следва да бъдат
редуцирани от 1200лв на 800лв т.е. в минималния размер по 400лв на
въззиваем съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,
С оглед неоснователността на въззивната жалба молителката следва да
заплати държавна такса по сметка на ПОС в размер на 15.00лв
По гореизложените съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №771/10.03.2022г. постановено по гр.д.
7
№12853/2021г. по описа на ПРС, пети гр.с, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. М. Р., ЕГН ********** гр.*** да заплати общо на А. И.
Р., ЕГН ********** и Г. В. Р., ЕГН ********** и двамата от гр.Пловдив,
ул.*** сумата в размер от 80.00 лв. / осемстотин лева/, представляваща
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. М. Р., ЕГН ********** от гр.*** да заплати по сметка на
ПОС сумата от 15.00лв /петнадесет лева/, представляваща държавна
такса за производство пред въззивната инстанция..
В необжалваната част, Решение №771/10.03.2022г. постановено по гр.д.
№12853/2021г. по описа на ПРС, пети гр.с , е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8