№ 257
гр. Разград , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101871 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност по чл.240, чл.55 ал.1
пр.1, чл.55 ал.1 пр.2, чл.55 ал.1 пр.3 и чл.59 ЗЗД.
Ищцата Д. Е. К., твърди, че на 13.08.2018г. е превела по банкова сметка на ответника с
IBAN ***, разкрита в „БАНКА ДСК” ЕАД, сума в размер на 260лева, като преди превода с
ответника се разбрали, че му предоставя сумата като паричен заем, който той трябвало да ми
върне при поискване от нейна страна.
На 29.10.2018г. ищцата превела по банкова сметка на ответника, обслужваща негова
кредитна карта в „БАНКА ДСК” ЕАД, IBAN ***, сума в размер на 940лева, като преди
превода странете се разбрали, че ищцата предоставя на ответника сумата като паричен заем,
който той трябвало да ми върне при поискване.
На 01.07.2020г. ищцата изпратила до ответника Нотариална покана рег.№6310, том 2, акт
140 на нотариус Р.И.ова, с която го поканила да й върне дадените в заем парични средства в
общ размер на 1 200лева в срок от 7 дни след връчване на поканата. Поканата била връчена
лично на ответника срещу разписка. В продължение на повече от 3 месеца след получаване
на поканата ответника бездейства и не й връща заетите парични суми.
Ето защо счита, че за нея съществува правен интерес от предявяване на главен иск с правно
основание чл.240 от ЗЗД за връщане на дадени в заем с преводи на 13.08.2018г. и на
29.10.2018г. парични средства в общ размер на 1200лева,ведно със законната лихва от
предявяването на исковете.
В условията на евентуалност, ако съда приеме, че не са налице валидно възникнали
договорни отношения по договор за паричен заем счита, претендира връщането на сумата
1
като дадено при начална липса на основание, евентуално при неосъществено и отпаднало
основание, а така също и евентуално за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване от страна на ответника за чужда сметка.Претендира и разноските.
Ответникът И. П. М. оспорва така предявените искове. Твърди, че посочените суми са му
дарени от ищцата, а в условията на евентуалност и като изпълнение на нравствен дълг.
Твърди, че двамата имали връзка в периода от м.януари 2018г.-м.февруари 2019г. През по-
голямата част от времето ищцата била безработна и в много тежко материално положение.
Нямала доходи, с изключение на скромното обезщетението за безработица. Нейната майка е
пенсионер, а баща й покойник.Има брат, също безработен. Същевременно ищцата имала и
натрупани задължения по издадена на нейно име кредитна карта.
Всички тези обстоятелства будели съчувствие у ответника, поради което той решил
периодично да я подпомага с пари. През времето, когато ищцата била безработна, той имал
стабилна работа и можел да си позволи да отделя пари и за нея. Освен това я надарил с
някои вещи като принтер и малка масичка. Докато са били заедно никога не се е водили
разговори за сключване на договор за паричен заем.
Въз основа на изложеното, твърди че преведените суми са извършени с дарствено
намерение. Д. му споделяла, че веднага щом се закрепи финансово ще му се отблагодари за
помощта. Това се случило след като тя получила пари от публичната продан на наследствен
гараж. С част от средствата тя погасила своите задължения по кредитната карта, а с други го
надарила, като на два пъти превела процесиите суми.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че не е налице валидно дарствено
правоотношение, твърди че е получил средствата на основание- изпълнение на нравствен
дълг, защото двамата имали връзка и защото ответникът й помогнал в трудна житейска
ситуация. Банковите преводи били форма на благодарност, а не заеми.
Твърдението, че е налице договор за паричен заем не се подкрепя от приложените писмени
доказателства, където никъде не се споменава за подобна сделка. Извършените транзакции
не са нито без основание, нито въз основа на неосъществено основание или на отпаднало
такова. В тази връзка предявените искове не съдържат никакви фактически твърдения кое
точно е „неосъщественото основание“ или „отпадналото основание“.
Причината за разместване на имущество от сферата на ищцата в неговата сфера, е
дарственото намерение на ищцата, и в условията на евентуалност- изпълнение на нравствен
дълг.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и разпита на свидетелите, прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните са имали връзка в периода м.януари 2018г.-м.февруари 2019г.
2
На 31.07.18г. ищцата получила по сметката си сума от 6885.69лв., явяваща се наследствена
част от делба. На 13.08.2018г. превела от разплащателната си сметка по разплащателната
сметка на ответника, обслужваща кредитната му карта сума в размер на 260лв.. Като
основание за превода е посочено „трансфер по КК“. На 29.10.18г. ищцата е превела по
гореописания начин сумата от 960лв. Посоченото основание отново е „трансфер по КК“. На
01.07.2019г. поканила ответника да й върне дадените в заем средство в размер на
1500лв.,включваща посочените две заемни суми и погасени от нея три вноски от по 100лв-
към Креди Йес.
По делото са разпитан и четирима свидетели:св.М.а твърди, че Д. и брат й имали интимна
връзка от началото на 2018г., за около година. Брат й напуснал Д. и тя приела тежко
радялата. Озлобила се към него, опитвала се да го тормози. Според свидетелката Д. работела
на минимална заплати в тото пункт, я след това замествала приятелката си П. в „Лафка“.
Според свидетелката брат й често купувал цигари на Д., пазарувал за вечеря, плащал сметки
в заведенията. Подарил й принтер и холна маса. Брат й изкарвал доста добри пари и можел
да си позволи доста неща. Знае, че Д. е получила наследствени пари. Брат й имал кредитна
карта, която погасявал редовно. Според свидетелката ищцата сама е пожелала да му
помогне, тъй като живеят заедно и са двойка. И. не е имал нужда от заем, тъй като през
2018г. е получавал 900лв. заплата. Работел в „Ремко“ като фрезист. Свидетелката твърди, че
ищцата има заболяване, което се е обострило и е наложило болничното й лечение в ОП при
МБАЛ-Разград и в Царев брод. Двамата се разделили след излизането на Д. от болницата.
Брат й и Д. нямали собствено жилище, а спели или при единия, или при другия.
Св.Г.,майка на ищцата също твърди, че дъщеря й е имала връзка с И. през периода 2018 -
2019 г., като двамата живеели или при единия, или при другия. Докато живеели заедно, Д.
работела и имала постоянни доходи. Първо работела в Тото-пункт, а след това започнала на
половин трудов договор като учителка в с.К.. Записала магистратура в гр.Шумен. Докато
били заедно И. също работел, но сменил 4 работни места. Много често бивал в процес на
изчакване. Знае, че Д. му е давала пари, защото са в много близки отношения. Семейството
на И. е имало заеми за апартамент, за разходи, за погребението на баща му, за погребението
на дядо му. Майка му по едно време остана без работа. Знае за даден заем от Д., за която
нямала документ. И. не можел да си обслужва кредитите и казал на Д., че трябвало да се
продаде колата си, защото нямали нужда от две коли. Предполага, че от продажбата на
колата Д. е дала на И. около 300лв. Д. поддържала И. за сметките за ток, вода, храна,
отопление. Двамата живеели повечето време при нея. Когато той ходел с нея в гр.Шумен, тя
поемала разходите. Тя му купувала цигари. Д. е давала на И. заеми от 260 лв. на
13.08.2018г. и 940лв. на 29.10.2018г.. Д. още много пъти е давала пари на И., но без
документ. Свидетелката не знае дали И. е подарявал на дъщеря й холна масичка. Знае, че И.
й е дал принтер. Свидетелката потвърждава, че дъщеря й е лекувана в здравно заведение в
началото на 2019г. в гр.Разград и в гр.Царев брод. Д. трудно преживяла раздялата с И.. Д.
след погребението на мъжа си била тъжна, самотна, не излизала никъде,поради което
3
роднините й не се намесили във връзката й с И..
Св.М., приятелка на ищцата твърди, че Д. й споделила миналата година, че е дала пари на
заем на И.: 260лв. на 18.082018г. и 940лв. на 29.10.2018г., по банков път. Казала й, че с И.
са приятели. Свидетелката обаче не познава ответника. Д. й споделили също, че го помолила
да й върне парите, но той не ги е върнал. Д. пуши цигари. Д. и И. са разделени. На Д. и било
трудно след раздялата. Д. често сменяла работите си, но никога не е била без работа.
Работела като учителка в едно село. Преди това работела в магазин „Т Маркет“, после на
бензиностанция „Шел“.
Св.С., приятел на ответника твърди, че познава страните от година. Двамата имали връзка
през 2018г. Когато се запознал с И., той работел в „Ремко“ като фрезист. Заплатата му била
над 900-1000лв. Получавал и 70лв. купони. Д. в началото на 2018г. работела, но после била
безработна. Започнала временно в „Лафка“. Д. е пушач. Докато били заедно И. често й
купувал цигари. Като излизали по заведения повечето пъти И. плащал сметката. Момичето
не обичаше да вечеря в тях, а обичаше по ресторанти да вечеря. Всичко плащал И..
Свидетелят твърди, че е виждал как Д. се обажда на И. да й купи цигари и нещо за ядене.
Според свидетеля Д. е получила пари от наследство, но не знае дали е давала пари на И..
Той не е имал парични затруднения. И. имал кредити, но си ги плащал.През цялата 2018г. И.
работел в „Ремко“. После напуснал, започнал във фирма за 3D филми, но после пак се
върнал в „Ремко“.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за основателен и
доказан. Договорът за заем за потребление се счита сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е
реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а
другият елемент – съгласието за връщане на паричната сума, респ. родово определени вещи.
Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият – няма
договор и даденото е без основание.
Съдът намира за безспорно по делото, че страните са имали интимна връзка, продължила
малко над една година. В този период двамата са живели съвместно, но без общ дом.
Въпреки това двамата са си поделяли общите разходи.
За доказване на исковата си претенция ищцата представя извлечение от сметката си, видно
от която е превела по сметка на ответника на 13.08.18г. - 260лв. и на 29.10.18г.- 940лв.. Като
основание е записано „трансфер по КК“. За доказване основанието на транзакцията ищцата
води две свидетелки, които твърдят, че знаят от нея за дадените в заем суми. От своя страна
ответникът води свидетели, които твърдят, че същия не се е нуждаел от пари в заем, нито е
искал пари от ищцата.
Представеното извлечение от сметката на ищцата удостоверява получаването на процесната
сума от ответника. Но от този факт не следва автоматично изводът за наличие на
4
облигационно правоотношение по договор за заем. По този начин ищцата само доказва
факта на реалното предаване по договора за заем. В решение № 582/ 21.12.2010 г. по гр.д. №
1384 по описа за 2009 г. на ВКС, IV г.о. се приема, че установяването на заемното
правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ –
разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата
сума и задължението му да я върне. Това произтича от характера на договора за заем – той е
неформален, поради което може да бъде сключен както в писмена, така и устна форма.
По делото липсват доказателства ответникът да е поел задължение да върне предоставените
му суми. Предвид на това, съдът намира че между страните няма облигационни отношения
по повод договор за заем.
Предвид на това, съдът дължи разглеждането на останалите предявени в условията на
евентуалност искове. Посочените искове /чл.55 ал.1 пр.1, пр.2 и пр.3; чл.59 ЗЗД/ съдът
намира за неоснователни. Действително е налице имуществено разместване между страните,
но според съда за това разместване е имало основание и това е наличието на интимна връзка
между страните. Не е налице първоначална липса на основание, отпаднало основание или
неосъществено основание.
Безспорно е, че ищцата е предоставила процесната сума на два пъти на ответника, но тава е
сторила доброволно и без уговорки, тъй като е приела и желала създаването на общност,
взаимност и споделяне, както във всяка едно връзка. Свидетелите и на двете страни
установяват, че през време на връзката си и двете страни са поемали общи и дори лични
разходи. Раздялата на страните не е основание те да си търсят дарените по време на
връзката и с оглед на нея движими вещи /вкл.пари/.
Предвид неоснователността на исковете ищцата дължи разноски на ответника. Същият
обаче не е представил доказателства да е направил разход на адвокат, нито за размера на
този разход, поради което претенцията за присъждане на разноски е недоказана.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Е. К.,ЕГН ********** против И. П. М., ЕГН ********** иск
по чл.240 ЗЗД за връщане на предоставена в заем сума от 1200лв., ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Е. К.,ЕГН ********** против И. П. М., ЕГН ********** в
условията на евентуалност искове по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД, чл.55 ал.1 пр.3
ЗЗД за сумата от 1200лв., с която ответникът се е обогатил без основание, с оглед на
неосъществено основание, на отпаднало основание, ведно със законната лихва от
предявяването на исковете до окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Е. К.,ЕГН ********** против И. П. М., ЕГН ********** в
условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 1200лв., с които
ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска КАТО НЕОСНОВАТАЛАН..
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6