Решение по дело №423/2017 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 август 2017 г. (в сила от 1 март 2018 г.)
Съдия: Радосвета Добрева Станимирова
Дело: 20174210100423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

решение № 277

гр. Габрово, 2 август 2017 г.

 

в името на народа

 

 

     ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито  заседание на 1 август    две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: радосвета станимирова

 

при секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА и с участието на прокурор милена александрова, като разгледа докладваното от съдия станимирова  гр. д. № 423 по описа за 2017 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано искова молба от И.К.К., егн********** ***, чрез  адвокат Д.Г.Д.-*** като пълномощник, Адрес за призоваване В. Търново, ул. Ц. Церковски № 39; Против Прокуратура на Република България – София, За призоваване : Окръжна прокуратура -Габрово

 

Правно основание: чл.2 ал.1, т.1 и т. 3, пр.2 от ЗОДОВ

Цена на иска 22 000 лв. - обезщетение за неимуществени. вреди.

 

Ответната пРОКУРАТУРА на Република България депозира писмени отговори  в дадения й едномесечен срок .

 

в исковата молба се твърди, че През 1993г. ОСлО -Габрово образува на доверителя ми сл. д. 2420/93г. с обвинение за грабеж по чл.199 ал.1 т.2 и 4 НК.  Разследването се спирало и възобновявало два пъти и в крайна сметка с постановление от 06.02.2012 г. влязло в сила 13.02.2012г., Окръжна прокуратура - Габрово го е прекратила окончателно. Така той в продължение на 18 год. е бил обвиняем, като постановлението за привличането му като такъв е от 26.08.1997 г. и 25.02.2008 г. Бил е задържан в продължение на 21 дни - от 26.08.1997г. до 15.09.1997 г. Привикван е многократно за разпити, наложена му е парична гаранция от 300 000 лв./ триста хиляди лева /- огромна сума за онези времена за него / заплатата по онова време за работник е била около 3-4 хиляди лева. Впоследствие му е била възстановена паричната гаранция незнайно защо в размер на 300 лева. През целия 18 годишен период когато е водено въпросното разследване по сл. дело № 2420 / 1993год. по описа на ОСлО - Габрово до получаването на Постановлението за прекратяване но делото от 06.02.2012год. на Габровска Окръжна Прокуратура моя доверител преживял притеснения и изпитвал неимоверен страх, че може да бъде осъден, да получи ефективна присъда. Повдигнатото обвинение от 26.08.1997 година силно притеснили моя доверител,   тъй   като   той   осъзнавал,   че   влиза   в   Следствения арест. Притеснил се и от факта, че може да бъде набеден и да бъде признат за виновен. Това се отразило и на обществото като обвиненията се възприемали като позорящи и дискредитиращи. Задържането в следствения арест гр. Габрово, както и в последствие след напускането му се отразило на психическото състояние на доверителя ми,  засегнало било и неговото семейство. Довереника не знаел как да обясни дори на близките си, че истината е тази която той твърди, а не тази която приема Прокуратурата. Най - тежкото лично изживяване било поради предстоящата раздяла със семейството му, при евентуалното влизане в затвора. Всички тези неблагоприятни последици настъпили за доверителя ми при извършване на тези действия са в пряка причинна връзка от необоснованото и недоказано обвинение. Доверителя ми е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в уронване на честта и достойнството му в обществото, накърняване на доброто му име в града в който живее. Без съмнение тези обстоятелства са му причинили и неимуществени вреди които той оценява на скромната сума от 22 000 лева /двадесет и две хиляди лева/ далеч под сбора на минималната работна заплата за всичките изстрадани 18 години.

 

иска да се присъдят на И.К.К. сумата от 22 000 / двадесет и две хиляди / лева, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконното му и неправомерно обвинение, като осъдите ответника- Прокуратура на Република България да я заплати, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането до окончателното й заплащане, както и направените разноски по делото.

 

ответната страна- пРОКУРАТУРАТА на Република България в писмения си отговор взема   следното становище – Така предявен искът, при внесена държавна такса, е допустим. Предявеният иск е неоснователен и недоказан. Не са представени доказателства, от които да е видно, че постановлението на ОП-Габрово, с което е било прекратено, воденото спрямо ищеца наказателно производство е влязло в сила. Отговорността на Прокуратурата, като държавен орган в конкретния случай следва да се носи съобразно хипотезата на чл. 2, ал.1 т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ, т.е. за присъждане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигнато и неоснователно водено наказателно производство, като в това претендирано обезщетение се включват и вредите причинени от наложена мярка за процесуална принуда „Задържане под стража" . По отношение на претендираното обезщетение в размер на 22 000 лева за причинени неимуществени вреди, считам че е неоснователен иска тъй като, основателността на предявената искова претенция е предпоставена от установяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, които в синтезиран вид са следните:

·        осъществяването на правомощия от страна на държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса,

·        настъпването на вредоносен резултат и

·        наличието на причинно-следствена връзка между повдигането на неоснователно обвинение в извършването на престъпление от общ характер и  настъпването на релевирания вредоносен резултат.

Така изброените предпоставки следва да са комулативно установени, а от представените към исковата молба доказателства не се доказва настъпването на релевирания вредоносен резултат и неговият паричен еквивалент. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от характера на неимуществените вреди, тяхната степен на засягане на психичното и физическо здраве на увредения, продължителността на търпенето на тези вреди и последиците от въздействието им върху физическото и психическо здраве на увредения. В настоящия случай считам, че такива неимуществени вреди не се доказват. Твърдените морални вреди, които са се изразили в уронване на честта и достойнството на ищеца следва да се свържат с неговата минала съдимост, а не само с обвинението, което му е било повдигнато и в последствие прекратено. Видно е, че преди повдигането на обвинението, обосновало завеждането на настоящия иск ищецът е бил осъждан многократно, като е изтърпявал и ефективни наказания лишаване от свобода. Очевидно е, че при тези факти неговото добро име е било дискредитирано много преди да му бъде повдигнато обвинение по сл.д.№2420/1993г. В тази връзка тежестта на доказване е на ищеца, който не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че тези вреди /уронване на честа и достойнството в обществото, накърняване на доброто му име, опозоряване и дискредитиране/ са пряк резултат и единствено се дължат на незаконното обвинение, което е предмет на настоящия иск. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайно установената практика на ВКС, включително с решения по реда на чл. 290 от ГПК, според която размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, обществено и социално положение на увредения. Претендираното от ищеца обезщетение в размер на 22 000 лева не съответства на тежестта на обвинението, на броя и интензитета на извършените процесуално-следстевни действия с участието на ищеца. Не е съобразено, с факта, че през по - големия период от време наказателното производство е било спряно и тогава увреждането е било с изключително нисък интензитет. Не е отчетена миналата съдимост на ищеца. По отношение на направеното в исковата молба доказателствено искане за допускане до разпит на свидетели, считам че същото е неоснователно и недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията на чл.156 ,ал.2 от ГПК. Според цитираната разпоредба, в искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му. В направеното доказателствено искане не е посочено конкретно за всеки от исканите свидетели какви факти и обстоятелства ще установява всеки един от тях. Ищецът твърди, че вследствие на горните обстоятелства е търпял през периода от повдигане на обвинението до 26.08.1997г. уронване на честа и достойнството, накърняване на доброто му име в града, в който живее само предвид воденото наказателно производство срещу него, което оспорвам. Вредите по вид и степен са бланкетно посочени, като всяко от изброените по същество е изключително индивидуално и субективно възприятие, като няма подкрепящи доказателства за степента на настъпването им по отношение на ищеца. Не са представени доказателства за всички изброени последици, твърдени от ищца за настъпили след воденото производство. По претендирания иск не са представени доказателства за вредите, които ищеца сочи и за съществуваща пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратура на Република България. Няма никакви доказателства, обосноваващи връзка между воденото наказателно преследване срещу ищеца по цитираното ДП и твърдените последици, основаващи неимуществената претенция по основание и размер. Оспорвам основателността на предявения иск за неимуществени вреди, поради изложеното по - горе. Прилагам към отговора и бюлетин за съдимост на ищеца, от които е видно, че последния преди образуване на наказателно дело - сл.д.  2420/1993 година по описа на ОСлО при ОП - Габрово е бил осъждан за престъпления от общ характер. Ако приемете иска за основателен, то размерът е прекомерно завишен и не е в съответствие с чл.52 ЗЗД и установената трайна съдебна практика в аналогични случаи.

 

В законоустановения срок представя допълнителен писмен отговор срещу предявеният от I. Кръстев Ковачев ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д.Д. иск срещу Прокуратурата на Република България, по повод на който е образувано гр. д. №423/2017г. по описа на РС-Габрово, като допълвам следното:

1.  По отношение на претендиралата в исковата молба законна лихва върху главницата, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на същата, твърдя, че същата е недължима както поради недължимост на главницата така и поради погасяването й по давност. На осн.чл.111, б."в" от Закона за задълженията и договорите правя възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираната сума от 22 000 лева, за периода от 06.02.2012г. до датата на завеждане на исковата молба пред Окръжен съд - Габрово. Съгласно чл.111, б."в" от Закона за задълженията и договорите с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

2.  По отношение на претендираното обезщетение в размер на 22 000 лева за причинени неимуществени вреди, също считам че е неоснователен иска тъй като, основателността на предявената искова претенция е предпоставена от установяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, които в синтезиран вид са следните:

·     осъществяването на правомощия от страна на държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса,

·     настъпването на вредоносен резултат и

·     наличието на причинно-следствена връзка между повдигането на неоснователно обвинение в извършването на престъпление от общ характер и настъпването на релевирания вредоносен резултат.

Така изброените предпоставки следва да са комулативно установени, а от представените към исковата молба доказателства не се доказва настъпването на релевирания вредоносен резултат и неговият паричен еквивалент. Размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от характера на неимуществените вреди, тяхната степен на засягане на психичното и физическо здраве на увредения, продължителността на търпенето на тези вреди и последиците от въздействието им върху физическото и психическо здраве на увредения. В настоящия случай считам, че такива неимуществени вреди не се доказват. От името на Прокуратурата на Република България оспорвам твърдението на ищеца за продължителност на увреждането от 18 години. Следва да бъде отчетен факта, че през този период наказателното производство е било няколкократно спирано за продължителни периоди от време, през които увреждането е било с изключително нисък интензитет, тъй като не са били извършване никакви процесуални действия спрямо ищеца.

 

Правна квалификация.   Предвид изложеното   предявения  иск  е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  против Прокуратурата на РБ за обезщетяване на  неимуществени вреди,  причинени на ищеца  от   незаконно предявено обвинение в извършване на престъпление, тъй  наказателното производство против ищеца е било прекратено,  в размер на по  22 000 лв., ведно със  законната лихва  считано от деня на увреждането до окончателното й заплащане.

 

Обстоятелствата,  имащи значение за делото са: 

Причиняване на ищеца  на неимуществени врединегативни психически  преживявания от незаконното обвинение, задържане под стража в продължение на 21 дни- от 26.08.1997г. до 15.09.1997 г. , привикван е многократно за разпити, наложената парична гаранция от 300 000 лв.

·     преживял притеснения и изпитвал неимоверен страх, че може да бъде осъден, да получи ефективна присъда.

·     Притеснил се и от факта, че може да бъде набеден и да бъде признат за виновен.

·     Това се отразило и на обществото като обвиненията се възприемали като позорящи и дискредитиращи.

·     Задържането в следствения арест гр. Габрово, както и в последствие след напускането му се отразило на психическото състояние на доверителя ми,  засегнало било и неговото семейство.

·     Довереника не знаел как да обясни дори на близките си, че истината е тази която той твърди, а не тази която приема Прокуратурата.

·     Най- тежкото лично изживяване било поради предстоящата раздяла със семейството му, при евентуалното влизане в затвора.

в ПРЯКА ПРИЧИННА ВРЪЗКА от необоснованото и недоказано обвинение.

 

Обстоятелства,  които не се нуждаят от доказване: С оглед  становището  на ответника  в отговора  безспорни са следните факти

·        През 1993 г. ОСлО- Габрово е  образувано срещу ищеца сл. д. 2420/93г. с обвинение за грабеж по чл.199 ал.1 т.2 и 4 НК.

·     Разследването се спирало и възобновявало и с постановление от 06.02.2012 г. влязло в сила 13.02.2012 г., Окръжна прокуратура- Габрово го е прекратила окончателно.

·     Той е бил обвиняем, като постановлението за привличането му като такъв е от  26.08.1997 г. и 25.02.2008 г.

  • Бил е задържан под стража в продължение на 21 дни- от 26.08.1997 г. до 15.09.1997 г.

 

 Възражения на ответника:

·        Искът е неоснователен. Твърдените морални вреди, които са се изразили в уронване на честта и достойнството на ищеца следва да се свържат с неговата минала съдимост, а не само с обвинението, което му е било повдигнато и в последствие прекратено. Видно е, че преди повдигането на обвинението, обосновало завеждането на настоящия иск ищецът е бил осъждан многократно, като е изтърпявал и ефективни наказания лишаване от свобода. Очевидно е, че при тези факти неговото добро име е било дискредитирано много преди да му бъде повдигнато обвинение по сл.д.№2420/1993 г. В тази връзка тежестта на доказване е на ищеца, който не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че тези вреди /уронване на честа и достойнството в обществото, накърняване на доброто му име, опозоряване и дискредитиране/ са пряк резултат и единствено се дължат на незаконното обвинение, което е предмет на настоящия иск.

·        Претендираното от ищеца обезщетение в размер на 22 000 лева не съответства на тежестта на обвинението, на броя и интензитета на извършените процесуално-следстевни действия с участието на ищеца. Не е съобразено, с факта, че през по- големия период от време наказателното производство е било спряно и тогава увреждането е било с изключително нисък интензитет. Не е отчетена миналата съдимост на ищеца.

·        Ищецът твърди, че вследствие на горните обстоятелства е търпял през периода от повдигане на обвинението до 26.08.1997 г. уронване на честа и достойнството, накърняване на доброто му име в града, в който живее само предвид воденото наказателно производство срещу него, което оспорвам. Вредите по вид и степен са бланкетно посочени, като всяко от изброените по същество е изключително индивидуално и субективно възприятие, като няма подкрепящи доказателства за степента на настъпването им по отношение на ищеца. Не са представени доказателства за всички изброени последици, твърдени от ищца за настъпили след воденото производство. По претендирания иск не са представени доказателства за вредите, които ищеца сочи и за съществуваща пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратура на Република България. Няма никакви доказателства, обосноваващи връзка между воденото наказателно преследване срещу ищеца по цитираното ДП и твърдените последици, основаващи неимуществената претенция по основание и размер.

·     По отношение на претендиралата в исковата молба законна лихва върху главницата, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на същата, твърдя, че същата е недължима както поради недължимост на главницата така и поради погасяването й по давност. На осн.чл.111, б."в" от Закона за задълженията и договорите правя възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираната сума от 22 000 лева, за периода от 06.02.2012г. до датата на завеждане на исковата молба пред Окръжен съд - Габрово. Съгласно чл.111, б."в" от Закона за задълженията и договорите с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

·        От името на Прокуратурата на Република България оспорвам твърдението на ищеца за продължителност на увреждането от 18 години. Следва да бъде отчетен факта, че през този период наказателното производство е било няколкократно спирано за продължителни периоди от време, през които увреждането е било с изключително нисък интензитет, тъй като не са били извършване никакви процесуални действия спрямо ищеца.

 

От Постановление на ГОП за прекратяване на  сл. дело №2420/1993 г; бюлетин за съдимост на ищеца и копие от прекратеното сл. дело № 2420/1993 г. на ОСлО се установява следното:

Видно от мотивите на прекратителното постановление на Окръжна прокуратура гр. Габрово от 06.02.2012 г. наказателното производство срещу ищеца е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, т. е. поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване.

От данните по следственото дело е видно, че деянието за което ищецът е привлечен към наказателна отговорност, е извършено на 23-11-1993 г. и е за деяние по чл.199 ал.1 т.2 и 4 НК, което се наказва с лишаване от свобода от над 10 години. Абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК за това деяние  е 22 години и половина  от извършването и  в случая изтича през май 2016 г.

Към момента  на прекратяване на наказателното производство на 6-2-2012 г. давността за наказателно преследване не е била изтекла, поради което прекратяването е станало поради недоказаност на обвинението и няма основание за отпадане на  отговорността  по ЗОДОВ съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС /според което процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни- т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата./

 

Ищецът преди привличането му като обвиняем  сл. д. 2420/1993 година по описа на ОСлО при ОП - Габрово, което е станало на 21 август 1997 г.,  е бил осъждан за престъпления от общ характер, общо 7 пъти, включително на ефективно лишаване от свобода, от които е изтърпял лишаване от свобода  9 години при усилено строг режим, както следва:

1.     Дело № НОХД 191/1969/1969г, НОХД, Присъда №: 173/05.09.1969г на Районен съд Павликени, в сила от 20.09.1969г. Извлечение от акта на съда: ПРИСЪДА, Основание: ДЕЯНИЕТО е ИзВЪРШЕНО на 25.04.1969 Г. ГР.ПАВЛИКЕНИ НА ОСН.ЧЛ.346 АЛ.2 Б"А" ВЪВ ВР.С ЧЛ.бЗ Т.4 ОТ НК И ЧЛ.54 ОТ СК; Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ШЕСТ МЕСЕЦА. НА ОСН. ЧЛ.64 ОТ НК ЗАМЕНЯ НАКАЗАНИЕТО С НАСТАНЯВАНЕ В ТВУ. РЕАБИЛИТИРАНО /ЗАЛ./ РЕАБИЛИТИРАН ПО ПРАВО 15.02.1990 Г.

2.     Дело № НОХД 69/1973/1973г, НОХД, Присъда №: 80/26.04.1973 г. на Районен съд Павликени, в сила от 17.09.1973г.Извлечение от акта на съда: ПРИСЪДА, ИЗМЕНЕНА С РЕШЕНИЕ № 217 ОТ 17.09.1973Г.ПО ВНОХД № 375 НА ВТОС. Основание: ДЕЯНИЕТО ИЗВЪРШЕНО 24 СРЕЩУ 25.06.1972 Г. ГР.СВИЩОВ НА ОСН. ЧЛ. 325 АЛ.2 ВЪВ ВР. С ЧЛ. 20, 54 И 36 ОТ НК И ЧЛ.63 АЛ.1 Т.4 ОТ С.К Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Основание: НА ОСН.ЧЛ.66 ОТ НК, Наказание: ОТЛАГА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ,ОТ ВЛИЗАНЕ В СИЛА ПРИСЪДАТА.

3.     Дело № НОХД 69/1978/1978 г, НОХД, Присъда №: 56/21.07.1978 г. на Районен съд Елена, в сила от 25.09.1978 г. Извлечение от акта на съда: ПРИСЪДА, ПРИСЪДАТА ПОТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 285 ОТ 25.09.1978 Г. ПО ВНОХД № 344/78 Г.НА ВТОС. Основание: ДЕЯНИЕТО ИЗВЪРШЕНО ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1977 Г. И ПРОЛЕТТА НА 1978 Г. В ГР. ЕЛЕНА НА ОСН. ЧЛ.252 АЛ.1 ВЪВ ВР.С ЧЛ.195 АП.1 Т.З И 5,ЧЛ.26,36 И 54 ОТ НК .Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ПРИ ОБЩ РЕЖИМ. Наказание: ЗАЧИТА ПРЕДВ. ЗАДЪРЖАНЕ СЧИТАНО ОТ 17.05.1978 Г.

4.     Дело № НОХД 65/1982/1982г, НОХД, Присъда №: 82/28.04.1982 г. на Районен съд Левски, в сила от 24.06.1982г Извлечение от акта на съда: ДЕЯНИЕТО ИЗВЪРШЕНО НА 01.09.1981 Г.В С. БЪЛГАРЕНЕ ОКР. ПЛЕВЕНСКИ. НА ОСН.ЧЛ.253 АЛ.1 Т.1 И ЧЛ.54 ОТ НК. Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.

5. Дело № НОХД 59/1989/1989Г, НОХД, Присъда №: 150/09.06.1989г на Районен съд Севлиево, в сила от 12.07.1989г Извлечение от акта на съда: ПРИСЪДА: ПРИСЪДАТА ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 12.07.1989Г.С РЕШЕНИЕ № 95 НА ГАБРОВСКИ ОКР.СЪД. ДЕЯНИЕТО ИЗВЪРШЕНО 06.08.1988 Г.С.БОАЗА НА ОСН. ЧЛ. 253 АЛ.1 Т.2 ВР.С ЧЛ.195 АЛ.1 Т.4 И 5 ОТ НК. ГО ОПРАВДАВА. Основание: НА ОСН.ЧЛ.23 АЛ.1 ОТ НК ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ ПО ПРИСЪДА № 289 ОТ 02.12.1988Г. ПО НАСТОЯЩЕТО ДЕЛО НА ОСН.ЧЛ.263 ВР.С ЧЛ.262 ВР.С ЧЛ.210 АП.1 Т.1 ОТ НК И ПО ЧЛ.300 АЛ.1 ОТ НК . Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ПРИ СТРОГ РЕЖИМ.

6. Дело № НОХД 22/1992/1992г, НОХД, Присъда 31.03.1993 г на Окръжен съд Велико Търново, в сила от 16.02.1994 г. Извлечение от акта на съда: ПРИСЪДА, ПОТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 741 ОТ 16.02.1994Г. ОТ ВСР. Основание: ДЕЯНИЕТО ИЗВЪРШЕНО ПРЕЗ ПЕРИОДА 2- 22.07.1990Г.В РАЗЛИЧНИ СЕЛИЩА НА ОСН.ЧЛ.256, АЛ.2, ВР.ЧЛ.199, АЛ.1 Т.1,2 И 4,ЧЛ.29,АЛ. 1, Б "А" И "Б" ,ЧЛ.26,54 И 36 НК. Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДЕВЕТ ГОДИНИ И ПЕТ ГОДИНИ , ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСЕЛВАНЕ В ГР.ПАВЛИКЕНИ. Основание: ДЕЯНИЕТО ИЗВЪРШЕНО ЗА ПЕРИОДА 3- 30 .07.1990 Г. В РАЗЛИЧНИ СЕЛИЩА НА ОСН. ЧЛ. 253, АЛ. 1, Т. 2, ВР. С ЧЛ. 195, АЛ. 1, Т. З, 4 И 5,ЧЛ. 29, АП. 1, Б"А" И "Б", ЧЛ. 26, 54 И 36 ОТ НК. Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ПЕТ ГОДИНИ. Основание: НА ОСН.ЧЛ.23,АЛ.1 И 2 ОТ НК. Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДЕВЕТ ГОДИНИ И ПЕТ ГОДИНИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСЕЛВАНЕ В ГР. ПАВЛИКЕНИ.  НА ОСН. ЧЛ. 48, Б. "А" ОТ ЗИН ОПРЕДЕЛЯ ПЪРВОНАЧАЛЕН "УСИЛЕНО СТРОГ" РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.  С ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 04.06.2009ГОД.НА ОС В.ТЪРНОВО ПО ЧНД № 149/2009Г. ВЛЯЗЛО В СИЛА НА 22.06.2009ГОД. ОПРЕДЕЛИ:ЗАМЕНЯ НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ "ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСЕЛВАНЕ В РАЗМЕР НА 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ" ПО ПРИСЪДА ОТ 31.03.1993ГОД.ПО НОХД № 22 /1992 ГОД.НА ОКРЪЖЕН СЪД В.ТЪРНОВО /ПОТВЪРДЕНА В ЧАСТТА ЗА И.К.К. С РЕШЕНИЕ № 741/16.02.1994ГОД.НА ВКС НА РБ - I-BO НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ / НА И.К.К. ***, ЕГН ********** С НАКАЗАНИЕТО "ПРОБАЦИЯ", КАТО МУ НАЛАГА СЛЕДНИТЕ ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ: 1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС *** - ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНИ, КОЯТО ДА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА С ПОДПИСВАНЕ НА ОСЪДЕНИЯ ПРЕД ПРОБАЦИОННИЯ СЛУЖИТЕЛ ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО - ВСЕКИ ПОНЕДЕЛНИК И ПЕТЪК ОТ СЕДМИЦАТА ЗА ПОСОЧЕНИЯ ЕДНОГОДИШЕН СРОК. 2. 3АДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ- ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНИ,СЪОБРАЗНО ГРАФИКА НА ПРОБАЦИОННИЯ СЛУЖИТЕЛ. 3. ОГРАНИЧАВАНЕ НА СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ, КАТО МУ СЕ НАЛАГА ЗАБРАНА ДА НАПУСКА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО В КОЕТО ЖИВЕЕ- ГР.ПАВЛИКЕНИ ЗА ПОВЕЧЕ ОТ 24 ЧАСА БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ НА ПРОБАЦИОННИЯ СЛУЖИТЕЛ ИЛИ ПРОКУРОРА- ЗА СРОК ОТ ЕДНА / ГОДИНИ.

.....

9. Дело № НОХД 56/1985/1985г, НОХД, Присъда 26.02.1985 г на Районен съд Горна Оряховица. Извлечение от акта на съда:  ПРИСЪДА, ИЗМЕНЕНА С РЕШЕНИЕ НА ВТОС ПО ВНОХД 79/85Г. Основание: ДЕЯНИЕТО ИЗВЪРШЕНО ЗА ПЕРИОДА ОТ 15 ДО 19.11.1984 Г. В ГР.ПАВЛИКЕНИ И ДР. НА ОСН.ЧЛ.263 ВЪВ ВР.С ЧЛ.210 АП.1 Т.Т.2 И 5 ВЪВ ВР.С ЧЛ.29 Б"А" И "Б" И ЧЛ.ЧЛ.36 И 54 ОТ НК. Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ТРИ ГОДИНИ И ДВЕ ГОД. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСЕЛВАНЕ ГР .ПАВЛИКЕНИ.

 

От показанията на Й.К., се установява, че доколкото му е известно били обвинени за кражба на часовници в Трявна. Прибрали K., в Горна са го хванали, след това в Дряново. Ходил да търси И., но се оказа, че нямат арести и е в Габрово. Държали го около един месец, били му взели адвокат, но като му правили разпознаването се оказва, че не е той. Свидетелят му внесъл гаранцията. В ареста той бил на гладна стачка, вързали му гащите с една върва. Прокуратурата го освободили  поради липса на доказателства, но тормозът продължил – търсили го, викали го. Единият път го търсил следователя в Дряново, лично на свидетеля не са му пращали призовки. Викали са го след това. Достатъчно е един месец, където са го държали и след това са го търсили, но нямам вече конкретни спомени колко пъти.

От показанията на Т.Е. се установява, че се познавали с И.,*** с майка му и него, а и били близки до нейния набор. Това било преди 2000 година, 6-7 години преди това. Спомня си, че той като дошъл при тях, били седнали на една пейка, и той минал покрай тях да й  каже нещо. Казал й, че е много бит и ако може да му намери овча кожа. Казал й, че много е бит, в милицията бил един месец и много го боли, пък майка му му казала да си наложи овчи кожи на болезнените места. Имали едни комшии  и му казали да вземе от там овча кожа. После не го виждала, защото ходила по Горна. Това бил разговорът й с него. Бил отслабнал, пожълтял, нямал сила да върви, слаб бил. Казал, че е бит неправилно, защото това, за което е задържан не го е извършил.

От показанията на  И.И. се установява, че познава И.,*** като станело нещо навремето било фрапиращо и чисто и просто народа приказвал. Казали, че много пъти са го прибирали и майка му се разсипала. Последният път бил  1993 година, тогава бил много отслабнал. Брат му го карал по болницата, след като го били прибрали. Това е нещо, което обществото не го приема, това че е бил в затвора. Не знае за какъв случай е било задържането му. Помни, че няколко пъти го е прибирал брат му, че му плащал гаранцията. Плащал е гаранцията, като не знае в кой град. Това било фрапиращо, само ги вземали, прибирали и като се върнат ходили по болници.

 

От следственото дело е видно, че обвинението против  ищеца е било поддържано в продължение на 173 месеца и половина, но делото е било спряно в продължени е на 165 месеца, т.е. по досъдебното производство спрямо ищеца са извършвани процесуално следствени действия  само 8 месеца.

Спрямо ищеца са били извършени минимален брой процесуално следствени действия- два разпита /през 1997 г. при привличането му и през 2008 г./ и едно разпознаване по време на задържането му под стража.  

 

От гореизложеното  се установява, че  на ищеца  вследствие на подържаното обвинение в извършване на престъпление, за което  образуваното наказателно производство  е  прекратено, поради това, че извършеното деяние не е доказано,  в  периода от 173 месеца и половина,  наложената  му мярка за неотклонение "задържане под стража",  продължила 21 дни са причинени  неимуществени вреди-  преживял притеснения и изпитвал страх, че може да бъде осъден и да получи ефективна присъда.

Но това не се  е отразило на общественото мнение спрямо ищеца, което е възприемало обвинението като позорящо и дискредитиращо не без основание,  тъй като ищецът към този момент е имал вече 7 присъди по дела от общ характер на лишаване  от свобода, включително присъда от 9 години ЛОС при усилено строг режим. 

Задържането в следствения арест гр. Габрово се  е отразило на психическото състояние на ищеца, но е засегнало него и семейството му в минимална степен с оглед множеството изтърпени към този момент наказания лишаване от свобода,  засегнало било и неговото семейство. За ищецът задържането  и лишаването от свобода не е било нещо извънредно,  необичайно и необяснимо за близките му. Тежко лично изживяване  е било  за него предстоящата раздяла със семейството му при евентуалното влизане в затвора, но тези емоции са били постоянно изживявани от него при множеството му лишавания от свобода по влезли в сила присъди. Ищецът е провел гладна стачка в следствения арест, поради което  и с оглед здравословното му състояние след тази стачка, мярката задържане  под стража е била изменена в парична гаранция с определение на РС Дряново. Няма обективни данни ищецът да е бил малтретиран в следствения арест от администрацията на ареста- показанията на свидетелката Енева почиват само на казаното й от ищеца. Освен това отговорността за такова деяние може да бъде реализирана в исково производство по друг ред, а не в рамките на това дело.

Показанията на свидетелите, че ищецът тежко е преживял  обстоятелството, че  е бил обвиняем в  процесното наказателно производство са неконкретни и  поради това неубедителни. Свидетелите нямат спомени ищецът да е бил друг път обвиняем, а той е осъждан много пъти към момента на привличането му като обвиняем по следствено дело 2420/93г. /има 7 присъди на ЛОС към този момент/, което показва, че желаят да помогнат на ищеца в процеса и  че не са обективни. Процесното задържане  на ищеца е било през 1997 г., а не както твърди свидетеля Илиев през 1993 г. и не е било нито последното, нито първото  на ищеца. 

Няма обективни доказателства, че ищецът тежко е понесъл воденото  срещу него наказателно производство по следствено дело 2420/93г.

С оглед на   изложеното  и  на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост и отчитайки  степента и характера на  нанесените на ищеца морални травми, и продължителността на обвинението в извършване на престъпление, за което  образуваното наказателно производство е прекратено, поради това, че извършеното деяние не е доказано и на мярката за неотклонение задържане под стража,  претърпените неимуществени вреди от ищеца са минимални и  следва да бъдат възмездени със сумата от общо 2500 лв. /2000 лв. за времето на незаконното обвинение и 500 лв. за времето на мярката за неотклонение  задържане/, ведно със  законната лихва, считано от 7-2 2014  год. - в рамките на 3 години преди предявяване на иска с оглед възражението на ответната прокуратура, по чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите за погасяване с тригодишна давност на вземанията за лихви по чл.86 от ЗЗД

В останалата част искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

 

РАЗНОСКИ

Не  е представен списък по чл.80 от ГПК за конкретизация  на същите и такива не следва да се присъждат на страните съобразно уважаването и отхвърлянето на иска .  

 

Водим  от горното  съдът

РЕШИ :

осъжда пРОКУРАТУРАТА на Република България да заплати  на И.К.К., егн********** ***, чрез  адвокат Димитър Георгиев Димитров-*** като пълномощник, Адрес за призоваване В. Търново, ул. Ц. Церковски № 39 обезщетение за  неимуществени вреди,  причинени от  обвинение в извършване на престъпление, за което  образуваното наказателно производство,  прекратено поради това, че извършеното деяние не е доказано и наложената  мярка за неотклонение "задържане под стража"  в размер на  2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/,  ведно със  законната лихва, считано от 7-2-2014 год. до окончателно изплащане на главницата на основание чл. 2, ал.1, т. 1 и 3 от ЗОДОВ, като отхвърля  предявения иск в останалата му част като неоснователен и недоказан.

 

 

Решението подлежи на обжалване  пред ГОС в двуседмичен срок от   връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: