Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Никопол, 18.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски
районен съд …. наказателен състав в открито заседание на седемнадесети декември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при
секретаря Поля
Видолова и в присъствието на прокурора ____, като разгледа
докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№287 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН
С наказателно
постановление №15-1503002/09.07.2014г. на директора на Д“ИТ“-ПЛЕВЕН на
ЕТ“АЙТУНГ-А.О.“, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в *** представляван
от А.О.О., ЕГН********** за нарушаване на чл.25, ал.1 от ЗБУТ на търговеца,
като работодател била наложена имуществена санкция в размер на 7000лв.
Недоволен от
така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя О., който го
е обжалвал. Излага доводи, че НП е
незаконосъобразно, издадено в разрез с правилата на ЗБУТ и КТ, като
жалбоподателя моли съда да отмени НП.
Жалбоподателят не
се е явил в съдебно заседание, но е ангажирал защитник, който е взел становище
по жалбата.
За
ответника по жалбата Д“ИТ“ – Плевен се е явил представител, който е вземе становище.
Актосъставителят Р. се явява в съдебно заседание и дава показания. По отношение
свидетеля М., представителят на Д“ИТ“ е взел становище, че се отказва от този
свидетел, като същият в тази връзка е бил заличен от списъка на лицата за призоваване.
НРП е била
редовно призована, но не се е явил представител.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
НП
е било връчено на жалбоподателя на 18.10.’18г., а жалбата е била заведена в Д“ИТ“-ПЛЕВЕН
на 22.10.2018г., поради което съдът намира, че жалбата се явява допустима,
подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество същата се явява основателна.
Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и
на нарушителя, като му е надлежно връчен, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити
по чл.57
от ЗАНН.
Съставеният АУАН е
подписан от жалбоподателя, като в него той не е посочил възражения.
По същество на
визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на
жалбоподателя е вменено това, че при проверка на място на 23.05.2014г. в обект,
магазин за хранителни стоки, който се намира в ***, стопанисван от ЕТ“АЙТУНГ-А.О.“,
ЕИК*** със собственик А.О.О., ЕГН********** и по документи в Д“ИТ“-ПЛЕВЕН на
02.06.2014г. било установено, че работодателят ЕТ“АЙТУНГ-А.О.“, ЕИК*** нарушил
разпоредбите на трудовото законодателство, като не осигурил обслужване на
работещите от регистрирана служба по трудова медицина за 2013г.
Тази фактическа
обстановка се подкрепя както от събраните писмени доказателства, така и от
показанията на актосъставителя Р., разпитан на проведеното съдебно следствие,
който е посочил, че след като жалбоподателя се явил в офиса на Д“ИТ“-ПЛЕВЕН не
представил договор сключен с регистрирана служба по трудова медицина за
обслужване на работещите за 2013г.
Установената
фактическа обстановка не се оспорва и от страните по делото.
Съдът намира, че с
оглед установеното, действително се налага извода, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение.
В пледоарията си пред съда, след приключване на
съдебното следствие защитника на жалбоподателя релевира претенции за изтекла
погасителна давност, поради което се моли съдът да прекрати
административно-наказателното производство на посоченото основание.
Съдът извърши проверка на санкциониращият
административен акт, като намира, че в конкретния случай е изтекъл предвидения
в закона давностен срок, погасяващ административно-наказателното преследване по
отношение на нарушението, обективирано в обжалваното НП.
Съдържащите се в НП безпротиворечиви данни сочат, че
деянието, за което е привлечен към отговорност жалбоподателя е извършено през
2013г. Съгласно действащата към момента на разглеждане на спора редакция на чл.
80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, ако
не е възбудено в продължение на 3 години за всяко престъпление, което не се
наказва с наказание лишаване от свобода за повече от 1 година. В чл.81,
ал.1 от НК са уредени случаите, при които давността спира да тече, а в ал.2
на същия член, законодателят посочва случаите на прекъсване на давността, като
изрично се сочи и това, че след извършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. От легалния прочит на разпоредбата на чл.
81, ал.3 от НК е видно, че независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите относно обстоятелствата, изключващи отговорността се
прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго. Отговор на това, дали разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща изрично към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК е даден в Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015
г. на ОСС – НК на ВКС и на ВАС – ОСС. Съгласно цитираното тълкувателно
постановление, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата, относно погасяване на наказателното преследвано
по давност в НК и доколкото в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81,
ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност, то тази празнина в ЗАНН се
преодолява с приложението на чл.81,
ал.3 от НК, във вр. с чл.80,
ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.
В разглеждания случай дори съда да приеме, че
последната възможна дата през 2013г., в която е извършено нарушението да е
31.12.2013г., от тази дата на извършване на административното нарушение до окончателното
произнасяне от съда с решение е изминал законоустановения период от време, след
изтичането на който се погасява възможността административно наказващият орган
да реализира властническите си правомощия по административно наказателното
правоотношение, респ. се погасява и административно наказателната отговорност
на дееца.
Предвидената погасителна давност в чл.80,
ал.1, т.5 от НК е ТРИ ГОДИНИ и по аргумент на чл.81,
ал.3 от НК абсолютната давност за наказателно преследване следва да бъде
четири години и шест месеца. Следователно от момента на извършване на
административното нарушение дори това да е станало на 31.12.2013г. до 30.06.2018г.
е изтекъл абсолютният давностен срок спрямо жалбоподателя. Изложените
съображения налагат за съда еднозначен извод да отмени обжалваното НП и
прекрати административното производство (аргумент от чл.334,
т.4 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН) без да възниква задължение да коментира въпроса за размера на административното
наказание.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-1503002/09.07.2014г.
на директора на Д“ИТ“-ПЛЕВЕН, с което на ЕТ“АЙТУНГ-А.О.“, ЕИК*** със седалище и
адрес на управление в *** представляван от А.О.О., ЕГН********** за нарушаване
на чл.25, ал.1 от ЗБУТ на търговеца, като работодател била наложена имуществена
санкция в размер на 7000лв.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство
по НАХД№287/‘18г. по описа на НРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от уведомяването на страните пред Административен съд-ПЛЕВЕН по реда на
глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: