Определение по дело №629/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 425
Дата: 16 октомври 2019 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20195001000629
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 425

 

гр. Пловдив, 16.10.2019 година

 

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                     

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                                  ЕМИЛ МИТЕВ

                                                                                    

разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов въззивно частно търговско дело № 629 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното                                                        

Производството е по чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 262, ал.3 ГПК.

Образувано е по частната жалба на „С.“ ЕООД против разпореждане № 840 от 28.06.2019 г., постановено по т. д. № 212 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната въззивна жалба вх.№3493/18.04.2019 година от „С.“ ЕООД с ЕИК…, чрез адвокат С.Д., срещу решение № 28/28.02.2019 г., поради обстоятелството, че е подадена след изтичане на срока за обжалване.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач на страната на ответника – Л.К., с което се изразява становище, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение – правилно.

Пловдивският апелативен съд разгледа частната жалба, съобразно изложените в нея съображения, но я преценява като неоснователна.

За да върне  подадената от Р.Т. Р. против НББАЗ искова молба, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че препис от обжалваното от „С.“ ЕООД  решение № 28 от 28.02.2019 г., е връчено на адреса на управление на ищцовото дружество, лично на управителя Т. В.М. на 18.03.2019 година, срокът за обжалване на решението е изтекъл на 01.04.2019 г., поради което депозираната на 18.04.2019 г. въззивна жалба била просрочена.  

Разпореждането е правилно.

Съобщението до ищеца „С.“ ЕООД за постановяване на решението по делото, заедно с препис от това решение, са били изпратени на адреса на управление ***, като според отбелязването на обратната разписка, същото е връчено на управителя на същото дружество Т. М. на 18.03.2019 г. Въззивната жалба от „С.“ ЕООД е изпратена чрез куриер на 17.04.2019 г.

Неоснователно е поддържаното във частната жалба становище, че след като съобщението за постановеното решение и препис от него, са изпратени на адреса на управление в седалището на дружеството, а не на посочения съдебен адресат – упълномощения адвокат, то не би могло да се приеме, че въззивната жалба е просрочена.

В исковата молба, като адрес за призоваване на ищеца са посочени актуалното седалище и адрес на управление на търговското дружество. В хода на първоинстанционното производство, в молба от 14.01.2019 г. /л.163/, упълномощеният от дружеството адвокат С.Д., е посочил нов съдебен адрес *** А. Същият съдебен адрес е посочен и в приетата по делото писмена защита от „С.“ ЕООД /л.206/. Въпреки това, първоинстанционният съд е продължил да изпраща призовките  и съобщенията на адреса на дружеството - ищец.      

Вярно е, че след като страната е упълномощила адвокат по делото, съобщенията следва да се връчват нему като неин съдебен адресат, съгласно изричното правило на чл. 39, ал. 1 ГПК. При наличие на упълномощен представител, съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на страната. Редовността на връчването в тази хипотеза, обаче не би била накърнена, ако страната е получила призовката или съобщението лично, както е и в настоящия случай - /в този смисъл виж Решение № 292 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2014 г., IV г. о., ГК/.

След като съобщението за постановяване на решението заедно с препис от него са връчени лично на органния представител на дружеството и същият ги е приел без възражения, връчването е извършено редовно, съобразно правилото на чл.50, ал. 1 ГПК, поради което и срокът за подаване на въззивна жалба следва да се изчислява от датата на това връчване – 18.03.2019 г. В този случай срокът за въззивно обжалване изтича на 01.04.2019 г., поради което подадената седемнадесет дни по-късно въззивна жалба е просрочена и подлежи на връщане – чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

Постановеното в същия смисъл разпореждане на Пазарджишкия окръжен съд определение е правилно и следва да се потвърди.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд, 

 

            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :                 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 840 от 28.06.2019 г. постановено по т.д. № 212 по описа за 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба  пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

 

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: