Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 415 по описа на съда за 2016
г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Б.П.Б.“ АД срещу Г.К.Г. за осъждането му да
заплати сумата от 14 638.07 евро главница по договор
за ипотечен кредит и анекси към него, 5 793.12 евро възнаградителна лихва за периода 20.07.2011 г. – 11.01.2016 г.,
2 622.10 евро неустойка за периода
01.02.2011 г. – 11.01.2016 г. и 245.51 евро разходи за подновяване на вписани
ипотеки, ведно със законните лихви от датата на завеждането на исковата молба
до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че по силата на сключен на 14.10.2005 г. договор за ипотечен кредит предоставил
на ответника сумата от 50 000 евро, усвоен на два транша – 23 000
евро на 14.10.2005 г. и 27 000 евро – на 24.11.2005 г. С анекс от
21.08.2008 г. условията към договора били преуредени. Нов анекс бил подписан на
30.06.2009 г., като се договорил нов лихвен процент и краен срок за погасяване
на кредита. Главницата от 24 878.20 евро се считала отпусната при
условията на договора и анекса. След подписване на анекс № 2 от ответника
постъпили плащания на обща стойност 3 346.46 евро, като последното плащане
датирало от 01.02.2011 г. Към 12.01.2016 г. – датата на подаване на исковата
молба, просрочената главница възлизала на 14 638.07 евро, а
възнаградителната лихва – на 5 793.12 евро. Поради забава в плащанията на
дължимите суми, ответникът дължал и неустойка, възлизаща на сумата от
2 622.10 евро. За подновяване на ипотеката ищецът заплатил и 245.51 евро,
който разход бил за сметка на кредитополучателя.
Поради
неплащане на задълженията по договора и анексите, банката заявява настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, поради което моли ответникът да бъде
задължен да заплати исковите суми.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените от ищеца искове,
както и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за ипотечен кредит № 1083/R/2005 от 14.10.2005 г., че „Б.П.“
АД – Гърция, чрез клона й в гр. София, България е предоставила на К.Г.Г. и Г.К.Г.
сумата от 50 000 евро, усвоима на два транша – 23 000 евро и 27 000 евро,
като е определен шестмесечен гратисен период. Крайният срок за издължаване на
дълга е определен на 20.09.2010 г. (чл. 6, ал. 3 от договора). Главницата по
кредита е олихвяема с годишна лихва в размер на 6.90% за първата година и 8.5%
за остатъка от периода, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора.
С анекс
№ 1 от 21.08.2008 г. е определен нов шестмесечен гратисен период, през който е
следвало да се погасяват само начислените лихви.
В анекс
№ 2 от 30.06.2009 г. страните са се съгласили, че към датата на подписването му
просрочените задължения са на стойност 4 482.73 евро и включват просрочена
главница, лихви, такси, разноски и комисиони. Тази сума е прибавена към общата
сума на главницата от 24 878.20 евро и се счита за отпусната на
кредиполучателя Г.К.Г. при условията на договора за кредит и анекс № 2.
Определен е нов лихвен процент – 9% и срок на погасяване на задълженията по
договора 99 месеца от датата на подписването на анекса.
Установява
се от изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, че на 14.10.2005
г. сметката на Г.Г. е заверена със сумата от 23 000 евро, а на 24.11.2005
г. – със сумата от 27 000 евро. С това банката е изпълнила основното си
задължение по договора – да предостави на кредитополучателя заемната сума.
Установява се също, че до подписване на анекс № 2 на 30.06.2009 г. за
погасяване на вноските по кредита са постъпили плащания на обща стойност
36 139.91 евро, като от тази сума 25 594.24 евро е отнесена към
погасяване на главницата, 10 171.28 евро – за погасяване на договорни
лихви, 55.23 евро – наказателни лихви и 319.16 евро – разноски.
В
изпълнение на анекс № 2 за периода 30.06.2009 г. – 11.01.2016 г. (датата на
подаването на исковата молба) са постъпили плащания в общ размер 7 441.89 евро,
като до 20.01.2011 г. е погасена главница от 3 346.46 евро, а до
20.06.2011 г. – договорна лихва от 4 095.43 евро. Незаплатените задължения
за главница и договорна лихва са посочени в размери съответно от 14 638.07
евро и 5 793.12 евро.
В
приложение на чл. 7, ал. 1 от договора от 14.10.2005 г. за размера на
наказателната лихва вещото лице е заключило, че за периода 01.02.11.2011 г. –
11.01.2016 г. ответникът дължи наказателна лихва в размер на 2 640.63
евро.
Неоснователно
е възражението на представителя на ответника, че нито в договор, нито в
анексите са посочени конкретните условия, които да налагат предсрочна
изискуемост. В чл. 20, ал. 1 от договора от 14.10.2005 г. и в чл. 5 от анекс №
2 от 30.06.2009 г. страните са се съгласили, че при неизпълнение на което и да
е условие на договора, банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
По
делото е прието уведомление без изходящ номер и дата от „Б.П.Б.“ АД до Г.К.Г. за
непогасения размер на задълженията по договора за ипотечен кредит и за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно
т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането,
съответно с настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Цитираното
решение е приложимо и в случая, като уведомлението следва да е достигнало до
длъжника преди датата на подаване на исковата молба за осъждане на ответника да
заплати исковите суми, на основание настъпила предсрочна изискуемост.
Доказателства за изпращане
и съответно получаване на уведомлението от банката до длъжника в настоящото
производство не се представят, поради което съдът приема, че предсрочна
изискуемост на цялото задължение по кредита не е настъпила.
В
решение № 184/04.07.2017 г. по т. д. № 60361/2016 г. на ВКС, IV г.о. е прието,
че в исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК нормата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение и по отношение на настъпилия след
подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди
приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция факт на изтичане на
крайния уговорен между страните срок за изплащане на задължението по банковия
кредит - падежа на последната погасителна вноска, поради което всички анюитетни
вноски, включващи главница и/или договорни лихви и др., т. е. - цялото вземане
на банката по договора за кредит е изискуемо, независимо от това, че кредитът
не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на
заявлението за издаването на заповедта за изпълнение.
По
аналогия, предвид липсата на подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и предявяване на иска с подаване на исковата молба на
12.01.2016 г. следва да се съобрази обстоятелството, че към момента на устните
състезания са падежирали всички вноски по договора за кредит и анексите към
него. Настъпил е крайният срок на погасяване на задълженията – 20.09.2017 г.
В
настоящото производство ищецът претендира заплащане на просрочената главница до
датата на подаването на исковата молба, съгласно справка, приложена към
исковата молба – 14 638.07 евро, част от общо дължимата сума от
21 531.74 евро.
Даденото
от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза заключение съдът
кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено. От него се установява
наличие на непогасени задължения за заплащане на главницата от 14 638.07 евро
за периода до датата на подаване на исковата молба.
За
периода 20.07.2011 г. – 11.01.2016 г. са падежирали вноски за договорни лихви
на стойност 5 793.12 евро.
Съгласно
чл. 7, ал. 1 от договора от 14.10.2005 г., при забава в плащането на главницата
върху просрочените суми се начислява наказателна лихва в размер на ГЛП + 10%. Характерът
на тази лихва има обезщетителен характер и е предназначена да репарира вредите
на банката от неточно във времево отношение издължаване на главницата по
договора за кредит. Наказателните лихви са начислени от датата на последното
плащане – 01.02.2011 г. До 11.01.2016 г. вещото лице е установило, че размерът
й е 2 640.63 евро, но предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
съдът дължи произнасяне по предявените искове. Поради това следва да се
установи вземането на ищеца за сумата от 2 622.10 евро.
Кредитополучателят
дължи и нотариалните такси за подновяване на договорна ипотека през 2015 г.
По
делото са представени платежни нареждания за извършени от ищеца плащания на
сумите от 431.68 лева – такса за подновяване на ипотека на Г.Г. и 48.50 лева –
такса за вписване на подновяване на ипотека. Съгласно чл. 5, ал. 4 от договора,
всички плащания на главницата, лихвите, обслужването и други разходи по кредита
се извършват във валутата на отпуснатия кредит – в евро. Заплатените разходи за
подновяване на ипотеката от 480.18 лева в еврово изражение възлизат на претендираната
сума от 245.51 евро.
Предявените
искове са изцяло основателни, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати претендираните от ищеца суми, ведно със законните лихви от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Сторените
от ищеца разноски за производството са на стойност 6 867.08 лева. Адв. А.
е възразил за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Изчислено по правилата на чл. 7, ал. 2, чл. 2, ал. 5 и § 2а от
Наредба № 1/2004 г., адвокатският хонорар възлиза на сумата от 8 240.50
лева. Сумата от 2 700 лева, заплатена на адвокатско дружество „Добрева и
Бъчваров“ съгласно договор от 16.12.2015 г. не представлява прекомерен
адвокатски хонорар, поради което следва да бъде присъдена в този размер.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, Г.К.Г., ЛНЧ **********, роден на *** г. в
гр. Вула, Република Гърция, с последен известен настоящ адрес *** да заплати на
„Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сграда Е
сумата от 14 638.07 евро, представляваща просрочена главница за периода 20.01.2011
г. – 20.12.2015 г., 5 793.12 евро възнаградителна лихва за периода
20.07.2011 г. – 11.01.2016 г., 2 622.10 евро наказателна лихва за периода
01.02.2011 г. – 11.01.2016 г. и 245.51 евро разходи за подновяване на вписана
ипотека, ведно със законните лихви върху сумите от датата на подаването на
исковата молба – 12.01.2016 г. до окончателното изплащане.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.К.Г., ЛНЧ **********,
роден на *** г. в гр. Вула, Република Гърция, с последен известен настоящ адрес
*** да заплати на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, сграда Е сумата от 6 867.08 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: