Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и трети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№7667 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
2639,27 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 373,17 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, срещу Д.Т.Д. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№5494/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен
в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че
ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.10.2013г. - 31.05.2016г.
и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която
се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма "***. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.10.2013г. -
31.05.2016г. са начислявани от “*** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база служебно разпределение
на топлоенергия за сградна инсталация, за отопление от щранг-лира и за топла
вода, като за топла вода са начислявани служебно количества, тъй като водомера
на ответника е бил повреден.. Посочва,че
претендираните суми за процесния период са:
сума за отопление-510,71 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
386,46 лв., сума за битово горещо водоснабдяване – 1714,02 лв., услуга дялово
разпределение- 23,16 лв. Твърди, че
сумите са начислени на база на реалния отчет на уредите за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в имота на ответника 1 бр. водомер и 0 бр
индивидуални разпределителни уреди, както и щранг-лира в банята. Отправя се
искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответника за сумата 2639,27 лева за главница за
периода 01.10.2013г. – 31.05.2016 г. и лихва върху главницата в размер на
373,17 лева за периода 03.12.2013 г. до 13.07.2016 г. и законната лихва върху
главницата от 19.07.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5494/2016г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че за посочения
период 01.10.2013 г. до 31.05.2016 г. не е ползвал топлинна енергия. Твърди, че
тръбите на парната отоплителна инсталация са затапени от така наречения Тошо -
отговорник за парното на блока, с тапи, още 2000 г. Твърди, че радиаторите са
свалени също тогава. Твърди, че никога съответно не е имал уреди за отчитане на
ТЕ. Твърди, че за посочения период никой не е ходил да види, че няма радиатори
и съответно не ползва парно, с изключение на г-н *** - Протокол от 05.01.2014
г. във връзка с гражданско дело 212/2014 г. на Плевенски районен съд по искова
молба на „*** гр. Плевен, по негово настояване за разговор с директора на „***,
с ***, били изпратени двама проверяващи на 05.02.2014 г., които установили, че
радиаторите са демонтирани и тръбите са затапени с тапи. Радиатори няма, за
което прилага констативен протокол от 05.02.2013 г. на ***. Възразява и
оспорвам истинността на предоставените от „*** и „***" *** данни за
остойностяване на топлинна енергия за процесния имот и посочения период.
Твърди, че начисляваните суми от „***,, за периода 01.10.2013 г. до 31.05.2016
г. по изготвените отчети от фирмата, извършващи дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата „***" ***, не са на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, а на база служебен, т.е. писали са както за
предния период от 01.10.2010 г. до 31.08.2013 г., пълна мощност, без да са
влизали в имота на ответника. Твърди, че същото се отнася и за топлата вода-
никой не е ходил, а пишат пълна мощност - 8 кубика. Счита, че това е изнудване
от страна на „*** и „***" ***, при положение, че има констативен протокол
от 05.02.2014 г. с подписа на служител *** за това, че отоплителните тела са
демонтирани, затапени тръби, радиатори няма в апартамента; никой не е идвал да
установи реалното. Какви данни дава „***" ***? Твърди, че е най-лесно е да
пишат пълна мощност. Твърди, че предното дело №212/2014 г. на РС и гр.д №945 по
описа за 2014 г. на Окръжен съд Плевен с Решение от 13.02.2015 г. го спечелил.
Иска „*** и „***" *** да спрат да
го изнудват. Твърди, че *** си противоречат, тъй като на 05.02.2014г. техни
служители са направили проверка и са установили, че всички отоплителни тела са
демонтирани, за което съставили протокол, подписан от служител ***, а в същото
време пишат, че е ползвал парно. Моли в *** да си синхоринизират информацията
между служителите и ръководството.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца ***"
*** със седалище и адрес на управление: ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не
е спорно между страните и се установява от НА за продажба на недвижим имот № , том III, дело № 492/1984г.
на нотариус *** при РС-Плевен, Д.Т.д. е придобил правото на собственост върху ***,
находящ се в ***.
По
делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г
на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на
ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от
същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия
между “***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Видно
от Констативен протокол т 05.02.2014г., представен и подписан от ответника по
делото, в ***, находящ се в *** са демонтирани отоплителните тела в 2 спални, хол и кухня. В банята е
наличен водомер за топла вода № 522791, който е с повреден циферблат.
Видно
от монтажен протокол от 13.11.2015г., процесния имот- ***, ***
, собственост на ответника Д.Д. е пломбиран на дата 13.11.2015г. нов водомер за
топла вода с фабричен номер 387494.
Съдът
възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се установява, че воденото в
счетоводството на ищеца неплатено задължение на ответника за топлинна енергия
за периода от 01.10.2013г. до 31.05.2016г. е в общ размер от 2369,27 лв.
главница/515,63 лв.-ТЕ за отопление, 386,46-ТЕ за сградна инсталация,
топлоенергия за битово горещо водоподаване -1714,02 лв. и 23,16 лв.- такса услуга дялово
разпледеление/. Лихвата за забава върху горепосочената главница за периода от
изпадане на ответницата в забава до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 19.07.2016г. е в размер на 378,49 лв.
Съдът
възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза като обективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно.
От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира
в топлофицирана сграда. Абонатната станция захранва общо 22 броя абонати. Общия
отопляем обем на сградата е 3289,46 куб.м., а отопляемия обем на жилището е 181,65
куб.м. В апартамента на абоната са демонтирани отоплителните тела. В банята на
процесния топлоснабден имот има монтирана щранг-лира, представляваща 2 броя
гладки тръби със среден диаметър 1 и 1/2
цола, всяка с дължина 2,70 м., преминаващи вертикално през баните на
всички апартаменти- общо 2 тръби. Абонатът ползва топла вода, но поради
неосигуряване на достъп за отчет, се начислява служебна консумация от 8 кубика
на месец. В приложената таблица е посочено потребеното количество топлоенергия,
отделена от щранг-лирата в процесното топлоснабдено жилище за всеки от месеците
поотделно за процесния период от м.10.2013г. до м.04.2016г. Самостоятелното
изчисление в посочената таблица от вещото лице, съвпада с изчислената
топлоенергия от дружеството за дялово разпределение. Делът на отдадената
топлоенергия за сградна инсталация в процесната топлоснабдена сграда за имота на
ответника от топлинната енергия за сградна инсталация в мегаватчаси за периода
от м.10.2013г. до м.04.2016г. е посочен в самостоятелна таблица. Самостоятелното
изчисление в изготвената от вещото лице таблица съответства на изчисленията,
изготвени от топлинния счетоводител. Тъй като през отоплителните сезони на
процесния период, абонатната станция е работила, до имота на ответника е
доставяна топлинна енергия за отопление от щранг-лира в баня, сградна
инсталация и топла вода. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния
счетоводител са спазени изискванията на Методиката за разпределение на топлинна
енергия към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-344/06.04.2007г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2639,27 лв.:
Не
е спорно между страните и се установява от
НА за продажба на недвижим имот № , том III, дело № 492/1984г. на
нотариус *** при РС-Плевен, Д.Т.д. е придобил правото на собственост върху ***,
находящ се в ***.
Съдът
намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи
условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с предходната
редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е
видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на
общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или
откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване
на топлоснабдения имот. Съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се
придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на
собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в
сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
Установи
се от съдебно-техническата експертиза, че процесния топлоснабден имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните
периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради
което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна
енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за
топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово
разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането
на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
По
изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по делото
доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. От приетите съдебно-икономическа
и съдебно-техническа експертиза се установи и този факт не се спори между
страните, че до имота на ответника не е доставяна топлоенергия, отделяна в
имота от монтирани в имота отоплителни
тела, на които да е монтиран уред за дялово разпределение. Налице е само
щранг-лира, която е отделяла топлина в имота на ответника, както и е
начислявана и сума за сградна инсталация. Ответника по делото, освен
отоплението от щранг-лира в имота си е ползвал и топла вода. Ищеца е посочил,
че за доставена топла вода на ответника е начислявано служебно количество, тъй
като монтирания в имота на ответника водомер за топла вода е повреден. Това
обстоятелство се установява от Констативен протокол от
05.02.2014г., представен и подписан от ответника по делото, в който е отразено,че в процесния имот са
демонтирани отоплителните тела в 2
спални, хол и кухня. В банята е наличен водомер за топла вода № 522791, който е
с повреден циферблат. По делото, обаче е представен и друг протокол- монтажен
протокол от 13.11.2015г., в от който се установява, че в процесния имот- ***, ***
, собственост на ответника Д.Д. е пломбиран на дата 13.11.2015г. нов водомер за
топла вода с фабричен номер 387494. Поради изложеното, съдът намира, че факта
на повреден водомер за топла вода в имота на ответника се установява само за
периода от 01.10.2013г. до 13.11.2015г., а не до 31.05.2016г., тъй като се
установи, че в имота на ответника на 13.11.2015г. е пломбиран нов водомер за
топла вода. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че
е налице и друго основание за служебно начисляване на количество топлоенергия
за доставена топла вода- неосигуряване на достъп за отчет на водомера, но това
основание не е въведено от ищеца, като основание на исковата претенция, поради
което съдът не може да се произнесе по него. Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от
Наредба № 13-344 за Топлоснабдяването изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие - когато не
са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за
топла вода са повредени,имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане. Ответника по делото заявява, че съжителства на съпружески начала в
топлоснадбения имот. Видно е от представените отчети, че за топла вода в някой
от процесните месеци са начислявани 4 куб.м., а в други-8 куб.м, като месечното
потребление за 1 лице е 4 куб.м. Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът
е основателен и доказан за сумата от 2177,78 лв., която включва 515,63 лв.-ТЕ
за отопление, 386,46-ТЕ за сградна инсталация, топлоенергия за битово горещо
водоподаване -1252,53 лв. и 23,16 лв.-
такса услуга дялово разпределение съобразно заключението на
съдебно-икономическата експертиза и след самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК. Дължимата сума за топла вода, начислена служебно на
въведеното от ищеца основание- повреда на водомера е в размер на 1252,78 лв. за
периода от 01.10.2013г. до 13.11.2015г., когато е пломбиран нов водомер за
топла вода.
С
оглед гореизложеното, съдът намира искът за основателен и доказан за сумата от
2177,78 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения
размер от 2639,27 лв., следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 373,17 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава се установява от съда на база на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда
на основание чл.162 ГПК в размер на 352,70 лв. за която сума искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 373,17 лв.
следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 92,41
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда от 100 лв. и депозит
за ВЛ в размер на 416,11 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по
делото няма данни за направени разноски и не е направено искане за приждане на
такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Д.Т.Д. с ЕГН **********,***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление: *** сумата 2177,78 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2013г. до 31.05.2016г.,
в едно със законната лихва от 19.07.2016г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 3557/20.07.2016г. по ч.гр.д.№5494/2016 по описа на РС-Плевен
а за разликата до предявения размер от 2639,27
лв. отхвърля иска като неоснователен
и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Д.Т.Д. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 352,70 лева, представляваща лихва за забава върху 2177,78
лв. за периода 03.12.2013г. – 13.07.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3557/20.07.2016г. по
ч.гр.д.№5494/2016 по описа на РС-Плевен., а за разликата до предявения размер
от 373,17 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Т.Д.
с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: ***, сумата от
92,41 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.5366/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Т.Д.
с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 416,11 лв. направени по
делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца ***"
*** със седалище и адрес на управление: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: