Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На тридесет и първи
януари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: Н. ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
СЕКРЕТАР:
Н.ЙОВЧЕВА
ПРОКУРОР:
В. РАДЕВА
Като разгледа
докладваното от съдия Марин Атанасов ВНОХД № 1389 по описа на
съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивна
проверка е присъда № 240 от 19.09.2018г.по
№ 5448 / 2017 година на РС Варна
тридесет и седми наказателен състав.
Обжалваният съдебен
акт е осъдителен за подсъдимия Л.Р.М., като той е признат за виновен в това, На 06.07.2016 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство
– л.а. „Сеат“ с рег. № ********, нарушил правилата за движение – чл. 37 ал. 1
от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.П.В., изразяваща се в
счупване на 2, 3 и 4 предходилни кости на лявото стъпало, което е обусловило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от
2-2,5 месеца-престъпление по чл. 343 ал.1 б. „Б“ пр.2 от НК
На
основание чл. 78а
ал.1 от НК
Л.Р.М. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
1000/ХИЛЯДА/ лева.
На основание чл. 78А
ал. 4 вр. чл. 343 г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК подсъдимия Л.Р.М. е лишен от право
да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият е осъжден да заплати
направените разноски по делото в размер на 320,28 (триста и двадесет лева и 28
ст.) лева в полза на ОД на МВР - Варна и 5017,86 (пет хиляди и седемнадесет лв.
86 ст.) лева в полза на Държавата по сметка на ВРС, както и да заплати на Н.П.В. сумата от 500 (петстотин) лева
за направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият,
който е депозирал жалба чрез защитника си- адв. Ж. Г., с която се твърди
незаконосъобразност на атакувания акт, постановен при допускане на съществени
нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и
оправдаване по предявеното обвинение. Алтернативно се твърди явна несправедливост
на наложеното наказание, но конкретно искане в тази насока няма. Отделно в
жалбата е посочено, че е с присъдата е уважен и граждански иск в размер на 5170
лева
В срока по
чл.320,ал.3 НПК са постъпили допълнителни писмени съображения, като в тях се навеждат
доводи които могат да бъдат систематизирани по следния начин:
- присъдата е необоснована и незаконосъобразна, тъй като
в хода на съдебното следствие са били изслушани изготвените в по делото / в
досъдебното производство и на съдебното следствие САТЕ, от които е установено,
че скоростта на движение на л.а."Фолксваген Поло" с рег.№ ******** е
била според заключението:
а/ от д.п. - 86.97 км/ч., при дължина на опасна зона за
спиране - 61.94км/ч а при движение от 50 км/ч. при опасна зона - 27.5бкм/ч.
б/ от д.п. тройната САТЕ - скоростта на движение
непосредствено преди реакцията на водача е била 73.1 км.ч.без да се отчита
скоростта преминала в пластични деформации на купето, с опасна зона от 56.75м.
При движение със скорост от 50 км.ч. опасната зона би била 31.4 км/ч.
Според петорна САТЕ в хода на съдебно следствие скоростта
на друг такъв автомобил от същата марка
и модел, според показанията на пострадалия движещ се със същата скорост, тя е
изчислена на 78.90км/ч. но водачът на този автомобил е реагирал своевременно и
е успял да спре.
Въпреки посочените доказателства ВРС ги е игнорирал и в
мотивите си дори не ги е коментирал, като съдебния акт е изграден единствено и
само резултата от първата САТЕ, като отсъства обосновка защо кредитира именно
тази експертиза, а отхвърля тези от съдебното следствие
Развиват се доводи и, че по безспорен и категоричен начин
се установява, че автомобила управляван от пострадалият се е движил в лява
пътна лента на ул."Девня" а удара с МПС управлявано от подсъдимия е
настъпил в дясната лента за движение, което е игнорирано и не е коментирано от
първоинстанциония съд.
Категорично се оспорва съждението на първоинстнционния
съд за мястото на удара, тъй като по делото е установено, че той е в края на
дясна пътна лента на ул."Девня" посока изхода на града в зоната на
кръстовището с ул."Ал.Дякович", като съдът е приел, че това е лентата
на движение на автомобила с който се е движил пострадалия, игнорирайки
доказателствата.
Според защитата съдът в мотивите си противоречи,
позовавайки се на отпадането на отговорността на водача при ПТП в опасната зона
тъй като по безспорен начин е установено
че ако пострадалият е управлявал със съобразена и допустима скорост автомобила
си и е реагирал своевременно на опасността то не би настъпил и вредоносният
резултат. В тази връзка се аргументира и становището, че не е взето предвид, че
мястото на удара и е при излизане от кръстовището в края на дясната лента и не
може да се твърди че МПС на подсъдимия се е явява изненада за пострадалия.
Въз основа на горното се иска оправдаването на
подсъдимия.
- твърдения за явно несправедливо наказание "лишаване
от правоуправление на МПС " като се иска неговото намаляване до съответния
минимум.
В съдебно
заседание пострадалият се явява лично и с процесуалния си представител- адв. А.Г.,
които не изразяват желание наказателното производство срещу подсъдимия да бъде
прекратено.
Въззивният прокурор
счита, че присъдата е законосъобразна, добре мотивирана, а наложеното наказание
справедливо, поради което предлага същата да бъде потвърдена.
Процесуалният
представител на частният обвинител намира присъдата за правилна, обоснована, а
наказанието занижено по размер, което обосновава и неговата справедливост.
Защитникът на
подсъдимия поддържа жалбата по наведените в нея основания и моли същата да бъде
уважена. Допълнително навежда доводи, че съдът не е изложил мотиви коя от
всички АТЕ кредитира, но може да се направи извод, че съдебния акт е възприел
заключението от досъдебното производство, без да посочи защо не кредитира тези
от назначените в хода на съдебното следствие петорни експертизи. Оспорва и
виждането на ВРС, че констатираната превишена скорост от страна на подсъдимия,
да не е намерена в причинна връзка с настъпилото ПТП, от което следва и че на
подсъдимия не следва да се търси наказателна отговорност. Наред с
оправдаването на подсъдимия , алтернативно се иска намаляването на наложеното
наказание „лишаване от право да се управлява МПС”
Настоящият състав на
окръжния съд намира въззивната жалба за неоснователна по наведените съображения
за авторството не деянието и вината на подсъдимия. Тя на свой ред се явява
основателна относно претенцията за оценката на доказателствата по делото, но
това не е основание за отмяна или корекция на съдебния акт.
Първоинстанционното
съдебно производство е било образувано по внесен обвинителен акт за
престъплението по което съдът се е произнесъл. В хода на проведеното
разпоредително заседание, в нарушение на процесуалните правила не е разгледал делото по правилата на
глава двадесет и осма от НПК, уважавайки становището на защитата.
Съдът е
провел съдебно следствие в което с допустими способи е установил фактическа
обстановка. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните
релевантни факти:
На
06.07.2016 год. около 13.00 часа подсъдимия Л.Р.М. ***, управлявал МПС – л.а.
„Сеат“ с рег.№ ********. Движел се по ул.“Девня“. На кръстовището с ул.“Александър
Дякович“ той спрял, с намерение да завие на ляво, като светофарната уредба
работела на „зелен“ сигнал в неговата
посока на движение. Подсъдимият се огледал за насрещно движещи се автомобили и
навлязъл в кръстовището, като пренебрегнал идващите от срещуположната посока и
движещ се направо л.а „Фолксваген Поло“
с рег. ********, управляван от пострадалият Н.П.В. и автомобил от същия вид
управляван от неустановено по делото лице. Вследствие на извършената маневра от
подсъдимият и непропускане на движещия се с предимство автомобил, управляван от
пострадалият В., настъпил сблъсък между
предната лява част на л.а „Фолксваген Поло“ и задната дясна част на л.а.“Сеат“,
управляван от подсъдимият М.. Неустановеният автомобил спрял преди да настъпи
ПТП.
Подаден бил сигнал на телефон – 112 и
участниците в настъпилото ПТП била отведени
в МБАЛ „Св.Анна“ – Варна АД, където
Н.В. бил хоспитализиран.
В хода на образуваното ДП са били
извършени огледи на местопроизшествие, като са били фиксирани двете пътни
отсечки – тази по бул.“Девня“ и кръстовището с ул.“Александър Дякович“, където
е бил реализиран пътния инцидент.
Съгласно
заключението на СМЕ, на 06.07.2016 год. в резултат на ПТП, св.Н.П.В. е получил – счупване на 2, 3, 4 предходилни
кости на лявото стъпало, изгаряне І-ІІ степен в областта на лявата предмишница.
Счупването на 2, 3, 4 предходилни кости
на лявото стъпало е в резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет, реализирани в областта на лявото стъпало и е
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не
по-малък от 2 – 2,5 месеца. Установеното изгаряне І – ІІ степен е обусловило
временно разстройство на здравето неопасно за живота, представляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
На ДП е
било установено с протоколи за химическа експертиза, че подсъдимия М. и
пострадалия В. не са употребили алкохол
към момента на възникване на ПТП.
Сходна
на горната фактическа обстановка ВРС без обстоятелството, че в пътния участък
се е движил и друг автомобил с неизвестен водач в посока съвпадаща с тази на
пострадалия, е приел за безспорно доказана въз основа показанията на св. Н.В.,
писмените доказателства – огледен протокол, фотоалбум - снимков материал, скици
на местопроизшествието, заключенията по назначените експертизи - тройна
съдебно-автотехническа експертиза, петорна съдебно-автотехническа експертиза,
допълнителна петорна съдебно авто-техническа
експертиза и др.,
Според
настоящия състав на ВОС посочените по горе релевантни факти са изводими от
изброените гласни и писмени доказателства и заключениета на СМЕ и САТЕ, поради
което и намери за необходимо да я
възприеме по описания начин, тъй като намира за безспорно доказано наличието на
друг участник в движението преди и по време на пътния инцидент предмет на
делото. Този факт не е спорен за страните, дори и е предмет на коментар по
време на съдебните прения, а и във въззивната жалба.
ВРС е
бил изключително лаконичен при оценката на доказателствата, като се е задоволил
да опише свидетелските показания и заключенията на назначените по делото СМЕ и
САТЕ. Това е порок изведен и във възивната
жалба, но той е отстраним в настоящото производство.
ВОС
намира показанията на свидетеля В. за последователни и непротиворечиви и ги
кредитира изцяло тъй като същите се подкрепят от изготвените по делото СМЕ и
петорна и допълнителна такава САТЕ.
Видно
от заключенията на изготвената по досъдебното производство еднолична САТЕ, която ВОС намери за необоснована /наред
с органите на досъдебното производство и ВРС/ е установено мястото на удара
/МУ/ най-вероятно и ситуитирано в зоната от пътното платно, намиращо се на
около – 12,50 м. преди Ор. 1 /на около
0,50 м. в ляво от лявата граница на средната лента за движение наляво на
ул.“Александър Дякович“ – успоредно на стоп-линията/ и на около 2,30 м. в ляво
от десен бордюр, мерено напречно по посоката на огледа. Според коментираното
заключение скоростта на движение на л.а.“Фолксваген Поло“ непосредствено преди
да е реагирал водача му е била около – 86,97 км/ч. Скоростта на движение на
л.а.“Сеат“ непосредствено преди удара и преди да реагира водачът му е била
около – 17,67 км/ч. Изчислени са опасната
зона за спиране на л.а.“Фолксваген Поло“ при движение със скорост от 86,97 км/ч
равняваща се на – 61,94 м., а при скорост от 50 км/ч – 27,56 м. и тази на на
л.а“Сеат“ при скорост от 17,67 км/ч равняваща
се на около – 7,25 м. Изведен е извод, че водачът на л.а.“Фолксваген Поло“ не е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез спиране при движение със
скорост от 86,97 км/ч. Водачът на л.а.“Фолксваген Поло“ е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, чрез спиране, ако се е движел със скорост – 50
км/ч. Друг извод сочи, че водачът на л.а.“Фолксваген Поло“ е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, чрез спиране ако го е управлявал със скорост не
по-висока от 66,33 км/ч и ако е реагирал своевременно, както и че водачът на
л.а“Сеат“ е имал техническа възможност да предотврати произшествието, чрез
спиране, ако е осъществил непрекъснат визуален контрол към посоката, в която е
предприел маневрата, преценил е адекватно и реагирал своевременно на
конкретната пътна обстановка, тъй като и двамата са били в условия на еднаква
зона на пряка видимост един към друг от техническа гледна точка.
Поради
своята необоснованност ВОС не кредитира горното заключение тъй като възниква
съмнения за неговата правилност.
По
делото в хода на досъдебното производство е назначена и изслушана в с.з. тройна
авто-техническа експертиза, която дава заключение:
- мястото
на удара между л.а“Сеат“ и л.а.“Фолксваген Поло“, съответно на около 14,5 м.
преди Ор.1 и на около 3,7 м. вляво от него, в дясната лента за движение по
ул.“Девня“, в посока „Аспарухов мост“, заемана от л.а. „Фолксваген“.
- скоростите
на движение на преди да реагират водачите на опасността са : за л.а.“Фолксваген
Поло“ - около и над 73,1 км/ч / тъй като
последната не отчита скоростта преминала в пластични деформации на купето/, а тази
на л.а.“Сеат“ – около 20 км/ч и в момента на удара: л.а .“Фолксваген Поло“ около и над 65 км/ч, а на л.а.“Сеат“ около 20
км/ч. Опасните зони за спиране на автомобилите при определените скорости и при разрешената за този пътен участък: при
скорост от 50 км/ч е 31,4 м., при скорост 20 км/ч е 10,3 м и при скорост 73,1
км/ч е 56,75 м.
- при
определените скорости за движение в конкретната пътна обстановки не е
съществувала техническа възможност за предотвратяване на произшествието. Зоната
на пряка видимост е била не по-малка от 100 м., на база процесния пътен
участък.
- водачът
на л.а.“Фолксваген Поло“ е бил в техническа невъзможност да предотврати ПТП
посредством аварийно спиране, в която невъзможност се е поставил на база
избраната скорост на движение, превишаваща максимално позволената за зоната на
ПТП.
- водачът на л.а.“Сеат“ е навлязъл в
кръстовището без да се е убедил, че безпрепятствено може да го напусне, за
което деяние е нямал възможност да определи скоростта на движение на насрещния
автомобил, относно общия трафик и преценката си за разстояние, на което е бил
л.а. “Фолксваген Поло“.
Посоченото
заключение ВОС не кредитира, тъй като същото е използвал за изходни данни
описани в протокола за оглед следи, за които е установено, че не произхождат от
лек автомобил участвал в ПТП, както и с оглед свидетелските показания, че в
пътния участък се е движил и автомобил с неустановен водач, преустановил
движението си преди настъпилото ПТП. По такъв начин възниква съмнение за
неговата правилност.
В хода на първоинстанционното съдебното следствие с
оглед горните изводи са назначени: петорна съдебно-автотехническа експертиза, и допълнителна такава. Направени са следните
изводи:
–
мястото на удара е ситуирано в зоната на
пътното платно, намиращо се дясната част на лявата пътна лента на ул.“Девня“ на
около 13,60 м. преди Ор.1, на около 7,0 м. в ляво от Ор.1 и на около 5,80 м. в
ляво от десен бордюр, мерено напречно на посоката на огледа.
- скоростта
на движение на неустановения автомобил-„Фолксваген Поло“, който се е движел
успоредно на л.а.“Фолксваген Поло“ в дясна пътна лента, и е оставил следи на
пътното платно в резултат на варийно спиране е била около – 78,90 км/ч.
Скоростта на движението му в точка от пътното платно, намираща се на
нивото на мястото на удара е била около 64,83 м., а скоростта му в точка от
пътното платно намираща се на 3,0 м. преди края на разделителната ивица и на
5,40 м. преди Ор1 е била 50,30 км/ч, като разстоянието, което е изминал от момента
на реагиране на водача до мястото на удара е било 36,21 м. Разстоянието, което
е изминал неустановения л.а. „Фолксваген Поло“ –от момента на реагиране на
водача е било около 44,41 м.
- скоростта
на л.а. „Фолксваген Поло“, управляван от подсъдимия непосредствено преди мястото
на удара е 80,42 км/ч, а в точката на удара – 68,24 км/ч.
- скоростта
на л.а.“Сеат“ в посочените две ситуации е била съответно 48,13 км/ч, и 61,79
км/ч.
Както вече бе
посочено, ВРС не е правил изричен анализ на експертните заключения, но очевидно
крайния му извод е изграден въз основа на експертизите които той е назначил. В
този аспект правилна е оценката на експертните заключения на назначените СМ и
САТ експертизи, тъй като същите са пълни, ясни, обективни и компетентно дадени
и законосъобразно настоящия състав ги кредитира.
Изрично следва да се посочи, че предмет на оценка и се дава кредит на доверие
именно на петорните експертизи, тъй като другите две не съдържат отговори на релавантните
по делото факти и относими към предмета на доказване.
При така установената
фактическа обстановка въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция
относно материалната квалификация на деянието на подсъдимия.
Същия е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343 ал.1 буква
"Б" пр.2 от НК.
ВРС не е изложил съображения, за анализа на доказателствата полагайки
необходимата грижа да посочи защо и кои доказателства кредитира, както това
стори въззивния състав по горе, но при формирането на волята му, не са налице
пороци и превратно тълкуване на доказателствата по делото. Изрично
е посочено, че неговите действия се
намират в причинно следствена връзка с противоправния резултат, вследствие нарушение предписанието на чл. 37 ал. 1 от ЗДвП; С извършеното нарушение подсъдимият
е реализирал неправомерно поведение, при което другият водач не следва да бъде
отговорен за това, че не е предвидил евентуално това неправомерно поведение.
Неправилна е оценката на ВРС по отношение действията на пострадалия, тъй като
той също е извършил нарушение на ЗДвП и има не малък дял за настъпването на
обществено опасните последици. Налице и независимо съпричиняване от негова
страна, но това не може да бъде основание спрямо подсъдимия да не бъде
наказателна отговорност, тъй като тя отпада само при условията на чл.15 от НК,
който с оглед допуснатото нарушение по чл.37 ал.1 от ЗДвП от страна на
подсъдимия е неприложим.
Правилен е и извода за формата на вината , че
е непредпазливост,
но настоящия състав на съда я намира за доказана в нейната по тежка форма –
престъпна самонадеяност, но и в този аспект протест не е подаден, поради което
избраният от ВРС по лек вариант се явява законосъобразен. За да обоснове
наказателната отговорност ВРС се е позовал и на съдебната практика, която е
излишно да се преповтаря, но същата е съобразено цитирана с оглед конкретните
обстоятелства по делото.
Не на последно място
съдът е съобразил и задължителната практика за съдилищата, съгласно
постановление № 3 /1979г. ПВС, че юридическия критерий за причинената средна
телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК е
трайното затруднение на движение
на крайник в случая обусловено от продължителността на оздравителният период.
Настоящият състав на
въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд при определянето на наказанието се е
съобразил със закона; със степента на обществена опасност на деянието и личността
на дееца.
Правилно е приложен
материалния закон с приложението на чл.78а от НК за освобождаване от обвиняемия
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание - „ГЛОБА”.
Деянието е извършено по непредпазливост и
за него е предвидено наказание „лишаване от свобода” по-малко от пет години.
Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава Осма от НК, а от деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди. При индивидуализацията
на наказанието „глоба” законосъобразно ВРС е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства: полагането на
обществено полезен труд и добрите характеристични данни с оглед чистото
съдебно минало. Подценени са допуснатите нарушения по ЗДвП, но протест в този
аспект не е подаден, поради което отмерения на възможния минимум размер на
глобата и допустим от закона от 1000лева е справедливо.
Независимо от липсата на
императивност в разпоредбата на чл.78, ал.4 НК, ВРС
е намерил, че определеното по горе наказание не е
достатъчно за да се въздейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо
както на дееца, така и на останалите членове на обществото, поради което и
правилно му наложено кумулативното наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца. Същото е справедливо с оглед личността на дееца,
за което ще стане реч и по долу. Отсъствието на протест в тази насока освобождава
настоящия състав на съда да коментира правилността на това решение извън
подадената жалба от подсъдимия.
По отношение на жалбата
Както бе посочено, на
практика се развиват възражения в две плоскости: е ли е деянието престъпление
по смисъла на чл.9, ал.1 от НК, и справедливостта на наложеното наказание „лишаване
от права” с оглед отчитането на всички смекчаващи вината обстоятелства.
Възраженията са неоснователни.
По делото не е спорен
дори и за жалбоподателят, че той е предприел маневра в нарушение на чл.37 ал.1
от ЗДвП В пресичаният от него пътен
участък са се намирали две пътни провозни средства. И двете са предприели
аварийно спиране за да предотвратят неизбежното настъпване на ПТП. Водачът на
неустановеното МПС, който е имал очевидно своевременна реакция и се е движел с
по-ниска скорост е успял да приведе автомобила си в покой преди да настъпи ПТП.
За разлика от него пострадалия, който сам е нарушил правила за движение относно
разрешената в градски условия скорост не е успял да стори това, поради което и
ВОС намери, че от негова страна е налице независимо съпричиняване. От страна на
защитата се оспорва и мястото на удара, от което се прави извод, че ПТП е
настъпило при излизане на подсъдимия от кръстовището. Това твърдение обаче не е
вярно и е категорично опровергано от материалите по делото. Във връзка с
горното следва да се обърне изрично внимание и на установеното по експертен
път, че :
-зоната
на пряка видимост на водача на л.а. "ФОЛКСВАГЕН" към мястото на удара
е била около 74,40 м., когато се е намирал на около 48,0 м. преди стоп-линията
си;
Зоната
на пряка видимост на водача на л.а. "ФОЛКСВАГЕН" към МУ е била около
26,40 м. когато се е намирал на стоп-линията, т.е. вече е навлизал в кръстовището което се равнява общо на малко над
100м.
- водачът на л.а. "ФОЛКСВАГЕН
ПОЛО" е имал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез спиране, ако
се е движил със скорост около 47,13 км/ч. (разрешената за този пътен
участък) и е реагирал в момента на навлизане в кръстовището, т.е. когато е
пресякъл стоп-линията при същите параметри на конкретната пътна обстановка;
- водачът на л.а.
"ФОЛКСВАГЕН ПОЛО" е нямал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез спиране, ако го е
управлявал със скорост от 50 км/ч. (разрешената за участъка), включително ако е реагирал от момента на
навлизане в кръстовището.
- водачът на л.а. "СЕАТ" е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, чрез спиране, ако е осъществявал непрекъснат
визуален контрол към посоката в която е предприел маневра, преценил е адекватно
и реагирал своевременно на конкретната пътна обстановка, тъй като разстоянието
на което би могъл да спре от техническа гледна точка (0 ) е значително по - малко от
разстоянието от което е бил забелязан от водача на л.а. "ФОЛКСВАГЕН"
като и двамата са били в условия на еднаква зона на пряка видимост един към друг
от техническа гледна точка;
-
мястото на удара най - вероятно е ситуирано в зоната от пътното платно,
намиращо се в дясната част на лявата пътна лента на ул. "Девня" на около 13,60 м преди ОР1, на
около 7,0 м. в ляво от ОР1 и на около 5,80 м в ляво от десен бордюр, мерено
напречно на посоката на огледа.
Горните изводи по
категоричен начин доказват, че подсъдимия е нарушил правилата за движение,
което изключва приложението на чл.15 от НК от което и претенцията за
оправдаването му е несъстоятелна.
По отношение на
справедливостта на наложеното наказание „ лишаване от права” ВОС намери, че
същото съответства както на тежестта на деянието, така и на дисциплината на
подсъдимия като водач на МПС. По делото е доказано, че се касае за деец с
многократни наказания за нарушения на ЗДвП със глоби, съгласно справката му за
дисциплина на водач /л.73-75 д.п./ в това число и с „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Във връзка с нарушенията са му отнемани и
контролни точки, които към момента на деянието са била 23 от възможните 39.
При служебната
проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на
първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт.
По изложените
съображения първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло, поради
което на основание чл.338 от НПК настоящият състав на окръжния съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 240 от 19.09.2018г.по
№ 5448 / 2017 година на РС
Варна тридесет и седми наказателен състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.