№ 140
гр. Ловеч, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20244310200474 по описа за 2024 година
С Електронен фиш № ********** на Агенция «Пътна инфраструктура» на
«Г.П.» ООД, представлявано от И.Д.С. е наложена на основание чл.187а, ал.2,
т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на
2500.00 лева за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за това, че на
28.08.2021 г. в 15:54 часа е установено нарушение №
CB79417C22E002E6E053041F160AFBD7, с ППС АВТОБУС ТЕМСА САФИР,
регистрационен номер ** **** **, с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 2, без ремарке, в община
Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40252, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670. С цитирания ЕФ е
постановено «Г.П.» ООД да заплати и съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП,
съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 49 лева.
1
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят «Г.П.» ООД,
представлявано от Г.Л.А. и И.Д.С., който го обжалва в срок чрез адв.А. И. и
излага, че е незаконосъобразен, тъй като ЕФ е издаден в нарушение на
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, както и че неправилно в случая е издаден ЕФ,
тъй като чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП и за
вмененото нарушение на жалбоподателя не е предвидена възможност за
издаване на ЕФ. Сочи, че предвидената в чл.179, ал.3б от ЗДвП санкция във
фиксиран размер противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, тъй като нарушава принципа за пропорционалност, като
излага подробни съображения за това. Поради изложеното моли съда да
отмени изцяло обжалвания ЕФ, като присъди направените разноски за
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща
представител. Не се явява и адв.А. И., пълномощник на жалбоподателя.
Представено е писмено становище с доказателства за сторените по делото
разноски.
Ответникът – Агенция «Пътна инфраструктура» - София, редовно
призован се представлява от юриск.М., който моли съда да потвърди
издадения електронен фиш, като правилен и законосъобразен, издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита, че е неоснователно
възражението за нарушение на процедурата, по която е ангажирана
отговорността на дружеството, като излага подробни съображения за това.
Излага, че процесния ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити,
сред които няма изискване за посочване на дата на издаване, тъй като ЕФ
представлява своеобразен акт с установителни и санкционни функции,
приравняващ се на НП само по отношение на правното му действие, но не и
по форма, реквизити и процедура по издаване. Сочи, че нарушението е
безспорно доказано от събраните по делото доказателства и факта, че ППС е
снабдено с бордово устройство не означава, че за сегмента на рамката, от
която е отчетено нарушението има подадена валидна тол декларация.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, а в случай, че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, ако същото е над предвидения
2
в закона минимум.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, като към материалите
по преписката се съдържат доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя
на 09.05.2024 г./л.25/, а жалбата е подадена по куриер на 17.05.2024 г. и
входирана в АПИ на 20.05.2024 г., като по същество е основателна.
Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден
образец, като в същия е отразено, че на 28.08.2021 г., в 15:54 ч. е установено
нарушение с автобус ТЕМСА САФИР, рег. № ** **** ** , в община Угърчин, по
път I-4, км. 40+670, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40252, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-4, км. 40+670, за което е представен протокол за
установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща
стационарна контролна точка, както и становище относно техническата изправност
на СКТ към датата на нарушението. Направено е ясно описание на нарушението по
време и място на извършване. Съдът обаче счита, че при описание на
нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия
орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна
маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което
води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение
следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена
3
санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия
случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно
от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено
в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, действащ към датата на
нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е предвидено, че
при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да
предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде
съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя
електронен фиш. Действително, към настоящият момент вече е налице
законодателна промяна, в сила от 13.02.2024 г., но тази промяна действа
занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не е била налице.
Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на
електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се
отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично
предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в
информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени
покани за съставяне на актове за установяване на административни
4
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако
същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.
187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно
ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.
1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в
срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно
нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни
за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда
изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б,
за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се
конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето
защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен
АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и
чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на
функциите си по този закон определените от председателя на управителния
съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората
норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в
която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения, актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две
норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш
5
и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая липсва
изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо
по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП./ Решение №921/10.05.2024 г. по к.а.н.д. № 172/2024 г. на
Административен съд-Ловеч/.
Ето защо ЕФ е издаден при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и като такъв се явява незаконосъобразен.
Не се споделя възражението за нарушение на чл.34 от ЗАНН. ЕФ се
приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което
изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при
издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. С
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т.Д. №
1/2013г., е прието, че съкратеното производство за
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен
фиш, въведено в чл.189, ал.4 ЗДвП, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с
НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното
му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване, т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване
на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.“ В съответствие с
цитираното ТР е и възприетото в съдебната практика, че за
законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се
явяват неоснователни и възраженията на нарушителя за допуснати нарушения
по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне
на актове за установяване на административния нарушения и издаване на
наказателни постановления, които не са част от специалното производство по
издаване на електронните фишове. Следователно и що се отнася до форма,
6
съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове,
нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на
нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за
административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден
в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Предвид горепосоченото
настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните
фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).
От друга страна е установено по делото, че в случая няма никакво
плащане за съответния сегмент, като по делото е налична информация за
размера на дължимата, но неплатена пътна такса. Видно от представеното от
АПИ становище относно техническата изправност на СКТ към датата на
нарушението/л.44/ дължимата сума за сегмент ********** е 0,07 лв.
В същото време в санкционната норма законодателят е предвидил само
абсолютен размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията
й по смисъла на чл. 12 ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните
обстоятелства по нарушението, напр. размера на неплатената такса, който е
основен фактор при отмерване.
Служебно известно е на настоящия състав, че Хасковският
административен съд е сезирал Съда на ЕС с искане за тълкуване на
разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. Безспорно тълкуването на
разпоредбата на чл.9а от Директивата е от значение за правилното
приложение на закона, но според настоящия съдебен състав Съдът на ЕС вече
се е произнесъл по подобни казуси - Решение от 22 март 2017г. по съединени
дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 и 498/15, EU:C:2017:229, и дадените в
така постановените решения насоки на националните юрисдикции, са
достатъчно конкретни и ясни за да бъдат приложени и в настоящия случай.
Отделно, отговорът, който СЕС ще даде на зададения от Административен съд
- Хасково въпрос, само частично ще допринесе за правилното решаване на
настоящия спор, т.к. в контекста, в който е формулиран въпроса от
преюдициалното запитване, се иска тълкуване само на изискванията за
съразмерност и пропорционалност, въведени с чл.9а от Директивата, но не и
7
какво следва като последица от евентуалното констатиране на несъответствие
на националното законодателство. Този въпрос обаче е изследван от СЕС в
постановеното от него Решение от 4 октомври 2018г. С-384/2017г.
Въпросът относно спазването на принципа на
пропорционалност/съразмерност вече е разглеждан от СЕС, което
предопределя като недопустимо аналогично преюдициално запитване –
Решение на СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 г./Дело C-384/17.
Последното е постановено по преюдициалното запитване , касаещо
тълкуването за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на
санкциите при неплащане на тези такси. В решението е посочено, че
„принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на
Съюза, които са в основата на общите конституционни традиции на държавите
членки и трябва да бъдат спазвани в национална правна уредба, навлизаща в
приложното поле на правото на Съюза или приета в изпълнение на това
право….. Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да
приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и
не надхвърлят необходимото за постигането им (в този смисъл и решение от
17 април 2018 г., Egenberger, C-414/16, EU:C:2018:257, т. 68 ). Този принцип,
който е гарантиран и в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на
Европейския съюз ( „Хартата“) и който предвижда, че тежестта на наказанията
не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, е задължителен за
държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член
51, параграф 1 от Хартата. Следователно тежестта на санкцията трябва да
съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване
произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на
пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата
(в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real Estate и др., C-537/16,
EU:C:2018:193, т. 56). 10 ECLI:EU:C:2018:810 РЕШЕНИЕ ОТ 4.10.2018 Г. —
ДЕЛО C-384/17 LINK LOGISTIK N&N Доколкото правото по член 49, е
гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-
нататък „ЕКПЧ“), неговият смисъл и обхват са същите като предвидените в
8
ЕКПЧ. Следователно изискванията на Европейския съд по правата на човека
по отношение на съразмерността на наказанията са приложими в случай като
разглеждания в главното производство на основание член 17, параграф 1, член
51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата във връзка едни с други.
….. Принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при
определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая“. По-нататък в решението е
разгледан въпросът дали предвиденото в член 9а от Директива 1999/62
изискване за пропорционалност с оглед на съдържанието му е безусловно и
достатъчно точно, за да може частноправен субект да се позове на него срещу
държава членка пред националните органи на въпросната държава – „
държавите членки определят приложимия
санкционен режим при нарушение на националните разпоредби, приети
съгласно тази директива, като предвидените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи; … за да се приложи принципа на
пропорционалност в рамките на Директивата, те са длъжни да приемат
необходимите правни актове съгласно вътрешното си право, като самата
Директива не съдържа по-точни правила, що се отнася до определянето на
посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда
изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на
подобни санкции (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép,
C497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229, т. 38)… Следователно, тъй като тази
разпоредба изисква намесата на държавите членки и им предоставя
значителна свобода на преценка, член 9а от Директива 1999/62 с оглед на
съдържанието му не може да се разглежда като безусловен и достатъчно
точен, а това изключва директния му ефект. Обратното тълкуване би довело
на практика до премахване на правото на преценка, предоставено единствено
на националните законодатели, които следва да разработят подходящ
санкционен режим в рамките, определени от член 9а от Директива 1999/62.
Така изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в член 9а от
Директива 1999/62, не може да се тълкува в смисъл, че задължава
националния съд да замести националния законодател. Ето защо член 9а от
Директива 1999/62 няма директен ефект и не предоставя на правните субекти,
при положение като разглежданото в главното производство, правото да се
9
позовават на него пред националните органи. Въпреки това, съгласно
постоянната съдебна практика произтичащото от дадена директива
задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат,
както и задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член 288 ДФЕС да
предприемат всички необходими мерки, общи или специални,за да осигурят
изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите
членки, включително — в рамките на тяхната компетентност — върху
съдебните органи (така и решения от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и
Castrejana López, C-184/15 и C-197/15, EU:C:2016:680, т. 50 ; от 24 януари
2018 г., Pantuso и др., C-616/16 и C-617/16, EU:C:2018:32, т. 42). За да изпълни
това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква
националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат
предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от
последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на
правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от него цел (решения: от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15,
EU:C:2016:550, т. 43 и от 28 юни 2018 г., Crespo Rey, C-2/17, EU:C:2018:511, т.
70)“. Следващите мотиви касаят конкретно поставения казус и според тях
тълкуването на националното право в съответствие с член 9а от Директива
1999/62 би могло да доведе до тълкуване contra legem, доколкото посочената
юрисдикция следва да намали размера на глобата, наложена на жалбоподателя
в главното производство, въпреки че унгарската правна уредба относно
пътнотранспортните нарушения установява точно размера на глобите, без да
предвижда възможност за тяхното намаляване или изискване те да са в
съответствие с принципа на пропорционалност. Въпреки това, от постоянната
съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо
тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза
в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 45 и цитираната съдебна практика)“.
Заключението по решението, постановено по цитираното дело на СЕС е, че „
от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност,
предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, и от друга
10
страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи
или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба,
националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с
посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е
невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде
приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ
на правото на Съюза резултат.
В съответствие с последното , наложената процесна санкция за
извършеното нарушение е категорично несъответна. Нарушението се изразява
в неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през
сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място, посочено
във фиша като такова на извършване на нарушението главен път І-4, км.
40+670 (като обозначението +670 се отнася до метрите на посочения км). Това
е мястото, на което е разположена стационарната контролна точка –
устройството 40252. Дължимата за преминаване през това конкретно място
пътна такса е 0,07 лева.
Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП
не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на
елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер,
а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото
в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на
подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от
законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по
начин, съответен на Директивата, поради което и единственият начин, който
гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава
предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната
национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3
ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало
до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
В подобни случаи следва да се извърши проверка дали съществува обща
административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на
имуществени санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга
санкция. В случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената
обща санкционна норма е тази на чл.185 ЗДвП, но същата предвижда
11
единствено налагането на глоба и по арг. от разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН
- която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са
изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от
юридически лица и еднолични търговци.
Действително, чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция)
невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън
причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай
какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение
предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин
разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в
една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса. Такъв подход, с оглед
възприетото местоизвършване на нарушението - път І-4, км 40+670, не е
възприет, което е довело и до издаване на обжалвания ЕФ, с който е наложена
имуществена санкция 2500 лева – категорично несъответна на нарушението .
Тези съображения сочат на непропорционалност на наказанието.
Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка
на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на
Европейския съюз ( Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U.,
C-210/10, т. 23 ) В т. 24 от Решението ( както и редица други) е посочено, че
когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето
на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за
преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки
по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели”. ( виж и Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016
година по дело T-817/14, в т.50; член 5, параграф 4 ДЕС;EU:T:2013:451, т. 98 и
99).
Така, при приложение на принципа на пропорционалност ( което
приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата , а от споделените
мотиви в решение на СЕС ,V състав) от 4.Х 2018 г./Дело C-384/17 ) и
посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има
12
предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за
нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят.
Преценката за несъразмерност обосновава незаконосъобразността на
ЕФ, с който е засегнат основния принцип.
Действително, националният законодател е създал достатъчно гъвкав законов
механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП за освобождаване от
следващата за процесното нарушение административно-наказателна
отговорност. Предвидена е в чл. 10, ал. 2 от ЗП възможност за нарушителят да
заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. Доколкото в случая е издаден ЕФ (
акт, с който се установява и едновременно с това санкционира нарушението) и
съгласно чл. 189ж, ал.2 от ЗДвП заплащането на компенсаторната такса може
да стане в посочения 14-дневен срок от получаване на фиша, тоест при всички
случаи след неговото издаване. А преценката за съразмерност, както е прието
в решение по дело C-384/17 се дължи от всички органи и предхожда
издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се
наложи с него. Затова в процесния случай факта, че жалбоподателят не се е
възползвал от правото по чл. 10, ал.2 на ЗП, с реализиране на което може да
предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП , не засяга
решението за отмяна на фиша поради незаконосъобразността му, резултат от
несъразмерността на наложеното с него административно наказание за
извършено нарушение.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че
обжалвания ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен
изцяло.
При този изход на процеса е основателна заявената претенция от страна
на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, в
претендирания размер от 660 лева/с ДДС/, което е в минималния, предвиден в
чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и за заплащането на
което са представени доказателства – договор за правна защита и съдействие и
фактура/л.48-л.49/, поради което ответникът следва да бъде осъден да му
заплати посочената сума. Следва да бъде оставено без уважение искането на
ответника за присъждане на разноски по делото в размер на 80 лева,
13
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Агенция «Пътна
инфраструктура», с който на «Г.П.» ООД, представлявано от И.Д.С. е
наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП
имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за извършено нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДвП и е постановено да заплати и съответната такса по
чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на
49.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция «Пътна инфраструктура» София да заплати на
«Г.П.» ООД, ЕИК *********, представлявано заедно от Г.Л.А. и И.Д.С.
сумата от 660.00 /шестстотин и шестдесет/ лева, договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, като
неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
14