РЕШЕНИЕ
20.12.2018 г.,гр.София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,ГО,ІV
А въззивен състав в публично заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
При
секретаря Антоанета Луканова с участието на прокурора……с докладчик съдия
ТАШЕВА сложи на разглеждане въззивно
гр.д.7314 по описа за две хиляди и седемнадесета година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.04.2017 по гр. д. № 18635//2015
г. по описа на СРС,120 ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от П.И.П., ЕГН **********, в качеството
му на председател на УС на етажна собственост с адрес: Столична община, ул. ***********вх.
Е, с адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О., съдебен адрес: гр.
София, ул. ***********, срещу „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г.иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
сумата 12000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
06.04.2015 г., представляваща частичен иск от обща сума в размер на 31 848.27
лв., съставляваща обезщетение в размер на 6 лв. на ден за периода от 04.12.2013
г. до 05.04.2015 г. (487 дни), като неоснователна.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,
в качеството му на председател на УС на етажна собственост с адрес: Столична
община, ул. ***********вх. Е, с адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О.,
съдебен адрес: гр. София, ул. *********да заплати на „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г., за
разноски, направени по делото в размер на 2350 лв. (две хиляди триста и
петдесет лева), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца като се твърди,че същото е неправилно- в
нарушение на материалния и процесуалния закон,както и необосновано.Твърди,че съдът неправилно
приел,че предмет на сделката с паркоместата не е невъзможен,поради което и сделката
не е нищожна.Според въззивника паркоместата не са реално обособени като реален
обект на правото ,както и не представляват строеж.Тъй като сделката е нищожна
,то всички елементи на неоснователното обогатяване са налице и се дължи обезщетение.Ответникът
не спорил,че използва паркоместата ,както и че реализира доходи. СТЕ
установявала размер на обезщетение на собствениците на ЕС като за притежаваните
10.707 % ид.ч.от дворното място,равняващи се на 8.46 бр.паркоместа установен по
среден пазарен наем 50 лв. или по 60
лв.на паркомясто.
Моли да се отмени
решението и да се уважи иска.Претендира
разноски .
Въззиваемият е подал отговор с който оспорва
жалбата.Претендира разноски.
Софийският градски съд, действащ
като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Предявен е частичен иск по чл. 59 ЗЗД от П.И.П., в качеството му на
председател на управителния съвет на етажната собственост, находяща се в гр.
София, кв. „Подуяне”, ул. *********, притежаваща от дворното место, в което са
построени апартаментите на ищците и ресторанти 1,2,3- УПИ
XII-1008,1009,1010,1076,1089 от кв. 5, целия с площ общо 5864 кв.м., идеални
части равняващи се на 810,43 кв.м. Искът е предявен против „Ф.к.” ООД, което с
н.а. № 156,т.1/24.06.2011г. е придобило от „К.Е.С.-2007” ООД като самостоятелни
недвижими имоти по т. 1.2 от акта, 79 бр. надземни гаражи, всеки от които
описан като паркомясто в същия УПИ. Искът е предявен като частичен за сумата 12
000 лв. /част от цялата цена в размер на 31 848,72 лв./ - обезщетение за
лишаване от ползване на етажните собственици на описаните 79 паркоместа
съразмерно с притежаваната от тях идеална част от цялото дворно место за
периода 04.12.2013г. - 05.04.2015г.
Първата инстанция е отхвърлила искането за присъждане на обезщетение поради това, че ответникът ползва на правно основание процесните паркоместа по силата на правна сделка,която не е нищожна.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва обедняване на ищеца,обогатяване на ответника,връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание,което да оправдава разместването.
По делото е установено от представените нотариални актове и СТЕ ,че ищцовата етажна собственост има 10.707 % от идеалните части от дворното място ,равняващи се на 8.46 паркоместа.
Безспорно е,че ответникът ползва процесните паркоместа.
Въведено е възражение за нищожност на сделката за закупените от ответника 79 броя паркоместа ,поради невъзможен предмет.
Според правната теория и практика паркоместата не притежават характеристиките самостоятелност и обособеност. Разпоредителните сделки с паркоместа, очертани в дворното място на сградата в режим на етажна собственост, са недействителни, тъй като дворното място съставлява обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, а самостоятелно прехвърляне на общи части законът не допуска.
Основните единици на кадастъра, които могат да бъдат предмет на конкретна сделка са изброени изрично в чл.23, т.1-3 от ЗКИР, а именно: поземлен имот, сграда, вкл. в груб строеж и самостоятелен обект в сграда. Местата за паркиране в незастроена част на поземлен имот, както и подземни и надземни етажи на покрити паркинги не представляват строеж, респ. обект по смисъла на §5, т.39 от ЗУТ - те не са самостоятелно обособена или реална част от строежа, не притежават разделителни стени, които да ги идентифицират по площ, граници, самостоятелно функционално предназначение. Обособяването на паркомясто, като самостоятелен обект е правно невъзможно, тъй като паркомястото не е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 ЗС и сделката с такъв предмет в нищожна, поради невъзможен предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
Недействителните сделки не могат да породят вещно-прехвърлително действие, поради което и правото на собственост не е преминало в патримониума на ответника по силата на тези сделки и на това основание ответника не се легитимира като титуляр на вещното право на собственост върху обектите, предмет на иска.
Паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост (респ. - и обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ), а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект - парцел, сграда или отделен обект в нея, и поради това не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, както и на предварителен договор (който сам по себе си няма вещно-прехвърлително действие), прието е и че паркомястото (като необособена и несамостоятелна реална част от съответния обект) не може да бъде прехвърлено с договор (респ. - не може да е годен, възможен предмет и на предварителен договор), но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект (парцел, сграда или отделен обект в нея) е напълно възможно/ Решение № 171 от 08.08.2014 Г. по гр. д. №4175/2013 Г„ Г. К„ IV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК/
Ограничените вещни права са изчерпателно посочени в закона, страните не могат да учредят нито да прехвърлят ограничено вещно право, което правният ред не признава, паркоместата и басейните, изградени в незастроената част на дворното място не са самостоятелни обекти на правото на собственост, те не са и поземлени сервитути (няма господстващ имот), върху тях може да се учредява вещно право на ползване (единственият, уреден в действащото право личен сервитут), тъй като в този случай няма изискване за реалното им обособяване като самостоятелни обекти, но така учреденото ограничено вещно право е непрехвърлимо и се прекратява със смъртта или прекратяването на юридическата личност на титуляра/ Решение № 199 от 10.08.2015 Г. ПО ГР. Д. № 5955/2014 Г., Г. К., IV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК/
Паркомястото не представлява строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и Наредба №1 от 30,07,2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Следва да се отбележи, че дори в хипотезата, в която на паркинга е придадено качеството на строеж по смисъла на чл.6, ал.З, т.2 от Наредбата, самостоятелен обект на правото се явява самият паркинг, а не мислено обособените паркоместа в него, както са определени в настоящия случай. Аргумент, подкрепящ тезата за несамостоятелния характер на паркоместата в сгради, намиращи се в режим на етажна собственост е и легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 ДР на ЗУЕС относно понятието за прилежаща площ към сгради в режим на етажна собственост, според която паркоместата представляват прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост, което подчертава несамостоятелния им характер.
Съгласно разпоредба на чл.
37, ал. 4 ЗУТ, в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за
паркиране се осигуряват с инвестиционния
проект
в паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект на сградата /т. 1/ или
паркинг - гараж със статут на обща част в сградата /т. 2 / или отделни места за
паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти.
Процесната сделка е нищожна ,поради което не е налице годно основание ответникът да ползва паркоместата като собственик на същите. Ответникът по иска се е обогатил без основание за сметка на ищеца като е ползвал процесните паркоместа, чийто собственик не е, лишавайки действителния собственик от възможността да извлича икономически ползи от тези паркоместа, изразяващи се в наем.
Етажната
собственост е била лишена от възможността да реализира въпросните приходи,
което е довело да съответното обедняване - предмет на иска.
СТЕ, на основание представените нотариални актове на собствениците от ЕС, които притежават ид.части от мястото, е установила, че на ищеца се полагат 10.707% ид.части от дворното място на ЕС- вх.А, равняващи се на 8.46 бр. паркоместа /уточнени в с.з. 08.11.2016г./
За
процесния период от 4.12.2013г. до 5.4.2015г. при квотата от 10.707% за ищеца и при цена 50
лева на паркомясто/среден пазарен наем/, дължимата на ищеца сума е в размер на
6 782.10 лв.
Образувана
така:16 х 50 х 8.46 =6768 лв. 1 ден х50//30
х8.46 = 14.10 лв. 6768+ 14.10=6 782.10 лв.
Решението следва да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно в частта,в която се отхвърля иска за размера на
сумата 6782.10 лв.
По разноските:Ищецът е сторил следните разноски:480 лв.за д.т.,460 лв.за
експертизи,1500 лв.за адвокатски хонорар/общо 2440 лв./Съобразно уважената
част ще му се присъдят 1379 лв.
Ответникът е сторил разноски за хонорар за вещо лице
350 лв.и за адвокатски хонорар в размер
на 2796 лв.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски
хонорар.Предвид фактическата и правна сложност на делото,както и установения минимален
размер по Наредба 1/2004 за МРАВ /1290 лв./съдът редуцира платения адвокатски
хонорар до сумата 2 000 лв.Общо разноските на ответника са 2 350 лв.Съобразно
отхвърлената част ще му се присъди сумата 1021
лв.
Въззивникът е сторил разноски за д.т.240
лв.,адвокатски хонорар 800 лв.Съобразно уважената част на жалбата ще се присъди
сумата 587 лв.
Въззиваемата страна е сторила разноски за адвокатски
хонорар 2 400 лв.Направено е възражение за платения адвокатски
хонорар.Предвид фактическата и правна сложност СГС редуцира адвокатски хонорар
на въззиваемата страна на минималния такъв ,а именно 1290 лв.Съобразно отхвърлената
част на жалбата ще се присъди сумата 561
лв.
|
|
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 10.04.2017
по гр. д. № 18635//2015 г. по описа на СРС,120 в частта,с която се ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.П., ЕГН **********, в
качеството му на председател на УС на етажна собственост с адрес: Столична
община, ул. ***********вх. Е, с адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О.,
съдебен адрес: гр. София, ул. ***********, срещу „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г.иск по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД за сумата 6782.10 лв., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 06.04.2015 г., представляваща частичен иск от обща сума в
размер на 31 848.27 лв., съставляваща обезщетение в размер на 6 лв. на ден за
периода от 04.12.2013 г. до 05.04.2015 г. (487 дни),и вместо това
Постановява :
ОСЪЖДА „Ф.К.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и
В.Л.Г.да заплати на П.И.П., ЕГН **********, в качеството му на председател на
УС на етажна собственост, с адрес: Столична община, ул. ***********вх. Е, с
адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О., съдебен адрес: гр. София,
ул. ***********, на основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД сумата 6782.10 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
- 06.04.2015 г.,до окончателното й изплащане, представляваща частичен иск от
обща сума в размер на 31 848.27 лв., съставляваща обезщетение за периода от 04.12.2013 г. до 05.04.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г.,да
заплати на П.И.П., ЕГН **********, в качеството му на председател на УС на
етажна собственост с адрес: Столична община, ул. ***********вх. Е, с адрес: гр.
София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О., съдебен адрес: гр. София, ул. Уилям *******2
сумата 1379 лв.разноски пред СРС и
сумата 587 лв.разноски пред
въззивната инстанция. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********, в качеството
му на председател на УС на етажна собственост с адрес: Столична община, ул. ***********вх.
Е, с адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О., съдебен адрес: гр.
София, ул. *********да заплати на „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г., сумата 1021 лв.разноски пред СРС и сумата 561 лв.разноски пред въззивната
инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.