Решение по дело №7314/2017 на Софийски градски съд

                                                 РЕШЕНИЕ

                               20.12.2018 г.,гр.София          

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,ГО,ІV А въззивен състав в публично заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                    мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

При секретаря Антоанета Луканова с участието на прокурора……с докладчик съдия ТАШЕВА  сложи на разглеждане въззивно гр.д.7314 по описа за две хиляди и седемнадесета година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                  С решение от 10.04.2017 по гр. д. № 18635//2015 г. по описа на СРС,120  ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от П.И.П., ЕГН **********, в качеството му на председател на УС на етажна собственост с адрес: Столична община, ул. ***********вх. Е, с адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О., съдебен адрес: гр. София, ул. ***********, срещу „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г.иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата 12000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 06.04.2015 г., представляваща частичен иск от обща сума в размер на 31 848.27 лв., съставляваща обезщетение в размер на 6 лв. на ден за периода от 04.12.2013 г. до 05.04.2015 г. (487 дни), като неоснователна.

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********, в качеството му на председател на УС на етажна собственост с адрес: Столична община, ул. ***********вх. Е, с адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О., съдебен адрес: гр. София, ул. *********да заплати на „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г., за разноски, направени по делото в размер на 2350 лв. (две хиляди триста и петдесет лева), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

  В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца  като се твърди,че същото е неправилно- в нарушение на материалния и процесуалния закон,както и необосновано.Твърди,че съдът неправилно приел,че предмет на сделката с паркоместата не е невъзможен,поради което и сделката не е нищожна.Според въззивника паркоместата не са реално обособени като реален обект на правото ,както и не представляват строеж.Тъй като сделката е нищожна ,то всички елементи на неоснователното обогатяване са налице и се дължи обезщетение.Ответникът не спорил,че използва паркоместата ,както и че реализира доходи. СТЕ установявала размер на обезщетение на собствениците на ЕС като за притежаваните 10.707 % ид.ч.от дворното място,равняващи се на 8.46 бр.паркоместа установен по среден пазарен наем  50 лв. или по 60 лв.на паркомясто.

                Моли да се отмени решението и да се уважи  иска.Претендира разноски .

               Въззиваемият  е подал отговор с който оспорва жалбата.Претендира разноски.

               Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, като обсъди наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: 

Предявен е частичен иск по чл. 59 ЗЗД от П.И.П., в качеството му на председател на управителния съвет на етажната собственост, находяща се в гр. София, кв. „Подуяне”, ул. *********, притежаваща от дворното место, в което са построени апартаментите на ищците и ресторанти 1,2,3- УПИ XII-1008,1009,1010,1076,1089 от кв. 5, целия с площ общо 5864 кв.м., идеални части равняващи се на 810,43 кв.м. Искът е предявен против „Ф.к.” ООД, което с н.а. № 156,т.1/24.06.2011г. е придобило от „К.Е.С.-2007” ООД като самостоятелни недвижими имоти по т. 1.2 от акта, 79 бр. надземни гаражи, всеки от които описан като паркомясто в същия УПИ. Искът е предявен като частичен за сумата 12 000 лв. /част от цялата цена в размер на 31 848,72 лв./ - обезщетение за лишаване от ползване на етажните собственици на описаните 79 паркоместа съразмерно с притежаваната от тях идеална част от цялото дворно место за периода 04.12.2013г. - 05.04.2015г.

Първата инстанция е отхвърлила искането за присъждане на обезщетение поради това, че  ответникът ползва на правно основание процесните паркоместа по силата на правна сделка,която не е нищожна.

                Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва обедняване на ищеца,обогатяване на ответника,връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание,което да оправдава разместването.

                   По делото е установено от представените нотариални актове и СТЕ ,че ищцовата етажна собственост има 10.707 % от идеалните части от дворното място ,равняващи се на 8.46 паркоместа.

                 Безспорно е,че ответникът ползва процесните паркоместа.

                Въведено е възражение за нищожност на сделката за закупените от ответника 79 броя паркоместа ,поради невъзможен предмет.

                Според правната теория и практика паркоместата не притежават характеристиките самостоятелност и обособеност. Разпоредителните сделки с паркоместа, очертани в дворното място на сградата в режим на етажна собственост, са недействителни, тъй като дворното място съставлява обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, а самостоятелно прехвърляне на общи части законът не допуска.

                Основните единици на кадастъра, които могат да бъдат предмет на конкретна сделка са изброени изрично в чл.23, т.1-3 от ЗКИР, а именно: поземлен имот, сграда, вкл. в груб строеж и самостоятелен обект в сграда. Местата за паркиране в незастроена част на поземлен имот, както и подземни и надземни етажи на покрити паркинги не представляват строеж, респ. обект по смисъла на §5, т.39 от ЗУТ - те не са самостоятелно обособена или реална част от строежа, не притежават разделителни стени, които да ги идентифицират по площ, граници, самостоятелно функционално предназначение. Обособяването на паркомясто, като самостоятелен обект е правно невъзможно, тъй като паркомястото не е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 ЗС и сделката с такъв предмет в нищожна, поради невъзможен предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.

Недействителните сделки не могат да породят вещно-прехвърлително действие, поради което и правото на собственост не е преминало в патримониума на ответника по силата на тези сделки и на това основание ответника не се легитимира като титуляр на вещното право на собственост върху обектите, предмет на иска.

         Паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост (респ. - и обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ), а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект - парцел, сграда или отделен обект в нея, и поради това не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, както и на предварителен договор (който сам по себе си няма вещно-прехвърлително действие), прието е и че паркомястото (като необособена и несамостоятелна реална част от съответния обект) не може да бъде прехвърлено с договор (респ. - не може да е годен, възможен предмет и на предварителен договор), но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект (парцел, сграда или отделен обект в нея) е напълно възможно/ Решение № 171 от 08.08.2014 Г. по гр. д. №4175/2013 Г„ Г. К„ IV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК/

            Ограничените вещни права са изчерпателно посочени в закона, страните не могат да учредят нито да прехвърлят ограничено вещно право, което правният ред не признава, паркоместата и басейните, изградени в незастроената част на дворното място не са самостоятелни обекти на правото на собственост, те не са и поземлени сервитути (няма господстващ имот), върху тях може да се учредява вещно право на ползване (единственият, уреден в действащото право личен сервитут), тъй като в този случай няма изискване за реалното им обособяване като самостоятелни обекти, но така учреденото ограничено вещно право е непрехвърлимо и се прекратява със смъртта или прекратяването на юридическата личност на титуляра/ Решение № 199 от 10.08.2015 Г. ПО ГР. Д. № 5955/2014 Г., Г. К., IV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК/

                     Паркомястото не представлява строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и Наредба №1 от 30,07,2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Следва да се отбележи, че дори в хипотезата, в която на паркинга е придадено качеството на строеж по смисъла на чл.6, ал.З, т.2 от Наредбата,  самостоятелен обект на правото се явява самият паркинг, а не мислено обособените паркоместа в него, както са определени в настоящия случай. Аргумент, подкрепящ тезата за несамостоятелния характер на паркоместата в сгради, намиращи се в режим на етажна собственост е и легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 ДР на ЗУЕС относно понятието за прилежаща площ към сгради в режим на етажна собственост, според която паркоместата представляват прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост, което подчертава несамостоятелния им характер.

                     Съгласно разпоредба на чл. 37, ал. 4 ЗУТ, в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект в паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект на сградата /т. 1/ или паркинг - гараж със статут на обща част в сградата /т. 2 / или отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти.

         Процесната сделка е нищожна ,поради което не е налице годно основание ответникът да ползва паркоместата като собственик на същите. Ответникът по иска се е обогатил без основание за сметка на ищеца като е ползвал процесните паркоместа, чийто собственик не е, лишавайки действителния собственик от възможността да извлича икономически ползи от тези паркоместа, изразяващи се в наем.

      Етажната собственост е била лишена от възможността да реализира въпросните приходи, което е довело да съответното обедняване - предмет на иска.

                СТЕ, на основание представените нотариални актове на собствениците от ЕС, които притежават ид.части от мястото, е установила, че на ищеца се полагат 10.707% ид.части от дворното място на ЕС- вх.А, равняващи се на 8.46 бр. паркоместа /уточнени в с.з. 08.11.2016г./

За процесния период от 4.12.2013г. до 5.4.2015г.  при квотата от 10.707% за ищеца и при цена 50 лева на паркомясто/среден пазарен наем/, дължимата на ищеца сума е в размер на 6 782.10 лв.

Образувана така:16 х 50 х 8.46 =6768 лв.   1 ден х50//30 х8.46 = 14.10 лв. 6768+ 14.10=6 782.10 лв.

                 Решението следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно в частта,в която се отхвърля иска за размера на сумата 6782.10 лв.          

                 По разноските:Ищецът е сторил следните разноски:480 лв.за д.т.,460 лв.за експертизи,1500 лв.за адвокатски хонорар/общо 2440 лв./Съобразно уважената част  ще му се присъдят 1379 лв.

Ответникът е сторил разноски за хонорар за вещо лице 350 лв.и за адвокатски хонорар  в размер на 2796 лв.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.Предвид фактическата и правна сложност на делото,както и установения минимален размер по Наредба 1/2004 за МРАВ /1290 лв./съдът редуцира платения адвокатски хонорар до сумата 2 000 лв.Общо разноските на ответника са 2 350 лв.Съобразно отхвърлената част ще му се присъди сумата 1021 лв.  

Въззивникът е сторил разноски за д.т.240 лв.,адвокатски хонорар 800 лв.Съобразно уважената част на жалбата ще се присъди сумата 587 лв.

Въззиваемата страна е сторила разноски за адвокатски хонорар 2 400 лв.Направено е възражение за платения адвокатски хонорар.Предвид фактическата и правна сложност СГС редуцира адвокатски хонорар на въззиваемата страна на минималния такъв ,а именно 1290 лв.Съобразно отхвърлената част на жалбата ще се присъди сумата 561 лв.

               

            Воден от горното, съдът

          

                                                  Р        Е        Ш       И:

      ОТМЕНЯ решение от 10.04.2017 по гр. д. № 18635//2015 г. по описа на СРС,120 в частта,с която се ОТХВЪРЛЯ  предявения от П.И.П., ЕГН **********, в качеството му на председател на УС на етажна собственост с адрес: Столична община, ул. ***********вх. Е, с адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О., съдебен адрес: гр. София, ул. ***********, срещу „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г.иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата 6782.10 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 06.04.2015 г., представляваща частичен иск от обща сума в размер на 31 848.27 лв., съставляваща обезщетение в размер на 6 лв. на ден за периода от 04.12.2013 г. до 05.04.2015 г. (487 дни),и вместо това

                                         Постановява :

ОСЪЖДА „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г.да заплати на П.И.П., ЕГН **********, в качеството му на председател на УС на етажна собственост, с адрес: Столична община, ул. ***********вх. Е, с адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О., съдебен адрес: гр. София, ул. ***********,  на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД  сумата 6782.10 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 06.04.2015 г.,до окончателното й изплащане, представляваща частичен иск от обща сума в размер на 31 848.27 лв., съставляваща обезщетение  за периода от 04.12.2013 г. до 05.04.2015 г.

                ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

    ОСЪЖДА    „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г.,да заплати на П.И.П., ЕГН **********, в качеството му на председател на УС на етажна собственост с адрес: Столична община, ул. ***********вх. Е, с адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О., съдебен адрес: гр. София, ул. Уилям *******2 сумата 1379 лв.разноски пред СРС и сумата 587 лв.разноски пред въззивната инстанция. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

      ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********, в качеството му на председател на УС на етажна собственост с адрес: Столична община, ул. ***********вх. Е, с адрес: гр. София, ул.***********чрез адвокат З.Р.О., съдебен адрес: гр. София, ул. *********да заплати на „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Г.и В.Л.Г., сумата 1021 лв.разноски пред СРС и сумата 561 лв.разноски пред въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

                 РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

               

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                            

    

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                                                  

                                     

 

                                                                                                      2.