РЕШЕНИЕ
град
Ловеч, ……………………..2020 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като изслуша докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 88 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 571/ 29.11.2019 година на Ловешкия
районен съд по
гражданско дело № 953/ 2019 година по описа на
същия съд, с което на чл.178, ал.1, т.3
във вр.чл.187, ал.6 от ЗМВР, Главна
дирекция на „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, представлявана
от главен комисар Н.С.Н. – директор, е осъдена да заплати на
Х.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 467.93 лева, възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, като искът за горницата
до сумата от 1 800.96 лева е отхвърлен, присъдени са и разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №
14298/ 27.12.2019г. (клеймо 23.12.2019 година) от Главна дирекция на „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР, представлявана от главен комисар Н.С.Н.
– директор, чрез ст. юрисконсулт С.М.Н., адрес ***, против решение 571/
29.11.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 953/
Посочват, на първо място, че при
постановяване на решението районният съд неправилно е тълкувал и приложил
нормативната уредба, регулираща полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители по Закона за министерство на вътрешните работи.
Изтъква се, че неправилно съдът е допуснал субсидиарно прилагане на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, като се развиват подробни
съображения за приложимост на нормата на чл. 187 от ЗМВР. Сочат, че с оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР са предвидени компенсаторни
механизми, но не и превръщането на нощния труд в извънреден , което е
съобразено и с Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 04.11.2003 година. За
неправилни считат и съображенията на съда за субсидиарно приложение на подзаконов
нормативен акт – НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба.
Сочи още,
че аргумент в полза на твърдението им, че положеният труд на държавни служители
по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР нощен труд не следва да се преобразува в
извънреден труд по смисъла на КТ и НСОРЗ, е свързан с липсата на кумулативно
предвидените предпоставки на КТ за увеличението на положения труд с посочения
от ищеца коефициент по реда на чл.9 от НСОРЗ. Неприложимостта на общите норми
по отношение на служителите на МВР е обусловена и от наличието на специална
нормативна уредба – наредба съгласно която липсва изрична норма, предвиждаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Изтъква още, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 143,
ал.1 от КТ и писмо № 94-4103/ 22.07.2014 година на МТСП. Счита, че при
преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент от 1,143 получените
допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд би поставило в
по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР, обратното
на възприетото от съда. Излагат се подробни съображения за нарушение на
материалния закон, като съдът не се е съобразил с установения със специалния
закон – ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, режим относно
правата на държавните служители в
МВР, в това число и начина на заплащане на положен нощен труд. Позовава се на
съдебна практика.
При изложените съображения моли да
бъде постановено решение, с което бъде отменено изцяло решението на районния
съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и
недоказан, като им бъдат присъдени разноските по делото, като прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че ищецът се ползва от
правна помощ и размерът надхвърля минималните.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание въззивникът чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Н. поддържа
излолженото във въззивната жалба, като счита, че решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на
материалния закон. Претендира разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса.
Въззиваемият
редовно призован не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв. В. ***, който от името на доверителя си оспорва въззивната
жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ЛРС
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендирана
направените разноски. Излага подробни съображения в писмени бележки.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 953/ 2019 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК. Съдът приема, че въпреки непрецизно формулираното
искане, от изложените в обстоятелствената част твърдения и възражения,
въззивникът обжалва решението на РС-Ловеч само в уважената част от исковете, поради което
тя е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Не се спори между страните
по делото, че въззиваемият - ищец Х.П.Б. работи на длъжност „водач
на специален автомобил” в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението” при Областна дирекция на „Пожарна безопасност и
защита на населението” – Ловеч, Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита
на населението” – МВР, като за процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е
изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно утвърден график, вкл. и
през нощта от 22 до 06 часа.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза, от чието заключение се установява, че
положения нощен труд по 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа от Б., за процесния
период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. са
1 545 часа. Няма преобразуване от работодателя на нощен към дневен труд при отчитане
на сумарното работно време. При преобразуване на отработените часове от
нощен към дневен труд с коефициент 1.143 общо за процесния период са 6 013 часа. Посочено
е, че часовете
извънреден труд, получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за
процесния период са 221 часа, като паричната им равностойност
за целия период е в размер общо на 1 467.93 лева. За
нощен труд за
спорния период
във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за
нощен труд 386.25 лева (по 0.25 лв. за всеки отработен час).
При така установените данни,
съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, във връзка с
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 224 часа за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата по него.
Предметът
на въззивното производство, определен от въззивната жалба е частта, в която на
основание Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на населението” –
МВР, е осъдена да заплати на Х.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
1 467.93 лева, възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 20.05.2019 г., до окончателното изплащане,
както и в частта с която са осъдени да заплатят разноски.
Безспорно установено по
делото е, че за процесният период Х.П.Б. е бил в
служебно правоотношение с Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на
населението” – МВР.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза е видно, че положения нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа от Б., за процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. са
1 545 часа, като е заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0.25
лева.
Спорно между страните е дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове или са приложими общите грждански
норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата -
чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с коифициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време.
Работното време на
държавните служители в МВР е уредено раздел VІІ от Закона за МВР чл. 187, като
нормалната продължително на работно време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. При работа на 8-,12- и 24-часови смени, работното
време се отчита на сумирано за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта от 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Редът за
организацията, разпределението, отчитането на работното време и пр. се
определят на наредба на министъра на вътрешните работи. В чл. 179 от ЗМВР е
предвидено допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, като
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят от
наредба на министъра на МВР, а размерът – с негова заповед.
На основание чл. 187, ал.9
от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г. и отм. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2
на Наредбата, положеният нощен труд се умножава
по 0.143 и полученото число се се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. Наредбата е отменена, считано от 01.04.2015 година с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. отм. ДВ,
бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм.
д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г.,
постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл. с-в.
В наредбата от 2015 година не съдържа норма аналогична на чл. 31, ал.2 от
отменената. В сила от 02.08.2016 година е издадена Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от
14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601
по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия),
в която също не е предвидена такава норма.
С оглед разпоредбите на
ал.2, изр. 2 от чл. 179 от ЗМВР в редакцията преди изменението в бр. 34 от
2019 г.) е издадена Заповед №
8121з-791/ 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, в
която – т.1 е предвидено за всеки отработен час през нощта или за част от
него между 22.00 и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лева. Заповедта
е отменена
със Заповед № 8121з-1429/ 23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, като размерът на
допълнителното възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа е
запазен.
Заповедта от 2017 година е отменена със Заповед № 8121з-156/ 05.02.2020 година,
като допълнителното възнаграждение е размер на 1 лева за всеки отработен час
пред нощта.
По делото е представена
и приета Заповед № 295з – 355 / 23.02.2018 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, с която е
регламентиран реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.2
от ЗМВР в ОДМВР – Ловеч.
За да уважи предявения иск
първоинстнационния съд е приел, че е налице празнота в нормативната уредба и е
приложил общите граждански норми, уреждащи полагането на нощен труд по КТ и
НСОРЗ, в частност чл. 9, ал.2.
Настоящият
състав счита, че в конкретния казус не са приложими общите норми, тъй като е
налице специален
закон – чл. 179, ал.1 от ЗМВР, в
който е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като реда и
условията са били определени в наредба на министъра на МВР, а техният размер с
цитираните заповеди. В този смисъл не може да бъде споделен и доводът за
празнота на нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна по реда на чл.
46, ал.2 от Закона за нормативните актове. В този смисъл и решение № 55
от 07.04.2015 г., по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о. и решение № 197 от
07.10.2019 г., по гр.д. № 786/2019 г., IV г.о.
Заплащане
за извънреден труд е предвидено в разпоредбата на чл. 187, ал.5, т. 2 от ЗМВР.
В конкретния казус такъв извънреден труд не е установен, тъй като положения от
ищеца нощен труд за процесния период от 20.05.2016 година до 31.03.2019 година не такъв по смисъла на чл. 178, ал.1,
т.3 вр. чл. 187 и 187а от ЗМВР.
Предвид гореизложеното предявените
искови претенции се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени. В този смисъл първоинстанционното решение в обжалваната част
е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено отхвърляне на
предявените искове.
При този изход от процеса на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените по делото разноски за двете инстанции общо
в размер на сумата 200 лева, представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззивната жалба и писмените
бележки, както и сумата 29.36 лева разноски за ДТ за водене на делото пред
въззивната инстанция.
Дължимата държавна такса и разноските за вещо лице следва да останат за сметка
на бюджета на съдебната власт, с оглед т. 23 от ТР № 6/12 от 6 ноември 2013 година по т.д. № 6/ 2012 година на ОСГТК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 571/ 29.11.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 953 /
2019 година по описа на същия съд, в частта с която на чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.187, ал.6 от ЗМВР, Главна дирекция
на „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, представлявана от
главен комисар Н.С.Н. – директор, е осъдена да заплати на Х.П.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1 467.93 лева, възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.05.2016
г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, включително в частта за разноските и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на
населението” – МВР, представлявана от главен комисар Н.С.Н. – директор, иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 467.93 лева (хиляда четиристотин
шестдесет и седем 0.93) лева, възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 20.05.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Х.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Главна дирекция на „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР, с адрес гр. ***, сумата от 200,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, за двете инстанции и сумата 29.36 лева разноски за ДТ за водене на
делото пред въззивната инстанция или общо 229.36 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.