Р Е Ш Е Н И Е № 1
Гр. Сливен, 03.02.2010 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на пети
януари две хиляди и десета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Иглика
Жекова
при участието на прокурора Стоил Г.
и при секретаря С.В., като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 112 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2009 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 117 и сл. от КСО.
Образувано е по жалба от Д.Й.П. ***,
ЕГН ********** срещу Решение № 7/10.04.2009 г. на Директора на Районно
управление “Социално осигуряване” гр. Сливен, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата му против Разпореждане № 89/24.02.2009 г., издадено от
длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала на
22.05.2008 г. с Ж. И. П.не е призната за трудова.
В жалбата се релевират оплаквания
за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради противоречие с
материалния закон и допуснати при издаването му процесуални нарушения. Оспорващият
изразява несъгласие с мотивите на административния орган. Твърди се, че от
представените по административната преписка доказателства се налагал извода, че
във връзка със смяната на ръководителя на „Дентален център – 1” ЕООД и
извършваните в дружеството проверки и ревизии, здравословното и психично
състояние на Ж. П. се влошило неимоверно и я довело до посегателство върху живота.
Смъртта на П. наистина била резултат от механична асфикция, но за същата
непосредствена причина бил психичният и физически тормоз от страна на новото
ръководство на дружеството и проверяващата комисия от община Сливен. В този
смисъл начинът на извършване на проверката бил единствената причина, довела
съпругата на оспорващия до състояние да посегне на живота си. Твърди се, че
вместо да провери причината за този акт, комисията по чл. 58 ал. 1 от КСО се
задоволила да анализира крайния акт, без да изследва довелите до него
причини. Не били обсъдени свидетелските
показания, нито били назначени медицински и психични експертизи, които да
докажат здравословното състояние на пострадалата преди злополуката, както и в
един известен период преди нея, не бил разпитан личният лекар, не бил взет под
внимание и медицинския картон. Жалбоподателят развива съображения, че ако това
е било сторено, административният орган би стигнал до извода, че смъртта е
настъпила от механична асфикция, причинена от бруталното отношение на новия
ръководен екип в лечебното заведение, т.е. че смъртта на П. е в пряка и непосредствена връзка
с работата й като главен счетоводител в „Дентален център – 1” ЕООД, което
квалифицирало злополуката като трудова. Цитира съдебна практика на Върховния
административен съд, с довода, че административният орган не е провел
производството и не е обсъдил съществени елементи при изследване на въпроса
дали злополуката е трудова или не. Оспорващият изразява несъгласие с мотивите на
административния орган, който е приел, че посочените от молителя доказателства
и искани експертизи са ирелевантни за решаване на случая. Необходимо било да се
изследва причината, довела П. до решение да сложи край на живота си.
Установяването на психическото и физическото състояние на пострадалата преди
инцидента и причините за това състояние можели да доведат до правилна преценка
дали злополуката е трудова. В жалбата се изразява несъгласие с извода на
административния орган, че увреждането е травматично. Органите на РУ „СО”
следвало да предизвикат медицинска експертиза на работоспособността, след което
да вземат адекватно решение. Претенцията на оспорващия била за нетравматично
увреждане, довело до травматично такова. Оспорващият моли съда да отмени
обжалвания акт и реши спора по същество, като признае злополуката с Ж.П. за трудова.
В с.з. оспарващият се явява лично
и с упълномощен представител адв. Д. Поддържат жалбата и молят съда да
я уважи. Претендират разноски. В писмени бележки по делото излагат съображения,
че непосредствена причина за смъртта, настъпила в резултат на механична
асфикция, е тежката реактивна депресия, породена от психическия и физически
тормоз от страна на новото ръководство и проверяващата комисия от Община Сливен.
До момента на проверката Ж. П. се държала адекватно и успявала да разреши
житейските си и професионални проблеми. Едва след смяната на ръководството в
„Дентален център – 1” ЕООД, проверките и ревизиите, работа до късни часове и
отношението на проверяващите, се отприщило това състояние на психиката, довело
до фаталния изход. Всички тези фактори развили у пострадалата тежка и
необратимо психическа болест, изходът от която бил предопределен, поради липса
на алтернатива. В случая били изпълнени кумулативно всички конститутивни
основания – развита била тежка реактивна депресия във връзка и по повод
извършваната от пострадалата работа, която имала пряка и непосредствена връзка
с причинения резултат – смърт. В случая бил неприложим чл. 55 ал. 3 от КСО, тъй
като пострадалата не била си причинила сама тежката реактивна депресия, довела
я до състояние да не разбира свойството и значението на постъпките си. Цитира
съдебно – медицинската експертиза, съгласно която към момента на смъртта у
Павлова липсвала воля, самоувреждането не било съзнателен волеви акт, поради
което в случая не можело да се говори, че същата е съзнавала значението на
постъпката си и най – малко е желаела настъпването на неблагоприятните
последици.
В с.з. административният орган, чрез представител
по пълномощие мл. юрк. М., оспорва жалбата. Счита, че не били налице
предпоставките на чл. 55 ал. 1 от КСО. По делото били събрани достатъчно данни,
че пострадалата умишлено е увредила здравето си, което дисквалифицирало
злополуката като трудова. В писмени бележки излага доводи за спазена процедура
по издаване на обжалвания административен акт. Цитира чл. 60 ал. 2 от КСО,
съгласно който при декларирана злополука по повод нетравматично увреждане,
разпореждането по чл. 60 ал. 1 от КСО следва да бъде издадено въз основа на
решението на органите по работоспособността.
По аргумент от противното, при декларирана злополука по повод
травматично увреждане, не било необходимо произнасяне на органите,
осъществяващи експертиза на работоспособността. В конкретния случай увреждането
на Ж. П. било травматично, освен това и злополуката не била настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната от нея работа в „Дентален
център – 1” ЕООД. Счита, че пострадалата е разбирала последиците от извършеното
и е искала и целяла тяхното настъпване. Аргументи за това се намирали в
комплексната експертиза по дознание № 692/08 г., където имало данни, че П. е говорила за самоубийство 10 –
20 дни преди злополуката, т.е. преди началото на проверката на дружеството. При
изложените доводи пълномощникът на административния орган изразява становище,
че пострадалата е съзнавала, че с тази постъпка ще прекъсне живота си и е
целяла точно това, т.е. умишлено е увредила своето здраве и на основание чл. 55
ал. 3 от КСО злополуката не била трудова. Моли съда да отхвърли жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. заинтересованата Д.Д. се
явява лично и изразява становище за основателност на жалбата.
В с.з. заинтересованият Р.П.,
редовно и своевременно призован, не се явява, за да изрази становище по
жалбата.
В с.з. заинтересованото лице
„Дентален център – 1” ЕООД гр. Сливен се представлява от управителя Ж.Г. и упълномощен адв. П., която оспорва жалбата. Твърди,
че са налице предпоставките по чл. 55 ал. 3 от КСО за неприемане на злополуката
като трудова, т.к. пострадалата умишлено е увредила здравето си. Излага доводи,
че смъртта не е настъпила в резултат на внезапно травматично увреждане, станало
във време и във връзка или по повод извършваната работа. За период от пет
месеца пострадалата живяла в притеснения относно резултатите от извършената
проверка, като имала опасения, че ще бъдат открити нередности и въпреки това
близките й не предприели мерки да я заведат на лекар. Моли съда да не кредитира
показанията на св. М. Х. и Х., първата като роднина, а втората – като
заинтересовано лице. Претендира разноски. В писмени бележки по делото анализира
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от КСО. Твърди, че в деня на инцидента
пострадалата е била в дома си и не е осъществявала трудови функции. В случая
били налице и предпоставките по чл. 55 ал. 3 от КСО, тъй като П. умишлено увредила здравето си.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установявало, че
увреждането не е настъпило внезапно, че смъртта не е настъпила в резултат на
внезапно травматично увреждане, станало през време и при всяка работа,
извършвана в интерес на дружеството. Притесненията на Павлова били свързани със
смяната на управителя и предстоящата проверка на финансовото състояние на
дружеството. От представените одитни доклади било видно, че през годините са
установявани нарушения, които са се задълбочавали. В периода от 18.04.2008 г.
до 22.05.2008 г. /датата на смъртта/ пострадалата била в напреднало депресивно
състояние, което не й попречило да вземе решение, да се подготви за деянието и
да го извърши, като разбирала и целяла постигането на този резултат. Счита, че
предвид умишленото увреждане на здравето, злополуката не следвало да се приема
за трудова и моли съда да постанови акт в тази насока.
В с.з. Окръжна прокуратура Сливен,
конституирана като страна в процеса, не изпраща представител, за да изрази
становище по жалбата.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ж. И. П., съпруга и наследодател на
оспорващия, е работила по трудов договор от 18.06.1998 г. на длъжност главен
счетоводител в „Дентален център – 1” ЕООД гр. Сливен. През годините в дружеството
са извършвани одитни проверки, като установените нарушения са описани в
съответните доклади и ревизионен акт – 1997 до 2000 г., 2001 г. и 2004 г. През
месец март 2008 г. настъпили служебни промени /неприет от Общински съвет Сливен
годишен отчет и баланс на „Дентален център – 1” ЕООД и освобождаване на
управителя/. До месец април 2008 г. Павлова нямала оплаквания от психично
естество, не е страдала от психични заболявания. През месец април започнали
счетоводна проверка за 2007 г. и частична инвентаризация на активите в
дружеството, като първата била
разпоредена от новоназначения управител Ж. Г., а втората – извършвана от
комисия при Община Сливен. По време на проверката П. ставала все по – потисната,
отпусната, вяла, свита, притеснена, като това напрежение се засилвало с
времето. Отслабнала, изглеждала все по – зле. Споделяла със свои познати, че
желае проверката вече да приключи, че нещо искат от нея, много я натискат,
непрекъснато трябва да е на разположение. Значима промяна в психическото
състояние настъпила в началото на месец май, като психотравмените моменти,
свързани с условията й на работа в „Дентален център – 1” ЕООД довели до
развиването на тежка реактивна депресия. Тежкото депресивно състояние довело П. до решение да прекъсне живота си.
На 21.05.2008 г. в края на работния ден Павлова припаднала, като оказалата й
първа помощ д-р Т. описва състоянието й като предколапсно с преценката за необходимост
от консултация с невролог или психиатър. На 22.05.2008 г. сутринта съпругът на
Павлова и оспорващ в настоящото производство я посъветвал да не ходи на работа,
а да посети личния си лекар. Павлова се върнала вкъщи и се обесила в пристройка
в двора. Смъртта е настъпила от механична асфикция, която се дължи на
обесването. До началото на проверката в „Дентален център – 1” ЕООД Ж. П. не е страдала от психични
заболявания, не е приемала лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества,
назначени й от специалист.
На 21.01.2009 г. Д.П., съпруг и
наследник на починалата Ж. П.подал в РУ „СО” гр. Сливен Декларация за трудова
злополука вх. № К – 547, в която посочил данни за осигурителя, пострадалия,
злополуката и увреждането, като в т. 24 „Вид работа” вписал: „Извършване на
финансова ревизия. Тормоз от проверяващите.” В т. 25 „Специфично действие,
извършвано от пострадалия и свързаният с това действие материален фактор”
деклараторът посочил: „На 21.05.2008 г. около 17.30 часа припада на работното
място, като получава нервна криза, вследствие на психически тормоз”. Към т. 26
„Отклонение от нормалните действия /условия/ и материален фактор, свързан с
това отклонение” приложил три бр. обяснения – от Д. П., М. В. и К.С., в които са интерпретирани
проблеми на Ж. П. от служебно естество – заплахи, унижения, упреци и обиди на работното
място, съпътстващи извършваната проверка.
Със Заповед № 15/27.01.2009 г.,
издадена на основание чл. 58 ал. 1 от КСО Директорът на РУ „СО” Сливен
разпоредил да се извърши разследване на злополуката, станала на 22.05.2008 г. с
Ж. П.. Административният орган определил състава на комисията – гл. инспектор
„ТЗ” при РУ „СО” гр. Сливен и гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Сливен, началната дата за извършване на разследването, определил срок за
извършване на разследването и срок за изготвяне на протокол за резултатите от
същото. Препис от заповедта бил изпратен на „Дентален център – 1” ЕООД и Д. П.
с писмо от 02.02.2009 г. Против Заповед № 15/27.01.2009 г. до РУ „СО” Сливен
постъпило Възражение вх. № К – 1295/11.02.2009 г. от управителя на „Дентален
център – 1” ЕООД, който цитирал чл. 55 ал. 3 от КСО и изразил становище за
незаконосъобразност на тази заповед, тъй като обстоятелствата, при които е
станала злополуката, не давали основания да се предполага, че е трудова.
Съставителят на възражението навел съображения, че издадените съдебномедицински
документи за причината за смъртта доказвали по безспорен начин, че Ж. П. умишлено е увредила здравето си,
като е посегнала сама на живота си. Изразена е и молба за прекратяване на
административното производство. Разследването на злополуката било определено за
18.02.2009г. с уведомяване на заинтересованите лица. На цитираната дата от
назначената комисия и в присъствието на Д.П. бил съставен Протокол №
3/18.02.2009 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на 22.05.2008 г. с Ж. П.. При анализа на причините за възникване на
злополуката колективният орган приел, че смъртта на Ж. П. е настъпила в резултат на
механична асфикция, която се дължи на обесването, злополуката е станала в дома
на пострадалата, не е настъпила във връзка или по повод на извършваната от нея
в „Дентален център – 1” ЕООД работа, по време на злополуката пострадалата не е
осъществявала трудовите си функции. При тези мотиви комисията е формирала
извод, че не са налице предпоставките на чл. 55 ал. 1 от КСО, поради което
злополуката нямала характер на трудова. На 24.02.2009 г. длъжностно лице при РУ
„СО” Сливен издало Разпореждане № 89, с което на основание чл. 60 ал. 1 от КСО
не приело за трудова злополуката, станала с Ж. П. на 22.05.2008 г., като мотивите
са идентични с визирания по – горе протокол. Преписи от разпореждането били
изпратени до „Дентален център – 1” ЕООД и Д.П., като на 10.03.2009 г.
последният депозирал жалба срещу същото пред компетентния директор на РУ „СО”
Сливен. Изложените в тази жалба съображения са за допуснати нарушения от страна
на комисията, която не обсъдила свидетелските показания, не назначила
медицински и психиатрични експертизи, които да докажат здравословното състояние
на пострадалата преди злополуката, както и не бил разпитан личният й лекар и
взет под внимание медицинския й картон. Постъпилата жалба била разгледана от
директора на РУ „СО” Сливен, който постановил Решение № 7/10.04.2009 г., с
което отхвърлил като неоснователна жалбата на Д.П., подадена против
разпореждане № 89 от 24.02.2009 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60 ал.
1 от КСО, с което злополуката, станала на 22.05.2008 г. с Ж. И. П.не е призната за трудова.
Административният акт бил съобщен, чрез изпращане на преписи на
заинтересованите лица, както следва: на Д.Д. – на 24.04.2009 г., на Р.П. – на
16.04.2009 г., на „Дентален център – 1” ЕООД – на 18.04.2009 г. и на Д.П. – на
15.04.2009 г. Жалбата, по която е образувано настоящото производство постъпила
от Д.П. при административния орган на 22.04.2009 г.
По делото е изготвена и приета, без да е оспорена от
страните по предвидения законов ред еднолична съдебно – медицинска експертиза
от лекар с медицинска специалност по психиатрия, който дава заключение, че пострадалата Ж. П. е имала добро психично здраве, но в резултат на психотравма е прекарала
тежка реактивна депресия, като наличната депресивна симптоматика променила
мисленето и поведението й до степен да ограничи значително възможността й да се
въздържи от извършеното деяние. Решението за извършване на суицида се дължало
на изчерпване на съпротивителните сили, значително ограничаване на
индивидуалните й адаптивни възможности, в резултат на което възникнало нарушение
във волевата активност и всички тези промени се дължали на депресивната
симптоматика, която се отключила в резултат на психотравмена ситуация, като с
понятието психотравмена ситуация се
означавало ситуация на онези отрицателни влияния и обстоятелства, които са
целяли да дискредитират освидетелстваната в професионален и обществен план.
Вещото лице дава заключение, че тежкото депресивно състояние, възникнало в
отговор на значима психотравмена ситуация, е единствена причина за решението на
Павлова да прекъсне собствения си живот.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от
фактическа страна въз основа на всички приложени към административната преписка
и представени по делото писмени доказателства, включително и заключението на
съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р Л.Д., които не бяха
оспорени от страните в предвидения законов ред. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Й., Т., И. и Гоцева, като безпротиворечиви и подкрепящи се от
другите данни по делото. Предвид наличието на правен спор между „Дентален
център – 1” ЕООД и свидетелката Харизанова, показанията на последната съдът
няма да цени, с оглед нейната евентуална заинтересованост от изхода на спора и
направеното от заинтересованото лице възражение в тази посока. Що се отнася до
претенцията на „Дентален център – 1” ЕООД съдът да не кредитира показанията на
М. Х., то това не би могло да се осъществи, предвид
липсата на такъв свидетел в настоящото съдебно производство.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от Д.Й.П. срещу
Решение на Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Сливен, с
което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане на длъжностното
лице по чл. 60 ал. 1 от КСО. С последното злополуката, станала със съпругата и
наследодател на жалбоподателя Ж. И. П. на 22.05.2008 г. не е призната за трудова.
Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в
рамките на законовия 14 – дневен срок и срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледано по същество,
оспорването се явява ОСНОВАТЕЛНО и като такова следва да бъде УВАЖЕНО.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери
изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното
начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Обжалваното решение
е издадено от Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Сливен,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на предоставената му от закона материална компетентност, поради което това
решение по своята същност е валиден акт. Макар и валиден, след цялостна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, настоящата съдебна
инстанция преценява, че обжалваното решение е издадено при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон, при следните съображения:
Административното производство,
приключило с оспореното решение, е започнало с подаване на Декларация за
трудова злополука от Д.П. ***, в качеството му на наследник на починалата му
съпруга Ж. И.
П. В декларацията са наведени твърдения за проблеми от служебно естество,
предшестващи злополуката, както и са приложени писмени обяснения с информация в
тази посока. По подадената декларация административният орган е сформирал
комисия, която да извърши разследване на злополуката, като след приключване на
разследването, длъжностно лице по чл. 60 ал. 1 от КСО издало разпореждане, с
което не приело за трудова злополуката, станала с Ж. П., поради липса на предпоставките
по чл. 55 ал. 1 от КСО. Мотивите на длъжностното лице са, че смъртта на
пострадалата е настъпила в резултат на механична асфикция, която се дължи на
обесване, като злополуката е станала в дома на лицето и не е настъпила във
връзка или по повод на извършваната от него работа в „Дентален център – 1” ЕООД,
т.е. по време на злополуката пострадалата не осъществявала трудовите си
функции. Със сходни мотиви и при анализ нормата на чл. 55 ал. 3 от КСО се
произнесъл и Директорът на РУ „СО – Сливен по повод обжалване на това
разпореждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 55
ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Изхождайки от
тази дефиниция, за да се приеме една злополука за трудова, следва да е налице
внезапно увреждане на здравето, което да е причинило неблагоприятен резултат и
това увреждане да е станало по време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието. В
процесния случай настъпилият неблагоприятен резултат е смърт. Между страните не
се спори, че смъртта на пострадалата е настъпила в резултат на механична
асфикция, дължаща се на обесване. Спорният момент е причината, довела до
самоубийствения акт, респ. до настъпване на смъртта. В тази връзка
административният орган приема, че е налице травматично увреждане, в резултат
на умишлено посегателство върху живота, извършено от пострадалата в дома,
където е живеела, предвид което злополуката не била настъпила през време и във
връзка или по повод на извършваната от нея работа, на тази дата същата не е
осъществявала трудовите си функции. В хода на съдебното производство са събрани
доказателства, даващи основание да се приеме, че причина за суицидния акт е
нарушен психически процес, което може да се квалифицира като нетравматично
увреждане на здравето. В показанията на свидетелите по делото се съдържат данни
за поведенчески изменения у пострадалата непосредствено преди и по време на
извършваните проверки в дружеството. Изготвената и приета, като неоспорена от
страните съдебно – медицинска експертиза от лекар – психиатър определя
категорично тези изменения като тежка реактивна депресия. Становището на вещото
лице, в което съдът няма основание да се съмнява, като компетентно и
безпристрастно, е че значима промяна в психичното състояние е настъпила в
началото на месец май 2008 г. в резултат на остра психична травма, като
постепенно се стигнало до изчерпване на съпротивителните сили, настъпило
потискане на психомоториката, вкл. и на волевата активност – предпоставка за
осъществяване на самоубийството. Съгласно експертното заключение
психотравмената ситуация, отключила депресивната симптоматика, е променила
мисленето и поведението на пострадалата до степен да ограничи значително
възможността й да се въздържи от извършеното деяние. Павлова е разбирала
значението на постъпката си, но не е могла, поради нарушена волева
функция, да се въздържи от извършване на
суицидния акт. Съгласно чл. 55 ал. 3 от КСО не е налице трудова злополука,
когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Чл. 11 ал. 2 от НК дава
легално определение за умисъл – когато деецът не само е съзнавал характера на
постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал
или допускал настъпването на тези последици. По смисъла на тази разпоредба
умисълът, като субективно състояние, има два момента – интелектуален и волеви. Първият
от тях е осъзнаването на деянието, а при наличието на втория – извършителят да
е искал или допускал настъпването на неблагоприятните последици. В настоящия
случай, с оглед заключението на вещото лице, волевият момент в умисъла липсва,
поради нарушение във волевата функция, резултат от тежкото депресивно състояние
на пострадалата. Доколкото волята е способността съзнателно да се управляват
постъпките, нарушението на тази способност може да доведе до липса на
адекватност при вземане на решения и поставяне на цели. Самоубийството е
доброволен, съзнателен акт, но в процесния случай то е извършено при наличието
на тежко депресивно състояние, характеризиращо се с нарушение на волевата
функция у пострадалото лице. При тези съображения настоящият съдебен състав
приема, че не е налице хипотезата на чл. 55 ал. 3 от КСО, тъй като, макар
Желязка Павлова да е осъзнавала значението на суицида, последният не е извършен
умишлено, предвид липсата на втория, волеви елемент – да е искала настъпването
на неблагоприятните последици. Липсата на умисъл в действията на Павлова, с
които е отнела живота си, игнорира приложението на чл. 55 ал. 3 от КСО. При
тези данни, за да се квалифицира злополуката като настъпила в резултат на
травматично или нетравматично увреждане, следва да се изхожда от втория елемент
от фактическия състав на трудовата злополука – причината, която е породила
увреждането. Касае се за функционална връзка между настъпилата злополука и
изпълнението на работата по трудово правоотношение. Съгласно заключението на вещото
лице, тежкото депресивно състояние на Ж. П., възникнало в отговор на значима
психотравмена ситуация, е единствена причина за решението й да прекъсне
собствения си живот. Становището на експерта е, че в случая всички преживявания
на пострадалата се центрират около психотравмените моменти, свързани с
условията й на работа в „Дентален център – 1” ЕООД. Психотравмената ситуация,
станала повод за развиването на тежка реактивна депресия, е ситуацията на онези
отрицателни влияния и обстоятелства, които са целяли да дискредитират П.
в професионален и
обществен план. Настоящият съдебен състав кредитира становището на експерта,
като компетентно изготвено и подкрепящо се от другия, събран по делото
доказателствен материал, предвид което приема, че в резултат на психотравмените
моменти, свързани с условията на работа, пострадалата Ж. П. е развила тежко депресивно
състояние – реактивна депресия,
последната – породила решението за суицидния акт. Процесуалният
представител на заинтересованото лице „Дентален център – 1” ЕООД ангажира
писмени доказателства за извършени финансови ревизии на дружеството, с оглед
твърденията си, че служебни нарушения са станали повод П. да сложи край на живота си.
Съдържащите се в тези доказателства данни настоящият съд не е компетентен да
разгледа по същество както по отношение основателността на установените
нарушения, така и по отношение на тяхната тежест. Още повече, че част от
докладите са за изминал период, за който липсват данни пострадалата да е имала психични
нарушения. Дори да се приеме, че при изпълнение на служебните си задължения П. е допускала нарушения, които са
давали основание за тревожност, това не дискредитира злополуката като трудова,
стига да са налице посочените в чл. 55 ал. 1 от КСО елементи. А в настоящия
случай те са налице, доколкото по делото са събрани доказателства за наличие на
нетравматично увреждане, настъпило във връзка с условията на работа и довело до
специфичен резултат – смърт, както и причинна връзка между увреждането и
настъпилата смърт.
При наличието на данни за
нетравматично увреждане, свързано с изпълнението на трудовите функции, е следвало
административният орган освен проучване на медицинската документация по случая,
да извърши обследване и на други фактори, като професионални задължения,
натовареност на пострадалия, включително и установяване на данни за наличие на
уплах, стрес и пр. на работното място. Събирането на всички необходими данни –
медицински и относно работната среда, е единствената гаранция за правилното
установяване наличието или липсата на причинна връзка между злополуката и
работата по трудово правоотношение. Именно затова при осъществяване
разследването на злополука по повод нетравматично увреждане, водеща роля следва
да имат лекарите – специалисти по трудова медицина и хигиена на труда. В тези
случаи произнасянето на длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 от КСО става след
произнасяне на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Като
не е сторил това, при наличие на данни за нетравматично увреждане,
административният орган е постановил акт в нарушение разпоредбата на чл. 60 ал.
2 от КСО, който като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
Изложеното мотивира настоящия
съдебен състав да приеме, че процесното решение на Директора на Районно
управление “Социално осигуряване” гр. Сливен е издадено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон, а депозираната срещу него жалба е основателна.
Предвид уважаването на оспорването,
се явява неоснователно искането на административния орган и заинтересованата
страна „Дентален център – 1” ЕООД - Сливен за присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото, се явява
основателно и следва да бъде уважено искането на оспорващата страна за присъждане
на реално направените от същата разноски по делото, които възлизат на 200,00
/двеста/ лева, внесени като депозит за изготвяне на съдебно – медицинска
експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 7/10.04.2009 г. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр.
Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д.Й.П.,***, подадена
против Разпореждане № 89/24.02.2009 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60
ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала на 22.05.2008 г. с Ж. И. П. не е призната за трудова.
ОСЪЖДА Директора
на РУ „СО” гр. Сливен да заплати на Д.Й.П., ЕГН ********** разноски в размер 200,00
/двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: