О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                                 Година 04.12.2019                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                     Първи граждански състав

На 04.12.                                                                        Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3247 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против Д. Стайква М.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като по делото  е постъпил  отговор от ответницата чрез назначения й особен представител – адв.Й.М..  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, както и да се приложи изисканото ч.гр.д.№ 444/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

               ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: заверени ксерокопия на Договор за мобилни услуги от 21.03.2017г.; Договор за лизинг от 21.03.2017г., запис на заповед от 21.03.2017г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 21.03.2017г., фактура №********** от 25.03.2017г., фактура №********** от 25.04.2017г., фактура №********** от 25.05.2017г., фактура №********** от 25.06.2017г., Общи условия на „Теленор България" ЕАД.

               ПРИЛАГА  към делото ч.гр.д.№ 444/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

               ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 14.01.2020 г.  от 10,40 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против Д.С.М.. Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.С.М. било образувано ч.гр.д № 444/2019г. по описа на PC - Стара Загора. Против длъжника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 155.44 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 77,95лв., която сума представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Наред с установителния иск по чл. 422 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявява и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер на 77,49 лв. По договор за мобилни услуги от 21.03.2017г., сключен с мобилния оператор „TEЛEHOP БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът Д.С.М. била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Нонстоп 30,99лв. с уговорен срок на действие до 21.03.2019г. При възползване от преференциални условия на Оператора абонатът сключил и Договор за лизинг от същата дата - 21.03.2017г., като взел мобилно устройство Telenor модел Smart 4G White на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.69лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №*********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.". За потребените от абоната ответник услуги за периода 21.03.2017 г. до 24.06.2017г. Теленор издал: фактура №**********/25.03.2017г. за отчетения период на потребление 21.03.2017- 24.03.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 31.90лв. /с ДДС/, от които 23.51лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., и 3,69лв. - дължима лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок 09.04.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; Фактура №**********/25.04.2017г. за отчетения период на потребление 25.03.2017- 24.04.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 50,69лв. /с ДДС/, от които 20,82лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., 6,90лв./без ДДС/ - видео разговори, 1,08лв./без ДДС/ - други услуги (номера 0700/0800/00800), 5,00лв./безДДС/ - други услуги с добавена стойност, 0,32лв./без ДДС/ - кратки текстови съобщения, 0,30лв./без ДДС/ - разговори към „Грижа за клиента", 4,00лв./без ДДС/ - услуги сдобавена стойност (гласови), и 3,69лв. - дължима лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок 10.05.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 82,59лв., фактурирани за два последователни отчетни периода - за месец 03/2017г. и за месец 04/2017г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. С Кредитно известие №**********/25.05.2017г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на -8,33лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, като била начислена и дължимата се лизингова вноска в размер на 3,69лв., отразен бил и незаплатения баланс в размер на 82,59 лв. за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 77,95 лв. Неизпълнението на абоната ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 77,95 лв. ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника Д.С.М. за ползвания абонамент и  издал по абонатен номер №********* на дата 25.06.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 736,38 лв. В издадената крайна фактура била фактурирана цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на 77,49 лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 77,95 лв. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка Telenor модел Smart 4G White били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер **********, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България" ЕАД". При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 25-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил указаният в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 06/2017г., когато била издадена крайната фактура № № **********/25.06.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: За устройство Telenor модел Smart 4G White, взето във връзка с мобилен номер **********, се дължала цената в размер на на 77,49лв. след месец 06/2017г. Периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, бил от м.06/2017г. до м.02/2019г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът Д.С.М. се съгласила и приела Общите условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите условия Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Д.С.М.. При неспазване на което и да било задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него". Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия било посочено, че, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченният абонамент осигурява достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащало от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождавал потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума била извършвана в срока указан на фактурата,  но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретния случай ответникът Д.С.М. подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвал мобилен номер ********** не бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение бил изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и  ползвал съответната далекосъобщителна услуга, бил задължен  да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д.С.М., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 77,95лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 21.03.2017 г. до 24.06.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Моли съда да осъди ответника Д.С.М. да му заплати сума в размер на 77,49лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.03.2017г. за устройство Telenor модел Smart 4G White, взето във връзка с мобилен номер 0899/373446, за периода от м.06/2017г. до м.02/2019г., с абонатен номер №*********. Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, направени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар. По делото е постъпил писмен отговор от ответницата чрез назначения й особен представител – адв.Й.М., в който оспорва изцяло като неоснователни всички обективно съединени положителни установителни искове. Оспорва изцяло всички изложени в исковата молба твърдения и обстоятелства, на които се основават предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че между нея и „Теленор България"-ЕАД, ЕИК ********* са сключени Договор за мобилни услуги от дата 21.03.2017г. и Договор за лизинг от 21.03.2017г. , по който ответницата е получила мобилно устройство Telenor модел Smart 4G Waite на изплащане, че се е запознала с Общите условия на ищеца и е приела твърдяните от ищеца задължения за плащане. Оспорва твърдението, че е получила посоченото мобилно устройство и че за периода от 21.03.2017г. до 24.06.2017г. е ползвала далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер 0899/37344. Оспорва твърденията на ищеца, че не била заплатила претендираните суми. Оспорва твърдението на ищеца за предсрочна изискуемост и дължимост на лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.03.2017г. поради едностранното му прекратяване от ищеца. Сочи, че съгласно чл.19в от ОУ на оператора индивидуалния договор се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, а такова не било отправено до ответницата. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 444/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи, че е титуляр на вземането за незаплатени далекосъобщителни услуги по посочения в исковата молба договор. С установителния иск  по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е съединил в условията на кумулативност осъдителен иск по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД – за незаплатени лизингови вноски. В тежест на ищеца е да докаже възникването на правоотношение по договор за финансов лизинг и изпълнение на задълженията на лизингодателя по него, както и възникване на претендираното задължение за заплащане на възнаграждение по същия договор. 

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връочи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: