Решение по дело №172/2023 на Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 239

 

гр. Враца, 11.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 12.06.2023 г. /дванадесети юни, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:

 

                                                    АДМ.СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела МОНОВА, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 172 по описа на Адм. Съд - Враца за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във връзка с чл. 118, ал.1 вр. ал. 3 от КСО /Кодекс за социално осигуряване/  и във вр. чл. 114 ал. 1 и ал. 3 от КСО.

         Образувано е по ЖАЛБА на Д.Г.Д. ***, чрез пълномощник – * С.Т. от САК, срещу Решение № 1040-21-70/31.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореж-дане № РВ-З-21-01244302/07.12.2022г., издадено от Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, ТП София-град, с което е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване в размер на общо 3 233.80 лв. с лихвите.

         В жалбата се твърди, че оспореното решение е немотивирано, постановено при нарушения на АПК и неправилно, за което се излагат обстойни съображения /в общо 13 стр./. На първо място, че не е отчетено обстоятел-ството, че жалбоподателят Д.Д. е *****, която е с оценка *** от повече от 10 год. и предвид нуждите на *** е подписал Трудов Договор № 684/29.12.2021г. с **** и изпълнява длъжността „**“, на непълно работно време „4 часа съгл. чл.138 от КТ - 84 часа месечно“. Освен това работи по трудов договор на длъжността „**“ в „**“ на „**“ ЕООД, отново на непълно работно време. На второ място, че не е отчетена спецификата на длъжността „**“.На трето място, че е отчетена хронологията на издаваните болнични листа. На четвърто място, че  безспорно е установено, че по представените болнични листа за периода от 21.04.2022г.-30.09.2022г. с осигурител и работодател „**“ ЕООД  са изплатени парични обезщетения в общ размер 3 123.29 лв., но тези болнични листа не са представени на втория осигурител ***.На пето място да се отчете, че настоящата жалба се свежда до това представлява ли изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване „недобросъвестно получена сума“ за осигурително плащане. На следващо място се сочи, че не му е представян КП от 24.10.2022г. и е налице липса на мотиви в Разпореждането от 07.12.2022г. Иска се отмяна на обжалваното Решение на Д-ра на ТП на НОИ гр. София и постановяване на Решение с което да се даде указание на административния орган да отмени Разпореждането от 07.12.2022г. Претендират се разноски.

        В допълнителни молба-становище /пред АССГ/, допълнително становище и молба /пред АдмС Враца/ от пълномощника на жалбоподателя, се поддържа касационната жалба. Представя се и списък на направените разноски. Пред съда  в открито съдебно заседание /с.з./ не се явява представител.

Ответникът Директора на ТП на НОИ София-град, чрез процесуален представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, за което се излагат съображения. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски.

По делото са приети представените с жалбата и с административната преписка писмени доказателства, като от ответника са представени по искане на съда и допълнителни документи към административната преписка.

           Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата към жалбата и към административната преписка, и след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         С писмо вх. № 1029-21-10584/27.09.2022г. на ЦУ на НАП до ТП на НОИ София-град, Отдел „КРДОО“ /на л.159 от делото/ е наредена проверка относно разглеждане на списъците за последващ контрол за случаите през 01.04.2022г.-30.06.2022г. , за лицата по чл.4 ал.1 от КСО, включително самоосигуряващи се. Дадени са конкретни указания и срок за изпълнение.

          С писмо с изх. № 1029-21-10584#4 от 30.09.2022г. /л.131/ от Д-ра на ТП на НОИ София-град до Д-ра на ТП на НОИ Враца, е поискано предприемане на действия по компетентност, във връзка с горното писмо на ЦУ на НАП, като е приложен и списъка /л.131-гръб/.

          Със Заповед № ЗР-5-06-01210795/17.10.2022г. /л.132/ на ИД Директор на ТП на НОИ Враца е възложена проверка по разходите на ДОО на *** и е определено длъжностното лице затова, както и срок за проверката.

          Проверката  е извършена за един ден, за което е съставен Констативен Протокол № КП-5-06-01214999/24.10.2022г. /л.26-27/. Към КП са приложени отчети по чл.27 ал.2 от ЗЛП/Закон за личната помощ/ и фишове за заплати на жалбоподателя /л.28-39/. Посочено е в КП, че при извършена проверка в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, е установено, че за месеците от април до септември 2022г. на *** няма издадени болнични листове за осигурителя ****.

          Издадено е Разпореждане № РВ-З-21-01244302/07.12.2022г. /л.62-66/ от Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, ТП София-град, с което е разпоредено на жалбоподателя Д.Д. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на ***** и карантина за периода от 21.04.2022г. до 07.10.2022г. в размер на общо 3 233.80 лв., от които 3123.29 лв. – главница и  110.51 лв. лихви – дължима лихва от датата на непра-вомерно полученото обезщетение до датата на настоящето разпореждане. В Разпореждането е прието, че обезщетението е изплатено неоснователно, поради това, че същия е упражнявал трудова дейност, което е основание за осигуряване за общо заболяване по трудово правоотношение с ***, през цитирания период, с което е нарушен режима определен от здравните органи. В резултат на това и в нарушение на чл.46 ал.3 от КСО неоснователно са изплатени сумите. Разпореждането е издадено на основание чл. 114 ал.1 и 3 от КСО.

         Против разпореждането са подадени две жалба /л.95-106 и л.50-61/, с идентично съдържание, чрез пълномощника * С.Т., с приложени множество писмени доказателства. Жалбите са заведени, съответ-но  с вх. № 1012-21-1700/21.12.2022г. и вх. № 1012-21-1711/23.12.2022г. В жалбите се иска отмяна на разпореждането, като незаконосъобразно, на основанията посочени и в касационната жалба.

        С писмо с изх. № 1012-21-1700#1 от 06.01.2023г. /л.43/ от Д-ра на ТП НОИ София-град, до Д-ра на ТП НОИ Враца, е изискана отново проверка на ***. Приложени са към писмото копия от жалбата и  разпореждането. Копие от писмото е изпратено и на пълномощника на жалбоподателят.

        С писмо с изх. № 1012-21-1700#2 от 12.01.2023г. /л.24/ е последвал отговор от Д-ра на ТП НОИ Враца. Посочено е в писмото за проверката извършена на 24.10.2022г., извършени са две проверки в Електронния регистър на 24.11.2022г. и на 10.01.2023г. Към писмото са приложени КП от 24.10.2022г. ведно с отчетите по чл.27 ал.2 от ЗЛП – 6 бр. и фишове за заплати – 6 бр.

          След получаване на писмото от 06.01.2023г., жалбоподателят, подал чрез пълномощника Молба вх. № 1012-21-1700#3/16.01.2023г. /л.41-42/. В молбата е поискано отново отмяна на разпореждането, както  и преустановено прихващането на сумата подлежаща на възстановяване.

          С Решение № 1040-21-70/31.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ – София-град /л.16-23/, са оставени без уважение двете жалби и молбата от Д.Д. срещу Разпореждане № РВ-З-21-01244302/07.12.2022г., като неоснователни. Потвърдено е горното разпореждане. В решението е прието установеното в разпореждането, че на жалбоподателя неоснователно е изплатено парично обезщетение, поради това, че същия е упражнявал трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване по трудово правоотношение в ***, с което е нарушен режима определен от здравните органи. Посочени са резултатите от извършените проверки на 24.10.2022г. и в Електронния регистър на болничните листа от 24.11.2022г. и 10.01.2023г. В заключение е прието, че с оглед новите обстоятелства, относими към правото на парични обезщетения на жалбопо-дателя, се достига до извода, че за лицето е изпълнен състава на чл.46 ал.3 от КСО и Д.Д. няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност чрез ***.

           При така установената фактическа обстановка  съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в законоустановения 14 /четиринадесет/ дневен  преклузивен срок – оспоре-ното решение е получено на 07.02.2023г., видно от известието за доставяне /на л.50 от дело АССГ/, а жалбата е заведена на 13.02.2023г. /л.4 от дело АССГ/.  По тези съображения обжалването се явява ДОПУСТИМО, като разгледано по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

            Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе  по всички основания за  незаконосъобразност на оспорения адм. акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има направено искане за това. Съдът приема, че издаденото от ответника решение  е издадено от материално и  териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е предявена в  срока по чл. 117 ал. 2 от КСО, което го прави валиден  административен акт.

            Оспореното решение  е издадено от директора на ТП на НОИ София-град – материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО вр. чл.114 ал.3 от КСО. Решението е издадено в предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити, което го прави  валиден административен акт. В известен смисъл спорно е обстоятелството именно ТП на НОИ София-град ли е териториално компетен-тния орган. В писмо /л.14/ от ответника се сочи, че  в КСО не се съдържа изрична разпоредба, според която да се определя подсъдността /по точно териториалната компетентност/ на съответното Териториално поделение на НОИ в производство по чл.117 от КСО. В настоящия случай ТП на НОИ София-град е компетентен орган, тъй като компетентността следва да се определи от седалището на осигурителя, а не от адреса на осигуреното лице. В Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, в § 1 т.2 от ДР е посочено, че по смисъла на тази инструкция „съответното ТП на НОИ“ , е  „за местни ЮЛ – ТП на НОИ по седалището им“. В настоящия случай по реда на тази инструкция е правена проверка по делегация по реда на чл. 31 ал. 4, но на осигурителя *** и явно ответника има предвид осигурителя „**“ ЕООД, който е със седалище в ***. Относно жалбоподателя Д.Д., който се явява осигурено лице, адреса на същия е в ***, като мястото където е работил към „**“ е в  „**“ в ***. Няма съмнение, че Д-ра на ТП на НОИ София-град е компетентния орган в производството по чл.117  от КСО, а и по чл.118 от КСО. По-скоро съмнението е относно териториалната компетентност на длъжностното лице по чл.114 ал.3 от КСО, издало разпореждането. В случая съдът приема, че няма нарушаване на разпоредбите на чл.146 т.1 и т.2 от АПК.  

          При издаване на оспорения акт няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК. Спазен е реда за проверки по КСО и съответно  Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ.

Оспореното Решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, същото е в предвидената от закона форма, няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но е постановено в противоречие на приложимите материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Нарушения по чл.146 т.4 и т.5 от АПК.

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от пред-ставените писмени доказателства, че жалбоподателят Д.Д. е работил по две трудови правоотношения с непълно работно време  – по трудов договор с работодател и осигурител „**“ ЕООД  и по втори трудов договор с работодател и осигурител *** Не се оспорва и факта, че за периода 21.04.2022г. до 07.10.2022г. жалбоподателя е получил, чрез осигурителя „**“ ЕООД , парично обезщетение поради общо заболяване в размер на общо 3 123.29 лв. За същия период от работодателя **, при когото лицето работи по втори трудов договор, като „**“ на съпругата си, на жалбоподателя е изплатено трудово възнаграждение за упражняваната при този работодател трудова дейност  504.84 лв. месечно, или след съответни удръжки 391.74 лв. по сметка.

Спорът по делото се свежда до това представлява ли изплатеното парично обезщетение за ** поради ** „недобросъвестно получена сума“ за осигурително плащане, подлежащо на възстановяване на основание чл.114, ал.3 вр. ал.1 от КСО.

Съгласно чл. 114 ал. 2 от КСО – добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, към които не спада настоящия.

Съгласно чл. 114 ал. 6 от АПК – споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на ТП на НОИ. В оспореното решение, въпреки направеното възражение в жалбите за добросъвестност на получените суми, няма съответно произнасяне.

Предпоставка за прилагане на чл. 114, ал. 3 вр. ал. 1 от КСО е недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми.  В Кодекса за социално осигуряване не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност” при получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите.

           В конкретния случай не може да се приеме, че хода на административ-ното производство са установени факти, релевиращи наличието на недобро-съвестно поведение на жалбоподателя Д.Д. при получаването на обезщетението за временна ***. Жалбоподателят не е поискал издаването на повече от един екземпляр от болничния лист, освен издадените чрез работодателя и осигурител „**“ ЕООД и съответно не е представил екземпляр от болничния лист на втория работодател * * *. Болничните листа от ** са представени едва след извършената проверка от НОИ. Този факт сам по себе си не обуславя *на осигуреното лице при получаването на осигурителното плащане за ** поради **, при възникнало на основание чл.40, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за времето на отпуска поради **, разрешен от работодателя по един от трудовите договори. Законово регламентираният като правоизключващ изплащането на обезщете-нията от фондовете на ДОО факт, се свързва единствено с упражняването на трудова дейност през периода на *, а не неизпълнение на други, макар нормативно въведени изисквания за осигуреното лице.

           Недължимостта на паричното обезщетение за ** поради **, изплатено на жалбоподателя по трудово-то правоотношение с „**“ не следва и от разпоредбата на чл. 46, ал.3 от КСО, регламентираща, че парично обезщетение за * * не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за ** през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съдът приема, че в конкретния случай адм. орган е установил, че жалбоподателят в действителност е упражнявал трудова дейност по втория трудов договор с ** през периода на ** по трудовото правоотношение с „**“ ЕООД, което не се спори и от жалбоподателят.

             Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 от ДР на КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражня-ването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от  чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за **. Действително, видно от представения и приет като доказателство по делото Трудов договор № 684 от 29.12.2021г./л.118-119/, сключен на основание чл. 111 от КТ и чл.3 ал.7 от Наредбата за включване в механизма на лична помощ, между ** * и Д.Д., със срок до 01.11.2024г,  е възложено на жалбоподателя да изпълнява длъжността "**" на лицето ***, на адреса на който живеят ***,  на непълно работно време от 4 часа на ден  - непълно работно време, съгл. чл.138 от КТ – 84 ч. месечно, и основно месечно възнаграждение от 394.80 лв.

              Наличието на сключен трудов договор обаче не е самостоятелно основание за осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. Начисляването и/ или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя, също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществя-вало трудова дейност през този период. В случая адм. орган е направил извод за упражняването на трудова дейност от лицето  въз основа на подадените от осигурителя *** данни и е установил реално осъществена  трудова дейност, но не е съобразен характера на този сключен Трудов договор за полагане на грижи от жалбоподателя, при предоставяне на социалната услуга „**” по отношение на ***. Изплащането на  възнаграждение за изпълнението на длъжността „**” вместо обезщетение за временна нетрудоспособност, не е равно-силно на нарушаване на определения от здравните органи режим през времето на ползвания от осигуреното лице отпуск за временна нетрудоспособност, респ. не означава, че осигуреното лице е упражнявало трудова дейност. Същността на паричното обезщетение за временна неработоспособност, като заместващо трудовото възнаграждение  облага, която осигуреното лице получава при възникване на осигурения социален риск, действително е недопустимо едновременното получаване на парично обезщетение и на трудово възнаграждение. Но в случая не може да бъде отречено правото на осигуреното лице на парично обезщетение за временна неработоспособност и съответно дължимостта на обезщетението по чл.40, ал.1 от КСО за периода на разрешения на жалбоподателя ***** по  трудово правоотношение с „**“ ЕООД, единствено и само по съображения за получено от лицето за същия период трудово възнаграждение по сключения с друг работодател – ***, по трудов договор по чл. 111 от КТ във връзка предоставяната по отношение на ****************** Ето защо и при липсата на каквито и да е данни и доказателства за недобросъвестно поведение на осигуреното лице при получаване на паричното обезщетение по осигурително правоотношение с „**“ ЕООД, следва извода, че не е налице материално-правното основание по чл. 114, ал. 3 вр. 1 от КСО за възстановяване на сумата. В този смисъл жалбата се явява основателна, като в същия мисъл е и приложената съдебна практика, игнорирана от ответника.      

         По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателя Д.Д. като осигурено лице с възникнало право на парично обезщетение по чл. 40, ал.1 от КСО, добросъвестно е получил парични плащания от ДОО като обезщетение за * * поради ** за периода 21.04.2022г. до 07.10.2022г. чрез осигурителя „**“ ЕООД, за времето на разрешения му по трудовото му правоотношение с този работодател  отпуск за **. Липсват доказателства, сочещи наличието на подлежащи на възстановяване  „недобросъвестно“ получени от жалбоподателя суми за осигурителни плащания.   

          Изложените съображения обосновават извода, че като е отхвърлил двете жалби и молбата на Д.Д., срещу разпореждането, админист-ративният орган е изтълкувал неправилно относимите към казуса разпоредби, постановявайки своя акт в противоречие с материалния закон.

          С  допуснатото нарушение на материално-правните разпоредби на КСО – чл. 114 ал. 2 и ал. 6 от АПК, е допуснато и несъответствие с целта на закона по смисъла на разпоредбата на чл. 146 т. 5 от АПК.     

          По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но същото е издадено в несъответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което  и жалбата следва да се уважи, като  основателна. Следва се отменят, както оспореното решение, така и разпореждането.

           С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Д. Д. за разноски -  заплащане на д.т. за образуване на делото в размер на 10 лв. и адвокатски хонорар в размер на 500 лв.и, или общо сумата от 510 лв./петстотин и десет лева/, за което следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ София-град, към която принадлежи адм. орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

             Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Адм. съд - Враца,

 

                                            Р  Е  Ш  И   :

 

            ОТМЕНЯ Решение № 1040-21-70/31.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което са оставени без уважение две жалби и молба, срещу Разпореждане № РВ-З-21-01244302/07.12.2022г., издадено от Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, ТП София-град.

            ОТМЕНЯ Разпореждане № РВ-З-21-01244302/07.12.2022г. издадено  от Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, ТП София-град, с което е разпоредено на Д.Д. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване в размер на общо 3 233.80 лв. с лихвите.

 

 ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ София-град ДА ЗАПЛАТИ на    Д.Г.Д. ***, направени по делото разноски, в размер на общо 510 лв.

 

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Административен съд-Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.

 

           На осн. чл. 138, ал.1 от АПК  препис да се изпрати на страните.

 

                                                        АДМ. СЪДИЯ: