Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 01.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 718 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Дадош ойл“ ЕООД, със седалище в с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе, срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 378-ФК/16.10.2019
г., издадена от Б.С.Г.- началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1,б.“г“
и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – бензиностанция № 1, стопанисвана от
жалбоподателя, находяща се в с.Обретеник, обл.Русе, ул.“Първи май“ № 10, и е забранен
достъпът до обекта за срок от 14 дни. В жалбата и в хода на устните състезания
се развиват подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради
липсата на фактическите предпоставки за издаването му, а именно на извършено
нарушение на задължението за предаване на данни в НАП при получаване на
доставки на течни горива, включително поради отсъствие на субективния елемент
от състава на това нарушение, респективно поради несъответствие на акта с целта
на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед. Претендира направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност.
Поддържа, че на датите, посочени в справката, приложена към протокола за
извършена проверка, търговецът е получил доставки на течни горива в
стопанисваната от него бензиностанция, но в НАП не е постъпила информация за
електронния акцизен данъчен документ, по който е извършена доставката като
информация за доставеното гориво е подадена само от нивомерната измервателна
система. Макар да се признава, че данните за получените доставки през процесния
период са били въвеждани от жалбоподателя чрез ЕСФП в обекта, процесуалният
представител на ответника по жалбата възразява, че това е ставало по начин, че
данните не са постъпили в НАП. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен надлежно с т.1 от заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л.26 от преписката).
Същата е издадена в предвидената в закона писмена форма като при издаването й
не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,
включително на изискванията за нейното мотивиране.
Заповедта
обаче е незаконосъобразна, тъй като е издадена при отсъствие на фактическите
предпоставки за това, в нарушение на материалния закон и в противоречие с
неговата цел.
Според
мотивите на оспорения акт фактическите основания за издаването му са свързани с
това, че жалбоподателят, като лице по чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., за периода 01.08.2019 г. – 04.09.2019 г. не е изпълнил
задължението си за подаване на данни до НАП по установената дистанционна връзка
на регистрираното в обекта ЕСФП, които данни да дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта, с което е
нарушил реда и начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС. Посочено е, че
при проверка на разпечатаните Z-отчети от фискалната
памет на ЕСФП и съхранени в КДФО за обекта и при сравняването им с данните от
Управленската информационна система на НАП, приложение „Справка за постъпили и
проточени горива в обекти с ЕСФП“, е установена разлика между доставеното
количество гориво по документи и изпратените съобщения към НАП от нивомерната
система за същия период в размер на – 7755 литра.
Разпоредбата
на чл.186, ал.1, б.“г“ от ЗДДС предвижда, че процесната ПАМ се прилага и по
отношение на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл.118
от ЗДДС в НАП. Според чл.118, ал.10 от ЗДДС данъчно задълженото лице –
получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за
доставката и движението на получените количества течни горива, както и за
промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. Текстът на чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС гласи, че
данни по ал.10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като
получени чрез електронната си система с фискална памет (ЕСФП). Как следва да
стане предаването на данните чрез ЕСФП е регламентирано в Глава девета
"а" от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В чл.59а, ал.3, т.1 от същата,
в съответствие с чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС, е предвидено, че получателят по
доставка на течни горива подава ЕДП (електронен документ за получаване)
съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на
случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. В тези случаи, според
чл.59а, ал.1, изр.трето от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въвеждането на УКН
(уникален контролен номер) на еАДД за доставените количества горива по
документ, постъпили в обекта с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им.
От анализа
на горепосочените разпоредби може да се направи извод, че задължението на
лицето по чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е такова за поведение,
а не за резултат. Търговецът е длъжен да подаде данните за получените доставки
към НАП чрез ЕСФП без за него да съществува задължение да гарантира, че така
изпратените данни са и получени от приходната администрация. Следователно, ако
те са надлежно подадени към НАП, но не са получени поради технически причини,
които не могат да бъдат вменени във вина на лицето по чл.3, ал.2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., то посоченото задължение следва да се счита изпълнено, а
редът за подаване на данните - спазен.
Така е и в
разглеждания случай. От справката за постъпили и проточени горива в обекти с
ЕСФП за периода от 01.08.2019 г. до 04.09.2019 г. (л.14-15 от преписката) се
установява, че разликата между количеството гориво, измерено от нивомерната
измервателна система и това по подадени документи (еАДД), е в размер на 7755
литра, т.е. за доставката на това количество липсва постъпила в НАП информация
по документи. В издадения АУАН от 24.10.2019 г. (л.18 от преписката),
фактическите констатации по който не са оспорени от жалбоподателя, става ясно,
че за процесния период търговецът, според установеното по изпратените съобщения
от нивомерната система, е получил 24491 литра гориво, а по документи, данни за
които са налични в информационна система „Контрол на горивата“, е получил 6 бр.
доставки за общо 16737 литра гориво. От неоспорената справка от 23.10.2019 г.,
изготвена от дружеството, осигуряващо сервизното обслужване на ЕСФП – „Партнер“
ООД (л.20 – л.24 от преписката) се установява, че през процесния период
получените от търговеца доставки са, както следва: на 08.08.2019 г. – 4000
литра дизелово гориво, на 09.08.2019 г. – 2001 литра бензин А95Н, на 19.08.2019
г. – 2000 литра дизелово гориво, на 27.08.2019 г. – 2350 литра дизел и 3001
литра бензин А95Н и на 28.08.2019 г. – 3000 литра дизел. Според становището
получените доставки на дизел от 19.08.2019 г., 27.08.2019 г. и 28.08.2019 г. са
коректно комплектовани и изпратени по ЕСФП, но доставките по документи не са
регистрирани в НАП. Посочено е, че ЕСФП изпраща към НАП данните от документите
за доставка и удостоверява това с издаването на служебни бонове, които за
персонала съставляват гаранция, че транзакциите са приключени успешно. От
доказателствата по делото се установява, че такива служебни бонове действително
са били издавани като в тях е посочен вида и номера на документа за доставка.
Така налице са издадени служебни бонове от 19.08.2019 г., 27.08.2019 г. и
28.08.2019 г. за документалната доставка съответно на 2000 литра дизел, 2350
литра дизел и 3000 литра дизел с посочени номера и дати на АДД в тях (л.55,
л.62 и л.68 от преписката, представени и на л.29 – 31 от делото). Всички бонове
са отпечатани с реквизити, както следва: Статус 0, съобщение: ОК. Разпитан в
качеството на свидетел служителят от обслужващия търговеца сервиз – Х.К.,
пояснява, че посоченото означава, че въведената информация е вярна и е получена
в НАП.
При така
събраните доказателства съдът намира, че жалбоподателят е изпълнил задължението
си по чл.118, ал.10 от ЗДДС, респ. чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., да подава чрез ЕСФП данни в НАП за доставката на получените
количества течни горива като данните са подадени в деня на получаване на
горивото. Обстоятелството, че те не са получени от НАП, не може да се вмени в
отговорност на търговеца и не съставлява нарушение на реда и начина за тяхното
подаване по смисъла на чл.186, ал.1, б.“г“ от ЗДДС, като основание за налагане
на процесната ПАМ. Дори и да се приеме, че задължението на търговеца включва не
просто подаването на данните, но гаранция за тяхното получаване от приходната
администрация, то извършеното отново няма да е съставомерно като нарушение по
чл.118 от ЗДДС. Както се сочи и в жалбата, неспазването на създаден от закона
ред е винаги волево човешко поведение, т.е. същото следва да бъде виновно,
независимо от формата на вината. Макар жалбоподателят да е юридическо лице,
субективното отношение към спазване на установения ред за подаване на данните
за получените доставки се формира чрез служителите, на които той е възложил
извършването на тази дейност. За последните обстоятелството, че при въвеждане
на данните от АДД ЕСФП отпечатва потвърждаващ служебен бон означава, че
задължението е изпълнено като обосновава извод за липсата на виновно поведение,
като основание за налагане на ПАМ.
Съдът споделя и
доводите на жалбоподателя за несъответствие на оспорената заповед с целта на
закона. Проверката, при която е установено, че част от данните за получените от
жалбоподателя доставки на течни горива не са получени в НАП, е извършена на
11.10.2019 г. Несъответствие между количествата гориво по нивомерна система и тези,
отчетени чрез ЕСФП като документални доставки е налице само за посочения в
заповедта период – от 01.08.2019 г. до 04.09.2019 г., като за периода след
последната дата до датата на проверката други подобни несъответствия не са
установени. Както беше посочено, последните са от технически характер и не се
дължат на поведението на жалбоподателя. Липсват данни за други подобни
нарушения, които да е било нужно да бъдат предотвратявани с издаването на
оспорения акт, както и за настъпили вредни последици от нарушението. Всички
продажби на гориво са надлежно регистрирани, а информация за действителното
негово количество е била предавана чрез нивомерната система. При това
положение, щом потенциалното нарушение вече е било преустановено повече от
месец преди проверката и щом то не се дължи на поведението на жалбоподателя, а
на технически причини, за чието отстраняване той е взел необходимите мерки, то не
може да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целите по
чл.22 от ЗАНН.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски за заплатените
държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, или общо деловодни разноски в размер на 550 лева, за които е представен и
списък. Същите, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в
тежест на НАП, притежаваща правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2,
ал.2 от ЗНАП. Заплатеният от жалбоподателя депозит за възнаграждение на
призования свидетел не е използван, поради което не следва да бъде възлаган под
формата на деловодни разноски в тежест на ответника, а подлежи на връщане при
съответно искане от жалбоподателя – арг. от чл.82 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Дадош ойл“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с.Обретеник, общ.Борово,
обл.Русе, ул.“Първи май“ № 10, представлявано от управителя Н.Р.Д., заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 378-ФК/16.10.2019 г., издадена
от Б.С.Г.- началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект“ – бензиностанция № 1, находяща се в
с.Обретеник, обл.Русе, ул.“Първи май“ № 10 и е забранен достъпът до обекта за
срок от 14 дни.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите, представлявана от изпълнителния директор Г.Д.,
да заплати на „Дадош ойл“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 550 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: