Разпореждане по дело №5912/2018 на Районен съд - Стара Загора

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

               Районен съдия Свилен Жеков, докладчик по гр.д. № 5912/2018 г. на Старозагорския районен съд,  в з.з. на 28 декември 2018 г., като взе предвид, че производството е по реда на глава ХХV ГПК, намира, че на основание чл. 312, ал.1 ГПК следва делото да бъде насрочено. Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да бъдат приети. Същите са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Искането за назначаване на експертиза за определяне на размера на обезщетението по чл. 225 КТ е неоснователно. Съгласно чл. 195, ал.1 ГПК вещо лице се назначава за изясняване на възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания. Обезщетението по чл.225 КТ се определя от съда въз основа на доказателствата, в които се съдържат данни за размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца.

               Мотивиран от горното и на основание чл.312 ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Ж Д А:

 

         НАСРОЧВА делото за 18 януари 2019 г., от 15,00 часа, за която дата да се призоват страните.

 

         ДОКЛАДВА делото, както следва: Предявен е иск за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Ищецът, твърди че през месец април 2013 г. е постъпил на работа в „Фарма СИС БГ” ООД на длъжност „Търговски агент“, с трудово възнаграждение 510 лв. месечно. Сочи, че на 01.10.2018 г. работодателят издал заповед № 06/01.10.2018 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за описано подробно в заповедта дисциплинарно нарушение изразяващо се в взимане на 09.05.2018 г. на стоки-ветеринарно медицински продукти на обща стойност 452,62 лв., за които била издадена данъчна фактура № ********** за клиент ЕТ „Пейо Пеев“, които стоки клиентът не бил поръчвал. В заповедта било посочено, че ищецът не е доставил стоките на клиента, не ги е върнал и дори към момента тяхното местонахождение не е известно. Дисциплинарното нарушение било определено като злоупотреба с доверието на работодателя. Ищецът изяснява, че в заповедта липсвали идентифициращи белези на издателя на същата – работодателят бил търговец в правноорганизационна форма на дружество с ограничена отговорност и управител Николай Колев, но в заповедта не били посочени каквито и да били реквизити относно личността на издателя. Освен това ищецът твърди, че на 30.08.2018 г. – месец преди издаване на заповедта бил в разрешен отпуск по болест. Първоначалният срок бил от 30.08.2018 г. до 01.10.2018 г., като впоследствие бил удължен до 30.11.2018 г. Поради това бил под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, но предварително разрешение от инспекцията по труда за провеждане на уволнението работодателят не бил поискал. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед и да го възстанови на предишната работа. Претендира дружеството ответник да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1020 лв.

           Ответникът счита, че исковете са неоснователни. Не оспорва, че се е намирал в трудово правоотношение с ищеца, прекратено с процесната заповед. Изяснява, че процесната заповед била подписана от управителя на ответника Николай Колев. Сочи, че 09.05.2018 г. ищецът е заявил и взел от склада на дружеството стоки на обща стойност 452,62 лв., за които била издадена данъчна фактура № ********** за клиент ЕТ „Пейо Пеев“. Стоките не били доставени на клиента, нито върнати в склада. Фактурата не била върната с подпис на клиента и не била предаден в счетоводството на дружеството. Стоките не били заплатени. Поискани са обяснения от служителя, като той е депозирал такива, като е обяснил, че е доставил стоките на стопанската база на клиента, но той не му ги е заплатил. По повод тези обяснения са били направени допълнителни проверки в хода на дисциплинарното производство, като било установено, че ищецът не е посещавал стопанската база на клиента и не е провеждал телефонни разговори с него. които стоки клиентът не бил поръчвал. Отново са били поискани обяснения от служителя, но той не депозирал такива, а представил болничен лист, с който му било разрешено ползването на отпуск по болест от 30.08.2018 г. до 01.10.2018 г. Процесната заповед била издадена на 01.10.2018 г. и получена от служителя на 03.10.2018 г. На 11.10.2018 г. дружеството получило болничен лист, с който било разрешено но ищеца ползване на отпуск по болест за периода 02.10.2018 г. – 21.10.2018 г. Болничният лист бил обжалван от работодателя. Моли за отхвърляне на предявените искове.

         Правната квалификация на предявените обективно съединени искове е по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

         На основание чл. 7 ГПК съдът намира за необходимо да изясни на страните, че тежестта на доказване, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението принадлежи на ответника по настоящото дело – „Фарма Сис БГ“ ООД”. А законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителят, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник.т.е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело.

         Следва обаче да се посочи, че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /така решение № 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о., решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о./.

В исковата молба ищецът е направил следните възражения – 1/ заповедта за уволнение била издадена от лице без представителна власт спрямо работодателя, тъй като липсвали реквизити по отношение на личността на издателя и 2/ ищецът се ползвал от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, но не било искано разрешение от Инспекция по труда при провеждане на уволнението.

Поради това с оглед на доводите изложени в исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът

         РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти въведени като предмет на делото с исковата молба и отговора на исковата молба както следва: ищецът следва да докаже, че е била в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на посоченото от него основание; вредите, които е претърпял поради твърдяната незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът следва да докаже, че е упражнил законосъобразно работодателската си власт, прекратявайки трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание съобразно изложените в отговора фактически твърдения, в т.ч., че процесната уволнителна заповед е издадена от органния представител на ответното търговско дружество – управителя на дружеството с ограничена отговорност – Николай Колев, както и че е спазил предварителната закрила преди провеждане на процесното уволнение с искане на разрешение от Инспекция по труда или причините поради които спазването на тази закрила не се дължи.

 

         ОБЯВЯВА за безспорно на страните, че са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор, прекратено с процесната заповед, както и че преди провеждане на уволнението ответникът не е поискал предварително разрешение от Инспекция по труда.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и им РАЗЯСНЯВА, че доброволното уреждане на спора във всички случаи е най-доброто разрешение, което ще бъде постигнато по тяхна воля, а не по волята на едно трето лице, каквото е съдът; че дължимата държавна такса е на половина и че делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение.

 

         ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства, както следва: Трудов договор от 30.04.2013 г., болничен лист от 03.09.2018 г., известие за доставяне, удостоверение от НАП, Доклад от 24.08.2018 г., Данъчна фактура № **********/09.05.2018 г., искане за представяне на обяснения от 24.08.2018 г., писмени обяснения от 27.08.2018 г., болничен лист от 27.08.2018 г., пътен лист за автомобил за периода от 01.05.2018 г. – 22.05.2018 г., справка за изходящи разговори, искане за представяне на допълнителни писмени обяснения от 31.08.2018 г., заповед № 06/01.10.2018 г., известие за доставяне, болничен лист от 03.10.2018 г., както и представеното с отговора на исковата молба лично трудово досие на ищеца.

 

         УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за издаването на процесната заповед от лице представляващо работодателя.

 

         ОТХВЪРЛЯ искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в исковата молба, като неоснователно.

 

         ЗАДЪЛЖАВА ищеца да се яви в съдебно заседание за отговори на въпроси на съда с оглед изясняване на спора от фактическа страна.

 

         ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания за съдебно заседание след тяхното уточняване.

 

         Препис от разпореждането да се връчи на страните.

 

         УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като направят своевременно исканията си във връзка с това. В противен случай тези права се преклудират на основание чл.313 ГПК.    

 

         Делото да се докладва в деня на постъпване на исканията на страните във връзка с указанията и доклада по делото.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: