Р Е Ш Е Н И Е N
гр. Сливен, 03.02.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
откритото заседание на трети февруари през двехиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
КРАСИМИРА КОНДОВА
при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 29 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е за отмяна
на неприсъствено решение и се движи по
реда на чл. 240 ал. 1 от ГПК.
Молителят твърди, че
постановеното против него неприсъствено решение № 260092/21.09.2020г. по гр.д. № 1174/20 г. на СлРС следва да бъде отменено,
тъй като са налице предпоставките по чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявява, че е бил лишен от
възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба и призовките за с.з. Заявява, че е нарушена разпоредбата на чл.
50 от ГПК. Ищецът е посочил адрес за призоваване на ответника този на
търговското дружество в гр. Сливен, но умишлено не е посочил като втори адрес този
в с. Бояджик – в с.з. е уточнено, че следва да се чете с. Воденичене - където е базата и където е била местоработата
на ищеца и той му е известен. Едва при връчването на решението в с. бояджик
ответникът разбрал за проведеното производство. Развива съображения относно
нарушенията във връзка с изпращането на преписа от исковата молба и на
призовката за с.з. на адреса по седалището и адреса на управление на дейността,
от където съобщенията са се върнали цели с отбелязване „направена е проверка,
такава фирма не е установена в гр. Сливен“ Съдът не е отразил с разпореждане
извършването на проверка на редовността на това връчване и дали на адреса има
такъв офис и представител на дружеството. Въпреки това, на основание чл. 50 ал.
2 от ГПК е приел, че връчването е редовно, разпоредил е прилагане към дело на
съобщенията и е насрочил делото за разглеждане. Счита, че след като в трудовия
договор, представен от ищеца, е посочен адреса по ТР, но и мястото на полагане
на труд в с. Воденичене, от където
тръгват и се връщат товарните автомобили, какъвто той е управлявал, то е
следвало и на този адрес да му се изпратят книжата. Освен това самото връчване
е било извършено в нарушение на чл. 50 от ГПК, тъй като залепване на
уведомление се извършва ако връчителят не намери достъп до канцеларията на ЮЛ
или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, респективно –
когато лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес. За да е
редовно връчването,в съобщението трябва да са посочени конкретно
обстоятелствата, които са обусловили прилагането на този способ. В случая това
не е извършено надлежно, тъй като не е отбелязано, че има данни дали на адреса
има или не отличителни знаци и обозначения на търговеца, при липсата на които
да се приеме, че търсената фирма е напуснала адреса. Връчителят следва да
извърши щателна проверка дали има табела с фирма, сграда или помещения, в които
да пребивават служители на търговеца, да събере сведения от съседи познат ли е
такъв търговец, пребивавал ли е и кога и т.н.
Тези данни следва да се отбележат в съобщението. В този смисъл е и
съдебната практика. Също така молителят се оплаква, че за да постанови
неприсъствено решение съдът трябва да прецени дали съвкупността от фактите,
наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателността на исковата
претенция. Ако това не е така, както е в случая, съдът не може да прави извод
за вероятна основателност на иска. Твърди, че съдът не е извършил правилно
преценката по чл. 239 ал. 3 от ГПК и е присъдил обезщетение по чл. 240 от КТ,
което не е съобразено с договореното трудово възнаграждение.
С оглед всичко изложено
молителят желае да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 240 ал. 1 от ГПК, да отмени постановеното неприсъствено решение поради ненадлежно връчване
на преписа от исковата молба и призовките за с.з., както и че искът не е
вероятно основателен, с оглед посочените в и.м. обстоятелства и представените
доказателства и да върне делото на СлРС за ново разглеждане и продължаване на
съдопроизводствените действия от фазата на връчване на препис от исковата молба.
Представя заверени преписи
от трудов договор, 8 бр. разходни касови ордери за изплатени командировъчни и 8
бр. командировъчни заповеди.
Няма направена претенция за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 306 ал. 2 от ГПК насрещната по молбата страна не е подала писмен отговор – такъв няма
приложен към преписката, получена от СлРС.
В с.з., молителят, редовно
призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по чл. 32 т. 1
от ГПК, който поддържа молбата и моли тя да бъде уважена, като уточнява, че е
допусната техническа грешка и навсякъде в изложението, вместо с. Бояджик, да се
чете с. Воденичене, където е базата на дружеството. Претендира разноски,
представя списък.
В с.з. насрещната страна,
редовно призована, не се явява лично, изпраща
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва молбата и моли тя да не бъде уважавана, заявява, че е подал
своевременно писмен отговор до РС-Сливен. Претендира разноски, представя
пълномощно, договор и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд намира
молбата за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, вр. чл. 306 от ГПК, същата е подадена в срок, чрез постановилия
атакувания акт съд, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес да иска
отмяна на неприсъственото решене.
Разгледана по същество,
молбата е неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав намира,
че не е налице първата хипотеза, с която законът свързва отмяната на
неприсъствено решение и на която се основава молителят – тази по чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК - ненадлежно връчване на препис от исковата
молба и приложенията, както и ненадлежно връчване на призовката за съдебното
заседание на ответника.
Искът е предявен от Н.Р.Н.
против „Стеф 83“ със седалище и адрес на управление на дейността гр. Сливен,
кв. „Дружба“ бл. 19 вх. Д ап. 17, представлявано от С.В.В.. Това е и
единственият вписан в ТР адрес на управление на дейността на търговеца, с него
е обозначен и в трудовия договор, сключен с ищеца.
До ответника е изпратен
препис от исковата молба на този адрес, който е бил посетен от длъжностното
лице по връчванията на 08.06.20г., на 17.06.20г., на 27.06.20г. и на 08.07.2020г.
Връчителят е отбелязал на отреденото за това място нърху съобщението, че адресатът
е бил търсен, но не е бил открит, не е намерено и лице от адреса, съгласно да
приеме съобщението. На адреса не е открит офис и представител на посочената
фирма. По сведение на живущите във входа, на адреса не пребивава никой. Освен
това призовкарят е установил, че на вратата има залепено съобщение от ДАИ до
търговеца с дата 11.05.20г.
Така уведомлението по чл. 47
от ГПК е залепено надлежно на 08.07.20г. с указания за явяване в деловодството
на съда и получаване на книжата /искова молба/ в двуседмичен срок от
залепването.
Съдът е извършил служебна
справка в ТР и е констатирал съвпадението между посочения от ищеца и
посещавания адрес с актуалните седалище и адрес на управление на дейността на ответния
търговец, вписани в регистъра.
След изтичане на законовия
двуседмичен срок, с разпореждане от 28.07.20г. съдът е приел връчването за
редовно и разпоредил прилагане на книжата към делото, ведно със съобщението.
Насрочил е делото за разглеждане в о.с.з.
По аналогичен начин е извършена
и процедурата по връчване н апризовката до ответното дружество – с отбелязани
от длъжностното лице по връчванията посещения на 03.09.20г., 06.09.20г.,
10.09.20г., когато не е открит адресатът или лице, съгласно да приеме книжата,
не е открит и представител на фирмата. Залепено е уведомление, въпреки че
такова не е необходимо съгласно разпоредбите на ГПК за установяване редовността
на призоваването за с.з., както е и приел първостепенният съд.
От хронологията на така
извършените процесуални действия категорично не може да се направи извод за
допуснати нарушения на процедурата по връчване на исковата молба и призовката
за първото с.з. на молителя.
На първо място, съгласно
разпоредбите на ГПК, ищецът е длъжен да посочи адрес за призоваване на
ответника и когато той е търговец – за такъв се счита актуалният адрес на
управление на дейността, вписан в ТР. Адрес по „база“, „местоизпълнение“ и т.н.
не е нито задължителен, нито предпочтителен, доколкото за юридическите лица,
какъвто е ответният търговец, има специални разпоредби, разграничаващи ги от
физическите, както и специфичен ред на връчване на книжата, съобразен с формата
на правния субект.
Така, след като ответникът
е търговец и ЮЛ, посоченият адрес следва
да се третира като негова “канцелария” по смисъла на чл. 50 от ГПК.
Следователно връчването може да стане или лично – на управляващия или
представляващия го, или на “работник или служител”. Ако такива няма, или
адресът е “домашен” / в жилищна сграда/, за да приеме съдът, че е налице
хипотезата на чл. 50 ал. 4 от ГПК – "няма достъп или лице, съгласно да
получи съобщението”, са достатъчни четирикратните
посещения, каквито връчителят е извършил и при които е описал именно
констатации за неоткриване на фирмени или други знаци за съществуване на офис
на търговец, както и неоткриване на надлежен реципиент – за да се увери съдът,
че не могат да се изпълнят законовите условия за редовно лично или опосредено
връчване чрез някое от овластените да получават книжа лица. Отсъствието на
адресата в произволна последователност от четири календарни дена е годно да
създаде обоснована предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 47 ал. 1
от ГПК, защото презентира хипотезата “не е намерено” по см. на ал. 4 на чл. 50
от ГПК, а не „напуснало адреса“ по см. на ал. 2 на чл. 50 от ГПК.
В случая са налице категорично
приемливи данни, че връчителят е направил добросъвестни опити - реални, разумни
и многократни, а не формални и небрежни - да открие ответния търговец или негов
представител както по отношение на преписа от ИМ, така и по отношение на
призовката за с.з. Що се отнася до това, че в представения договор е посочено
като местоизпълнение на работата на ищеца с. Бояджик, както и че там се
намирала „базата“ на ответника – както се посочи вече – тези обстоятелства не
са нито задължение на ищеца да ги посочва, нито задължение на съда да ги
изследва, щом страната е търговец и ЮЛ и попада в регламентацията, специално
уреждаща процесуалните действия на и спрямо него.
Извършените процедури са
безпорочни, съдът се е придържал стриктно към правилата за връчване и не е
допуснал твърдяните нарушения.
Следователно при редовно
връчване и призоваване, съдът е провел съдебното заседание в отсъствието на
ответника и е постановил атакуваното неприсъствено решение.
Преценката на решаващия съд
по чл. 239 от ГПК не подлежи на инстанционна проверка и контрол в извънредното
производство за отмяна.
Поради изложеното
настоящият съдебен състав намира молбата за неоснователна и следва да я остави
без уважение.
С оглед изхода на процеса
отговорността за разноски следва да се възложи на молителя и той следва да
понесе своите както са направени, и заплати тези на насрещната страна в размер
на 400 лв.
Ръководен от гореизложеното
и на основание чл. 240 от ГПК вр. чл. 304 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на „СТЕФ 83“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление на дейността гр. Сливен, кв. „Дружба“ 19-Д-17,
представлявано от С.В.В. за отмяна на неприсъствено първоинстанционно № 260092/21.09.2020г. по гр.д. № 1174/20 г. на СлРС поради ЛИШАВАНЕ НА ОТВЕТНИКА ОТ
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА УЧАСТИЕ, в следствие на ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба и призовката за съдебно заседание на същия, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „СТЕФ 83“ ЕООД, гр.
Сливен да заплати на Н.Р.Н. направените разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: