Решение по дело №3954/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260609
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120203954
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е   260609

гр. Бургас, 18.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                 Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 3954/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Й.П., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 19-0769-005971/19.12.2019г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на основание  чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП на П.Й.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6  месеца.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Д.Р., надлежно упълномощена. Поддържа се жалбата. Излагат се доводи в подкрепа на същата.

В съдебно заседание за административнонаказващия орган не се явява представител.  Депозирано е писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. В случай, че жалбата бъде намерена за основателна, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 07.11.2019 г. около 22.25 часа на път Първи клас № I- 6 от КПП- 1 в посока бул.“Стефан Стамболов“  като водач на лек автомобил – Фолксваген Пасат с рег. № ***, жалбоподателят бил спрян за извършване на проверка от мл.автоконтрольор Х.Х.-***. Последният подал на жалбоподателя ясен светлинен и звуков сигнал със служебния автомобил на сектор Пътна полиция Бургас. Причина за извършване на проверката бил получен сигнал за л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ***, управляван от водач, който е употребил алкохол. Колегата на св.Х.-Св.К. се запътил към автомобила на жалбоподателя, а св.Х. останал в служебния автомобил, за да извърши справка в информационната система на МВР. Жалбоподателят отказал да даде документите си за проверка на св.К., след като бил поканен от него, поради което св.К. се върнал при св.Х. и споделил с него посоченото. Св.Х. отишъл до автомобила на жалбоподателя П.П. и му поискал отново документите за проверка.  Той отговорил, че ще му ги покаже, но няма да му ги даде. Св.Х. му казал да дойде с него до служебния автомобил, на което нареждане П. се подчинил. Обяснили му, че ще бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол като му обяснили правата му. Жалбоподателят не представил документите си. Същият само ги извадил , поставени в калъфче, но не ги предоставил на полицаите, поради което те не могли да установят дали е валидно СУМПС и притежава ли такова жалбоподателят. В един момент П. тръгнал обратно към автомобила си и с рязка газ потеглил, преди да приключи проверката и да бъде тестван с техническо средство. Бил последван от полицейските служители, които поискали съдействие от колеги. Впоследствие П. бил спрян от други полицейски служители, които го задържали, след което бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, което отчело положителна проба. П. дал кръвна проба, при изследването на която било установено наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Било образувано досъдебно наказателно производство , приключило с внесено в БРС споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение по НОХД № 5202/2019г. по описа на БРС.

За отказа да представи документите си за проверка при първоначалното му спиране, св.Х. съставил на П.П. АУАН сер.АА бл.№ 308073/07.11.2019г. за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания на актосъставителя Х.Х. и св.Г.К., както и с оглед приложените писмени доказателства по делото.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група сектор „Пътна полиция“ Бургас, оправомощен със заповед № 8121-з-515/14.05.2018г.. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – младши автоконтрольор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление.

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици.

Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Тази правна норма разкрива сложен фактически състав, който включва в себе си, задълженията на всеки един водач на моторно превозно средство. На първо място, след подаден сигнал от контролен орган, същият е длъжен да спре. След като осъществи това, трябва да изпълнява неговите указания.

В случая указанията на актосъставителя Х.Х. и колегата му Г.К. са били в насока жалбоподателят да представи свидетелството си за управление на МПС, свидетелството за регистрация на МПС и гражданска отговорност. П.П. обаче не е изпълнил тези указания, като същият е бил поканен да предостави поисканите му документи два пъти. Ето защо е бил осъществен и съставът на нарушението по чл. 103 ЗДвП, като непредставянето на тези документи представлява осуетяване на проверката спрямо П..

Настоящият състав не споделя възражението на жалбоподателя, че е извадил документите си , поради което не е осъществил нарушението, тъй като указанията на полицейските служители са били в насока да им ги предостави фактически, а не да им ги покаже, за да могат същите да извършват необходимата проверка, предвид на което и жалбоподателят не е изпълнил указаното му.

Неоснователно е и възражението, че извършеното деяние представлява единство и продължение на поведението, за което жалбоподателят вече е санкциониран по НОХД № 5202/2019г. Видно от приложеното протоколно определение по посоченото дело, наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на процесната дата 07.11.2019г. в гр.Бургас , по бул.“Янко Комитов“ е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта -1,32 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца , отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години., както и глоба в размер на 180 лева. Според настоящия състав между двете деяния липсва идентичност ,както сочи процесуалният представител на жалбоподателя. На първо място деянието, осъществяващо състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП предшества установяването на употребата на алкохол у водача П.Й., на второ място двете деяния са извършени по различно време и на различно място, поради което настоящият състав счита, че в случая с ангажирането на административнонаказателната отговорност на П. за нарушение по чл.103 от ЗДвП не се нарушава принципа ne bis in idem /забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние/.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП сочи, че се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който е отказал да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.

Действително АНО не е изложил мотиви за налагането на наказание в най-високия предвиден в закона размер, но видно от приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е бил многократно санкциониран по ЗДвП, поради което и размерът на наказанията следва да бъде определен при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като единствено по този начин биха се постигнали целите на наказанието. Следва да се вземе предвид и причината за извършване на проверката –получен сигнал за лице, управляващо МПС след употреба на алкохол, която информация впоследствие очевидно се потвърждава, поведението на жалбоподателя по време на извършване на проверката, извън това, осъществяващо настоящия състав на нарушение, а именно същият потегля с автомобила си преди приключване на проверката и се налага преследването му, което очевидно завишава обществената опасност на нарушението и нарушителя. Определянето на наказания в по-малък размер не биха постигнали целите на наказанието и не биха съответствали на генералната и личната превенции.

Във връзка с гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, разноски се полагат на АНО,  но такива в случая не се претендират, поради което не се налага произнасяне в тази насока.

Предвид изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-005971/19.12.2019г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на основание  чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП на П.Й.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6  /шест/ месеца.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

 

                                                                                               Районен съдия:........................

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.