Р Е Ш Е Н И Е
260326/21.7.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, единадесети състав
На тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2564 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.30 от Закона за наследството.
Производството по настоящото дело е образувано въз
основа на депозирана искова молба от В.А.Т., с ЕГН**********,***, чрез адв.В.
Б.от ШАК, с адрес: гр.***, ул.“***“ №45 срещу Б.В.Н., с ЕГН**********,***.
В исковата молба ищцата излага, че е единствена
наследница по закон на починалия си син Д. А. Т., с ЕГН**********, бивш жител ***,
починал на 11.10.2020 год. Твърди, че синът й приживе е бил собственик на
недвижим имот, представляващ Апартамент №42 на пети жилищен етаж във вход „Б“
на жилищна сграда, построена върху държавна земя в гр.***, на ул.“***“ №72,
който имот бил подробно описан в Нотариален акт №126, том IX, дело №2524/1994 год.
на РС-***. В исковата молба заявява, че наследодателят й не е притежавал към
момента на смъртта си друго движимо и недвижимо имущество, както и парични
средства във вид на банкови влогове, вземания, държавни ценни книжа. След
неговата смърт узнала при справка в Агенцията по вписванията – имотен регистър,
че описаният по-горе имот е бил обект на завещателно разпореждане, като счита,
че същото накърнява нейната запазена част от наследството на сина й в размер на
1/3 от наследството.
С настоящата искова молба моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде намалено направеното завещателно
разпореждане от наследодателя й Д. А. Т., с ЕГН********** в полза на ответника Б.В.Н.,
с ЕГН********** по силата на саморъчно завещание, съставено на 18.07.2014 год.,
вписано в Агенция по вписванията-имотен регистър гр.*** с акт №165, том III, рег.№6728/20.10.2020
год. до размера от 1/3 част, необходима за допълване на запазената й част.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. За
нея се явява упълномощен представител –
адв.В. Б.от ШАК, като поддържа иска изцяло, а в съдебно заседание излага
конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок
от негова страна е депозиран писмен отговор, в който заявява, че не оспорва
иска нито по основание, нито по размер, като изцяло признава същия. Твърди, че
е действал в изпълнение на волята на завещателя си, който бил негов близък
приятел. Моли съда да постанови решение във връзка с направеното то негова
страна признание на иска, като намали
завещателното разпореждане до 1/3 идеална част. Счита, че с оглед на обстоятелството,
че не е давал повод за завеждане на иска
и с оглед на направеното признание, следва да бъде освободен от заплащане на разноски по делото.
В първото съдебно
заседание ответникът се явяват лично и с упълномощен представител – адв.Б. Х.от
ВАК, като
поддържат отговора на исковата молба. В последното съдебно заседание по делото не се явява представител, като от
името на ответника на 28.06.2021 год. е депозирана писмена молба, в която
излага становище по съществото а спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата В.А.Т., видно от удостоверение за
наследници изх.№3806 от 05.11.2020 год. е единствена наследница по закон на
починалия си син Д. А. Т., с ЕГН**********, бивш жител ***, починал на
11.10.2020 год. Последният е бил собственик на недвижим имот, представляващ
Апартамент №42 на пети жилищен етаж във вход „Б“ на жилищна сграда, построена
върху държавна земя в гр.***, на ул.“***“ №72, състоящ се от две стаи, кухня,
сервизни помещения, коридор и тераса, със застроена площ от 36.05 кв.метра при
граници: изток-ап.№41, запад-ап.№43, север-ап.№41, юг-улица, отгоре-ап.№46,
отдолу-ап.№38, ведно с избено помещение №19 със застроена площ от 2.94
кв.метра, при граници: север-изба №18, юг-изба №10, изток-коридор,
запад-стълбище, заедно със 7285/100000 ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавното място ,върху което е построена сградата,
който имот бил подробно описан в Нотариален акт №126, том IX, дело №2524/1994 год.
на РС-***. Към момента на смъртта си наследодателят на ищцата не е притежавал
друго движимо и недвижимо имущество, както и парични средства във вид на
банкови влогове, вземания, държавни ценни книжа.
На 18.07.2014 год. лицето Д. А. Т. е изготвило
саморъчно завещание, по силата на което
е завещало имуществото, което е притежавало към посочената дата на ответника Б.В.Н..
След смъртта на Т.на 15.10.2020 год. нотариус с район на действие ШРС е обявил
по искане на ответника Б.В.Н. оставеното
за съхранение при него саморъчно завещание, като същото било вписано и в
Агенция по вписванията – имотен регистър под акт №165, том III, рег.№6728/20.10.2020
год.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Н. И. И. и А. А. Т.,
от приетите като писмени доказателства по делото: Нотариален акт за
покупко-продажба №126, том IX, дело №2524/1994 год. на РС-***,
Препис-извлечение от акт за смърт, Удостоверение за наследници
изх.№3806/05.11.2020 год., Саморъчно завещание от 18.07.2014 год., Протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 15.10.2020 год., Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Схема на самостоятелен обект в
сграда №15-1112094-27.11.2020 год., Удостоверение за данъчна оценка,
Пълномощно.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че размерът на пазарната оценка на имота към
датата на съдебното заседание – 12.05.2021 год. е 47173 лева, а към датата на
откриване на наследството – 11.10.2020 год. – 47786 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.28,
ал.1 от ЗН Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не
може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството, като съгласно разпоредбата на
чл.29, ал.2
от ЗН Запазената част на родителите или само на
преживелия от тях е 1/3 от имуществото на наследодателя. В настоящия случай ищцата се явява преживял родител на
наследодателя Д. А. Т. и единствен негов наследник, следователно нейната
запазена част от наследството, оставено от нейния син е 1/3. С извършеното
саморъчно завещание от 18.07.2014 год. синът на ищцата е завещал цялото
притежавано от нето имущество, което се ограничава единствено до посочения по-горе недвижим имот, поради което се налага
извода, че с посоченото действие е нарушил запазената част от наследството на
своята майка. Доколкото последната не е в състояние да допълни запазената си
част, тъй като липсва друго оставено от наследодателя наследство, то искането
за възстановяване на запазената част от наследството се явява основателно. Доколкото настоящата хипотеза се приравнява на
разпореждане с цялото наследствено имущество, по отношение на която законът и съдебната практика
предвиждат, че намалението се извършва в идеална част от имота, съответна на
запазената част, определена по реда на чл.29 от ЗН, без да се формира наследствена маса, то в настоящия случай
следва да бъде намалено извършеното от Д. А. Т., с ЕГН**********, бивш жител ***,
починал на 11.10.2020 год. завещателно разпореждане, извършено със саморъчно
завещание, вписано в Службата по вписванията под №165, том III, рег.№6728/20.10.2020 год., с което е завещал цялото си имущество в полза
на Б.В.Н., с ЕГН**********,***, като бъде
възстановена запазената част на В.А.Т.,
с ЕГН**********,*** в размер на 1/3 идеална част от наследството, оставено от Д. А. Т., с ЕГН**********,
бивш жител ***, починал на 11.10.2020 год.
При преценка на иска
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН Когато наследникът, чиято запазена част е
накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, е
необходимо той да е приел наследството по опис, като съгласно константната съдебна практика на
ВКС приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране
правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо
заветник, който не е призован към наследяване. В този смисъл е Тълкувателно
решение №3 от 19.12.2013 год. на ВКС по т.д. №3/2013 год. на ОСГК.
В същото време обаче разпоредбата на чл.30, ал.2
от ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е
разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в
хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание,
какъвто е и настоящия случай. С оглед на изложеното се налага извода, че
доколкото направеното завещание изчерпва цялото притежавано от наследодателя
имущество към момента на изготвяне на завещанието, то за ищеца не съществува
задължение за приемане на наследството по опис, което да се явява материална
предпоставка за предявяване на иска за възстановяване на запазената част от
наследството. В този смисъл са Решение №324 от 16.10.2012 год. на ВКС по гр.д.
№654/2011 год., I г.о., ГК, Решение №276 от 05.03.2014 год. на ВКС по гр.д. №2959/2013 год., I г.о., ГК и др.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нейна
страна разноски.
По отношение възражението на
ответника, че същият не дължи разноски на основание разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК, поради признание на иска и обстоятелството, че не е дал повод за
завеждане на делото, съдът намира същото за неоснователно. В практиката на ВКС
по решение №139 от 24.06.2013 год. по гр.д. №50/2013 год. на
ВКС, II г.о. е дадено тълкуване, че правото да се поиска възстановяване на
запазена част от наследство е самостоятелно субективно потестативно право,
което може да бъде упражнено чрез сезиране на съда /чрез иск или възражение/
или чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от
завещание и/или дарение и наследниците със запазена част при взаимни отстъпки.
След като правото да поиска възстановяване на запазената си част е упражнено,
то наследникът не разполага с друго потестативно право по чл.30 от ЗН да иска възстановяване на запазената му част по
отношение на друго имущество /извън това, което вече е предмет на заявената
претенция или чрез което доброволно са уредени отношенията/. Следователно
ответникът не би дал повод за завеждане на иска по чл.30 от ЗН само ако между него и наследниците със запазена
част е сключено споразумение, с което да уреждат отношенията по възстановяване
на запазената част и да е извършено в изискуемата форма прехвърлянето на
имуществото, за което е договорено, че е достатъчно за възстановяване на
запазената част. При липса на доброволно уреждане на отношенията, нормата на чл.78, ал.2 от ГПК не може да се приложи, дори ответникът да
признае иска, тъй като правната промяна – придобиване на правата от наследника
с възстановена запазена част – може да стане само по силата на съдебното
решение. В подкрепа на този извод е и константната практика на ВКС и по-конкретно Определение №277 от 08.05.2019
год. на ВКС по гр.д. №424/2019 год., II г.о., ГК и др.
По отношение
направеното от ответника възражението за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение съдът намира
същото за неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна писмени
доказателства във връзка с предявения иск е било заплатено възнаграждение в
размер на 1000 лева. Трайно установената съдебна практика, обективирана в Определение №26/02.02.2018 год. по гр.д. №5019/2017 год. на ВКС, І г.о., Определение №336/25.06.2019 год. по ч.гр.д. №3511/2018 гд. на ВКС, ІІ г.о. и по аргумент
от т.1А и т.1Б от ТР №4/14.03.2016 год. по тълк.д. №4/2014
год. на ОСГК на ВКС, приема, че искът по чл.30, ал.1 от ЗН е оценяем, тъй като с
него се защитава имуществено право. Когато има за предмет вещни права върху
недвижим имот, цената му се определя от данъчната оценка на имота към момента
на предявяване на иска, съгласно правилото на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК. Видно от
представеното по делото Удостоверение за данъчна оценка данъчната оценка на
спорния имот е 18530.10 лева. С оглед на изложеното относно цената на иска, както и правилата за определяне на съответното
минимално адвокатско възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в
размер под минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от
същата наредба. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че размерът на дължимото възнаграждение за предявения иск,
изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след
изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва да бъде в размер общо на 1085.90
лева. Доколкото заплатеното и
претендирано от страната възнаграждение е в размер на 1000 лева се налага
извода, че същото не е прекомерно, поради което и възражението за неговото
намаляване на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде
оставено без уважение. С оглед на
изложеното ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника
разноски в общ размер на 1371 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение, държавни такси и възнаграждение за вещо лице съгласно
представен списък. Доколкото по отношение на част от претендираните разноски
/за заплатени съдебни удостоверения в размер на 14.00 лева/ от страната не са
представени доказателства подобни разноски да са били направени и заплатени то
такива не й се дължат.
С оглед посочената по-горе
цена на иска съдът съобрази обстоятелството, че поради липса на представена
данъчна оценка към момента на завеждане на иска не е била заплатена цялата дължима такса по исковата
молба. В този смисъл изложеното е основание за събирането й с определение по чл.77 от ГПК. Имайки предвид цената на иска се
налага извода, че дължимата държавна такса, определена по начина, посочен в
разпоредбата на чл.71, ал.2 от ГПК е в размер на 185.30 лева. Доколкото при
завеждане на иска е била заплатена държавна такса в размер на 60 лева, то
ответникът следва да бъде осъден да доплати държавна такса до пълния определен
от съда размер, а именно – сумата от 125.30 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
НАМАЛЯВА извършеното от Д. А. Т., с ЕГН**********, бивш
жител ***, починал на 11.10.2020 год. завещателно разпореждане със саморъчно завещание, вписано в Службата по
вписванията под №165, том III, рег.№6728/20.10.2020 год., с което
е завещал цялото си имущество в полза на Б.В.Н., с ЕГН**********,***, като ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на В.А.Т., с ЕГН**********,***
в размер
на 1/3 идеална част от наследството, оставено от Д. А. Т., с ЕГН**********,
бивш жител ***, починал на 11.10.2020 год.
ОСЪЖДА Б.В.Н., с ЕГН**********,*** да заплати на В.А.Т., с ЕГН**********,*** сумата
от 1371 лева /хиляда триста седемдесет
и един лева/, включваща направени от страната разноски за държавни такси,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен
списък.
ОСЪЖДА Б.В.Н., с ЕГН**********,*** да заплати на В.А.Т., с ЕГН**********,*** да
заплати в полза на държавата по сметка
на ШРС сумата от 125.30 лева /сто
двадесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща доплащане на държавна
такса до пълния определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: