Р Е Ш
Е Н И Е
№
665
гр.Бургас,
28.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XХ–ти наказателен
състав, в публично заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието
на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД №1597 по описа на БРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
oбразувано по жалба на В.П. П.-П., ЕГН:********** срещу Наказателно
постановление № НГ-1-02-00469221/10.10.2018г, издадено от Енчо
Жеков-Ръководител на ТП на НОИ, с което на жалбоподателя на
основание чл.349, ал.1 КСО е наложена глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се изразява становище за неправилност и
незаконосъобразност на процесното НП, в която връзка се излагат подробни
съображения. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и поддържа жалбата.
За административно - наказващият
орган, редовно призован, се явява ю-к Вълкова, която моли за потвърждаване на
обжалваното НП.
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2018г. при извършена проверка в Регистъра на осигурените лица се
е установило, че В.П. П.-П., в качеството си
на самоосигуряващо лице – съдружник в „П.:ООД, ЕИК:****, не е изпълнила
дадените й задължителни предписания с № Г-02-000-00-01230810 от 25.06.2018г., получени на 25.06.2018г.
и с краен срок за изпълнение 31.07.2018г. Предписанията са получени от лице,
живеещо на адреса, обявен за кореспонденция от П..
Дадените задължителни предписания касаят неподадени данни с декларация
№1 в Регистъра на осигурените лица за месец февруари 2018г. за
самоосигуряващото се лице, свързано с изплащане на парични обезщетения за
временна неработоспособност.
За така установеното административно нарушение св.Д. съставил АУАН №1-02-00454282/31.08.2018
г., в който изложил фактически констатации, съвпадащи с тези на настоящия
състав. АУАН е съставен без да е присъствал нарушителя. Впоследствие е изпратен
на санкционираното лице, като видно от приложената по делото на л.9 обратна
разписка, същият е връчен на П. на дата 02.10.2018 г., където е отбелязано, че
е получено писмото лично от нея. В законоустановения тридневен срок не са
получени възражения срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, е издаден и атакуваното в
настоящото производство наказателно постановление, с което П. е санкционирана
на основание чл.349, ал.1 КСО е
наложена глоба в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя
под съмнение така установените факти.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
за това органи и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН. В АУАН и НП са
посочени всички съществени факти от нарушението. Съдът не откри формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на
нарушителя и съответно до порочност на административнонаказателното производство
против него.
По делото има приложени обратни разписки във връзка с адресирани от АНО
до жалбоподателката задължителни предписания, неизпълнението на които е довеело
до ангажиране на нейната административна отговорност, АУАН и НП. Видно от тях,
а и това не се оспорва от П., те са били изпращани до адрес, посочен от нея и известен
на компетентните органи. Самата жалнбоподателка заяви в съдебно заседание, че
не е сменила адреса си за кореспонденция, обявен от нея. Поради което и съдът
намира, че както задължителните предписания, така и АУАН и НП, са и надлежно
връчени.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не намира за основателни
възраженията на жалбоподателката за липса на яснота относно мястото и датата на
извършване на нарушението. Ясно е посочено, че същата е следвало да изпълни
задължителни предписания, дадени до нея до определена дата, а именно 23.07
.2018 г, като нарушението е констатирано при извършване на проверка в Регистъра
на осигурените лица. Следователно обективните признаците на изпълнителното
деяние се изпълват с бездействие определен период от време, който период изтича
на определена дата, както правилно е посочено и в АУАН, и в НП.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.349, ал.1 от КСО съдържа в
себе си хипотеза, диспозиция и санкция. В нейната хипотеза и диспозиция тя
сочи, че за нарушения на разпоредбите на част първа от КСО, на нормативни
актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на
контролен орган виновните лица се наказват с глоба от100 до 2000 лева за всеки
отделен случай, което пък е санкционната част. В настоящия случай се касае за
неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган. Тоест разпоредбата
на чл.349, ал.1 от КСО съдържа правило за поведение- да се спазват задължителните
предписания и задължения в тази насока, като съдържа и санкционна част, а именно налагане на глоба. Следователно
както в АУАН, така и в НП е посочена коректно и нарушената правна норма.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени
отношения, които са предмет на правна уредба от КСО. Нарушението, извършено от
Пухтерова е чрез "бездействие". То е типично за вида си и не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на
държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението е формално
- на просто извършване. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от деянието,
също не може да послужи за установяване на признаците на
"маловажност", защото във фактическия състав на нарушението вредните
последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса или
наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Според настоящия съдебен
състав, извършеното деяние не разкрива признаците на "маловажност",
поради което и не са налице основания за отмяна на НП.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е
издадено обжалваното НП за реализиране административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за извършването на това нарушение.
В случая административнонаказващият орган правилно е определил вида и
размера на административното наказание, а именно в законовия минимум в размер
на 100 лв.
Предвид изложеното до тук, съдът направи крайния си извод, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НГ-1-02-00469221/10.10.2018г, издадено от
Енчо Жеков-Ръководител на ТП на НОИ, с което на В.П. П.-П., ЕГН:**********, на
основание чл.349, ал.1 КСО, е наложена глоба в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд гр. Бургас, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.