№ 27989
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110134559 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
На основание чл. 190 ГПК ответникът следва да бъде задължен да представи
изпълнително дело № 691/2021 г.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът до датата, на която е
насрочено съдебно заседание по делото, да представи копие от изпълнително дело №
691/2021 г., като УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение съдът може да приложи
чл. 161 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.01.2023 г., от 10:30 часа, за когато
да се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), вр. чл. 441 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), чл. чл. 99
ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът – „*******“ ООД, твърди, че по силата на договор за цесия от
29.05.2022 г. е придобил вземане на „*******“ ЕАД за вреди, които са в резултат на
осъществено от ответника, в качеството на частен съдебен изпълнител,
незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 691/2021 г.
Сочи, че „*******“ ЕАД е било длъжник по посоченото изпълнително дело, като на
18.10.2021 г. е получило покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
дружеството дължи сумата в размер на 484,87 лв. Реално дължимата сума е била в
размер на 337,43 лв., която е заплатена по сметка на ЧСИ. Въпреки посоченото, на
28.04.2022 г. ответникът е наложил запор върху банковите сметки на длъжника,
открити в „ПИБ“ АД, вследствие на което сметката на длъжника е била запорирана за
сумата в размер на 234,09 лв. и посочената сума е била заплатена от банката в полза на
ЧСИ. За обработка на запорното съобщение допълнително е удържана сума в размер
на 20 лв. от сметката на „*******“ ЕАД. Счита, че не е било налице основание за
принудително събиране на сумата в размер на 234 лв., съгласно запорното съобщение,
както и сумата в размер на 23,45 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, за което е налице
влязло в сила решение на СГС, включително „*******“ ЕАД е претърпяло вреда за
сумата в размер на 20 лв., представляваща удържана такса за наложения
незаконосъобразен запор. Ето защо, претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата в общ размер на 277,45 лв., представляваща претърпени вреди от
„*******“ ЕАД от незаконосъобразно принудително изпълнение, осъществено от
ответника, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия. При
условията на евентуалност претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
в размер на 257,45 лв., която е получена от последния при начална липса на основание,
за сметка на обедняване на „*******“ ЕАД, което вземане е придобито от ищеца по
силата на договор за цесия. Претендира законната лихва, както и разноските по делото.
Ответникът – ЧСИ Л. Е. М., оспорва исковете по основание и размер, като
твърди, че е провел законосъобразно принудително изпълнение спрямо „*******“ ЕАД
по изпълнително дело № 691/2021 г. Оспорва да е налице валиден договор за цесия
между „*******“ ЕАД и „*******“ ООД, включително твърди, че същият не е
произвел действие, тъй като няма данни да е заплатена цената, срещу която е
придобито вземането, предвид възмездния харакнер на договора. Ето защо, моли
2
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
С оглед становището на страните съдът счита, че безспорно се явява
обстоятелството, че „*******“ ЕАД се явява длъжник по изпълнително дело № №
691/2021 г. по описа на ЧСИ М..
За основателност на главния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК,
вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: противоправно поведение от страна на
ответника, изразяващо се в незаконосъобразно принудително изпълнение по
изпълнително дело № 691/2021 г., претърпени имуществени вреди от страна на
„*******“ ЕАД в претендирания размер в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника, договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил
вземането на „*******“ ЕАД, предмет на делото по главния иск, съобщаване на
цесията на ответника от страна на цедента.
В тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.
За основателност на евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че „*******“ ЕАД е заплатило в полза на
ответника сумата в размер на 257,45 лв. по изпълнително дело № 691/2021 г., поради
което „*******“ ЕАД е обедняло с посочената сума, договор за цесия, по силата на
който ищецът е придобил вземането на „*******“ ЕАД, предмет на делото по
евентуалния иск, съобщаване на цесията на ответника от страна на цедента.
В тежест на ответника е да докаже основание за задържане на посочената сума.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3