Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1306 /
11.11.2022 година, гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХІХ-ти състав, на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин Енчев
2.Нели С.
при
секретаря И. Г. и с участието на прокурор Андрей Червеняков, като разгледа
докладваното от съдия С. касационно административен характер дело номер 1405 по
описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
чл.285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е
по касационните жалби на С.М.Б., ЕГН **********, с настоящ адрес:***, и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.
София, против решение № 609/04.05.2022 г. по адм.дело № 2388 по описа на
Административен съд – Бургас за 2021 г.
С
постановеното решение частично е уважен предявения на основание чл.284, ал.1
вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС от С.Б. иск срещу ГД „ИН“, гр.София за сумата от 350. 00 /триста и петдесет/ лева - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразно
бездействие на служители на ответника в периода от 30.07.2020г. -
26.11.2020г. и от 19.02.2021г. до 06.10.2021г., през който ищецът е бил настанен за изтърпяване на наказание
"лишаване от свобода" в ЗО "Дебелт" към Затвора-Бургас,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил иска в останалата част за
размера над 350 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева
В
касационната жалба на С.М.Б., подадена чрез адв. К. А., се оспорва
решението в отхвърлителната му част. Излагат се доводи, че решението в
тази част е необосновано и неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Основните
възражения се свеждат до следното: първоинстанционния съд бил направил
неправилни констатации по отношение на определяне на размера на присъденото
обезщетение. В този смисъл размера на присъденото обезщетение от 350 лв. се
явявал несъразмерен, несправедлив и занижен, и не бил в състояние да компенсира
вредите, претърпени от касатора; първоинст.съд кредитирал показанията на
св.Шейтанов относно наличие на насекоми в спалните помещения, но не отчел в
пълна степен действителните последици в следствие на наличието им; не взел предвид, че помещенията в които спят
затворниците са с по - малка площ от определения минимум от 4 кв.м., като в
тази площ е включена и баня с WC, както и липсата на достатъчно време за прекарване
на открито; изложил твърдения, че съда не е съобразил, че касатора е поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието си и при лоши хигиенно-битови
условия - липса на постоянно течаща топла вода и парно, храна с лошо качество и
недостатъчно количество; Възразил срещу организацията на свиждания, като изтъкнал, че те се
осъществяват чрез телефон и през стъкло. Конвоите не били обезопасени със седалки и
колани, и създавали опасност за живота и здравето на превозваните лица.
Отделно той е изложил твърдения и
че било нарушено личното му право на кореспонденция, като счита, че жалби,
които е писал не са били процедирани от затворническата администрация, а са
били унищожавани от служители на Затвора Бургас. Сочи, че определеният от съда размер на обезщетението за вреди не е
достатъчен, за да компенсира преживените от него страдания и за да бъдат овладени
последиците от тях. Иска се уважаване на първоначално предявения иск в пълен
размер, като се отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част за горницата
над сумата от 350 лв. до пълния размер на иска от 5 000 лв. Претендира
разноски. Ангажира доказателства.
В
съдебно заседание касационния жалбоподател и ответник по касационната жалба на
ГД „ИН“-София, С.Б. редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.
С касационната жалба на ГД "ИН" – София,
подадена чрез юрисконсулт М.Георгиев, се оспорва решението в частта, с която
искът на С.Б. е уважен, като ГД "ИН" - София е осъдена да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 лв. за периода от 30.07.2020г. до
26.11.2020г. и от 19.02.2021г. до 06.10.2021г., относно неосигуряване на нормални санитарно-битови условия за изтърпяване
на наказанието, поради наличие на инсекти в помещенията. Излагат се доводи за
неправилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение на оплакването
за наличие на инсекти в спалните помещения. Сочи се, че съдът изцяло е
кредитирал показанията на св.Шейтанов, без да отчете факта че същия е ищец по
идентично дело с ответника ГД "ИН" – София. Излага твърдения, че от
съда не са ценени представените по делото протоколи от извършени мероприятия за
дезинсекция. Въз основа на изложеното се оспорва извода на съда за бездействие
на администрацията на ответника и наличие на настъпил вредоносен резултат. Иска
се от касационната инстанция да отмени решението в осъдителната му част, поради
липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 284 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Касационният жалбоподател и ответник по жалбата на С.Б.,
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, редовно
уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Прокуратурата на Р България изразява
становище за неоснователност на касационните жалби, както и че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Бургас, като прецени
допустимостта и основателността на касационните жалби, доводите на страните,
както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема
за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежни страни и са процесуално допустими.
При разглеждането им по същество, съдът намира за
установено следното:
Производство
пред Административен съд – Бургас като първа инстанция се е развило по реда
на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на С.М.Б., ЕГН **********, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието,
гр. София. С исковата молба ищеца Б. претендира заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, настъпили, вследствие на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора -
Бургас, свързани с условията, при които се търпи наказанието лишаване от
свобода, за периода 30.07.2020г. - 06.10.2021г., ведно със законната лихва, върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. В исковата молба са наведени
твърдения, че претърпените вреди са в резултат на бездействия на
администрацията на затвора, а именно: условията на пребиваване в маломерни и
непригодни спални помещения; наличие на инсекти в тях; изтърпяване на
наказанието в унизителни условия, като при „строг режим“; неспазване на
изискванията за престой на открито; ограничения в провеждане на свижданията и
достъп до лавката, както и ограничен престой на открито; нарушено право на
кореспонденция; оплаквания че храната е недостатъчна и с лошо качество, както и
оплаквания за лошото качество на водата. Претендират се и вреди от
необезопасена конвойна дейност през процесния период.
Първоинстанционният
съд е приел, че исковата претенция е основателна и доказана само по отношение
на едно от заявените от ищеца основания за периода 30.07.2020г. -
26.11.2020г. и периода 19.02.2021г.- 6.10.2021г. - касаещо неосигуряване на
нормални санитарно - битови условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, поради наличие на инсекти /дървеници и хлебарки/ в помещенията.
Съдът
е приел още, че от ответната страна са ангажирани писмени доказателства за
осигуряването на тези условия в битов аспект, но е обосновал извод въз основа
на показанията на свидетеля С.Шейтанов, че предприетите действия от страна
на администрацията на затвора (дори да се приеме, че същите са в сочения от
ответника обем) не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на
помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което
влошава в значителна степен качеството на живота. В този аспект, съдът е направил извод, че е налице
бездействие на затворническата администрация да обезпечи нормална битова среда и благоприятни
условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. За да достигне до този извод, първоинстанционният
съд е установил, че от ответника не са представени убедителни доказателства,
които да предпоставят извод за неоснователност на иска в тази част. Наличието на протоколи
за фактически извършени мероприятия, както и договори за възлагане на дейността
по дезинфекция и дератизация на помещенията на външна специализирана фирма, очевидно
не били достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца,
без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошавало в значителна степен качеството му на
живот.
По изложените съображения, съдът е осъдил Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София при Министерство на правосъдието
- гр. София да заплати на С.М.Б., ЕГН ********** сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева, съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие соченото
незаконосъобразно бездействие на служители на ответника в периода от 30.07.2020г. -
26.11.2020г. и от 19.02.2021г. до 06.10.2021г., през който ищецът е бил настанен за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ в ЗО „Дебелт“ към Затвора-Бургас, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е отхвърлил иска в останалата част за размера над
350 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, като неоснователен и
недоказан по отношение на останалите основания, заявени в исковата молба,
касаещи другите посочени от ищеца неблагоприятни битови условия за изтърпяване
на наказанието.
Решението на
първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва
да бъде оставено в сила.
Съдът е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния
закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и същата препраща към
тях на осн. чл.
221, ал. 2 АПК.
По касационната жалба на С.Б.:
Съдът намира за неоснователни доводите в касационната жалба за неправилност
и необоснованост на обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен иска
за неимуществени вреди. Първоинстанционния съд изключително подробно е обсъдил
всяка претенция поотделно при съпоставка със събраните доказателства за исковия
период, при правилна преценка за допустимост и частична основателност на иска.
Анализирани са приложимите за спора норми.
Следва да се
отбележи, че от установеното по делото неизпълнение на задължения на
затворническата администрация изразяващи се чрез бездействие, не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, съобразно неговото лично, субективно усещане. При преценката на
естеството и характерът на причиненото страдание, съдът следва да вземе предвид
не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за
причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече
обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост,
съобразени от съда при приложението на чл.
52 от Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на
дължимото се обезщетение съответстват на конкретните критерии относно, анализ
на обстоятелствата относими към увреждането, от което се претендират вреди,
както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е
негативното въздействие върху Б. на условията-наличие на инсекти в помещенията,
при които е пребивавал в ЗО „Дебелт“ към Затвор - Бургас. При правилна преценка
на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период,
съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с
изведената от закона и дължима се справедливост, правилно с обжалваното решение
е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
По жалбата на ГД“ИН“:
Неоснователни са доводите на касационният
жалбоподател и ответна страна ГД "ИН" за недоказаност на претърпените
от ищеца неимуществени вреди в резултат на неосигуряване на нормални битови
условия за изтърпяване на наказанието-наличие на инсекти в помещенията. Въз
основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС в
обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента
на въздействието върху ищеца на условията в ЗО „Дебелт“ към Затвор - Бургас,
където същия пребивавал. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на
служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед целодневното поставяне
под въздействието на инсекти, несъмнено предпоставя
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Във тази връзка
правилни са изводите на административния съд, изведени от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия - наличие на инсекти в помещенията при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на
исковата молба.
В допълнение следа да бъде отбелязано следното: В случая
ищецът е въвел като фактическо основание на предявения от него осъдителен иск
бездействие на ответника да изпълни свои законови задължения, тоест относно
твърдяното бездействие е в положението на ищец по отрицателен установителен
иск. Ответникът е длъжен да докаже отричаното от ищеца надлежното изпълнение на
задълженията (Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК).
Разпоредбите на чл. 3, чл. 43 от ЗИНЗС, са нормативно
предвидени гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода и задържане под стража. На посочените разпоредби
съответства чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), ратифицирана от България през 1992 г. По аргумент
от чл.1, параграф 1, второто изречение от Конвенцията на Организацията на
Обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, за забрана на изтезанията, в понятието
„изтезание“ за целите на конвенцията не се включват болката и страданието,
които произтичат от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или
настъпват случайно при тях. Конвенцията е ратифицирана от Република България с
Указ на Държавния съвет, обн. ДВ бр.80/1986 г. а конвенцията е обнародвана в ДВ
бр. 42/88г. изменена и допълнена ДВ бр. 19/1995 г. Нормите на тази конвенция,
както и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи, се ползват с предимството по чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република
България.
Към правното положение на ищеца като осъдено лице е
относима абсолютната забрана за жестоко, нечовешко и унизително отнасяне
(третиране), регламентирана в чл.3 ЕКПЧ и чл.16,т.1 от Конвенцията на
Организацията на обединените нации против изтезанията или други форми на
жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.
Следователно, защитаваното по чл. 3 ЗИНЗС право по националния закон,
свързано с лошите материални условия в местата за лишаване от свобода и
задържане под стража, безспорно повдига въпрос за нечовешко и унизително отнасяне
в нарушение на забраната по чл. 3 от ЕКПЧ. Лишените от свобода и задържаните
под стража лица като цяло продължават да се ползват с всички основни права и
свободи, гарантирани съгласно Конвенцията, с изключение на правото на свобода.
В обобщение,
касационният състав приема, че съдът е установил всички релевантни за спора
факти въз основа на редовно събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени в
цялост, и не са допуснати релевираните в касационните жалби съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и материалния закон. Поради изложеното Решението на Административен съд - Бургас
следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни да бъдат
оставени без уважение.
Предвид изхода от спора на страните не следва
да бъдат присъждани разноски по делото.
Предвид
изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 609 от 04.05.2022
година, постановено по адм. дело № 2388 по описа за 2021 година на
Административен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: