Р Е Ш Е Н И Е №
90
гр.Пловдив,
17.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна
Костанева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 662 по описа за 2019 година, намери
за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл.
366 от ЗЗД.
„Еврострой
инвест 2016“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Враца,
ул. Леонова 44 – безистен, съдебен адрес:***,
твърди, че по възлагане на ответното дружество „СИЕНИТ СТРОИТЕЛНА ГРУПА“
АД – град Пловдив, е изпълнило строително-монтажни работи на обект с
административен адрес: град ***. Твърди, че при достигане на кота 3.35
извършените до момента СМР били одобрени, но е отказано да се подпише
изготвения акт обр. 19/10.04.2019 г. на стойност 18 843.61 лв. без ДДС, за
който била издадена проформа фактура № 4/09.04.2019 г. Ето защо, ищецът отказал
да продължи работата, а ответното дружество я възложило на друг подизпълнител.
Твърди също, че ответното дружество не е издължило изцяло и дължимата от него
сума по проформа фактура № 2/28.02.2019 г. в размер на 2469.21 лева. Предвид
изложеното, претендира да се осъди ответното дружество да му заплати сумата
25081.54 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от
10.09.2018 г., по цитираните две фактури, ведно със законната лихва върху
посочената сума от предявяване на иска до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
Ответното
дружество „СИЕНИТ СТРОИТЕЛНА ГРУПА“ АД – град Пловдив, седалище и адрес на
управление: град Пловдив, р-н Централен, бул. Марица 154, бл.А, ет.10, оспорва
исковете. Твърди, че представения договор за строителство не бил подписан от
никоя от страните, както и че ищецът не е представил двустранно подписани
приемо-предавателни протоколи, акт обр.19, подробни количествено-стойностни
сметки, които да установяват, че възложените му работи са изпълнени от ищеца и
приети от ответното дружество. Твърди също, че с констативни протоколи от
17.04.2019 г. и 13.05.2019 г. били обективирани недостатъци на изпълнените СМР,
които не били приети от главния изпълнител, поради което не било налице
основание за плащането им с оглед нормата на чл. 265 от ЗЗД.
В допълнителна
искова молба ищецът оспорва твърденията на ответното дружество. Заявява, че
първия от цитираните протоколи бил изготвен след приемане на работата от
възложителя, както и че дори да е налице частично некачествено изпълнение на
част от извършените СМР, това не освобождава изцяло възложителя от задължението
за плащане, тъй като не е налице пълно неизпълнение на възложеното. Твърди
също, че за периода 18.11.2018 – 24.02.2019 г. температурните стойности на
въздуха са били ниски, поради което е било невъзможно извършване на СМР, което
счита за форсмажорно обстоятелство по договора.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото са приети като доказателства:
Договор от 10.09.2018 г., съгласно който ответното
дружество, в качеството му на „главен изпълнител“ възлага на ищеца, в
качеството му на „Изпълнител“ да изпълни строително-монтажни работи /СМР/,
подробно описани в Приложение № 1 – неразделна част от договора, на обект:
„Ново жилищно строителство с Н до 10 м. и допълващо застрояване – гаражи и
плътна ограда, находящ се в УПИ III-85,
кв.54, ЦГЧ по плана на град Враца, административен адрес/ град ***, съгласно
одобрен проект, неразделна част от договора. Съгласно чл.2.1. от договора,
възложените СМР е следвало да се изпълнят до 15.04.2019 г.
Съгласно чл.2.3. от договора, при недостатъци на
извършените СМР, Главният изпълнител не приема извършените работи, подписва
протокола по т.2. с възражения и определя срок за отстраняването им, който
вписва в протокола. След отстраняване на недостатъците, главният изпълнител
приема тези работи, за които страните съставят приемо-предавателен протокол.
Съгласно чл.3.2 от договора, извършените СМР се
доказват с двустранно приета количествена сметка и акт, обр.19, съгласно
видовете СМР, надлежно описани в приложение 2 към договора.
Съгласно чл.6.1. от договора, в случай, че
изпълнителят не отстрани недостатъците на СМР в указания срок, същият дължи
неустойка в размер на 0.3% от възнаграждението по т.3.1. за всеки ден забава,
но не повече от 5 % от него.
При неизпълнение на някое от задълженията на
изпълнителя, същият дължи неустойка в размер на 0.3% от възнаграждението по т.3.1.,
но не повече от 5 % от него.
Така приетият договор не е подписан на последната
му 6-та страница, както за „Главен изпълнител“, така и за „Изпълнител“.
Същевременно, подписи са налице на всяка от нечетните му страници – 1-ва, 3-та
и 5-та.
Приети са като доказателства и Приложение № 1,
съдържащо „Описание на видовете работи“, което е подписано от представители на
двете страни, както и Приложение № 2, съдържащо „Количествено стойностна сметка
– част Конструкции“, с обща стойност 100788.44 лв. с ДДС, което приложение също
е подписано и за двете страни.
Приети са също като доказателства проформа фактура
№ 2/28.02.2019 г., съгласно която същата е издадена от ищеца за изпълнени СМР
по протокол обр.19/№9 от 28.02.2019 г. на стойност 6469.21 лв. с ДДС, както и
самия протокол обр.19/№9 от 28.02.2019 г. на стойност 5391.01 лв. без ДДС.
Протоколът акт обр.19 е подписан, както за възложител, така и за изпълнител.
Приети са и фактура № 44/08.04.2019 г. на стойност
4 000 лв. с ДДС, издадена от ищеца, с основание „авансово плащане“, както
и проформа фактура № 4/09.04.2019 г. с основание „СМР по протокол акт 19/ № 10“
на стойност 22 612.33 лв. с ДДС, както и самия протокол обр.19/№10 от
04.04.2019 г. на стойност 18843.61 лв. без ДДС, който не е подписан за
възложител; фактура № 35/23.10.2018 г. на стойност 9515.76 лв. с основание „СМР
по КСС № 3 от 23.10.2018 г. – обект къща Враца“; протокол акт обр.19/ № 3,
неподписан от изпълнител, на стойност 7 929.80 лв; Подробна КСС по видове
СМР № 3, с подпис и печат само на изпълнител; фактура № 36/01.11.2018 г. на
стойност 10 020.41 лв. и основание „извършени СМР по КСС № 4/01.11.2018
г.; протокол акт обр.19 / № 4, дописан и от двете страни по договора на
стойност 8350.34 лв., ведно с подробна КСС по видове СМР № 4, подписана от
изпълнителя; фактури от № 38/28.11.2018 г. до № 42/06.03.2019 г., ведно с актове
обр.19 и подробни КСС към тях.
Приети са като доказателства и представените от
страна на ответника: констативен протокол от 17.04.2019 г.; данни от
замервания, извършени на 19.04.2019 г.; писмо на инвеститора до възложителя за
състоянието на обекта; покана от възложителя за оглед на обекта; констативен
протокол от 13.05.2019 г. за контролни замервания, както и представена от ищеца
справка изх. № 48/12.04.2019 г., издадена от НИМХ – филиал Плевен, с посочени
минимални температури, отчетени в станция Враца за периода 18.11.2018 г. –
30.11.2018 г. и 01.12.2018 – 24.02.2019 г., както и справка изх. №
148/17.10.2019 г., издадена от същия филиал за максималните температури в град
Враца за периода 18.11.2018 – 31.12.2018 г.
При така събраните писмени доказателства, съдът
намира, че се налагат следните правни изводи:
Първият
спорен между страните въпрос е налице ли е договор за строителство, сключен между
тях, предвид факта, че цитирания по-горе договор от 10.09.2018 г.,
съгласно който ответното дружество, в качеството му на „главен изпълнител“
възлага на ищеца, в качеството му на „Изпълнител“, да изпълни
строително-монтажни работи /СМР/ на процесния обект, не е подписан на последната
му страница. В тази насока възражение е направил процесуалния представител на
ответното дружество в отговора на исковата молба.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
Действително, не са налице подписи, както за
представител на главния изпълнител, така и за изпълнителя на последната
страница от договора. Този факт обаче не следва да се тълкува без анализ на
други безспорни между страните факти.
На първо място, не бе оспорено, че останалите
страници на договора са били подписани от страните. На следващо място, в
договора изрично са описани като неразделни негови части Приложение № 1 и
Приложение № 2, всяко едно от които също носи подписите на представители на
страните като и двата документа не бяха оспорени от ответника. Ето защо,
посочените факти наред с безспорния между страните факт, че по възлагане на
ответното дружество ищецът е започнал и е изпълнил СМР на обекта, водят до
извод, че така представеният договор е действително сключения между страните,
както и че договорът за изработка е в писмена форма.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че договорът за строителство е свързан с поемане на задължение да се изработи нещо срещу
заплащане на определено възнаграждение т.е. той е подвид
на договора за изработка. За договорите от този тип (договорите за изработка) в
ЗЗД по принцип не е предвидена специална форма за валидност.
Не така стоят нещата по отношение
на договорите за строителство по простата причина, че за
тях има допълнителна уредба в ЗУТ.
В чл.160, ал. 2 от ЗУТ е казано,
че взаимоотношенията между участниците в строителството
се уреждат с писмени договори. Кръгът на тези участници, е определен в чл. 160, ал.1 от ЗУТ като сред тях е и строителя.
Освен това в чл. 163 от ЗУТ се говори, че той може да бъде физическо или
юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен
договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените
строителни книжа.
Казаното, съотнесено с факта, че
в част Трета на ЗУТ-„Строителство" (чл. 157 и сл. от ЗУТ) се уреждат отношенията във връзка със
извършване на строежи, за които е необходимо
разрешение за строеж води до извод, че договорът за строителство следва да е в писмена
форма за обекти, за които се изисква такъв документ.
Ищецът твърди да е сключил с
ответника на дата 10.09.2018 г. договор за изпълнение на СМР на процесния
обект; че е изпълнил възложената му работа, но не е извършено плащане на договореното
възнаграждение въпреки, че издадените фактури били приети от възложителя.
Конкретно твърди се, че общо изпълнените СМР от ищеца
са на стойност 73 360.51 лв. по фактури, подробно описани в исковата
молба, както и по-горе в настоящите мотиви. Ищецът е посочил, по издадена
проформа фактура № 2/28.02.2019 г. /л.13 от делото/ е извършено частично
плащане, поради което е издадена фактура № 44/08.04.2019 г /л.17/. Твърди, че
неизплатената част е в размер на 2469.21 лв. Наред с това твърди, че по
проформа фактура № 4/09.04.2019 г., която е на стойност 22612.33 лв. не е
налице никакво плащане. Ето защо, претендира ответника да му заплати сумата
25 081.54 лв., която представлява сбор от посочените две суми с ДДС.
В тази връзка, съдът в доклада си по делото е указал
на страните, че в тежест на ищеца е да установи по безспорен и несъмнен начин
пълното и точно изпълнение на възложената му работа /в случая подробно
описаните в акт, абр.19 СМР/, приемането й от възложителя, а в тежест на
ответната страна е да докаже всички свои възражения относно качеството на
изпълнение.
Проформа фактура № 2/28.02.2019 г. е издадена от ищеца
с описани в нея услуги „СМР по протокол, обр.19/№ 9 от 28.02.2019 г. като
същата е на стойност 6469.21 лв. с ДДС. По делото е приет като доказателство
акт, обр.19/ № 9 /л.14/. Същият е подписан от представители и на двете страни
за извършени и приети СМР – кофраж греди,
стълбища и плочи; бетон за стълбища, плочи и греди, както и за изпълнени
арматура греди и плочи.
Ответникът твърди, че не е приемал така описаните
работи; че количествено-стойностната сметка, приложена към акт обр.19 не е
подписана от него, поради което и не е налице основание за плащане. Твърди
също, че са налице недостатъци на извършеното, които били обективирани в
констативен протокол от 17.04.2019 г.
По тези становища на страните, съдът намира следното:
Задължението на възложителя за заплащане
на възнаграждение възниква след приемане на работата на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства
/приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и
др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.
Двустранно подписаният между страните
протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена
и обща стойност на отделните видове СМР /какъвто е процесния случай/, по своята
същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените
видове работи. Според константната практика на ВКС /решение № 34/22.02.2010 г. по т. дело № 588/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 94/2.03.2012 г. по т. дело № 133/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 65/16.07.2012 г. по
т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 43 по т. д. № 61341/2016 г. на
ВКС, I г. о. и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ по правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за
отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички доказателства по делото. Поради това протоколът за
приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени
средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта
на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху
възложителя, т.е. ответника в настоящия процес.
Следва да се съобрази, че едно от
основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно.
В случая ответникът редовно е въвел в
процеса възражение за некачествено изпълнение на работата, които недостатъци са
били установени в последствие след подписването на протокол обр. 19 и при експлоатация на обекта.
На основание чл. 265 ЗЗД възложителят не е освободен от заплащане на възнаграждение при недостатъци
на престирания резултат, но може да упражни едно от регламентираните права в
този случай: да иска поправяне на работата от самия изпълнител; да иска
заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците, ако то е извършено от
трето лице или да иска съответно намаляване на възнаграждението.
Ако престираното е негодно за неговото
договорно или обикновено предназначение, са налице съществени недостатъци,
които обосноват право за възложителя по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 9/5.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 186/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, II т. о. е прието, че по отношение на
формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ процес по предявен иск с правно
осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството
по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че е сезиран именно с такова възражение за неточно
изпълнение, при което тежестта на доказването му е върху възложителя-ответник,
доколкото частния свидетелстващ документ /оспорения от него акт образец 19/
носи неговия подпис.
И така – налице ли са доказателства СМР, които са
предмет на акт, обр.19/№9, а именно кофраж
греди, стълбища и плочи; бетон за стълбища, плочи и греди, както и за изпълнени
арматура греди и плочи, както и СМР, предмет на акт, образ 19/10, да са
изпълнени некачествено?
Според съда, отговора на този въпрос е положителен.
От страна на ответника е представен констативен
протокол от 17.04.2019 г. от проведени контролни замервания на ниво кота – 2.85
и кота -0.05 /л.52 от делото/. Същият е подписан за инвеститор; за ответника, а
относно ищеца е посочено, че същия отказва да го подпише. Съдът намира, че така
представеният протокол по съществото си представлява писмено свидетелско
показание на посочените в него лица – инвеститора Н. Н.и ръководителя на обекта
– инж. Г. А..
В тази връзка следва да се посочи следното:
Процесният строеж е такъв пета категория, съгласно чл.
137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.10 от Наредба № 1/2003 г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи. Като такъв, за него следва да се съставят всички актове и
протоколи, съгласно Наредба № 3/2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството и чл. 169 от ЗУТ.
В процесният случай обаче липсват каквито и да е
протоколи, съставени по реда на посочената нормативна уредба, както относно
извършени скрити работи, така и относно констатирани несъответствия и дадени
предписания за тяхното отстраняване в подходящ срок. Съдът намира, че
цитираният „констативен протокол“ с посочената му същност на свидетелстващ
документ, не би могъл да преодолее тази липса.
Същото в пълна степен се отнася до писмено доказателство,
за което се твърди, че обективира резултати от „замерване“, извършено на процесния
обект на 19.04.2019 г., което носи подписите на инвеститор – Н. Н., геодезист и
за възложителя, а за строителя отново е посочено, че „отказва да подпише.“
Предвид изложеното, съдът намира, че посочените два
документа, сами по себе си, не установяват по категоричен начин твърдяното
неизпълнение, а втория от тях не може да установи и въобще какви данни, за
замервания на какви точки съдържа.
Не така стои въпроса със събраните гласни
доказателства – свидетелски показания, както и изслушана СТЕ и изводите, които
следва да се направят от тях.
Свидетелят на ищеца З.З., заявява, че е строителен
техник, който му е помагал за изпълнение на процесния обект. Свидетелят потвърждава,
че е имало претенции относно качеството на изпълненото от страна на главни
изпълнител „след изливане на плочата над мазето, които просто така си вървяха
от долния етаж, но към този момент не бяха констатирани тези отклонения.“….
Свидетелят на ответника – Г.А., заявява, че е
ръководител процесния обект. Според него, причината да се подпише процесния акт
образец 19/№ 9 от страна на възложителя била, че към този момент плочата все
още не е била декофрирана, т.е. тези недостатъци реално са били скрити, а е
било необходимо работата да бъде продължена. При изработването на кофража за
следващата плоча, според свидетеля, несъответствията започнали да се
констатират в пълна степен. Свидетелят заявява, че отклоненията били видими,
както в шайбите, така и в денивелацията на плочата. Свидетелят установява, че в
присъствие на всички страни – инвеститор, възложител и изпълнител са били
извършвани измервания, обективирани в двата цитирани протокола, но изпълнителят
отказвал да ги подпише, въпреки че измерването на 19.04.2019 г. било извършено
от геодезист, който той осигурил. Според него, денивелацията на плочата
достигнала 8.6 см при измерването на място.
Тези показания се потвърждават и от показанията на
свид.Н.Н., инвеститор на обекта.
Същият заявява, че е констатирал лично липса на втори
слой хидроизолация върху цялата плоча. Потвърждава и че представителят на
изпълнителя е присъствал на извършените контролни замервания на обекта,
обективирани в цитираните два протокола по-горе, както и че измерванията по втория
от тях, констатирали съществени разлики, са били направени от осигурен от
изпълнителя геодезист.
По делото е изслушано и прието заключение по
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.Г. Д.. Експертизата не бе
оспорена от страните и съдът намира, че не противоречи на събраните по делото
доказателства. Тя се кредитира от съда само в частта относно констатираните
недостатъци, както и в частта относно характеристиката на степента им. В
останалата част, независимо от липса на изрично оспорване, съдът намира, че
експертизата съдържа отговори на правни въпроси, които не следва да се обсъждат
и не са нейн предмет по същество.
По отношение на недостатъците обаче в експертизата са
изложени достатъчно доводи за това кои от тях са допустими и кои не, както и в
каква степен. Приложение №1 към заключението съдържа конкретно какви са
допустимите отклонения за осигуряване на механично съпротивление и устойчивост
на стоманобетоновите конструкции, съгласно БДС EN 136570.
Вещото лице конкретно
е посочило, че е констатирало: хоризонтални отклонения в местоположение
на шайби и колони; несъосие на колони и шайби спрямо прилежащи към тях греди;
отклонение на ръбове на колони по вертикала; отклонение в хоризонтални размери
от сечението на колони; денивелация и провисване на греди и плочи; голямо
отклонение от вертикална равнинност на стени, шайби и страници на греди; голямо
отклонение в дебелината на плоча при кота +3.35; отклонения в ръба в двата края
на еркерите, отклонения в дебелината на плочата в двата края на еркерите;
отклонения в размерите на стълбищните рамена, площадки и стъпала.
Експертът е категоричен в извода си, че всички
констатирани дефекти са в резултат на неспазване на технологичните правила и
норми.
Нещо повече – същите са съществени по смисъла на закона
и могат да доведат до компрометиране на строежа. Особено това е подчертано
относно изпълнението на кофражните работи, в резултат на некачественото
изпълнение на които, са се получили отклонения в разположението и размерите на
голяма част от стоманобетоновите конструктивни елементи – греди, колони и
плоча, които отклонения са по-големи от допустимите в правилата за изпълнение и
приемане на този вид СМР.
Вещото лице е посочило също, че отклоненията в
изградения строеж от кота 0 до кота+3.35 по своята характеристика са съществени
от направения проект, а качеството на видимата част от всички описани работи е
с множество отклонения, които са недопустими съгласно приложения стандарт.
Нито един от посочените изводи, не бе оспорен от
процесуалния представител на ищеца.
Съдът намира, че изслушаната и неоспорена от страните
експертиза, по несъмнен начин установява двата съществени за правния спор
въпроса – дали са налице отклонения в качеството на изпълненото от страна на
ищеца, и ако това е така - в каква степен. Установи се по категоричен начин, че
в качеството и хода на строителните работи, изпълнени от ищеца са налице
множество и при това – изключително съществени недостатъци. Сам по себе си,
наличието на който и да е от тях, компрометира изпълнението и е основание за
настъпване на последиците, предвидени в чл. 265 и сл. от ЗЗД. На основание чл. 265 ЗЗД възложителят не е освободен от заплащане на възнаграждение при недостатъци
на престирания резултат, но може да упражни едно от регламентираните права в
този случай: да иска поправяне на работата от самия изпълнител; да иска
заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците, ако то е извършено от
трето лице или да иска съответно намаляване на възнаграждението. В конкретния
случай, освен изключително големия брой недостатъци, допуснати при извършване
на СМР в обозримо кратък период от време, се налага и извод, че в по-голямата
си част същите са съществени и недопустими по своята характеристика. Ето защо,
съдът приема възражението на ответната страна за намаляване до степен на пълно
неплащане на възнаграждение за извършените СМР, описани в цитираните две
фактури и актове към тях, за основателно. Това е така, защото некачествено
изпълнените работи, от една страна са в изключително голям обем, а от друга и в
по-голяма степен – същите са със съществени, недопустими и по-важно
неотстраними недостатъци, които не бяха оспорени в хода на делото.
От страна на ищеца не се ангажираха
каквито и да е доказателства, които да оборват изложените констатации, а
останалите събрани по делото доказателства, не оборват тези изводи.
Ето
защо, на основание чл. 79 във вр. с чл. 265 от ЗЗД, съдът намира исковете за
неоснователни и недоказани.
На
ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер
на 1450 лв., съобразно списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Предвид
изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на „Еврострой инвест 2016“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Враца, ул. Леонова 44 – безистен, съдебен
адрес:*** – адв. М. С. и адв. В. Ч., против „СИЕНИТ СТРОИТЕЛНА ГРУПА“ АД, ЕИК
*********, съдебен адрес:*** – адв. В. Е., да му заплати сумата 25081.54 лева с
ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изпълнение на
строително-монтажни работи, сключен между страните на 10.09.2018 г., относно обект
„Ново жилищно строителство с Н до 10 м. и допълващо застрояване – гаражи и
плътна ограда, находящ се в УПИ III-85,
кв.54, ЦГЧ по плана на град Враца, с административен адрес: град ***.“, от
която сума 2469.21 лв. без ДДС - неизплатен остатък по проформа фактура №
2/28.02.2019 г. и 18843.61 лв. без ДДС – изцяло неплатена сума по проформа
фактура № 4/09.04.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
от предявяване на иска на 30.07.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Еврострой инвест 2016“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град Враца, ул. Леонова 44 – безистен, съдебен адрес:*** – адв. М. С.
и адв. В. Ч., да заплати на „СИЕНИТ СТРОИТЕЛНА ГРУПА“ АД, ЕИК *********,
съдебен адрес:*** – адв. В. Е., направените по делото разноски в размер на 1450
лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
АС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: