Р Е
Ш Е Н И Е
№….........../…………….2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛАЗАР В.
при участието на секретаря Веселина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1676 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XIII от ГПК. Образувано е по предявен от „И.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, срещу Г.
фонд, БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, иск
с правно основание чл. 558, ал. 5, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 5 344,67 лева, от които: 5
194,67 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени на лек
автомобил марка и модел „***“, с peг.№ ***, собственост на ищеца, в резултат на ПТП,
причинено на 09.09.2020 г., около 16:00 часа, в гр. Варна, на кръстовището
между ул. „***“ и ул. „***“, по вина на водача на лек автомобил марка и модел „***“, с peг.№ ***, което МПС към
датата на произшествието няма валидна полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, по повод на което е заведена щета № *** г. пред Г. ***, както и 150 лева – разходи за изготвяне
на оферта за ремонт по Фактура № *** г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от предявяване на иска – 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
След
своевременно поискано и допуснато изменение на иска в срока и по реда на чл.
214 от ГПК, ищецът претендира обща сума за причинени на автомобила му
имуществени вреди, в размер на 4 135,14
лв., от които общо 1 489,92 лв. за труд и 2 495,22 лв. за материали и резервни
части, както и сумата от 150 лв., представляваща заплатена сума за изготвяне на
оферта за ремонт.
Ищецът „И.“
ЕООД твърди, че е собственик на лек автомобил марка и модел „***“, с peг.№ ***, като на 09.09.2020 г.,
около 16:00 часа, в гр. Варна, на кръстовището между ул. „***“, настъпило
ПТП с участието на И.И.Т. - водач на лек автомобил
марка и модел „***“, с peг.№ ***. Сочи, че лекият автомобил „***се движел по
ул. „*** като на кръстовището с ул. „***“ не спрял на
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, вследствие
на което ударил лекия автомобил на ищеца, движещ се по пътя с предимство.
Заявява, че на място пристигнали органите на реда, които съставили Протокол за
ПТП № *** г., в който били отразени видимите щети по увредения
автомобил и обстоятелството, че лек автомобил марка и модел „***“ бил без сключена
валидна задължителна застраховка „***“.
Сочи, че на
15.09.2020 г. в сервиз – официален представител на „***“ за България
бил извършен оглед на автомобила на ищеца и изготвена оферта за ремонт, за
което била издадена Фактура № *** г. на стойност 150 лева с ДДС, заплатена в брой на
същата дата.
Ищецът сочи, че
на 14.10.2020 г. било изпратено уведомление по пощата до ответника за
настъпилите имуществени вреди, ведно с искане за изплащане на обезщетение за
същите, по повод на което била заведена щета № *** г. Заявява, че
на 20.10.2020 г. бил направен и опис – заключение по същата щета от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, съдържащ следните щети: предна броня, фар десен, основа
калник преден десен, дюза чистачки фар десен, капаче дюза фар десен, сензор
парктроник преден десен, калник преден десен.
Твърди, че с
Решение от 14.01.2021 г. на Управителния съвет на Г. фонд е отказано изплащане
на обезщетение по процесната щета, поради непредставяне на достатъчно
доказателства за установяване на основанието за определяне на претендираното от
ищеца обезщетение.
С оглед на
изложените съображения се предявява исковата претенция, като претендира и
присъждане на сторените разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК Г. фонд е депозирал писмен отговор, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че по повод на процесната щета на 15.03.2021 г. на ищеца било изплатено
обезщетение в размер на 1 185,78 лева. Оспорва пълния размер на иска като
изчислен по неясен метод. Посочва, че ищецът не е представил доказателства за
заплащане на исковата сума като стойност на извършен ремонт по автомобила му, с
изключение на претендираната сума от 150 лева, която намира за неотносима към
спора. Не оспорва осъществяване на процедурата по чл. 558 КЗ.
Въз основа на
изложените възражения, ответникът моли предявената срещу него претенция да бъде
оставена без уважение, като претендира и да му бъдат присъдени разноските по
делото.
Конституираното
по делото третото лице-помагач на страната на ответника оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е участник в процесното
ПТП. Навежда доводи, че произшествието не е настъпило по негова вина. Сочи, че
е подало възражение срещу протоколо за ПТП. Моли за отхвърляне на предявения
иск.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от
своя процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли за
уважаването му. Ответникът не изпраща представител.
Третото лице-помагач редовно уведомено за заседанието, се
явява лично и оспорва предявени иск по основание и размер, като моли за
отхвърлянето му.
С оглед
приетите по делото доказателства съдът приема от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че ищецът е инициирал процедура
по чл. 558 от КЗ пред Г. ***, за изплащане на
обезщетение за причинените му вреди. Не се
спори и, че третото лице помагач е управлявало МПС „***“, с peг.№ *** при процесното
ПТП.
Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство
за регистрация от издадено от МВР ***. От него се установява, че
собственик на лек автомобил "***" с рег. № ***е „И.“ ЕООД.
От протокол за ПТП № *** г., издаден от
служител на ОД на МВР – град ***се установява, че на 09.09.2020 г. около 16:00 часа в
град *** на кръстовището между
ул. „***“ и ул. „***, настъпило ПТП с участието на И.И.Т.
- водач на лек автомобил марка и модел „***“, с peг.№ *** Управляваният от нея автомобил модел „***“ се движел по ул. „***“. На кръстовището
с ул. „*** не спрял на пътен знак Б2, вследствие на което ударил
лекия автомобил на ищеца, движещ се по пътя с предимство.
От същия протокол се установява, че лек автомобил марка и
модел „***“ е бил без сключена валидна задължителна застраховка „***“.
Срещу протокола за ПТП е подадено възражение от страна на
И.И.Т., депозирано на 08.10.2020г.
От приетата по делото Фактура № ***. е видно, че
ищецът е ползвал услугите на „***“ ООД за изготвяне на оферта за ремонт на увреденото му
МПС, като същите възлизат на стойност от 150 лв., от които 83,33 лв. за труд и
41,67 лв. за изготвяне на оферта за ремонт.
Прието като писмено доказателство е цялата преписка по
заведена щета № ***. по описа на Г. ***. От същата се
установява, че на 14.10.2020г. ищецът „И.“ ЕООД е подал уведомление до фонда за
настъпили имуществени вреди, което е получено и входирано
на 20.10.2020г. Към уведомлението са приложени протокол от ПТП,
свидетелство за регистраия на МПС, както
и удостоверение за номер на банкова сметка. ***** от „**“ ООД за необходими
разходи по ремонт на МПС, както и 6 броя снимки на щетите по автомобила.
На 20.10.2020г. е съставен Опис-Заключение по щета № ***., в който са
описани щетите по автомобила на ищцовото дружество, а именно предна броня, фар
десен, основа калник пр. Десен, дюза чистачни фар – десен, капаче за дюза на
десен фар, преден десен сензор за парктроник, преден десен калник.
Видно от приложеното към преписката Писмо от Г. *** до
„И.“ ЕООД от 14.01.2021г., фондът е уведомил собстеника на увреденото МПС, че
на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ от КЗ по щета № ***. отказва изплащане
на обезщетение, тъй като не са били представени достатъчно доказателства за
установяване основанието за определяне на обезщетение.
В последствие (след депозиране на исковата молба в съда) с
ново писмо до „И.“ ЕООД, Фондът е уведомил дружеството, че при него вече са
постъпили необходимите доказателства, установяващи вината за процесното ПТП,
поради което претенцията ще бъде предложена за определяне на обезщетение от
Управителния съвет на ГФ.
С ново писмо от 12.03.2021г., Г. *** е
уведомил „И.“ ЕООД, че молбата му е била
уважена от управителния съвет, като с Решение от 12.03.2021г. е определено
обезщетение в размер на 1 185,78 лв.
Видно от Авизо за местен превод, сумата от 1 185,78 лв. е
била заплатена от Гаранционния фон по сметка на „И.“ ЕООД, открита на името на дружествтото при банка „***“ АД.
От писмо от МВР *** – сектор ***, изпратено до Г.
фонд /лист 101/ се установява, че във връзка с процесното ПТП от 09.09.202г. на
лицето И.И.Т. са издадени две Наказателни
постановления за извършените от нея нарушения на ЗДвП, както следва: НП № ***. с наложена
санкция на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ и НП № ***. с наложени
санкции на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, чл.
181, т. 1 от ЗДвП и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвп. Двете наказателни
постановления са влезли в законна сила на 09.02.2021г.
Прието по делото е заключение по назначената Съдебно
автотехническа експертиза, от което се установява, че на 09.09.2020 г. около
16:00 часа Участник II с лек автомобил „***" с peг. №: ***, управляван от ***, се е движил в гр.
*** по бул. „***" в посока от
Север към Юг, с намерението на кръстовището да извърши маневра завой на ляво и
да продължи движението си по ул. „***" в посока към Изток. Участник
I с лек автомобил „***, управляван от И.И.Т.,*** в
посока от Запад към Изток (от Центъра на гр. Варна към ДКС). Вещото лице е
установило, че за движещите се в тази посока са налице следните пътни знаци -
Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", Г5 - „Движение
само направо или наляво след знака" и Т13 - „Направление на пътя с
предимство в кръстовището". На кръстовището с бул. „***" лек
автомобил „***" с per. N: *** навлиза в кръстовището,
където настъпва удар с лек автомобил „***" с per.
N: ***. Вследствие на произшествието настъпват материални щети по превозните
средства.
Механизмът на настъпване на ПТП е пряк контакт между двете
превозни средства, перпендикулярно или косо разположени едно спрямо друго, при
което едното превозно средство навлиза в траекторията на движение на другото
превозно средство и настъпва удар между тях.
Вещото лице е установило, че настъпилите увреждания по
лек автомобил „***" с peг. №: *** са предна
броня, фар десен, основа калник преден десен, дюза чист. фар десен, капаче дюза
фар десен, сензор парктроник преден десен, калник
преден десен.
Посочено е в заключението, че при съпоставяне на
механизма на произшествието, описан в Протокол за ПТП, скицата в Протокол за
ПТП и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за
лек автомобил „*** " с per. N: *** и е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Общата стойност на ремонта към датата на произшествието –
09.09.2020 г. по средни пазарни цени като при изчисляване пазарната цена на
труда се използва цената предлагана в сервизи, притежаващи сертификат за качество
ISO и такива непритежаващи сертификат за качество, е в размер на 3 985,14 лв.
Вещото лице е изчислило и общата стойност на уврежданията
на автомобила, като резервни части поотделно и като обща сума, съгласно Наредба
№ 24 от 08.03.2006г. и Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, като е оценило същата на сума в размер на 1 247.62 лв. Изцислена е и
стойността на увреждания съгласно методиката на Гаранционния фонд, като
съгласно нея, към 09.09.2020 г., уврежданяита са в общ размер на 644.52 лв.
Експертът е оценил и труда, необходим за отстраняване на
уврежданията, като е изчислил, че общата стойност на необходимия труд за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени за труд към 09.09.2020г.,
като при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената,
предлагана в поне три сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за
качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, както и три сервиза, непритежаващи европейски сертификат за качество
ISO 9001:2008, е в размер на 1 489.92
лв.
Вещото лице посочва, че средната пазарна стойност на „****" с per. N: *** към датата на застрахователното събитие -
09.09.2020 г. е в размер на 52 400 лв. В заключението е отразено, че
действителната стойност на автомобил марка и модел „*** " с per. N: *** към 09.09.2020 г.,
изчислена съгласно Наредба N: 24 от 08.03.2006 г. и Наредба N: 49 от 16.10.2014
г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, е в размер на 25 378,85 лв.
При
така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /действаща към
момента на настъпването на процесното ПТП/, Гаранционният Фонд изплаща на
увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В чл. 558, ал. 5 КЗ е предвидено, че увреденото лице може да предяви
претенцията си пред съда, ако Гаранционният Фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение.
В настоящото
производство са събрани доказателства, от които е видно, че ответникът е бил
сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
но е постановен отказ, който е бил съобщен на ищеца, с оглед което релевираната
претенция в настоящото производство се явява процесуално допустима.
Основателността
на предявената от ищеца исковата претенция е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни юридически факти, а именно: делинквентът,
виновно и противоправно, да е предизвикал процесното застрахователно събитие, от
което да са настъпили имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка със
събитието; чуждото имущество да е увредено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност " на
автомобилистите.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на горните факти. В тежест на
ищеца е и да установи също и размера на претендираното застрахователно
обезщетение.
Ответникът носи тежестта да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу основанието и размера на претенцията, като в
случая доколкото се твърди плащане на сума по заведената щета, следва да докаже
размера на платеното по сметка на ищеца.
С оглед
събрания по делото доказателствен материал съдът намира за безспорно установен
фактическия състав на предявения осъдителен иск. Установи се от приложения по
делото протокол за ПТП, че на 09.09.2020 г. около 16:00 часа в град *** на кръстовище
на с бул. „***" лек автомобил „*** с peг. № *** навлиза в кръстовището, където настъпва удар с лек
автомобил „***" с peг. № ***. Вследствие
на произшествието настъпват материални щети по превозните средства. От
протокола за ПТП се установява, че водачът на лек автомобил Москвич 2136 е
нарушил правилата за движение по пътищата, което е станало причина за
настъпилото ПТП.
В константната
съдебна практика се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения представлява официален документ по смисъла на
чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление, както и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. Протоколът за
ПТП е съставен след посещение на мястото на произшествието от служител при ОД
на МВР-*** непосредствено след инцидента като от него се
установява, че управляваният от И.Т. лек автомобил не спира на знак СТОП, в
резултат на което настъпва ПТП с автомобила на ищцовото
дружество, като му причинява имуществени вреди. Ответникът, на който се
противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор
на исковата молба, да оспори истинността му, като заяви, че той е неавтентичен
или че е неверен. В случай, че не го направи той губи възможността да стори
това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на ответника
в настоящото производство не е направено.
Оспорване е релевирано от третото лице помагач на страната на
ответника, но то оспорва разположението на пътните знаци, които са били ситуирани на процесното
кръстовище, като в тази връзка е представило множество снимки. Същите не следва
да бъдат кредитирани, доколкото от тях не става ясно какво точно изобразяват,
както и не е ясно кога са направени. В същото време разположението на пътните
знаци в района на процесното ПТП е посочено от
служителите на ПП при ОД на МВР Варна, като в тази си част протоколът следва да
се възприеме като официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила.
Поради обстоятелството, че не е оборена
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП,
тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № *** г. на Върховен
касационен съд, решение № *** г. по т. д. № *** г., в решение № ***г. по т. д. № *** г., решение № *** г. по търг. д.
№ *** г. на Върховен касационен съд и др.
Механизмът на
произшествието се потвърждава от заключението по назначената САТЕ, което
заключение е обективно и обосновано, и което съдът кредитира в цялост. От
същата, а и от събраните писмени доказателства се установяват и настъпилите
имуществени вреди по л. а. „***" с peг. № ***,
собственост на ищеца, изразяващи се в увреждане на предна броня, фар десен, основа калник преден десен, дюза
чист. фар десен, капаче дюза фар десен, сензор парктроник
преден десен, калник преден десен.
По делото се
установи, че щетите са настъпили на територията на Република България,
доколкото ПТП е настъпило в град *** и са причинени от МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България. От заключението на САТЕ се доказва, че
настъпилите имуществени вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото произшествие.
От съвкупния
анализ на приетите доказателства се установява, че осъщественото от страна на И.Т.
деяние е противоправно такова, доколкото същата е
нарушила разпоредбите на Закона за движение по пътищата, като е навлязла в
кръстовището при движение по път без предимство и без да спре на знак СТОП. Противоправното поведение на Т. се доказва и от писмо на
началника на сектор ПП при ОД на МВР – ***, в което са
посочени издадените ѝ две наказателни постановления във връзка с процесното ПТП, които са влезли в сила.
От протокола за
ПТП от 09.09.2020 г., както и от приобщената преписка по щета № ***. по описа на Г. *** се установява, че към датата на ПТП 09.09.2020
г. не е била налице сключена валидна застраховка "***" на
автомобилистите с водача на лек автомобил *** – И.Т..
От заключението
на вещото лице се установява, че общата стойност на ремонта към датата на
произшествието – 09.09.2020 г. по средни пазарни цени като при изчисляване
пазарната цена на труда се използва цената предлагана в сервизи, притежаващи
сертификат за качество ISO и такива непритежаващи сертификат за качество, е в
размер на 3 985,14 лева.
Настоящият
състав намира за неоснователни са възраженията на ответника, че обезщетение
следва да бъде определяно по Методиката за Гаранционния фонд за определяне на
действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени вреди,
което вещото лице по назначената САТЕ посочва, че е в размер на 1790,40 лева.
Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна
граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение. В разглеждания казус приложимите
съгласно Методиката параметри не отразяват адекватно действителната стойност на
причинените вреди, тъй като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна
към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид и качество в
каквато насока са разпоредбите на чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 400, ал. 2 КЗ и по
който начин ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата,
без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия. В
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по
т. д. № 652/2009 г. по описа на ВКС, I т. о.
С оглед на
гореизложените мотиви, настоящият състав намира исковата претенция за доказано
по своето основание.
Що се отнася до
размера на исковата претенция, съдът следва да разгледа и релевираното
възражение с отговора на исковата молба, че ответникът е заплатил сума в размер
на 1185,78 лв. по сметка на ищцовото дружество.
Видно от
представените с отговра на исковата молба
доказателства и по-конкретно авизо за вътрешни преводи, *** е заплатил по
предоставената му от ищеца банкова сметка ***,78 лв. на 15.03.2021г. Като
основание за плащането е посочена Щета № ****. Именно това е
била щетата, за която е образувана преписката при гаранционния фонд по искане
на ищеца.
Предвид горното
и предвид представеното и прието по делото заключение на вещото лице по САТЕ,
съдът намира, че исковата претенция е основателна до размера от разликата между
претендираната от ищеца сума и заплатената по банков път сума от ответника.
Съдът намира, че действителната стойността на щетите на увреденото МПС на ищцовото дружество възлизат
на сумата от 3 985,14 лева,
поради което същата следва да бъде намалена със сумата от 1 185,78 лв.
Основателна е и
претенцията за заплащане на сумата от 150 лв., представляваща заплатена от ищеца
сума за получаване на оферта за отремонтиране на процесното МПС. Видно от
представените по делото писмени доказателства, ищцовото
дружество е заплатило претендираната сума, като за това му е издадена фактура
от доставчика на услугата. Съдът намира, че установеният по делото фактически
състав за реализиране на имуществена отговорност на ответника в цялост покрива
и претенцията за заплащане на сумата от 150 лв.
С оглед
гореизложените мотиви, исковата претенция се явява основателна и доказана и
подлежи на уважаване в заявения размер, съобразно допуснатото изменение по реда
на чл. 214 ГПК, до сумата от 2 949,36 лв., като искът следва да бъде отхвърлен
за горницата до пълния размер от 4 135,14 лв.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски, съобразно своевременно представения
списък по чл. 80 от ПГК. Съдът намира, че макар искът да е уважен частично, на
ответника не се следват разноски, доколкото същият е дал повод за завеждане на
иска. Исковата молба е депозирана на 03.02.2021г., след получения отказ от
страна на Г. фонд да заплати претендираното
обезщетение, а плащането на сумата от 1 185,78 лв. от ответника по сметка
на ищеца е направено на 15.03.2021г. Предвид горното, в полза на ответника не
следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. фонд ***, да
заплати на „И.“ ЕООД с ЕИК
***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата в размер на
2 949,36 лв. /две хиляди деветстотин
четиридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
разликата над признатото и изплатено от ***, дължимо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на собствения на ищеца лек
автомобил „***" с peг. № ***, причинени в резултат на настъпило на 09.09.2020 г.,
застрахователно събитие (ПТП) в гр. ***, по вина на водача
на л.а. *** * с рег. № ***, който към датата
на произшествието няма сключена застраховка "***" на
автомобилистите за събития, настъпили на територията на България, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.а, вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от
1 185,78 лв., представляваща разликата над уважения размер до пълния
размер на исковата претенция от 4 135,14 лв.
ОСЪЖДА Г.
фонд ***, да заплати на „И.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1
059,79 лв. /хиляда петдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляващи сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото исково
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на И.И.Т. с ЕГН ********** като трето лице – помагач на страната
на страната на ответника Г. ***, ЕИК:****
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
РАЙОНЕН СЪДИЯ: