Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260838/ 15.06.2020г. гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, осми наказателен състав,
на двадесет и пети май, две хиляди и двадесета
година,
в публично съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
секретар : Гергана Стефанова
прокурор: .............................
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
наказателно административен характер дело № 4708 по описа за 2020г. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващи от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на
адв.И. ***, като пълномощник на И.Д.А. ЕГН ********** с адрес *** срещу
наказателно постановление 003632/22.10.2019г., издадено от началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/-гр.София, с което за
нарушение по чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В жалбата се
сочат доводи за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното
постановление
Жалбата
е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима.
След
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:
На
01.05.2019г. около 09:10 часа по републикански път I-99, км. 20+5, в поска Бургас – Созопол, жалбоподателят И.Д.
управлявал микробус „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ****, с максимална маса от
2300 кг.. По същото време свидетелят С.М. на длъжност инспектор в сектор
„Контрол и правоприлагане“ в АПИ – гр.София и неговият колега свидетелят К.Н. изпълнявали
служебните си задължения на републикански път I-99, км. 20+5, в близост до
бензиностанция на „Петрол“АД. Точно в 09:10 часа свидетелите спрели за проверка
управлявания от жалбоподателя микробус „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ****,
тъй като получили сигнал от колегите си, че за автомобила няма заплатена
винетна такса. Свидетелите С.М. и К.Н. от своя страна също извършили проверка в
системата на АПИ и установили, че за процесния микробус действително няма
заплатена винетна такса. Водачът на процесния автомобил И.Д., не отрекъл, че
няма закупена винетка. Обяснил, че ползва сезонно микробуса и е пропуснал да
стори това, като помолил контролните органи да не бъде санкциониран, като
обещал да си купи винетка. На място Д. бил поканен да заплати компенсаторна
такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, за което подписал приложената към
административнонаказателната преписка разписка.
При така установените обстоятелства
актосъставителят С.М. преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл.179, ал.3 вр. чл.139, ал.6 от ЗДвП,
поради което на място съставил акт за установяване на административно нарушение.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Посочени
са датата и мястото на извършване на нарушението, описание на същото, обстоятелствата
при които е извършено. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
нарушението е квалифицирано правилно.
При
предявяване на акта жалбоподателят е записал, че оспорва акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е
депозирано писмено възражение от негова страна, в което сочи, че не е извършил
така твърдяното нарушение, тъй като е имало блокаж в електронната система и не
е отчетена валидна винетка. Моли да не се издава наказателно постановление,
като образуваното производство бъде прекратено.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение на 22.10.2019г. е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
В срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката,
административнонаказващият орган е проверил акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, преценил е възраженията и събраните
доказателства и е счел, че е нарушена
разпоредбата чл.139, ал.6 от ЗДвП, поради
което и на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП е издал обжалваното постановление.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.139, ал. 6 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен,
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/ в случаите, когато такава е дължима,
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
Разпитаните свидетели С.М. и К.Н. категорично сочат, че нарушението
е извършено в 09:10 часа, и именно този час е бил написан цифром при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение от актосъставителя. Показанията
на свидетелите М. и Н. са последователни, обективни и непротиворечиви относно релевантните
обстоятелства за случая, поради което бяха кредитирани от съда. Единственото
несъответствие се констатира в показанията им относно поведението на
жалбоподателя Д. по време на съставяне на акта, доколкото това е от значение за
последвалото възражение. Според свидетеля С.М., докато съставял акта,
жалбоподателят посетил близката бензиностанция на „Петрол“АД, а според
свидетеля К.Н., Д. през цялото време стоял до микробуса и говорел по телефона.
След съставяне на акта, същият му бил предявен за запознаване и подпис. Той го
подписал, получил препис от него, след което си тръгнал. Непосредствено след
това свидетелите М. и Н. установили, че часът 09:10 часа посочен в акта е поправен
на 09:40 часа, като цифрата 1 е поправена на 4, като и двамата са категорични,
че не са извършвали поправка на часа в акта. Именно тогава свидетелят Н. извършил
втора проверка в системата на АПИ и установил, че жалбоподателят вече имал
валидно заплатена винетна такса към така поправения час 09:40 часа.
Актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващият орган е да
докаже с всички допустими доказателствени средства, че има административно
нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Установената по делото фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, събрани в хода на производството, които съдът кредитира
изцяло. Безспорно се установи, че на 01.05.2019г. около 09:10 часа на
републикански път I-99,
км. 20+5, в поска Бургас – Созопол,
жалбоподателят И.Д. управлявал микробус „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ****, с
максимална маса от 2300 кг., за което превозно средство не е била заплатена
винетна такса. По същество няма спор, че
пътният участък, по който се е движел микробуса, управляван от жалбоподателя,
попада в обхвата на платената пътна мрежа, за които се събира такса за ползване
на пътната инфраструктура – винетна такса, в който смисъл са показанията на разпитаните
свидетели С.М. и К.Н.. Няма спор също така, че в посочения в акта час е
извършена поправка от 09:10 на 09:40 часа, както и че към 09:10 часа не е била
заплатена винетна такса за микробус „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ****, което се доказва от показанията на двамата
свидетели, извършили надлежна проверка в системата на АПИ. Безспорно е също
така, че към 09:40 часа жалбоподателят И.Д. или трето лице са заплатили в 09:23 часа на 01.05.2019г. винетна такса за
процесния автомобил, видно от представения по делото фискален бон, с валидност
на заплатената седмична винетка от 01.05.2019г. 09:29 часа. Въпросът как точно и
от кого е сторено това е без правно значение, поради което не следва да се
обсъжда от съда. След като по делото безспорно е установен фактът на управление
на процесния автомобил от страна на жалбоподателя без надлежно заплатена
винетна такса на посочената дата и място, съдът приема че нарушението е доказано
по безспорен начин от обективна и субективна страна. Съгласно императивните
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН датата, мястото, описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено за задължителни реквизити. В
конкретния случай те са налични, и в достатъчна степен индивидуализират
деянието, а събраните в хода на производството доказателствена съвкупност, го
доказва и като нарушение от обективна и субективна страна.
Както
стана ясно, по време на извършената проверка винетната такса не е била заплатена
от жалбоподателя, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл.179,
ал.3 от ЗДвП, съгласно която водач,
който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не
е заплатена винетна такса по чл.10,
ал.1, т.1 от ЗП се наказва с глоба от 300 лева. При доказано
административно нарушение, правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно
е наложено и предвиденото за това нарушение наказание.
В заключение съдът счита, че не е налице
хипотеза на маловажност по чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от обичайните
нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна. В тази връзка съдът напълно споделя мотивите на
административнонаказващия орган. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
съответствие със закона, като в хода на процеса не са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което издаденото постановление следва да се
потвърди изцяло.
Предвид изрично направеното искане,
на основание чл.63, ал.5
от ЗАНН вр. чл.37,
ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, чийто размер
бе определен от съда съобразявайки правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление 003632/22.10.2019г., издадено от началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/-гр.София, с което за нарушение по чл.179, ал.3, вр.
чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на И.Д.А. ЕГН **********
с адрес *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА И.Д.А. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструстура“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател :
Вярно
с оригинала: Г.Ст.