№ 12993
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110110912 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетния К. И. Б., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка Е. Й. И., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК срещу И. Е. Б., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 220,00 лв. на 575,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /27.02.2024 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на съдебно решение № 308306/21.12.2019 г., постановено по гр.д. № 45002/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, 158-ми състав, влязло в сила на 28.01.2020 г., да му
заплаща месечна издръжка в размер на 220,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца
предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на издръжката и
неговото израстване. Сочат се нужди, включително и за обучение, извънкласни дейности,
спорт и други. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от 220,00 лв. месечно на
575,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира се
присъждане на законна лихва за забава по чл. 146 СК. Посочен е номер на банкова сметка за
изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
иска за размер над 300,00 лв. месечно, поради липса на възможност ответникът да заплаща
издръжка в увеличен размер предвид възможностите си.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 6 от делото/, К. И. Б., ЕГН **********, е
непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните
състезания по делото, като негови родители са Е. Й. И., ЕГН **********, и И. Е. Б., ЕГН
**********. Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е
задължен да му дава издръжка.
Съгласно приложеното към исковата молба решение № 308306/21.12.2019 г., постановено
по гр.д. № 45002/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 158-ми състав, влязло в сила
на 28.01.2020 г., ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на
220,00 лв., считано от 01.08.2019 г. От определяне размера на издръжката на ищеца са
изминали около пет години, като към датата на устните състезания същият е на 16 години.
Съдът намира, че израстването на ищеца в периода от определяне предишния размер на
неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
издръжката му.
Установява се по делото, че ищецът е записана като ученик в 12 СУ "Цар И. Асен II" за
учебната 2023/2024 година /л. 9 от делото/. Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата
възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
2
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. Майката на ищеца в периода от м. декември 2022 г. до м. ноември 2023 г. е получила
средномесечен брутен доход по ЗДДФЛ в размер на 3 120,17 лв., както и обезщетение за
временна неработоспособност и майчинство през м. декември 2022 г. в размер на 261,27 лв.
- по правоотношение с "НЕСТЛЕ БЪЛГАРИЯ" АД /л. 10 от делото/. Ответникът в периода
от м. декември 2022 г. до м. ноември 2023 г. е получил средномесечен брутен доход по
ЗДДФЛ в размер на 2 607,12 лв. - по правоотношение с "БУЛ БИО - НЦЗПБ" ЕООД /л. 36 от
делото/. Същият, видно от справка от НАП за данъчната 2023 година е декларирал освен
доходи от трудови правоотношения, такива от друга стопанска дейност /код 307-
възнаграждения по извънтрудови правоотношения/ - в размер на общо 1125,41 лв. за
годината. Съдът не обсъжда останалите доказателства по делото /фискални бонове, снимки
на електронни чатове и др./, доколкото същите са негодни да установят фактите, за които са
представени. Съдът следва да посочи, че с приоритет пред задължението по договор за
банков кредит е това за издръжка на ненавършило пълнолетие дете, поради което не приема
като довод за определяне на по-нисък размер на издръжката наличието на кредитно
задължение на ответника по договор за банков кредит от 22.03.2023 г. /приложен към
отговора на исковата молба/. Съдът намира за необходимо да посочи също и че детската
застраховка не съставлява изпълнение на задължение за заплащане на издръжка. Съдът не
обсъжда също и документите относно превеждани от ответника суми за погасяване на
присъдената по съдебен ред издръжка, тъй като обстоятелството дали се изпълнява
решението, чието изменение се иска, е неотносимо към предмета на доказване по делото.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, като взе предвид обстоятелството, че не се установяват нужди, надвишаващи
обичайните за деца на възрастта на ищеца, и след като съобрази установения по делото
размер на доходите на ответника, намира, че искът се явява основателен до размер от 450,00
лв. месечно, до който размер същият следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния
предявен размер от 575,00 лв. месечно, следва да бъде отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2024 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Следва да бъде
постановено заплащането на издръжката да се извършва по банковата сметка, посочена от
ищеца.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
3
И двете страни са претендирали разноски, които им се дължат с оглед изхода на спора
съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на
570,00 лв. заплатен адвокатски хонорар, предвид което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му бъдат присъдени разноски с оглед уважената част от иска в размер на 369,30
лв. В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно направеното от
ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение на адв. И. не се явява прекомерно. Действително, делото не се
отличава с особена правна или фактическа сложност, но са проведени две открити съдебни
заседания, а освен това уговореното адвокатско възнаграждение надвишава едва със 70,00
лв. минималния предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. размер на същото.
Цитираната наредба определя минималния размер на хонорарите за извършени услуги, а не
фиксира техния размер. Налице е свобода на договаряне, в рамките на които е и уговорено
възнаграждението на адвоката, като настоящият състав намира, че не е налице прекомерност
на уговорения хонорар и не са налице основания същият да бъде намаляван от съда.
Ответникът е сторил разноски в размер на 500,00 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение, предвид което следва да му бъдат присъдени разноски с оглед
отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 176,06 лв. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 331,20 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от И. Е. Б., ЕГН **********, определена по силата на решение №
308306/21.12.2019 г., постановено по гр.д. № 45002/2019 г. по описа на Софийския районен
съд, 158-ми състав, влязло в сила на 28.01.2020 г., в полза на К. И. Б., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка Е. Й. И., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК И. Е. Б., ЕГН **********, да
заплаща на К. И. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка Е. Й. И., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 450,00 лв., платима по банкова сметка с IBAN *****, считано
от 27.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за разликата над
уважения размер от 450,00 лв. до пълния предявен такъв от 575,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Е. Б., ЕГН **********, да заплати на К. И.
4
Б., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Е. Й. И., ЕГН
**********, сума в размер на 369,30 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. И. Б., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка Е. Й. И., ЕГН **********, да заплати на И. Е. Б., ЕГН
**********, сума в размер на 176,06 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. Е. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 331,20 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от 04.07.2024 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5