Р Е Ш Е Н И Е
№ 58 18.05.2021 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На единадесети май година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 96 по описа за 2021
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 14б от ЗСП.
Делото е образувано по жалба на Б.Ж.И. ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** против
Заповед № Д_Т _ВС-13/ 22.02.2021 г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ (Д“СП“) – Омуртаг, която е разпоредено да възстанови
недобросъвестно получена социална помощ в размер на 474, 15 лв., съставляваща
целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД07-5/ 2008 г. за отоплителен
сезон 2018/ 2019 г., която е потвърдена с Решение № 25-РД06- 0018 от 30.03.2021
г. на директора на РД“СП“ – Търговище.
Жалбоподателят сочи, че никой не го е
уведомил, че следва да декларира и ще бъде взет съответно размера на месечната
помощ по чл. 50 от ППЗЗД, предоставена от община Антоново.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от а.. А. ***, който поддържа жалбата изразява
становище за незаконосъобразност на издадения адм. акт.
Ответникът по оспорването – директорът
на дирекция „Социално подпомагане” - Омуртаг, редовно призован се представлява
от директора г-жа К., която изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на оспорената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 28.08.2018г. жалбоподателят
Б.И. е подала заявление - декларация с вх.№
ЗСП –Д-Т-О/28.08.2018г. до Директора на Дирекция “СП” – Омуртаг, с която е отправила искане да и бъде
отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво (пари) според
представеното заявление-декларация (преписката).
Според представения Социален доклад
(преписката) доходите на жалбоподателя са единствено от помощи и добавки по
ЗСПД в размер на 420 лв. За други констатирани обстоятелства в Социалния доклад
е отбелязано, че с решение № 41/ 23.05.2018 г. на РС – Омуртаг в семейството на
жалбоподателя е настанено детето С. А. Т. по реда на чл. 26 от ЗЗД. При
кандидатстване за целева помощ за отопление, децата настанени по реда на чл. 26
от ЗЗД се подпомагат на самостоятелно правно основание , според писмо на АСП №
9100/ 113 от 22.04.2010 г. В случая на детето се определя 224, 68%ДМД в размер
на 168, 51 лв., а средномесечния доход на детето от помощи по реда на чл. 7,
ал. 2 и чл. 8, ал. 7 от ЗСПД е в размер на 140 лв. Социалния доклад приключва
със заключение, че от 01.08.2018 г. следва да се отпусне целева помощ за
отопление съгласно чл. 2 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г., тъй като детето
настанено по реда на чл. 26 от ЗЗД и доходите получавани за него са ниски и
семейството среща трудности да покрива разходите за отопление. Средно месечния
доход през последните 6 месеца от помощи по реда на ЗСПД и ППЗЗД не надвишават
ДМД за отопление. Предложено е подпомагането да се извърши с пари и размерът на
помощта да бъде от 374, 15 лв.
На 03.09.2018 г. директорът на Д“СП“ – Омуртаг
издал Заповед № ЗСП/Д-Т-О/ 1709 (преписката), с която отпуснал на жалбоподателя
целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари в размер на 374, 15 лв. за
отоплителен сезон 2018/ 2019 г. от 01.11.2018 г. до 31.03.2019 г.
На 25.11.2020 г. директорът на Д“СП“ –
Омуртаг е издал Заповед № 2501-РД01-0342 (преписката), с която разпоредил на
социален работник Г. да извърши проверка по досието на жалбоподателя И. за
отпускане на целева помощ за отопление, като целта на проверката е да установи
размера на получената месечна помощ, отпусната по реда на чл. 50 от ЗЗД,
предоставена от община Антоново. Проверката да се извърши в срок до 02.12.2020
г.
На 02.12.2020 г. социален работник Г.
съставил Констативен протокол (преписката), в който записал, че настаненото в
приемното семейство на жалбоподателя
дете С. Т. е подпомагано с целева помощ за отопление по реда на Наредба №
РД07-5/2008 г. за 2018 г. в размер на 465, 90 лв.При подаване на
заявление-декларация не е деклариран и съответно не е взет предвид размера на
месечната помощ, отпусната по реда на чл. 50 от ЗЗД, предоставена от община
Антоново през периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г. в размер на 300 лв.
месечно, от което следва, че целевата помощ за отоплителен сезон 2018/ 2019 г.,
в общ размер на 465, 90 лв. е неправомерно получена. Протоколът може да бъда
обжалван в 3-дневен срок от получаването му пред директора на Д“СП“ – Омуртаг.
Протоколът е получен от жалбоподателя на 16.12.2020 г.
На 17.12.2020 г. жалбоподателят И.
подала жалба до директора на Д“СП“ – Омуртаг против съставения Констативен
протокол (преписката). В него жалбоподателят е посочил, че при подаване на
заявлението-декларация на 28.08.2018 г. никой не я е уведомил, че следва да
декларира и съответно ще бъде взет предвид размера на месечната помощ,
отпускана по реда на чл. 50 от ЗЗД от община Антоново.
На 22.02.2021 г. директорът на Д“СП“ –
Омуртаг издал процесната Заповед № Д_ Т _О-ВС-13 (преписката), с която разпоредил жалбоподателят
И. за възстанови неправомерно получената сума от 474, 15 лв. по банковата
сметка на Д“СП“ – Омуртаг. Заповедта е връчена на 01.03.2021 г. на
жалбоподателя според представеното известие за доставяне ( преписката).
На 08.03.2021 г. жалбоподателят И.
оспорила по адм. ред процесната заповед пред директора на РД“СП“ – Търговище.
На 24.03.2021 г. директорът на РД“СП“ –
Търговище е изпратил писмо изх. № 30-23727 до директора на Д“СП“ – Омуртаг
(преписката), в което посочил че в изпратения констативен протокол е налице
ЯФГ, която следва да бъде отстранена до 16,00 ч. на 25.03.2021 г. с оглед на
спазване на сроковете за разглеждане на жалбите в сроковете по АПК.
На същата дата – 24.03.2021 г.
директорът на Д“СП“ – Омуртаг е изпратил писмо до жалбоподателя И.
(преписката), в което посочил, че в съставения Констативен протокол от
02.12.2020 г. е налице техническа грешка
и се извършва корекция касаеща размера на отпуснатата целева помощ за
отопление, която е в размер на 474, 15 лв., а в КП е записана сумата от 465, 90
лв., което не отговаря на изплатената сума. Целевата помощ от 474, 15 лв. е
неправомерно получена. Писмото е получено от жалбоподателя на 29.03.2021 г.
според представената обратна разписка (преписката).
На 24.03.2021 г. социален работник Г. е
съставила втори Констативен протокол (преписката), в който е записала като
неправомерно получена от жалбоподателя сума от 474, 15 лв. – целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2018/ 2019 г.
На 30.03.2021 г. директорът на РД“СП“ –
Търговище се произнесъл със Решение № 25-РД06-0018 (преписката), с което
потвърдил Заповед № Д_Т _О-ВС-13/
22.02.2021 г. на директора на Д“СП“ – Омуртаг.
По делото е представено удостоверение от
община Антоново за жалбоподателя (преписката) от което са видни получените от
него месечни суми за детето С. Т. за периода от м. март 2018 до м. февруари
2019 г. в общ размер на 3 342, 86 лв. от община Антоново.
При тази фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Според чл.
146, т. 1 АПК, административният акт трябва да е издаден от компетентен
орган- по материя, по място и по степен (и по време, при издаването му по реда
на възобновяване на производството- чл. 99 и сл. АПК). В съответствие с ТР № 2/1991 г. на ВС, всяко некомпетентност води до
нищожност. В конкретния случай, оспорената заповед не е засегната от порока по чл.
146, т. 1 АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен административен
орган съгласно чл.
14а, ал. 3 ЗСП, според който в случай на констатирана недобросъвестност
директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана
заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната
лихва.
Неспазването на установената форма за
административен акт- чл.
146, т. 2, вр. чл.
59 АПК поначало може да доведе само до унищожаемост на акта, освен ако
порокът във формата е толкова съществен, че практически се равнява на липса на
форма, а оттук- и на липса на волеизявление.
Обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма – чл.
59, ал. 2 от АПК. От формална страна актът съдържа фактически и правни
основания с оглед на изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. Но е налице нарушение на чл.
59, ал. 1 от АПК, тъй като заповедта не е
мотивирана и не са описани изцяло фактите, водещи до
издаване на заповедта.
Съгласно ТР 4/2004 г. на ВАС липсата на мотиви в
акта или в придружаващата го преписка е винаги предпоставка за отмяна на акта.
Както и според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към
административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на
издателя на акта длъжностни лица или органи. Не са изложени мотиви за
недобросъвестност на жалбоподателя. Наличието на собственост на капитала на
търговско дружество, което не извършваща дейност само по себе си не води до
получаване на социални помощи поради недобросъвестност.
Според чл. 14б, ал. 1 от ЗСП заповедта за
възстановяване на средства може да бъде обжалвана в 7 дневен срок от
съобщаването й, а засегнатото лице има право да обжалва заповедта пред
директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане". Видно от
представените доказателства процедурата е спазена. Въз основа на установените
фактически обстоятелства и при съобразяване на приложимите нормативни
разпоредби настоящият съдебен състав приема, че дирекция "Социално
подпомагане" при провеждане на административното производство и при
постановяване на индивидуалния административен акт, е допуснала нарушение на административнопроизводствените
правила – жалбоподателят И. не е уведомена за започване на адм. производство
против нея (чл. 26 от АПК).
В конкретния случай, съдът намира оспорвания акт за
издаден в нарушение на материалноправните разпоредби.
Според чл. 14а
от ЗСП недобросъвестността на лицето трябва да бъде установена и доказана в
хода на административното производство. Недобросъвестното поведение на лицето,
изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение
само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива
са довели до неправомерно получаване на парични средства.
Социални помощи се отпускат след преценка на: 1.
доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното
положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7.
други констатирани обстоятелства. Следователно, не може да се счита като
предпоставка за "недобросъвестност" и връщане на получената социална
помощ единствено недекларирането на информация от П.. Административният орган е
следвало да прецени този факт съвкупно с останалите данни по чл.
12, ал. 2 от ЗСП.
Предоставянето на целева помощ за отопление е поставено в зависимост от
това дали лицето отговаря на изискванията на Наредба № РД - 07 - 5/16.05.2008
г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от
министъра на труда и социалната политика (ДВ, бр. 49/2008 г. в сила от
27.05.2008 г.).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от посочения подзаконов
нормативен акт право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата,
чийто доход е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление и
отговарят на условията по чл. 10
и чл.
11 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане (ППЗСП).
В чл.
10, ал. 1, т. 2 ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите
правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление.
Всички тези правни основания се касаят до отпускане на целевата помощ, като в
тежест на админитративният орган е било да изследва всички относими данни дали жалбоподателят И. отговаря на условията. Съгласно чл.
13, ал. 1 ЗСП, социалните помощи се отпускат въз основа на молба
–декларация, а в ал. 2 е предвидено задължение за органа преди да отпусне
помощта да извърши преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социална анкета. В параграф
1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗСП, понятието социална анкета е
определено като дейност по установяване наличието на условията за упражняване
на правото на социално подпомагане, извършвана от социални работници в Дирекция
"Социално подпомагане" и която се изразява в проверки на място, в
проучване на документация и събиране на информация.
Органът в своята оперативна самостоятелност е
достигнал до извод, че лицето отговаря на условията и му е отпусната целевата
помощ.
Констатирането на недобросъвестност по смисъла на чл. 14а
от ЗСП е по сложен състав, като недеклариране или деклариране на невярно
обстоятелство само по себе си не води до недобросъвестност. Следва да се докаже
и специален резултат касаещ се до недобросъвестно получени средства.
"Недобросъвестност (в смисъл на укрита информация) ще има само при
установен доход, който превишава или е равен на определения диференциран
минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане" -
решение № 10447 от 30.10.2007 г. по адм. д. № 4750/2007 г. на ВАС, поради което
получаването
на помощ по реда на чл. 50 от ППЗЗД и
получаване на социална помощ не регламентира в конкретния случаи
недобросъвестност водеща до връщане на средства.
В законодателството липсва легално определение и на
понятието "недобросъвестност" респективно това, от
което е производно "добросъвестно". По аргумент от правилата за
тълкуване в чл.
46, ал. 1 от ЗНА търсим смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България. Подобна уредба съдът откри в чл. 271
от КТ, според която работникът не е длъжен да връща сумите за трудово
възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил
добросъвестно. Съгласно тълкувателно решение № 79/1965 г. на ОСГК на Върховния
съд (постановено във връзка с разпоредба на КТ (отм.); , идентична с чл.
271, ал. 1 КТ), за да е налице добросъвестност е достатъчно получателят да
е имал съзнание, че за него съществува право да получи определени суми, за да
отпадне задължението да ги върне. Освобождаването от задължението да се върнат
неправилно получените суми се обуславя само и единствено от субективното
отношение на получателя към основанието за получаването им. Без значение е дали
грешката на получателя се дължи на неправилна преценка на факти или на право.
Това освобождаване от задължението да се върнат неправилно получени по трудовия
договор суми се налага от особения характер на тези суми, основното
предназначение на които е задоволяване на ежедневните нужди на работника или
служителя. Това тълкуване на подобен случай, свързан с добросъвестно или не
получаване на плащания, за задоволяване на жизнени нужди съдът намира на напълно
относимо в разглеждания случай и го съобразява ( в същия смисъл Решение № 3084 от 05.03.2013 г. По адм.д. № 13290/2012 Г., VІ отд. на ВАС).
В конкретния случай недобросъвестността на
жалбоподателя се свързва с недеклариране от нея в молба за целева помощ на
обстоятелството, че е получавала подпомагане по реда на чл. 50 от ППЗЗД
за отглежданото в нейното приемно семейство дете Северина Ташимова за периода
от от м. март 2018 г. до м. февруари 2019 г. от община Антоново, с което
надхвърлен ДМД на детето. В случая не се
установи И. да е съзнавала, че няма
право на целевата помощ и въпреки това е не е декларирала данните така, че да я получи. Така не се установява
необходимото субективно отношение на И. към основанието за получаване на помощта, така че да е установена
нейната недобросъвестност при получаване на помощта. Съобразно общото
разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.
170, ал. 1 АПК административният орган следва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. В конкретната хипотеза на чл.
14а, ал. 3 ЗСП същият следва да докаже "недобросъвестност" на
жалбоподателя – съзнаването от нейна страна, че няма право на съответната
целева помощ и въпреки това съзнателно е декларирала неверни обстоятелства, за
да я получи. Такова доказване не е направено от органа нито в
административното, нито в съдебното производство. Ето защо съдът приема, че в
конкретния случай не е налице доказана недобросъвестност от страна на Б.И., а точно обратното в жалбите си пред настоящата
инстанция и административния орган, същата заявява, че не е била
информирана, че следва да декларира получаваната от нея помощ от община
Антоново по реда на чл. 50 ППЗЗД за детето Северина Ташимова.
Съгласно чл. 4,
ал. 2 АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и
по реда, установени в закона. Основните цели на ЗСП са: 1. подпомагане на
гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни
жизнени потребности; 2. укрепване и развитие на обществената солидарност в
трудни житейски ситуации; 3. подкрепа за социално включване на лицата, които
получават социални помощи, и на лицата, които ползват социални услуги; 4.
подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на
изискванията за получаването на месечни социални помощи; 5. насърчаване на
предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от
физически и юридически лица. А според чл.
51, ал. 1 от Конституцията на Република България, гражданите имат право на
обществено осигуряване и социално подпомагане. Налагането на административна
тежест на лице в неравностойно положение е и в противоречие на основните цели
на закона и Конституцията
на Република България.
По горните съображения съдът намери жалбата Б.И. за основателна, а Заповед № Д_Т_О-ВС-13 от 22.02.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг за издадена при съществени на нарушения на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, поради което и на
основание чл.
143 от АПК ответникът следва да
заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ Д_Т _ВС-13/
22.02.2021 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ (Д“СП“) –
Омуртаг, която е разпоредено Б. Ж. И. ЕГН ********** да възстанови
недобросъвестно получена социална помощ в размер на 474, 15 лв., съставляваща
целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД07-5/ 2008 г. за отоплителен
сезон 2018/ 2019 г., която е потвърдена с Решение № 25-РД06- 0018 от 30.03.2021
г. на директора на РД“СП“ – Търговище.
ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг да заплати на Б.
Ж. И. ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. представляващи разноски по делото за а..
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: