№ 11
гр. Велико Търново, 17.02.2023г.
Административен съд - гр. Велико Търново, втори
касационен състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ЕВТИМ БАНЕВ
разгледа докладваното от съдия Костова частно касационно АХД № 10045/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. Във вр. с чл. 213а, ал. 7 o r АПК.
Образувано е по частна жалба на А.М.А. *** против Определение от 18.1.2023г. постановено по адм. д. 30 / 23 по описа на Административен съд В. Търново ,с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса.
Частният жалбоподател моли оспореното Определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно ,тъй като съдът неправилно е извършил преценка на имотното му състояние, като не е взел предвид факта, че същия е социално слаб, не получава пенсия, няма недвижими имоти, движими вещи и банкови влогове. Посочва още , че не е женен, а майка му е настанена в старчески дом. С оглед на така изложеното от съда се иска отмяна на оспорваното Определение и постановяване на друго по съществото на спора, с което същият да бъде освободен от заплащането на д.т. в размер на 10 лева.
Административен съд Велико Търново намира частната жалба срещу Определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо такова на оспорване разпореждане съгласно чл.229, ал.1, т.2 във вр. с чл. 213а, ал. 7 от AIIK от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното с нея определение е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови своя съдебен акт, съдът е
намерил, че се касае за производство, образувано по искова молба на л.св. А.
срещу ГДИН гр. София, с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС като се
претендира заплащането на обезщетение в размер на 780 лева за претърпени
неимуществени вреди от престоя му в ареста в гр. В. Търново за периода от
3.06.2022г. до 5.8.2022г. поради липса на достатъчна жилищна площ. Към исковата
молба е била приложена молба за освобождаване на ищеца от заплащане на д.т. в
размер на 10 лева , както и декларация, че същият не работи, няма средства, не
получава пенсия, нито помощни средства, не притежава недвижими имоти,
движими вещи и банкови влогове. Съдът е извършил проверка на финансовото
състояние на ищеца чрез Затвора гр. Ловеч, който с писмо вх. № 283/18.1.2023г.
го е уведомил, че за периода от 8.08.2022г. до 30.12.2022г. ищецът е получил
суми общо в размер на 619, 72 лева или около 124 лева месечно . С оглед на така
установеното съдът е приел, че ищецът има достатъчно средства , за да заплати
дължимата държавна такса по силата на чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС , като е извършил
преценка и на обстоятелствата, визирани в чл. 83, ал.2 от ГПК.
С оглед на така установеното, настоящата инстанция прави следните правни изводи : Съгласно чл. 213а, ал. 3 от АПК вр. чл. 231 от АПК първоинстанционният съд се произнася по исканията за освобождаване от държавна такса,. За да постанови освобождаване на дадено лице от заплащането на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други обстоятелства.
Правилни са изводите на съда, че видно от справка ОТ Затвора гр. Ловеч, вх. № 283/18.1,2023г. за периода от 8.08.2022г. до 30.12.2022г. ищецът е получил суми общо в размер на 619, 72 лева или около 124 лева месечно. Правилно е прието от съда, че жалбоподателя не е извършвал разходи за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, а в молбите не се сочат някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща. В качеството му на лишен от свобода на същия се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско обслужване, вкл. снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за поддържане на лична хигиена съгласно следните разпоредби :чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 - чл. 151 от ЗИНЗС. След като жалбоподателят има горните доказани доходи, то правилна е и преценката на първоинстанционния съд, че д.т. в размер на 10 лева не се явява прекомерна. Следователно постановеното въз основа на същия извод определение от 18.1.2023 г. на Административен съд Велико Търново, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 изр. Първо предл. Първовъв вр. с чл. 236 от АПК Административен съд Велико Търново, касационен състав,
ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 18.1.2023г. постановено по адм. д. 30 / 23 по описа на Административен съд В. Търново, с което е оставено без уважение искането на А.М.А. *** за освобождаване от заплащане на държавна такса. , х 'д
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
|
|
|
|
|
|
|
|