№ 995
гр. Пазарджик, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20255220101388 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Й. Г. И., с ЕГН **********, с адрес
гр. Пазарджик, ул. „*****, чрез пълномощник – адв. В. П. от АК Пазарджик против
Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК *********, с адрес гр.
Пазарджик, пл. „Константин Величков“ № 1, представляван от Б. П..
В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника
по трудов договор № 26/05.01.1998 г. като е заемала последователно длъжностите „билетен
касиер”, „касиер” и от 05.01.2016 г. „главен счетоводител”.
Посочва, че със заповед с рег. № РД 10-13/13.07.2022 г. на директор на ДКТ „К.
Величков”- Пазарджик - Г. А. трудовото й правоотношение било прекратено на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Заповедта била обжалвана пред РС Пазарджик, като същата била отменена и
уволнението било признато за незаконно и отменено. Ищцата била възстановена на работа
на заемната преди уволнението длъжност „главен счетоводител”.
Посочва, че на 13.02.2025 г. се явила в началото на работния ден /в 09:00 часа/ в
сградата на ответника, както й било указано, като депозирала в деловодството заявление за
възстановяване на работа.
Със заявлението поискала да заеме горепосочената длъжност, да бъде допусната до
работното си място за изпълнение на трудовите й функции, да се впише в трудовата й
книжка и в електронния трудов запис отмяната на уволнението й, да се извърши промяна в
трудовото възнаграждение с оглед настъпилите промени.
1
След разговори с директора на ответника на ищцата й била връчена Заповед № РД-
09-0087 от 13.02.2025 г., с която ищцата се възстановява на заеманата преди уволнението
длъжност „главен счетоводител” в ДКТ „К. Величков”, считано от 13.02.2025 г. В заповедта
било посочено, че ищцата следва да се яви на 13.02.2025 г. в 11:30 часа и да изпълнява
служебните си задължения съгласно длъжностната си характеристика. Твърди, че не й е
връчвана длъжностна характеристика във връзка е възстановяването й на работа. Тази
заповед била връчена на ищцата, за което същата се подписала на заповедта с отбелязване
на датата.
Посочва, че й бил връчен и екземпляр от „констативен протокол”, съгласно който на
ищцата се предоставя кабинет на втория етаж на сградата за осъществяване на трудовите й
задължения съобразно длъжностната характеристика.
Ищцата твърди, че в присъствието на пълномощника й адв. П. й било казано, че след
обяд с комисия ще бъде отворено помещението, в което ищцата работила, за да си вземе лич‐
ни вещи от там.
Впоследствие в 13:28 часа на същата дата 13.02.2025 г. на ищцата й било връчено
Предизвестие № РД - 100057 от 13.02.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, в което била цитирана
Заповед № РД-10-0088 от 13.02.2025 г. Тази заповед не била връчвана на ищцата.
В 13:29 часа на 13.02.2025 г. на ищцата била връчена нова Заповед № РД-10-0089,
съгласно която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предадено на лицето предизвестие с
изх. № РД-10-0057/13.02.2025 г. трудовото правоотношение на ищцата с ответника се
прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата и поради
неспазване на едномесечното предизвестие на ищцата следва да се изплатят посочените в
заповедта обезщетение по чл. 224, ал. 1, т. 1, от КТ, по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1
от КТ. В заповедта не бил изписан нормативният акт, от който произтича основанието за
уволнението.
Твърди, че предизвестието и процесната заповед били изготвени от лице с имена Р. С.,
като нямало положен подпис от това лице, лице с такова име не работи при ответника.
Твърди, че трудовите й права били драстично нарушени, като работодателят е
действал недобросъвестно през цялото време и е злоупотребил с работодателските си права
в ущърб на ищцата.
Излага твърдения и за други документи, които счита, че са изготвени от лицето с
имена Р. С., което не работи при ответника.
Твърди, че в издадена от директора на ответната страна заповед от 25.02.2025 г. било
посочено, че тази заповед следва да се връчи на лицето и на главния счетоводител, т. е. има
данни, че длъжността „главен счетоводител” в ДКТ „К. Величков” гр. Пазарджик не е
съкратена. Също така в издадено на ищцата от работодателя удостоверение от 21.02.2025 г.
имало подпис на главен счетоводител и поставен печат. Тези обстоятелства обосновавали
извод, че реално няма съкращаване на длъжността „главен счетоводител“.
2
Твърди, че търпи имуществени вреди, тъй като не получава трудово възнаграждение
от датата на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за втори път, т. е. от
13.02.2025 г.
Позовава се на съдебна практика на СЕС, съгласно която на работника му се дължи
изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в целия полагаем
размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на
работа вследствие на тази отмяна. Поради това счита, че към 13.02.2025 г. й се дължи
обезщетение за неползвания платен годишен отпуск в размер на 3616 лева – 18 дни.
Счита, че в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ съдебният
контрол не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, но контролът на съда за
законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ включва и
преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно. Посочва, че
в конкретния случай ищцата е въвела възражение за злоупотреба с право, като е посочила
последователността на събитията, довели до прекратяване на трудовото правоотношение с
нея на 13.02.2025 г. - 2 часа след като тя е била възстановена на работа.
Посочва фактическия състав, който поражда правото на ответника да прекрати
трудово правоотношение с ищцата на основание чл. 328. ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ и цитира
съдебна практика.
В случая първоначално на ищцата било връчено предизвестие, в което нямало
посочено каква длъжност заема ищцата, не се посочвало кой щат ще бъде съкратен и се
цитирала заповед, която не била изобщо връчена на ищцата.
Впоследствие била връчена процесната Заповед № РД-10-0089 от 13.02.2025 г., която
счита за немотивирана. Съществено било нарушено правото на защита на ищцата и поради
разминаването между отразеното в предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение основание и посоченото в уволнителната заповед. При прекратяване на
трудовото правоотношение с предизвестие, отправено от работодателя до работника или
служителя, противоречието между основанието за прекратяване, визирано в предизвестието
и посоченото в заповедта за уволнение основание също обуславяло незаконосъобразност на
извършеното уволнение, доколкото за работника и служителя не съществува яснота на какво
основание е бил прекратен трудовият му договор, за да може да защити правата си.
Процесните предизвестие и заповед били изготвени от лице, което не работи при
работодатели и е неизвестно какво е неговото качество да изготвя подобни документи от
името на работодателя.
Моли съдът да приеме, че законоустановената презумпция по чл. 8, ал. 1 от КТ е
оборена и е налице злоупотреба с право и уволнението като незаконосъобразно следва да се
отмени.
При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ - за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата
3
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението в размер на 26520 лева. Претендира се и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 3616 лева.
Претендира разноски. Сочи доказателства.
С протоколно определение от 24.07.2025 г. е допуснато на осн. чл. 214 от ГПК
изменение на размера на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ като същият се счита предявен за
сумата от 3757 лева.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищцата
се явява лично и с адвокат В. П. от АК Пазарджик. Иска се от съда да постанови решение, с
което исковете да бъдат уважени в цялост. В предоставен от съда срок депозира писмена
защита с подробно изложени съображения за основателност на исковите претенции.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва
исковата претенция.
Счита, че е предявен отделен иск с правно основание чл. 8 от КТ, който е недопустим
поради липса на конкретика, фактическо основание и липса на валидно искане.
Посочва, че уволнението е осъществено при спазване на всички законови изисквания
на Кодекса на труда, на основание законосъобразна заповед и след надлежно оформяне на
прекратителна процедура.
Не са налице основания за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност, тъй
като трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, при съществуване на
обективна предпоставка за прекратяване - съкращаване на щата и невъзможност за спазване
на едномесечно предизвестие от работодателя.
Посочва, че ищцата не доказва по безспорен начин, че е останала без работа по
причина на уволнението, нито че е полагала усилия за намиране на нова работа. Освен това
претендираният размер на обезщетението е завишен и не съответства на действително
претърпяната вреда. Твърди, че ищцата е в трудови правоотношения с Оперетния театър към
симфонично-оперетно дружество „Маестро Георги Атанасов“- Пазарджик, ЕИК *********.
Оспорва и претенцията по чл. 224 от КТ за плащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск.
Не оспорва следните обстоятелства: че ищцата е била в трудово правоотношение с
ДКТ „Константин Величков“- Пазарджик по силата на безсрочен трудов договор №
26/05.01.1998 г. и последващи допълнителни споразумения, като е заемала последователно
посочените в ИМ длъжности, като от 05.01.2016 г. е изпълнявала длъжността „главен
счетоводител“; че със Заповед с peг. № РД - 10-13/13.07.2022 г., издадена от директора на
ДКТ „Константин Величков“- Пазарджик ищцата е била дисциплинарно уволнена; че
уволнението на ищцата с тази заповед е било признато за незаконно и отменено, ищцата е
била възстановена на заеманата преди незаконното й уволнение длъжност- „главен
4
счетоводител“; че на 13.02.2025 г. ищцата се е явила в 9:00 ч. в сградата на ДКТ „Константин
Величков“- Пазарджик с искане за изпълнение на влязло в сила съдебно решение и е
депозирано в същия момент заявление за възстановяване на работа; че срещата на ищцата и
нейният адвокат се е провел в заседателна зала на ДКТ “К. Величков“ гр. Пазарджик.
Излага факти относно състоялата се среща между страните на 13.02.2025 г. Твърди, че
при възстановяване на работа след влязло в сила съдебно решение не е необходимо да се
дава нова длъжностна характеристика, защото трудовото правоотношение не се създава на
ново, а се възстановява старото, което е било прекратено незаконосъобразно. Длъжността не
е преминала през съществена промяна в задълженията и изискванията, което не е наложило
работодателят да актуализира характеристиката до момента на възстановяване на
служителя.
Твърди, че ищцата е била запозната със заповед № РД-05-0088/13.02.2025 г. и ново
щатно разписание.
По отношение на връченото на ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение посочва, че е посочено основанието за прекратяване на трудовия договор,
същото е връчено в писмена форма и в него е указан срок на предизвестието- след изтичане
на определения едномесечен срок ще бъде прекратен договорът.
Счита, че основанието в процесната заповед е ясно, самото позоваване на чл. 328, ал.
1, т. 2 е достатъчно, тъй като тази формулировка еднозначно сочи към КТ, който е най-често
използваният нормативен акт с такава структура и контекст трудово правоотношение.
Според съдебната практика, включително и на ВКС, формални непълноти, като липса на
пълното име на закона, не водят автоматично до незаконосъобразност, ако съдържанието е
ясно и позволява идентифициране на основанието.
Относно обстоятелствата, че предизвестието и заповедта не съдържали подпис на
лицето, което ги е изготвило, посочва, че подписът на лицето, което го е изготвило не е
задължителен, ако това лице няма ролята на упълномощено лице или представител на
трудовото правоотношение. Задължителен е подписът на лицето, което има право да
представлява работодателя, или на друго лице с надлежно пълномощно, когато
работодателят отсъства и няма възможност да подпише лично.
Оспорва твърденията в исковата молба, че има данни, че длъжността „главен
счетоводител“ в ДКТ „К. Величков“- Пазарджик не е съкратена, тъй като е фигурирало
главен счетоводител в предизвестие и последващи разменени документи.
Твърди, че длъжността „главен счетоводител“ е била закрита със заповед поради
преструктуриране на дейността и наличен договор към външна услуга по счетоводно
обслужване. След съкращението счетоводните дейности се извършвали на основание
договор за външна услуга с външна счетоводна фирма. Лицето, посочено в последващи
документи като „главен счетоводител“, не е назначено на трудов договор, а е представител
на счетоводната фирма, с която е сключен договор за обслужване. Преминаването към
външно счетоводно обслужване било предприето с цел оптимизиране на разходите за
5
персонал и административната ефективност, което правело съкращението реално и
икономически обосновано. Така считано от 13.02.2025 г., с оглед оптимизиране на
административната дейност и намаляване разходите за персонал, било взето решение за
преструктуриране на счетоводната дейност, което включва премахване на длъжността
„главен счетоводител“ от щатното разписание и продължаването на договор за абонаментно
счетоводно обслужване с „Адасофт“ ООД. Поради това на същата дата е издадена
съответната заповед за съкращение, а длъжността е заличена от щатната численост. С оглед
на това съкращението е реално, тъй като щатната длъжност действително е закрита, а
дейността се извършва от външен изпълнител.
Оспорва възраженията на ищцата, че заповедта е немотивирана.
Оспорва, че ищцата има право на 94 дни неизползван платен годишен отпуск.
Посочва, че длъжността „главен счетоводител“ е реално премахната от щатно
разписание на ДКТ “Константин Величков“- Пазарджик към дата 13.02.2025 г. Същата
длъжност не съществува или не е заета от друго лице след прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, което би могло да създаде съмнение за фиктивност на
съкращаването. Съкращението е реално и обосновано- представено е ново щатно
разписание, утвърдено със съответната заповед, от което е видно, че заеманата длъжност
„главен счетоводител“ 1 бр. е премахната. Моментът на уволнението е след съкращаване на
щата. Счита, че процедурата по КТ е спазена и е изплатено обезщетение за неспазен срок на
предизвестието, както и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Компетентен
орган е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата. Не е налице дискриминация
или злоупотреба с право, защото не са налице доказателства заповедта да е мотивирана от
личен конфликт, уволнение преди пенсия, бременност, членство в синдикат и др., като това
би могло да се тълкува като злоупотреба с право. Заповедта е връчена надлежно и съдържа
всички необходими реквизити, включително правно основание, мотиви и указания за
последващи действия.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ответникът изпраща процесуален представител – адвокат С. А. от АК Пловдив, която моли
съдът да отхвърли исковите претенции. Депозира писмена защита в срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че между
тях е било налице трудово правоотношение като ищцата е заемала длъжността „главен
счетоводител” по силата на трудов договор № 26/05.01.1998 г. и последващи допълнителни
споразумения, прекратено със Заповед № РД 10-13/13.07.2022 г., издадена от директора на
ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ; че
уволнението на ищцата с тази заповед е било признато за незаконно и отменено, ищцата е
била възстановена на заеманата преди незаконното й уволнение длъжност „главен
счетоводител“; че на 13.02.2025 г. ищцата се е явила в 9:00 ч. в сградата на ДКТ „Константин
6
Величков“ гр. Пазарджик с искане за изпълнение на влязло в сила съдебно решение и е
депозирано в същия момент заявление за възстановяване на работа; че срещата на ищцата и
нейния адвокат се е провел в заседателна зала на ДКТ “К. Величков“ гр. Пазарджик.
В подкрепа на горните обстоятелства са и представените по делото доказателства –
Заповед № РД-10-13/13.07.2022 г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“;
Решение № 91 от 19.03.2024 г. по в. гр. д. № 646/2023 г. по описа на ОС Пазарджик;
Определение № 446/03.02.2025 г. по касационно гр. д. № 2582/2024 г. по описа на ВКС,4 то
ГО; Заявление за възстановяване на работа с вх. № ЧР-09-0055/13.02.2025 г.;
Със Заповед № РД-09-0087/13.02.2025 г. на директора на ДКТ „Константин Величков“
гр. Пазарджик ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен
счетоводител“ в ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик, считано от 13.02.2025 г., като
служителят следва да се яви на работа на 13.02.2025 г. в 11:30 часа и да изпълнява
служебните си задължения съгласно длъжностната характеристика. Посочено е, че
служителят се връща към предишните си трудови функции при същите условия на труд и
възнаграждение съгласно последното изплатено трудово възнаграждение – основно заплата
3400 лева и допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит 30 %. Посочено е
в заповедта и, че на служителя на основание чл. 225 от КТ се дължи изплащане на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради незаконното уволнение, но не повече от 6 месеца. Заповедта е подписана
от директора на ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик към 13.02.2025 г. – Б. П. и
връчената на ищцата на 13.02.2025 г., видно от направеното отбелязване. Съставен е
констативен протокол, от който също се установява, че на 13.02.2025 г. в 11:30 часа ищцата
се е явила в сградата на ответника, за да заеме длъжността „главен счетоводител“ въз основа
на цитираната заповед.
Прието като доказателство по делото е предизвестие РД-10-0057/13.02.2025 г., с което
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ трудовото правоотношение с ищцата се прекратява
поради съкращаване на щата като се цитира Заповед № РД-05-0088/13.02.2025 г. Посочва се,
че след изтичане на уговорения срок от един месец, считано от деня, следващ получаването
на предизвестието трудовото правоотношение се прекратява на посоченото основание, като
при неспазен срок на предизвестието ще бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ
за неспазения срок на предизвестието. Предизвестието е изготвено от лице с имена Р. С.,
подписано е от директора на ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик към 13.02.2025 г. –
Б. П. и връчено на ищцата на 13.02.2025 г. в 13:28 часа, видно от отбелязването.
Със Заповед № РД-10-0089/13.02.2025 г. на директора на ДКТ „Константин Величков“
гр. Пазарджик на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предизвестие с изх. № РД-10-
0057/13.02.2025 г. се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, заемаща длъжността
„главен счетоводител“, считано от 13.02.2025 г. Като причина за прекратяването са посочени
– чл. 328, ал. 1, т. 2 – съкращаване в щата и невъзможност за спазване на едномесечното
предизвестие от работодателя. Със заповедта е разпоредено на ищцата да се изплатят
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск в размер на 42 дни, за неспазен срок на
7
предизвестието – едномесечно брутно трудово възнаграждение и по чл. 222, ал. 1 от КТ за
оставане без работа, но за не повече от един месец след представяне на декларация от
лицето след изтичане на месец. Заповедта е изготвена от лице с имена Р. С., подписана е от
директора на ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик към 13.02.2025 г. – Б. П. и връчена
на ищцата на 13.02.2025 г. в 13:29 часа, видно от отбелязването. Със Заповед № РД-10-
0109/25.02.2025 г. тази заповед е изменена в частта относно плащането на ищцата на
обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск като вместо за 42 дни
й бъде изплатено за 76 дни – за 2023 г. 36 дни, за 2024 г. 36 дни и за 2025 г. 4 дни. Тази
заповед също е изготвена от лице с имена Р. С., подписано е от директора на ДКТ
„Константин Величков“ гр. Пазарджик към 13.02.2025 г. – Б. П.. Посочено е, че заповедта
следва да се връчи на лицето и на главния счетоводител, връчена е на ищцата на 01.03.2025
г.
Приети като доказателства по делото са и други писмени документи касаещи
отношенията на страните по повод възстановяването на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност и изплащането на дължими вследствие на това суми, които не касаят
пряко предмета на настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани в детайли –
Заявление с вх. № ЧР-09-0056/13.02.2025 г., с което ищцата е поискала издаване на УП_3;
Искане с вх. № РД-18-0063/17.02.2025 г. за предоставяне на обществена информация и
Решението по него на директора на ДКТ „К. Величков“ Пазарджик с изх. № РД-18-
0081/25.02.2025 г.; Предложение за доброволно изпълнение от ищцата с вх. № РД-18-
0064/17.02.2025 г.; Повторно предложение за доброволно изпълнение от ищцата с вх. № РД-
18-0098/04.03.2025 г.; Искане до ищцата за предоставяне на документи с изх. № РД -09-
0071/18.02.2025 г. и кореспондениция по повод на същото; документ за изплатени на ищцата
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 4420 лева и по чл. 224 от КТ за 76 дни в
размер на 16 796 лева; удостоверение за осигурителния доход на ищцата за периода от м.
юли 2022 г. до м. февруари 2025 г.; заявление от ищцата с вх. № РД-18-0075/19.02.2025 г. за
издаване на УП_3 за трудовия стаж на ищцата при ответника и приложение № 2 към ал. 2,3
и 4 на чл. 7 от НТКТС; Удостоверение, издадено от ответника с изх. № ФС - 23-
0077/21.02.2025 г. и Обр. УП-3; Уведомление с изх. № ЧР-01-0095/28.02.2025 г. до ищцата за
връщане на сумата за дължим данък върху доходите на физическите лица в размер на
2501,54 лева, която поради грешка не била удържана при изплащане на обезщетението по
чл. 225, ал. 1 от КТ.
Видно от приобщените по делото доказателства между ответника като възложител и
„Адасофт“ ООД като изпълнител е сключен Договор № РД-14-100/11.11.2024 г. за
абонаментно счетоводно обслужване, съгласно който по възлагане на ответника
изпълнителят се задължава да извършва срещу възнаграждение абонаментно счетоводно
обслужване, което се състои в извършване на услуги и дейности, описани в приложение към
договора, както и да представлява възложителя пред съответните институции –
министерство на културата, НАП, НОИ, Бюро по труда, Национален статистически
институт, Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, Комисия за защита на личните
8
данни, и др. във връзка с извършване на услугите и дейностите по приложение № 1. В
приложението, неразделна част от договора, са описани дейности, свързани със
счетоводното обслужване от изпълнителя – да систематизира и обработва първичните
документи, представени от възложителя, като мястото на извършване е в офиса на
изпълнителя, а документите се предоставят по електронен път; да води изискуемите
синтетични, аналитични счетоводни регистри, параграфи по ЕБК и осигурява равенство и
връзка между тях; да състави, подпише и представи пред първостепенния разпоредител
месечни, тримесечни и годишни отчети и др. справки в сроковете, определени от
първостепенния разпоредител и българското законодателство; да организира годишна
инвентаризация на активите; да подготвя платежни документи; да води архив на
информацията и документация, намираща се при него. Включени са и дейности, свързани с
човешките ресурси – поддържа в актуално състояние трудовите досиета на персонала и
подготвя необходимите документи за сключване, изменение и прекратяване на трудовите
договори, изготвя ведомости и фишове за заплатите на персонала, изготвя рекапитулация и
справки за начислените заплати, изготвя и подава по електронен път декларации в регистъра
на НАП, уведомления за сключени или изменени трудови договори, организира/изготвя
издаване на служебни бележки и удостоверения, поискани от персонала, оформя сметки и
служебни бележки за изплатени суми за работа по договори по извънтрудови
правоотношения и включва същите в регистрите на НОИ и НАП, да води архив на
информацията и документацията, съхраняване при изпълнителя, при поискване на
напуснали работници да подготвя УП-2 и УП-3. Съгласно чл. 7 възложителят заплаща
възнаграждение в размер на 1866 лева месечно, но не по-малко от 2 минимални работни
заплати. Освен това са договорени и следните доплащания: по 10 лева на лице месечно
назначено на трудов договор или изготвена хонорар сметка за граждански договор; за
изготвяне на УП - 2 по 150 лева на удостоверение, а за УП - 3 по 50 лева на удостоверение;
за право на ползване на ЕРП „Скиптър“ обхващаща автоматизиране на финансово-
счетоводни дейности 100 лева на месец; за правото на ползване на модул „Граждански
договори“ – 180 лева; право на ползване на модул „Разпределение на суми за период към ПП
„Терес" – 704 лева.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „главен счетоводител“
основните задължения са да организира, ръководи и контролира цялостната счетоводна
дейност на ДКТ „К. Величков“ гр. Пазарджик и по – конкретно: да организира и
осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен контрол по спазването на
финансовата и платежна дисциплина; да изготвя и подписва баланса и счетоводните отчети,
както и всички отчети и сведения, които произтичат от счетоводни записвания; да
осчетоводява движението по разплащателните сметки на театъра; оформя документите,
свързани с финансово-счетоводната дейност и изготвя справки и финансови отчети на
служители; извършва счетоводно отчитане по дейността на театъра с оглед спазване на
процедурите и сроковете за отчети, баланси и справки; изготвя и подава уведомления към
ТД на НАП с електронен подпис; обработва работните заплати, съставя платежни ведомости
и рекапитулации; издава служебни бележки и удостоверения на служителите; подготвя
9
данни за статистическите отчети и формуляри и приключването на съответни отчетни
периоди; съставя копия от счетоводни справки и документи, необходими на служителите или
за предоставяне на съответните органи; спазва изискванията на Националните счетоводни
стандарти; спазва Закона за счетоводството, НСС и всички нормативни документи свързани
с финансово - счетоводната отчетност; участва в управлението и разпределението на всички
заведени краткотрайни и дълготрайни активи на театъра; съхранява счетоводната
информация по предвидения в закона ред; длъжна е своевременно да се запознае и да се
информира за всички промени в нормативната уредба в областта на счетоводството и
финансите;
Видно от длъжностната характеристика за длъжността „касиер счетоводител“
основните задължения са: при отсъствие на касиер приема, отчита, съхранява и внася по
банкова сметка парични средства от продажба на билети и документи, като задължително
спазва инструкциите, обезпечаващи опазването им; изготвя приходни и разходни документи,
отразяващи движенията на паричните средства в касата; по изключение, при теглене на
парични средства от банка и тяхното изразходване, завежда касата; извършва касови
операции само след надлежно оформени от упълномощени лица приходно-разходни
документи; за теглените суми води касовата книга, сверява наличните парични суми с
касовия остатък; осъществява текущ контрол на касиери билетна каса относно водене на
касова книга на билетна каса; приема, окомплектова по установения ред всички първични
документи за разходите на театъра, фактури, проформа фактури, заявки, искания,
командировъчни заповеди, контролни листове; Отговаря за счетоводния архив на театъра -
приема документите, при поискване на документи ги предава на съответното лице срещу
подпис и запис в нарочен дневник.
От приетите писмени доказателства трудов договор № РД12-77/03.02.2025 г., сключен
между Министерство на културата и Б. К. П. и удостоверение с изх. № 20250616152657 от
Агенция по вписванията се установява, че към 13.02.2025 г. лицето Б. К. П. е заемал
длъжността директора на ДКТ „К. Величков“ гр. Пазарджик и съответно е разполагал с
представителна власт. Това се потвърждава и от представената справка към писмо с вх. №
19134/04.07.2025 г. от ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.
Видно от приетия като доказателство по делото Устройствен правилник на ДКТ „К.
Величков“ град Пазарджик – държавен културен институт в чл. 8, ал. 1, т. 3, б. „в“ и т. 4 от
същия е предвидено, че в правомощията на директора на ответника е да определя
числеността на персонала и трудовите възнаграждения на служителите, както и да
утвърждава организационната структура и щатното разписание, длъжностните
характеристики и други актове, предвидени в трудовото законодателство. Следва да
изпраща за сведение на министерство на културата утвърденото длъжностно и поименно
щатно разписание, както и актуализация при всяка промяна.
Със заповед № РД-05-0086/12.02.2025 г. на директора на ДКТ „К. Величков“ гр.
Пазарджик е утвърдено длъжностно щатно разписание на персонала на ДКТ „К. Величков“
гр. Пазарджик, в сила от 12.02.2025 г., приложено към заповедта. Видно от същото към
10
структурното звено „Производствени-технически“ е предвидена длъжността „главен
счетоводител“ – 1 брой, общ брой работни места 107. Със заповед № РД-05-0088/13.02.2025
г. на директора на ДКТ „К. Величков“ гр. Пазарджик е утвърдено длъжностно щатно
разписание на персонала на ДКТ „К. Величков“ гр. Пазарджик, в сила от 13.02.2025 г.,
приложено към заповедта. Видно от същото към структурното звено „Производствени-
технически“ щатната бройка за длъжността „главен счетоводител“ е премахната, като цяло
към персонала на ответника не е предвиден щат за длъжността „главен счетоводител“, общ
брой работни места 106.
От показанията на свидетелката Р. С. С. – служител на „Адасофт“ ООД се установява,
че посочената фирма има сключен договор за счетоводно обслужване с ДКТ „К. Величков“.
Свидетелката има задължения, свързани с администрирането на човешките ресурси в ДКТ
на базата на сключен договор между фирмата, чийто служител е тя, и ответника. Посочва,
че работното й място е в офис на фирма „Адасофт“ ООД като понякога се налага да
присъства и в театъра във връзка с отговорностите й. Свидетелката разяснява, че когато се
сключи трудов договор тя оформя досие на лицето и го класира. Фирма „Адасофт“ ООД се
състои от 20 човека като половината от тях се намират в гр. София, 9 човека в гр.
Пазарджик. Сред служителите в офиса в гр. Пазарджик са управител, шест внедрители и
двама счетоводители. На 12.02.2025 г. свидетелката била уведомена, че ищцата е
възстановена на работа и се налага да изготви ново длъжностно щатно разписание на ДКТ,
тъй като до този момент длъжността главен счетоводител не фигурирала в щатното
разписание. На 12.02.2025 г. свидетелката изготвила ново длъжностно щатно разписание, в
което била включена и длъжността главен счетоводител, която липсвала до този момент.
Това се налагало поради възстановяването на ищцата на длъжността главен счетоводител.
Свидетелката посочва, че работят с ответника от м. ноември 2023 г. и от както са започнали
да работят заедно, длъжността „главен счетоводител“ е нямало в щатното разписание.
Трябвало да се изготви ново щатно разписание, за да може да се включи ищцата в него с
оглед възстановяването й на работа, тъй като длъжността „главен счетоводител“ я нямало в
щатното разписание. На 13.02.2025 г. в 9:00 часа свидетелката се явила в театъра, за да се
оформят документите с ищцата, но нещата се забавили, защото нямали съдебното решение
за възстановяване на ищцата на работа. Поради това се разбрали да продължат в 11:00 часа.
След като свидетелката се запознала с решението изготвила заповед за възстановяване на
ищцата на работа, считано от 13.02.2025 г. Посочва, че след проведено съвещание й било
съобщено, че е взето решение да се съкрати длъжността главен счетоводител, считано от
същата дата 13.02.2025 г. На базата на тази информация свидетелката изготвила нова
заповед и ново щатно разписание, от което длъжността главен счетоводител била
премахната. След подписване на тази заповед, свидетелката изготвила заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата. Към
момента, когато ищцата била възстановена на длъжността „главен счетоводител“,
задълженията на главния счетоводител били поети от фирмата „Адасофт“ ООД. Частта за
човешки ресурси била поета от свидетелката С., за главен счетоводител се подписва
управителят на фирмата, а оперативното счетоводство е поето от лицето Л. З.. Това са трите
11
лица, които изпълнявали функциите и задълженията на един главен счетоводител с
функциите на човешки ресурси. Посочва, че и към момента при ответника няма длъжност
„главен счетоводител“ в длъжностното щатно разписание. Има длъжност „касиер
счетоводител“, като посочва, че двете длъжности нямат нищо общо. Задължението на
„касиер счетоводителя“ е да обработва първичните документи, фактури и да ги въвежда в
системата, в която се архивират и се предоставят за обработка, както и се занимава и
заплащането на някои фактури в брой.
От показанията на свидетеля Н. А. Д. – служител на ответника на длъжност „касиер
счетоводител“, се установява, че на 13.02.2025 г. в 9:00 часа е присъствала на срещата в ДКТ
във връзка с възстановяването на ищцата на работа. За снабдяване със съдебното решение
срещата се отложила за 11:00 часа на същия ден. Срещата продължила в уговорения час и
ищцата била възстановена на работа. Лицето било запознато с всички документи.
Свидетелската С. отговорила на въпросите на ищцата по повод изготвеното щатно
разписание, а по повод искани от ищцата документи, адв. А. й разяснила, че трябва да бъдат
поискани писмено и всичко необходимо ще й бъде предоставено. След подписването на
заповедта за възстановяване на работа ищцата била настанена в стая на втория етаж, където
да започне да си върши работата. За ищцата нямало осигурен компютър, но й се
предоставило работно място и канцеларски материали. След това пълномощникът на
ищцата си тръгнал. Директорът извикал свидетелката Д. и финансовия контрольор на театър
и казал, че ищцата е възстановена на длъжността главен счетоводител, но театърът има
сключен от преди това договор с външна фирма за тези дейности. Поради това поискал да се
обсъди дали ще е икономически изгодно да има главен счетоводител ответникът или е по-
изгодно да се използват услугите на външна фирма. Мнението на директора, както и на
свидетелката Д. и на финансовия контрольор било с оглед интересите на театъра е по -
изгодно да се продължат договорните отношения с външната фирма. На това събрание се
решило, че театърът няма нужда от тази длъжност. Предприели се действия по оформяне на
документите и съкращаване на щата. Сред задълженията на свидетелката били да сменя
касиерките на билетна каса, да проверява касовата книга дали по касов отчет са получени
всички приходни ордери, за които има платени билети. На свидетелката й отпускат служебен
аванс, за който е материалноотговорно лице. Съхранява тази сума като на каса и се отчита
всеки месец. Отговаря и за всички първични документи на театъра - за тяхното
комплектоване, съхраняване, качване в счетоводната програма, която вече външното
счетоводство ги осчетоводява, проверява и ги обработва.
Съдът кредитира показанията на свидетелките С. и Д. като последователни,
непротиворечиви помежду си и с другите доказателства по делото. При преценка
достоверността им съдът съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
По делото са приети основно и допълнително заключение по изготвената съдебно –
счетоводна експертиза, от които се установява следното: Размерът на последното брутно
трудово възнаграждение на ищцата е 4420 лева, а размерът на обезщетението по чл. 225, ал.
1 от КТ за шест месеца е 26 520 лева. Ищцата работи на трудов договор за неопределено
12
време на 4 часа при ДОС „Маестро Георги Атанасов“ като за периода от 13.02.2025 г. до
18.06.2025 г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на общо 5565,63 лева, а
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода от 13.02.2025 г. до
18.06.2025 г. е 18 648,19 лева, т. е. разликата е 13 082,56 лева. За времето от 13.07.2022 г. до
13.02.2025 г. ищцата има 93 дни неползван платен годишен отпуск. Размерът на
обезщетението за неползван платен годишен отпуск за посочения период е 20 553 лева, като
76 дни, равняващи се на сумата от 16 796 лева, са заплатени на ищцата или разликата за
доплащане е 3757 лева. Вещото лице е констатирало, че със Заповед № РД-05-086/12.02.2025
г. на Директора на ДКТ „К. Величков“ е утвърдено длъжностно щатно разписание, влизащо
в сила от 12.02.2025 г., съгласно което са разкрити 107 работни места в т.ч. 1 бр. „главен
счетоводител“, 1 бр. „касиер –счетоводител“ и 2 бр. „касиер“. Към 12.02.2025 г. са били
незаети 8 щатни длъжности от които 1 бр. „главен счетоводител“, 1 бр. „драматург“, 5 бр.
„актьори“ и 1 бр. „гардеробиер“. Със Заповед МРД-05-0088/13.02.2025 г. на Директора на
ДКТ „К. Величков" е утвърдено длъжностно щатно разписание , влизащо в сила от
13.02.2025 г. Съгласно щатното разписание в ДКТ „К.Величков“ са разкрити 106 работни
места. В щатното разписание в сила от 13.02.2025 г. липсва длъжността „главен
счетоводител“. Запазени са длъжностите 1 бр. „касиер –счетоводител“ и 2 бр. „касиер“. Към
13.02.2025 г. са били незаети 7 щатни длъжности от които 1 бр. драматург , 5 бр. актьори и 1
бр. гардеробиер. Съгласно щатното разписание от 13.02.2025 г. е извършено съкращение на
длъжността „главен счетоводител“ в щатното разписание на ДКТ „К.Величков". Със Заповед
ИРД-05-0156/26.03.2025 г. на Директора на ДКТ „К. Величков“ е утвърдено длъжностно
щатно разписание , влизащо в сила от 1.04.2025 г. Съгласно щатното разписание в ДКТ
„К.Величков“ са разкрити 106 работни места. В щатното разписание в сила от 1.04.2025 г.
липсва длъжността „главен счетоводител". Запазени са длъжностите 1 бр. „касиер –
счетоводител“ и 2 бр. „касиер“. Към 01.04.2025 г. са били незаети 9 щатни длъжности от
които 1 бр. „драматург“, 5 бр. „актьори“, 1 бр. „реквизитор“ и 2 бр. „гардеробиер“.
Единствената промяна между щатното разписание от 12.02.2025 г. и щатното разписание от
13.02.2025 г. във връзка със счетоводния персонал е съкращаване на длъжността „главен
счетоводител“. Вещото лице не е установило данни за назначаване на друго лице на същата
или сходна длъжност след 13.02.2025 г. след прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата. За периода от 01.01.2025 г. до 31.05.2025 г. са издадени фактури за дължимата сума
от ответника към фирмата „Адасофт“ ООД в размер на общо 17 430 лева без ДДС или 20 916
лева с ДДС, както следва: аутсорсинг счетоводство – 10 770 лева, аутсорсинг човешси
ресурси и заплащане – 5050 лева, аутсорсинг граждански договори и авторско право – 1410
лева, изготвяне УП 2- 150 лева, изготвяне УП-3 – 50 лева. При положение, че на длъжността
„главен счетоводител“ е назначен счетоводител с работната заплата и клас като на ищцата за
пет месеца той би получил 22 100 лева. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че тази
сума следва да се увеличи с около 19 процента, тъй като към брутното трудово
възнаграждение се начисляват осигуровки за сметка на работодателя.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни, компетентно
изготвени и отговарящи в пълна степен на поставените въпроси.
13
От завереното копие на трудовата книжка на ищцата и извършената констатация на
трудовата книжка на ищцата, представена в съдебното заседание, се установява, че
прекратяването на процесното трудово правоотношение е вписано в трудовата книжка,
както и че към момента на приключване на съдебното дирене – 24.07.2025 г. няма вписвания
за сключен основен трудов договори с друг работодател. От заключението на ССчЕ, както и
находящите на л. 198 - л. 199 от делото справки от ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, се
установява, че считано от 01.02.2016 г. ищцата е сключила допълнителен трудов договор на
4 часа с друг работодателя по чл. 111 от КТ като няма доказателства същият да е прекратен.
Останалите писмени доказателства съдът счита за неотносими към основния предмет
на доказване, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
РС Пазарджик е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ - при съкращаване на щата.
Безспорно между страните по делото е, че по силата на влязло в сила съдебно
решение ищцата е възстановена на заеманата преди предходното незаконно уволнение
длъжност при ответника „главен счетоводител“. Не е спорно също, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено със заповед № РД-10-0089/13.02.2025 г. на
директора на ДКТ „К. Величков“ гр. Пазарджик на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
поради съкращаване в щата. Не е спорно между страните и от доказателствата по делото се
установи, че в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ на 13.02.2025 г. ищцата се е явила пред
работодателя за заемане на длъжността в изпълнение на съдебното решение. По силата на
чл. 345 от КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от
работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по
уважителни причини. Заемането на длъжността не е поставено в зависимост от издаване на
някакъв акт на работодателя, като единствено условие, поставено от закона, е явяването на
работника или служителя. Ето защо в съдебната практика, включително и такава
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, се застъпва становище, че ако такъв акт е издаден,
както в случая – заповедта от 13.02.2025 г. на директора ДКТ „К. Величков“ гр. Пазарджик
за възстановяване на ищцата на работа, то същата има само декларативно значение -
Решение № 353 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 187/2011 г., IV г. о., ГК.
До ищцата е отправено писмено едномесечно предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение от 13.02.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради
съкращаване на щата, връчено й на същата дата. Отново на същата дата – 13.02.2025 г. на
ищцата е връчена и процесната заповед, с която трудовото й предизвестие се прекратява на
14
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 13.02.2025 г.
Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение при прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие е с изтичане на срока на предизвестието. Предизвестието е
крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е конститутивен
елемент. Такъв характер тя придобива при неспазване срока на предизвестие, като вместо
реално отработване се заплаща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. /В този смисъл Решение
№ 664 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., III г. о., ГК/. Такъв е настоящият
случай. Предизвестието по естеството си представлява уведомление, отправено от едната
страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да
упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече
предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В
случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с
отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 от КТ, трудовият договор се прекратява с
изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието - с
изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на
предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не
изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в
трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият
договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който
страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на
предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на
трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез
неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се
дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото
правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна,
или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото
правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 от КТ.
Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на
обезщетението за неспазен срок за предизвестие. /Решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК/. Съобразявайки така установената практика съдът прие, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 13.02.2025 г., която дата
страната поискала прекратяването на трудовото правоотношение чрез неспазване срока на
предизвестието е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и на
която фактически е била връчена на ищцата заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение, а чрез заплащане на обезщетението по чл. 220 от КТ се уреждат
последиците от неспазване на срока за предизвестието.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта, т. е. процесуалното
задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, е необходимо в
съдебното производство той да установи осъществяването в обективната действителност на
всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
15
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. В тежест на
работодателя е да докаже предпоставките, обуславящи възникване на правото му
едностранно да прекрати трудовото правоотношение, както и надлежното упражняване на
това право. Това следва да става само въз основа на тези факти и обстоятелства, които
изрично са оспорени от ищцата и на които тази страната изрично се е позовала.
В настоящия случай ищцата твърди, че заповедта за уволнение е немотивирана, че е
налице разминаване между отразеното в предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение основание и посоченото в заповедта за уволнение основание, че същите са
изготвени от лице, което не е служител на ответника, неподписани от това изготвилото ги
лице, че съкращаването на щатната бройка е фиктивно и трудовите функции на съкратената
длъжност продължават да съществуват, че при прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата работодателят е нарушил принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите
права и задължения, установен в чл. 8 от КТ.
Разпоредбите на чл. 328, ал. 1 от КТ уреждат редица изчерпателно изброени отделни
безвиновни основания за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя, като на съдебен контрол подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена
от лице с работодателска власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са
били налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за
правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на тези
обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл. 328, ал. 1 от КТ.
Уволнителната заповед следва да е мотивирана, като посочената от работодателя правна
квалификация на уволнителното основание следва да съответства на изложените фактически
основания за уволнението. Обратното би нарушило равнопоставеността между страните,
защото работникът/служителят няма да знае как да организира защитата си срещу
уволнението. В конкретния случай въз основа на приетите по делото писмени доказателства
съдът приема, че уволнението е извършено с мотивиран акт за работодателя. Приетите по
делото предизвестие за прекратяване на правоотношението и заповед за прекратяване на
правоотношението сочат конкретно уволнително основание – съкращаване на щата, сочат и
правна норма, съответстваща на това уволнително основание - чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ,
както и достатъчно факти, които да позволят организирането на защитата на служителя.
Действително в заповедта за уволнение не е посочена конкретната заповед на ръководния
орган, въз основа на която се съкращава щата, но същата е посочена в предизвестието, което
е достатъчно, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. Както в предизвестието, така и в
заповедта, е посочено правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата и фактическото такова – „съкращаване на щата“. В случаите, когато трудовият
договор е прекратен на основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - разпоредба, включваща две
самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е
длъжен да посочи в заповедта точното основание, което е приложил. Това е сторено в
процесния случай. С това заповедта за уволнение на приложеното от работодателя
основание за уволнение е достатъчно конкретна и мотивирана. /В този смисъл Решение №
16
390 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 139/2011 г., III г. о., ГК,/. В Определение № 428 от
21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2011 г., III г. о., ГК, също се приема, че за
законосъобразното упражняване на правото да се прекрати трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е достатъчно да се посочи ясно коя от двете хипотези е
използвана. Допълнително мотивиране не е въведено като законово изискване, нито може да
се прилага по аналогия чл. 195 от КТ. Съдебната практика непротиворечиво приема, че е
необходимо да се мотивира заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради
бланкетния характер на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, но тези
съображения са неотносими към разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. По тези
съображения неоснователно се явява оплакването на ищцата за немотивираност на
заповедта за уволнение. Ирелевантни са причините, поради които се съкращава щата,
доколкото те са въпрос на преценка по целесъобразност на работодателя, която не подлежи
на съдебен контрол. На следващо място следва да се посочи, че доколкото уволнителната
заповед и предизвестието са подписани от заемащия длъжността Директор на ДКТ „К.
Величков“ гр. Пазарджик към 13.02.2025 г., то съдът приема, че процесните предизвестие и
уволнителна заповед са издадени от лице със съответната работодателска компетентност, а
ирелевнатно за тяхната законосъобразност са обстоятелствата от кое лице са изготвени и
дали са подписани от него.
На следващо място ищцата оспорва уволнението с доводи, че не е налице реално
съкращаване на щата, а фиктивно такова, като твърди, че след прекратяването на
правоотношението с ищцата трудовата функция „главен счетоводител“ е продължила да се
изпълнява.
Ето защо в тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение е налице съкращаване на щата, касаещо заеманата от ищцата
длъжност, а именно: реално съкращаване в щата на длъжността „главен счетоводител“ на
ДКТ „К. Величков“ гр. Пазарджик, т. е. когато не само е премахната длъжността като щатна
бройка, но и когато основната трудовата функция е престанала да съществува като
съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й при запазване характера
на извършената работа; моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; компетентният орган да е
взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата; че е извършен подбор съобразно
изискванията на чл. 329 от КТ или че такъв не е бил задължителен /за съкратената длъжност
не са били налице повече от една щатни бройки или всички щатни бройки са били
съкратени/.
От доказателствата по делото се установява, че щатното разписание, с което е съкратена
заеманата от ищцата длъжност е утвърдено от компетентен орган и е влязло в сила преди
извършване на уволнението, тъй като в предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение се съдържа препратка към заповедта, с която е утвърдено новото щатно
разписание. Не е спорно, а и видно от цитираните по – горе разпоредби от Устройствения
правилник на ДКТ „Константин Величков“ гр. Пазарджик в правомощията на директора е да
17
определи дали да се промени щатното разписание за дадена длъжност или не, съответно да
утвърди ново/променено щатно разписание и в този смисъл щатното разписание влиза в
сила след утвърждаването му от компетентния орган, именно директорът на театъра. За
настъпването на тази промяна се уведомява Министерството на културата, а не се изисква
съгласуване с него /чл. 8, т. 4 от Устройствения правилник на ДКТ „К. Величков“ гр.
Пазарджик/.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ означава премахване,
считано от един определен момент за бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на
посоченото безвиновно основание. В този смисъл основанието за уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 КТ е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т. е. когато не
само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е
престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от нейното
наименование. По въпроса за извода дали съкращаването в щата е реално има многобройна
и трайна съдебна практика в насока, че реално е съкращаването, когато едни щатни бройки
се съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от
предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна длъжност се
преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията на
трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения,
променят се изискванията за нейното заемане, поради което се създава нова трудова
функция и нова длъжност, т. е. разлика в същността на извършваната работа - В този смисъл
Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 75 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 154 от 18.04.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о., ГК. Реално е съкращаването на щата и когато
длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други работници и
служители или част от тях /или изцяло/ са възложени за извършване от лица по граждански
договор, който граждански договор е бил сключен към датата на вземане на решението за
съкращаване на щата, в т.ч. и към момента на уволнението. /В този смисъл Решение № 1266
от 06.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 767/2003 г. III г. о., ГК, Определение № 1428 от
14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 532/2012 г., III г. о., ГК и Определение № 1039 от 26.09.2011
г. на ВКС по гр. д. № 338/2011 г., III г. о., ГК/. В Определение № 577 от 31.03.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 4636/2022 г., IV г. о. и цитираната в него съдебна практика /Решение №
17/31.01.13 г. по гр. д. № 1168/12 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 222/31.07.2014 г. по гр. д. №
5394/13 г., ВКС, ІV г. о./, се приема, че няма реално съкращаване на щата, когато за
изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема
друго лице на мястото на уволнения работник, но само, когато по своето естество новото
правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово. Изяснено
е, че трудов е договорът, когато рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят
дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на възложителя, при
18
уговорено твърдо възнаграждение. Следователно във всеки конкретен случай трябва да се
изходи от естеството на новото правоотношение – какви са правата и задълженията на
страните по него и дали то не прикрива действително трудово по своя характер,
правоотношение, в който случай само няма да е налице реално съкращаване на щата. Няма
пречка работодателят да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител, по което
последният да поеме риска и да се яви възложител на работа, в отношенията с лицето, което
конкретно я извършва. В този случай физическият изпълнител е в трудови правоотношения
с предприятието - външен изпълнител, не и с предприятието – възложител – в този смисъл
Решение № 222 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5394/2013 г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай съдът приема за доказано, че съкращаването с утвърждаването на
ново щатно разписание към 13.02.2025 г., обективиращо волята на работодателя за
съкращаване на щатната бройка за длъжността, заемана от ищцата, е реално извършено,
поради което уволнението е извършено при наличие на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 от
КТ.
Съвкупно от всички доказателства по делото се установи, че в периода между
предходното уволнение на ищцата, прието за незаконно, и процесното такова, работодателят
е сключил граждански договор с „Адасофт“ ООД. От съдържанието на приетия като
доказателство по делото договор за абонаментно счетоводно обслужване, анализа на правата
и задълженията на страните по него, не може да се направи извод, че правоотношението
между ответника и „Адасофт“ ООД прикрива трудово такова. Уговореното възнаграждение е
дължимо за извършването на конкретни услуги, уговорени в приложение към договора, и
постигането на определен резултат. За неизпълнение на задълженията по договора страните
са уговорили неустоечни клаузи, липват уговорки, въвеждащи задължение за изпълнителя за
спазване на трудова дисциплина, както и за изпълнение на нареждания на възложителя,
дейностите по договора се извършват в офиса на изпълнителя. От доказателствата по делото
се установи, че свидетелката Р. С., която фактически е изготвяла част от документите,
свързани с прекратяването на трудовото правоотношение между страните, е служител на
предприятието външен изпълнител. В този смисъл съобразявайки и горецитираната
практика настоящият състав намира, че свидетелката С. е в трудово правоотношение с
предприятието - външен изпълнител, а не и с предприятието възложител - ДКТ „К.
Величков“ гр. Пазарджик, което не обосновава извод за фиктивно съкращаване на щата.
Ирелеватни за законността на уволнението са мотивите на работодателя за това негово
решение, а именно да възложи счетоводната дейност на въшна фирма и да съкрати щата за
длъжността „главен счетоводител“. Мотивите на работодателя да извърши съкращаването
на този щат са свързани с управленско решение и същите не подлежат на съдебен контрол.
/В този смисъл Решение № 127 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 213/2009 г., IV г. о., ГК /.
Правото на работодателя да премахва длъжности или да намалява щатните бройки за тях
поради отпадане на нуждата не подлежи на съдебен контрол. Преценка на работодателя по
целесъобразност е какви длъжности са му необходими за осъществяване предмета на
дейност на ръководената от него структура. Обратното е равносилно на недопустима намеса
19
на съда в организационната структура и управлението на работодателя /В тази насока е
разбирането на ВКС, изразено в Определение № 1428/12 г., III ГО на ВКС, Решение №
1266/05 г. по гр. д. № 767/03 г. и др./. В този смисъл съдът не дължи проверка на
обстоятелството дали сключването на договор за счетоводно обслужване на ДКТ „К.
Величков“ гр. Пазарджик с въшншна фирма е икономически по – изгодно от това да запази
щата за длъжността „главен счетоводител“, поради което ирлевентни са ангажираните от
страните в тази насока доказателства.
На следващо място следва да се посочи и, че в хода на производството не се установи
длъжност, на която да са прехвърлени част от съществените трудови задължения,
изпълнявани на ищцата по начин, че прехвърлените задължения да са станали водещи и
определящи за длъжността, към която са придадени. Също така не се установи каквито и да
било идентични – изцяло или отчасти или сходни трудови функции на останали на работа
служители с трудовите функции, изпълнявани от ищцата. По - специално от анализа и
съпоставката на трудовите задължения на двете длъжности – „касиер – счетоводител“ и
„главен счетоводител“ липсва сходство между двете длъжности по отношение на основните
трудови функции, а така също и във връзка с вменения финансов контрол. Фактически не се
установи при работодателя след прекратяване на правоотношението трудовите функции на
ищцата изцяло или отчасти да са прехвърлени на друг служител от структурата на
предприятието.
Ето защо в случая неоснователно е твърдението на ищцата, че след прекратяване на
правоотношението при работодателя длъжността „главен счетоводител“ е продължила да
съществува.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ подборът е задължителен само когато се
съкращават една или повече от няколко еднакви длъжности. Когато съкращаваната длъжност
е единствена или се съкращават всички щатни бройки за определена длъжност,
работодателят има право да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение
чрез едностранно волеизявление на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на
щата, без да е необходимо да извършва подбор. Следователно подборът не е задължителен,
когато за длъжността, заемана от уволнения работник или служител, е налице единствена
щатна бройка, какъвто е настоящият случай, поради което и за работодателя не е било
задължително да извършва подбор.
На следващо място в исковата молба ищцата е навела като основание за
незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение злоупотреба с права от
страна на работодателя, което според нея е нарушение на чл. 8 от КТ. В ал. 1 на
разпоредбата е предвидено, че страните упражняват добросъвестно трудовите си права и
задължения съобразно изискванията на закона. Законодателят е регламентирал една оборима
презумпция в ал. 2 на чл. 8 от КТ, според която добросъвестността при осъществяването на
трудовите права и задължения се предполага до установяването на противното. Последното
е изключително в интерес на работника/служителя, който твърди недобросъвестност от
страна на работодателя при упражняване на субективното му потестативно право на
20
прекратяване на трудовия договор, затова и в негова тежест е да обори презумпцията.
Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 от КТ се счита оборена, когато от
доказателствата по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства
работодателят е целял прекратяването на трудовия договор конкренто с ищцата. Това по
делото не е установено.
В случая не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че ищцата е била
възстановена от съда на длъжността „главен счетоводител“, както и че се е явила при
ответника в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ и е изразила готовност да започне работата, на
която е била възстановена. Във връзка с възстановяването на работа на ищцата по силата на
съдебното решение работодателят, считано от 12.02.2025 г. е утвърдил ново щатното
разписание на длъжностите като е разкрил една щатна бройка на длъжност „главен
счетоводител“, която след това е закрил, считано от 13.02.2025 г. с новото щатното
разписание. На 13.02.2025 г. на ищцата се връчва заповед за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и няколко часа по – късно й се връчва заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно съдебната
практика възстановяването на незаконно уволнения работник на предишната работа се
извършва с влязло в сила решение. То възстановява трудовото правоотношение занапред във
вида, в който е съществувало към незаконното уволнение - както би съществувало, ако
работникът не беше уволнен /чл. 345, ал. 1, чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ/. Възстановеният на
работа работник е длъжен да се яви в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, за да заеме работата. Ако
междувременно длъжността е съкратена и работникът не може реално да я изпълнява
занапред, работодателят следва да прекрати възстановеното трудовото правоотношение на
това основание. При уважаване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ трудовото
правоотношение с ищцата се възстановява във вида и при условията, при което е било
прекратено. Затова за работодателя не съществува задължение при условията на чл. 345, ал.
1 от КТ да предлага на работника или служителя друга подходяща длъжност, която да заеме
при положение, че предишната му длъжност, е вече премахната. В този смисъл са
Определение № 1394 от 3.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2011 г., IV г. о., ГК, Решение №
314 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 307/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 264 от 27.06.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1467/2010 г., III г. о., ГК. В настоящия случай от доказателствата по
делото и по – конкретно от показанията на свидетелката Р. С. се установи, че когато ищцата
е била възстановена на длъжност с решение на съда при работодателя е действал щат,
съгласно който не е имало предвидена длъжност „главен счетоводител“. С оглед изпълнение
на съдебното решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят разкрил един щат за
длъжността „главен счетоводител“, след което с поредна промяна в щата, възстановил
старото положение - премахнал единствения щат за длъжността „главен счетоводител“.
Установи се от показанията на свидетелката С. също, че от сключването на договора за
счетоводно обслужване с външна фирма на практика трудовите функции за длъжността
„главен счетоводител“ са се изпълнявали от тази външна фирма в изпълнение на поетите с
договора задължения. Поради това и съобразявайки горецитираната практика за
работодателя не е съществувало задължение да разкрива щатна бройка на длъжност „главен
21
счетоводител“. Независимо от това според настоящия състав наличието единствено на
формалното разкриване на щатната бройка за длъжността „главен счетоводител“ без същото
да се е изисквало от работодателя при липса на други доказателства за недобросъвестно
поведение от страна на ответника и доказаност на процесното прекратително основание, не
може да формира извод за злоупотреба с право, каквото ищцата цели да докаже.
Събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства не установяват,
че работодателят е целял с решението за съкращаване в щата единствено да се прекрати
трудовия договор на ищцата, което да представлява злоупотреба с право. Субектът на
работодателска правоспособност има предоставена от закона възможност да прецени кой
работник или служител да уволни с оглед предмета на дейността му. Тази негова преценка
не подлежи на съдебен контрол. Няма доказателства, че прекъсването на трудовоправната
връзка с ищцата е в резултат на преднамерено поведение от страна на работодателя спрямо
нея, каквото тълкуване се опитва да наложи с исковата молба ищцата като анализ на
хронологично изложените събития. Житейски нелогично е да се твърди, че действията на
работодателя са били насочени към прекратяването на трудово правоотношение с ищцата
при все, че договорът за счетоводно обслужване е бил сключен няколко месеца преди
съдебното решението, с което предходното уволнение на ищцата е признато за незаконно, да
е влязло в сила. Ирелавантни според настоящия състав за преценката за наличие на
нарушение по чл. 8 от КТ от страна на работодателя са твърдения на ищцата, с които се
домогва да аргументира недобросъвестно поведение от страна на работодателя, свързани с
оформянето на други документи и по повод на други въпрос във връзка с възстановяването й
на работа /напр. попълване на трудовата й книжка, издаване на УП-3, изплащането на
дължими от работодателя суми по повод признатото за незаконно уволнение/. За преценката
дали работодателят е действал добросъвестно са от значение фактите и обстоятелствата,
които обосновават твърдението за злоупотреба с право.
При изложената хронология на релевантните по делото факти, както и разкриване на
фактическите обстоятелства, при които е прекратено трудовото правоотношение въз основа
на събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания, съдът приема, че не е
налице злоупотреба с права от страна на работодателя. Както бе посочено, съгласно чл. 8, ал.
2 от КТ се презумира, че страните по трудово правоотношение осъществяват добросъвестно
трудовите права и задължения. Следователно, който твърди обратното, трябва да обори
законовата презумпция по пътя на пълно обратно доказване, каквото в случая не е
изпълнено от страна на ищцата.
Гореизложените съображения на настоящия състав обуславят извод, че уволнението
на ищцата е законосъобразно - налице е отразеното в заповедта основание - реално
съкращаване на щата, като не се установи работодателят да е злоупотребил с право. Поради
това искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен. Той следва да бъде отхвърлен,
както и обусловените от него претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2, т. 3 от КТ.
В допълнение следва да се посочи следното: Последователна е практиката на ВКС, в
която се приема, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
22
съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на
уволнението. Предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено
от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното право. Затова ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, а ответникът - всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да
основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за
незаконност на уволнението съдът няма служебното задължение да следи служебно за нито
един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване.
След предявяване на иска ищецът може да допълни исковата молба като посочи нови
факти, само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право
на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които се основава. Ако
съдът се позове в решението си на факти, които не са релевирани от страна по делото той
нарушава принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност. В този
смисъл са Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. на IV г. о., Решение №
23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на IV г. о., Решение № 40 от 15.02.2017 г. по гр. д. №
2680/2016 г. на IV г. о., Решение № 50059 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1951/2022 г., на
III г. о.
В настоящия случай сред оспорванията от ищцата в исковата молба не са въведени
като основание за незаконност на уволнението обстоятелства, че се е ползвала от закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и това не е съобразено от работодателя при издаване на оспорваната
заповед. Съображения в този смисъл се излагат едва в представената писмена защита,
поради което съдът намира, че искането на ищцата за разглеждането му като основание за
незаконосъобразност на уволнителната заповед е преклудирано и не следва да се разглежда в
настоящото производство.
По иска с правно основание чл. 224 от КТ:
За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание по чл. 224, ал. 1
от КТ ищцата следва да докаже прекратяване на трудовото правоотношение, което е
признато за незаконно с влязъл в сила съдебен акт, основанието, въз основа на което счита,
че й се полага претендираното парично обезщетение, както и размера на обезщетението за
неизползвания платен годишен отпуск за процесния период.
Страните не спорят и от представените писмени доказателства по делото се установи,
че ищцата се е намирала в твърдяното трудово правоотношение с ответника по силата на
трудов договор № 26/05.01.1998 г. и последващи допълнителни споразумения и е заемала
длъжността „главен счетоводител“. Не се спори и, че трудовото й правоотношение е било
прекратено със Заповед № РД-10-13/13.07.2022 г. на работодателя – ответник в настоящото
произоводство, както и че след отмяна на уволнението на ищцата и възстановяването й на
работа по съдебен ред с Решение № 91/19.03.2024 г. по в. гр. д. № 646/2023 г. по описа на ОС
Пазарджик, недопуснато до касационно обжалване, работодателят е прекратило повторно
23
възстановеното правоотношение със Заповед № РД 10-0089/13.02.2025 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ.
По въпроса за дължимостта на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
процесния период от 13.07.2022 г. до 13.02.2025 г. съдът взе предвид следното:
Относимата съдебна практика в настоящия казус е Решение на СЕС по съединени дела
С-762/18 и С37/19 от 25.06.2020 г., относно приложението на чл. 7, пар. 1 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., което с влизането в сила
на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. решение на съда на СЕС е задължително и за
другите национални юрисдикции, пред които е повдигнат идентичен въпрос. В мотивите си
Съда на Европейския съюз посочва, че когато работникът не е в състояние да изпълнява
задълженията си по непредвидима и независеща от волята му причина, например поради
болест, правото му на платен годишен отпуск не може да се обвързва със задължението
действително да е работил. По-нататък Съдът отбелязва, че точно както
неработоспособността поради болест, лишаването на работника от възможност да работи
заради уволнение, обявено впоследствие за незаконно, по принцип е непредвидимо и не
зависи от волята на този работник. Оттук Съдът стига до извода, че периодът от незаконното
уволнение на работника до възстановяването му на работа трябва да се приравни на период
на действително полагане на труд за целите на определянето на размера на платения
годишен отпуск, на който той има право. Затова работникът, който е уволнен незаконно, а
по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на
отмяната на уволнението му с решение на съда, има право на полагаемия се за този период
платен годишен отпуск. Решението на СЕС следва да се тълкува корективно, тъй като
случаят наподобява института на пропусната полза при положение, че работникът е имал
право да ползва платен годишен отпуск, но поради незаконното уволнение това право е
нарушено и следва да се дължи обезщетение за настъпилите вреди. В цитираното решение
от СЕС се отбелязва, че ако незаконно уволненият работник или служител е имал нова
работа в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на предишната работа,
работникът може да иска платен годишен отпуск за периода, в който е бил на новата работа,
само от новия работодател. Или ако е работил на друга работа през периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, съответният
работник не може да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен
отпуск за периода, през който е работил на друго място, съответно няма право на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
В тази връзка следва да се отбележи, че от приложеното заверено копие на
трудовата книжка на ищцата, както и от представянето й в о.с.з. в оригинал за констатация
се установи, че през процесния период ищцата не е била страна по основно трудово
правоотношение с друг работодател. Не е спорно, а и от доказателствата по делото се
установи, че ищцата е работила през процесния период от трудов договор за допълнителен
труд с друг работодател по смисъла на чл. 111 от КТ /външно съвместителство/. Двете
трудови правоотношения - основно и по договор за външно съвместителство съществуват
24
успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях
да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Прекратяването на
трудовия договор по основното трудово правоотношение не превръща трудовия договор за
допълнителен труд в основно трудово правоотношение - уговореното между страните
съдържание на трудовия договор не може да бъде променено без тяхно съгласие /чл. 119 от
КТ/, нито да бъде поставено в зависимост от стоящи извън волята им външни фактори – в
този смисъл Определение № 487 от 28.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 218/2017 г., IV г. о., ГК.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че ирелевантно за дължимостта на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ в настоящата хипотеза е обстоятелството, че ищцата е
работила по трудов договор за допълнителен труд през процесния период. Съгласно
кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета ССчЕ
неизползваният платен годишен отпуск на ищцата за периода от 13.07.2022 г. до 13.02.2025
г. е в размер на 93 работни дни, а размерът на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск за 93 работни дни е 20 553 лева. На ищцата е изплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 76 работни, равняващи се на 16 796 лева. Според заключението на
вещото лице разликата за доплащане е 3757 лева, поради което исковата претенция по чл.
224, ал. 1 от КТ /след допуснатото изменение на иска по чл. 214 от ГПК в о.с.з. на 24.07.2025
г./ се явява изцяло основателна. Като законова последица от уважаване на главната
претенция в полза на ищцата следва да се присъди и законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 02.04.2025. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни, но доколкото от
ищцата не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с исковата претенция по чл. 224 от КТ такива не следва да бъдат
присъждани. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответникът,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, поради което ищцата следва да
заплати на ответника сумата в размер на 2574,75 лева за платено адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 250 лева за възнаграждение на вещото лице. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото са
проведени две открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на
ответника се е явявал лично, направил е своевременно и надлежно доказателствени искания,
изпълнявал е в срок указанията на съда, вземал е своевременно становище по
доказателствените искания на насрещната страна, както и подробно е допълнил
становището си по същество на спора в депозираната писмена защита, съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС Пазарджик сумата от 150,28 лева, представляваща държавна такса по делото за
уважения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, както и сумата от 50 лева за
възнаграждение на вещото лице.
Воден от горното съдът
25
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Г. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул.
„*****, чрез пълномощник – адв. В. П. от АК Пазарджик против Драматично – куклен
театър „Константин Величков“, с ЕИК *********, с адрес гр. Пазарджик, пл. „Константин
Величков“ № 1, представляван от Д. Б., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от
КТ за признаване уволнението на Й. Г. И., извършена със Заповед № РД-10-0089/13.02.2025 г.
и предизвестие № РД-10-0057/13.02.2025 г. за незаконно и за неговата отмяна; за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност „главен
счетоводител“; за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 26 520 лева,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 13.02.2025 г. до 13.08.2025
г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК *********, с
адрес гр. Пазарджик, пл. „Константин Величков“ № 1, представляван от Д. Б. ДА ЗАПЛАТИ
на Й. Г. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, сумата от 3757 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на ищцата за периода
от 13.07.2022 г. до 13.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Й. Г. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***** ДА
ЗАПЛАТИ на Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК *********, с
адрес гр. Пазарджик, пл. „Константин Величков“ № 1, представляван от Д. Б., сумата в
размер на 2574,75 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 250 лева за
възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК
Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК *********, с адрес гр.
Пазарджик, пл. „Константин Величков“ № 1, представляван от Д. Б., ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Пазарджик сумата от 150,28 лева, представляваща дължимата държавна такса
за производството и сумата от 50 лева за възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
26