Решение по дело №637/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 305
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20193130100637
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……… / 25.10.2019 г., гр. Провадия

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 637 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по предявен от Р.Т.Р., ЕГН  **********, чрез адвокат П.И., против „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от  3121.99лева, представляваща корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за обект, находящ се в гр. Провадия, ул. ***,  за периода от 29.03.2017 г. до 28.03.2018 г., за което е издадена фактура №  ********** от 30.04.2019 г. за абонатен № ********** и клиентски № **********.

         Ищецът твърди, че с писмо изх. № 52462_КП1400723_1/25.04.2019 г. „Електроразпределение Север" АД го е уведомило за съставен Констативен протокол № 1400723/28.03.2018 г. С писмо изх. № 52462_КП1400723_2 от 30.04.2019 г. „Енерго – Про Продажби" АД го е информирало за дължимата сума вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електроенергия. С оглед на това счита, че правомощията на ответното дружество да извършва корекции по правилата на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 са неприложими. Сочи, че с констативния протокол от метрологична експертиза на средство за измерване, извършена от екип на БИМ, е установено че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, както и че последният съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. В заключението на БИМ е установена тарифа ТЗ. Твърди, че отчитането на недостъпен и невизуализиран за потребителя регистър е нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ПИКЕЕ. Излага, че след като невизуализираната тарифа на електромера подлежи на „софтуерно четене", с който софтуер разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, както и БИМ, то възможността за абоната, за инкасатор или за случайно лице за контрол на показанията е изключена. Твърди, че отчитането по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 20, ал. 4 от ЗЕ. Сочи, че дружеството ответник е начислило на ищеца служебно за плащане сумата от общо 3121,99 лв. за времето от 29.03.2017 г. до 28.03.2018 г., за което е издадена фактура **********/30.04.2019 г. със срок за плащане 15.05.2019 г. Начисленото количество ел. енергия по тази фактура е 17657 квтч. Корекцията касае различни периоди от време: 29.03.2017 г. - 06.04.2017 г.; 07.04.2017 г. - 30.06.2017 г. и 01.07.2017 г. - 28.03.2018 г. Счита, че в случая разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложима, тъй като тя предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е и случаят с електромера на ищеца, тъй като последният не е с дистанционен отчет - т.нар. „смарт". Поради това и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Твърди, че не е потребил допълнително начислената електроенергия за плащане на стойност 3121,99 лева. Оспорва изцяло документите, съставени от ответника във връзка с корекцията. Счита, че едностранната корекция на сметките по ПИКЕЕ се явява нищожна и не поражда правни последици между страните. По тези съображения моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

         В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа иска и моли за неговото уважаване. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

         В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат Л.М., в който твърди, че претендираната сума се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не оспорва факта, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение. Твърди, че приетите и одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Сочи, че към датата на съставяне на констативния протокол за извършена проверка – 28.03.2018 г. са били в сила ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. ПИКЕЕ са отменени с решение на ВАС с изключение на разпоредбите на глава ІХ, чл. 48 – 50, в които е предвидено основанието и методиката на изчисляване при корекция на сметка. Позовава се на решение №124/18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС. Посочва, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД. На 28.03.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД в присъствието на двама независими свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество. Твърди, че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ, и има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Излага, че съгласно ОУ на ДПЕЕЕМ на средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1400723. При проверката служителите не са успели да прочетат електромера чрез специализиран софтуер, поради което и поради съмнение за манипулация на СТИ същото е демонтирано. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 482288 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 617/16.04.2019 г. Установено е, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 - 17657 квтч, която не е визуализирана на дисплея. На 25.04.2019 г. е изготвено становище на „Електроразпределение Север” АД за начисляване на електрическа енергия и е конкретизиран размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 -17657квтч. На 30.04.2019 г. е издадена фактура № ********** от „Енерго-Про Продажби” АД, с което е определена цената на реално консумираната ел. енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 3121,99лева. Счита, че при липса на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3. количество енергия в размер на 17657квтч е реално доставено и консумирано от абоната. Твърди, че начислената сума, представлява стойност на доставена и потребена от ищеца електроенергия. Несъответствието в измерването е установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Позовава се на Решение № 21 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016 г., I г.о., ГК. Твърди, че ел. енергията, преминала през регистър 1.8.3., не е остойностена и фактурирана през процесния период при извършвания ежемесечен отчет на потребление. Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет. Твърди също, че консумираното количество ел. енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. Сочи, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ПИКЕЕ, която е отменена към процесния период. Излага, че параметризацията на СТИ е фабрична и служители на ответника или на „Електроразпределение Север“ АД не могат да я променят. Заводът - производител е параметризирал процесния електромер за тритарифно отчитане на енергията и поради това единствено тарифа 1.8.2 и тарифа 1.8.1 са видими. Поради посоченото и служителите на дружеството, отчитащи ежемесечно консумираната енергия, имат достъп и видимост само до посочените регистри. „Електроразпределение Север“ АД има задължение да осигурява видимост само по тарифите, които е предвидено да се ползват от абоната. Параметризацията на СТИ, в това число и видимостта или не на част от регистрите, се осъществява от завода -производител, съобразно начина на отчитане на енергията, потребявана от абоната. Посоченото представлява настройка на СТИ, върху която „Електроразпределение Север“ АД няма технологична възможност да влияе. Посочените киловати обаче се съдържат в паметта на електромера, което недвусмислено показва, че са преминали през него и следователно са доставени и реално потребени от абоната. Определянето на часовия диапазон, в който е потребена енергията, има отношение само и единствено към определяне на цената на същата, доколкото има разлика в цената за потребена енергия по дневна и по нощна тарифа. Твърди, че в конкретния случай консумираното количество електрическа енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. Според ответника неправомерното вмешателство има за своя цел именно „укриване“ на част от потребената от абоната енергия. Позовава се на разпоредбите на чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД и чл. 16. т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17, т. 2 от ОУ на Д11ЕЕ /2007 г./ относно задължението за заплащане на цената на потребената ел. енергия. По тези съображения моли да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай че то надвишава минималния размер.

         В съдебно заседание ответникът, чрез неговия процесуален представител, поддържа отговора. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на електроенергия, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол, че в резултат на констатациите е извършена корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал фактура за процесната сума.

От представения по делото Констативен протокол № 1400723/28.03.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка на СТИ за обекта на потребление на ищеца, находящ се в гр. Провадия, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 11, вх. Б, ап. 13, при която са установени показания за нощна тарифа – 002103 и дневна тарифа – 003262, и че тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано и  предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 482288. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и двама свидетели.

 От Констативен протокол № 617/16.04.2019 г. на БИМ, Регионален отдел - Русе се установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO, производител „ISKRA”, е представен за проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба № 482288. При проверка на точността му е установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка и при продължително включване с отчитане по показващото устройство, грешката е в рамките на допустимата. Отбелязано е, че вграденият часовник показва правилно относно реалното време и че датата е вярна. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия за тарифа 15.8.3 - 0017657.582 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на  метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но електромерът не съответства на техническите характеристики.

 Въз основа на Констативния протокол на БИМ е изготвено становище от 25.04.2019 г. на „Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер 17657 квтч. за периода от 29.03.2017 г. до 28.03.2018 г., представляващо корекция, извършена след софтуерен прочит на паметта на СТИ.

 С фактура № ********** от 30.04.2019 г. за клиентския номер на ищеца е начислена сумата 3121,99лева, представляваща цена на ел. енергия за периода от 29.03.2017 г. до 28.03.2018 г.

От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца се установява, че за периода от 29.03.2017 г. до 28.03.2018 г. по партидата на ищеца са начислени 17657 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 23.05.2019 г. се установява, че същата не е заплатена.

С писмо изх. № 52642/25.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената корекция, получено от ищеца на 02.05.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

С писмо изх. № 52642/30.04.2019 г. от „Енерго – Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция на сметката № **********/30.04.2019 г., получено от същия на 03.05.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

От протокол за монтаж/демонтаж № М 1034165 от 15.01.2016 г. се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. № 1114021566119752 с отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането му са нулеви.

От приетото по делото заключение на вещо лице С.П., се установява, че процесният електромер е преминал първоначална и последваща метрологични проверки и че срокът на метрологичната му годност е шест години. Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 17657 квтч е преминала през електромера. Съществуват данни за неправомерно вмешателство върху СТИ, което се изразява в това, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура на обща стойност 3121.99 е аритметично точно изчислена, съобразно одобрените от КЕВР цени на ел. енергия за процесния период. Според вещото лице налице са били техническите предпоставки за извършване на корекцията по чл. 50 от ПИКЕЕ. При ежемесечно отчитане на количеството ел. енергия няма как да се установи натрупване на ел. енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.   В открито съдебно заседание вещото лице заявява, че количеството ел. енергия се е натрупало в тарифа 1.8.3 за периода, посочен във фактурата, в която са посочени и съответните подпериоди.  Позовава се и на справката, изготвена след софтуерно прочитане на СТИ, в която пориодът и подпериодите също са посочени. Процесното СТИ е произведено с четири регистри, но вещото лице не е установило абонатът да е сменил стопанското предназначение на своя обект. Пояснява, че битовият аббонат подава заявление за двутарифен електромер.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Основният спорен въпрос в отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена електроенергия за релевирания период и в частност - извършена ли е реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от абоната.

        Съществуващите договорни отношения между ответника и ищеца се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 98 от 12.11.2013 г.

След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

На съда е служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. няма обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 28.03.2018 г. проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.

Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.

Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е допустима  при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.

Не е налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че преизчислението в случая е направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен отчет, изведени от ответника по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да е установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане на грешката до установяването й. В изготвеното становище за начисляване на ел. енергия е посочено, че допълнителното количество ел. енергия е начислено след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, но резултатите от този прочит не са представени по делото. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което според вещото лице е резултат на външна намеса в тарифната схема на СТИ. Последният извод е базиран единствено на разчитането на констатациите на БИМ и техническите познания на вещото лице, т. е. без да е изследвано от него самото СТИ. Дори да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно момента на извършването ѝ, а още по - малко такива, от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя.

За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че към датата на монтажа на процесния електромер /15.01.2016 г./ същият е бил с нулеви показания за дневна и нощна тарифи, не може да обуслови извод, че начисленото количество ел. енергия е реално потребено от абоната, тъй като не е налице яснота какво е било показанието в регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се приеме, че начисленото в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е потребено, по делото не е установено в кой часови диапазон то е доставяно и потребявано, респ. за какъв период от време. Липсата на техническа възможност да се определи реално консумираното количество ел. енергия през различните времеви периоди за една година назад от датата на демонтажа на процесното СТИ, води до невъзможността правилно да се остойности допълнително начисленото количество ел.енергия.

Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищцата - потребител.

При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. Дори да се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от време, който не е ясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, като периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Начисляването, извършено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи, което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество ел. енергия.

При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които да препраща чл. 83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнително количество електроенергия по партида на абонат не би могло да се осъществи. Общите правила за доказване на определени факти в случая са неприложими, поради спецификата на отношенията между доставчик и потребител, които се регулират от специални закони и в която регулация задължително участва Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния закон, така и в общите граждански закони.

        Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени. 

  Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не проведе пълно и главно доказване относно основанието, въз основа което е извършило начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 29.03.2017 г. до 28.03.2018 г. в размер на 17657  квтч, което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна такса в размер на 129.88лева за завеждане на делото и издаване на съдебно удостоверение, и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно. В случая, с оглед заявения материален интерес от 3121.99лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 448.54лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ищецът е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на 500лева, която сума съдът намира, че, предвид фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно завишена, а е в размер близък до минималния. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 629.88лева.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Т.Р., ЕГН  **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, сумата 3121.99лева /три хиляди сто двадесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 30.04.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 29.03.2017 г. до 28.03.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Провадия, област Варна, ул. ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

     ОСЪЖДА Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, да заплати на Р.Т.Р., ЕГН  **********, с адрес: ***, сумата от 629,88лева /шестстотин двадесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: