№ 490
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от № 900971/10.08.2021г постановено по т.д.№ 72/2020г по описа на ОС
-Благоевград, ГО, е изцяло уважен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т.2, б„а“
от КЗ -отм. / нов чл.558, ал. 7 КЗ/, като Д. С. Б. е осъден да заплати в полза на Гаранционен
фонд - сумата от 167 544.62 лв. представляваща регрес по вече изплатено от ГФ
обезщетение по щета №210171/08.08.2013г., присъдени с влязло в сила решение по гр.д. №
3937/14г. по описа на СГС, 12 с-в, и в.г.р. д. № 886/2015г. по описа на САС, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 22.05.2020 г. - до
окончателното заплащане на сумата.
Присъдени са разноски, като Д. С. Б. е осъден да заплати на ГФ направените по
делото разноски, възлизащи в общ размер на 10 460.89 лв. /десет хиляди четиристотин и
шестдесет лева осемдесет и девет ст. /.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото, чрез назначения му особен представител.
Жалбоподателят-ответник Д. С. Б., чрез назначения му особен представител,
адв.П. С. оспорва решението в неговата осъдителната част и моли съда да го отмени и
отхвърли претенцията, която е уважена в пълен размер. Изтъква факта, че не са обсъдени
направените от страна на ответника възражения, че претендираните суми за лихви, за
1
държавни такси и за разноски се дължат от Гаранционния фонд, а не от прекия
причинител на вредите, тъй като възникването на задължението за плащане на тези суми е
пряко следствие на действията респ. бездействията на Гаранционния фонд, но в качеството
му на страна по водения срещу самия Фонд исков и изпълнителен процес. От една страна, в
решението си БОС приема, че с определение № 801/21.10.2016г на ВКС не е допуснато
касационно обжалване и на 13.07.2015г е издаден изпълнителен лист по влязло в сила
решение № 1314/18.06.2015г. постановено по гр.д.886/2015г. по описа на САС. Страни по
посоченото гражданско производство пред САС са били М. П. и А. Х.-ищци и ответник ГФ,
а като трето лице-подпомагаща страна е конституиран Д.Б.. Следователно ГФ към датата на
влизане в сила на решението на САС по гр.д.886/2015г. е бил известен в какъв размер са
били задълженията му съгласно съдебния акт към пострадалите лица М. П. и А. Х.. Реално
същият с бездействието си е допуснал П. и Х. да се снабдят с изпълнителен лист и да
предприемат допълнителни действия респ. да направят допълнителни разноски по събиране
на дължимата се сума чрез образувано на изп.дело №476/2015г по описа на ЧСИ А. Ц., с
район на действие БОС. Независимо, че са били платени, претендираните суми за лихви, за
държавни такси и за разноски в настоящото производство се дължат от ГФ, а не от прекия
причинител на вредите. Възникването на задължението за плащане на тази суми е пряко
следствие единствено от действията и бездействията на Гаранционния фонд, но в
качеството му на страна по водения срещу самия Фонд исков и изпълнителен процес. Ако
би било предоставено своевременно изпълнение на вменените на ГФ задължения, това би
способствало за спестяване на споменатите допълнителни разходи, които следва да останат
в тежест на страната, която ги е направила. Присъждането на тези суми в тежест на
деликвента не съответства на смисъла, вложен в разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./
Претендира разноски.
С молба-уточнение от 11.11.2021г. жалбоподателят уточнява обжалваемия интерес в
общ размер 41544.62 лв.(четиридесет и една хиляди петстотин четиридесет и четири лева и
шестдесет и две стотинки). Посочената по-горе сума в размер на 41 544.62 лева,
представлява 25 320,64-лихви за забава, 10 473.42лв-пропорпоционална такса ЧСИ, 3000лв.
адв.възнаграждение за изп.производство, 244.50-държавна такса, 53лв -такси ЧСИ, 2453.06-
суми по изп.д. № 476/2015г. (като последната сума е част от възстановена на ГФ сума
2773.94лв. от ЧСИ Ц. като надвнесена).
Въззиваемата страна ГФ оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 288, ал.
12КЗ (отм.).
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че е изплатил обезщетение за
причинени неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди общо в размер на 167
2
544, 62 лв., по щета № 210171/08.08.2013г., присъдени по гр.д. № 3937/14 г. по описа на
СГС, 12 с-в, в.г.р. д. № 886/2015г. по описа на САС, 1 с-в в полза на М. К. П. и А. К. Х. -
дъщери и законни наследници на К. М. И., загинал при ПТП, настъпило на 11.10.2009г. По
цитираните граждански дела ответникът по настоящето дело е бил трето - лице помагач на
страната на ГФ. Твърди, че виновен за катастрофата, е ответникът, който управлявал
собствения си л.а.„Фолксваген Голф“ с ДК № ***, без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на цитираните решения по горните дела
ищците са се снабдили с изпълнителен лист и въз основа на тях са образували изп. дело №
20157010400476, като след получената покана за доброволно изпълнение са били изплатени
следните суми: на 06.08.2015 г. Гаранционен фонд е заплатил сума в размер на 165,038.56
лв. по сметка на ЧСИ А. Ц., от които 126 000 лв. главница, 25 320, 64 лв. законна лихва, 13
473, 42 лв. разноски по изпълнението, 244, 50 лв. такса към ЧСИ. На 20.10.2015г. ЧСИ Ц. е
възстановил на ГФ сума в размер на 2773,94 лв., представляваща надвнесена сума по
изп.дело. На 24.11.2016 г. ГФ е заплатил по сметка на СГС 5280 лв. сума, представляваща
д.т. по гр.д. № 3937/2014 г. по описа на СГС. След като е изплатил дължимите суми,
поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не
е погасило задължението си по регрес. Затова претендира сума в размер на 167 544, 62 лева,
представляваща изплатеното от ГФ обезщетение по щета № 210171/08.08.2013 г., присъдени
и по гр.д. № 3937/14г. по описа на СГС, 12 с-в, в.г.р. д. № 886/2015г. по описа на САС, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски и юрисконсултстко възнаграждение.
Ответникът Д. С. Б., чрез назначения му особен представител, адв.П. С.
оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че
нормативно установеното задължение на ГФ е да изплати на правоимащите лица парично
обезщетение вместо делинквента, а задължението за заплащане на парично обезщетение е
лихвоносно, но съгласно чл. 288, ал.7 КЗ (отм.); ГФ дължи лихвата върху присъдената сума
на обезщетението едва от датата, на която изтича срокът за произнасянето му по претенция,
предявена пред него от претендиращото обезщетение лице. При това, следва да се има
предвид също, че съгласно чл. 288, ал. 11 от КЗ /отм./, увреденото лице би могло да предяви
пред съда претенцията си за плащане на обезщетение, само след като осъществи
процедурата за доброволно плащане пред ГФ и то само ако последният не се произнесе по
подадената молба за изплащане на обезщетение в рамките на законово установения и
споменат по - горе срок, или ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на обезщетението. В този смисъл за ГФ би могло да възникне
задължение за заплащане на лихва или разноски, но това би се дължало единствено на
собственото негово /на фонда/ пасивно поведение: понеже или е допуснал забава в
произнасянето, в изплащането на определеното обезщетение или пък е заплатил
обезщетение в недостатъчен размер. Сочи, че независимо, че са били платени,
претендираните суми за лихви, за държавни такси и за разноски се дължат от ГФ, а не от
прекия причинител на вредите. Възникването на задължението за плащане на тази суми е
пряко следствие на действията и бездействията на ГФ, но в качеството му на страна по
водения срещу самия Фонд исков и изпълнителен процес.Затова ако би било предоставено
своевременно изпълнение на вменените на Гаранционния фонд задължения, това би
способствало за спестяване на споменатите допълнителни разходи, които следва да останат
в тежест на страната, която ги е направила. Присъждането на тези суми в тежест на
ответника, не съответства на смисъла, вложен в разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./.
От фактическа страна се установява, че с решение № 18910 от 08.12.2014 г. по
описа на СГС, постановено по гр. д. № 3937/2014 г. съдът е осъдил Гаранционен фонд да
заплати в полза на М. К. П. и А. К. Х., сумите: по 80 000 лева за всяка от тях,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, търпени поради смъртта
на техния баща К. М. И., в резултат на ПТП на 11.10.2009г., ведно със закона лихва върху
главниците, считано от 09.11.2013г. до цялостното им изплащане, като е отхвърлил главните
искове за сумите над присъдените с това решение. Определил е разноски в размер на 1800
лева в полза на ищците и е осъдил ГФ да заплати на СГС сумата 6400 лева д.т. на основание
чл.78 ал.6 ГПК.
С Решение № 1314/18.06.2015г. на САС, ГО, постановено по гр.д. № 886/2015 г. е
3
отменено Решението от 08.12.2014 г., постановено по гр. д. № 3937/2014г. на СГС, в частта,
с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на М. П. и А. Х. разликата над действително
установения размер за всяка от тях от по 63 000 лева до присъдените от по 80 000 лева,
както и в частта относно ТД в тежест на ГФ по чл.78, ал. 6 ГПК над дължимия размер от 5
280 лева, до присъдения от 6 400 лева, като вместо това са отхвърлени предявените от М. К.
П. и А. К. Х. искове над действително дължимия размер от 63 000 лева за всяка от тях до
присъдения размер от по 80 000 лева, като неоснователни в тази им част.
Решението е постановено при участието на трето лице-подпомагаща страна Д. С.
Б., ЕГН **********./сега жалбоподател/, който се счита обвързан от решаващата сила на
мотивите спрямо ГФ, съгласно чл.223 ГПК решението има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна, както и формиране на сила на пресъдено
нещо в отношенията му със страната, на която помага.
В останалата обжалваема осъдителна част решението е потвърдено, а ищците са
осъдени да заплатят на Гаранционен фонд сумата от 4 419,25 лева, представляваща общо
дължимите разноски пред първата и въззивната инстанции, съответна на отхвърлената част
на исковете. Посочено е, че в отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила. Отбелязано е, че е получен изпълнителен лист на 13.07.2015г. С
Определение № 801/21.10.2016г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на
Решението по гр.д.№ 886/2015 г. в обжалваната му част.
От заключението на депозираната пред ОС съдебно-счетоводна експертиза
/л.155/, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че по повод образуваното изп.дело № 476/2015г. по описа на ЧСИ Ц. по
представения от М. П. и А. Х. изпълнителен лист, издаден от САС, въз основа на
подлежащото на изпълнение съдебно решение по ВГД № 886/15г., ГФ е превел сумата от
общо 165 091.56 лв. по сметка на ЧСИ А. Ц., от които 126 000 лв. главница, 25 320, 64 лв.
законна лихва, 13 473, 42 лв. разноски по изпълнението, 244, 50 лв. такса към ЧСИ. На
20.10.2015г. ЧСИ Ц. е възстановил на ГФ сума в размер на 2773,94 лв., представляваща
надвнесена сума по изп.дело. Така реално са платени и преведени общо 162 317.62 лв. а
общо погасените суми по ИД № 476/2015 г. по описа на ЧСИ Ц. са в размер на 162 317,62
лева.
На 24.11.2016 г. ГФ е заплатил допълнително по сметка на СГС 5280 лв. сума,
представляваща дължима по сметка на съда д.т. по гр.д. № 3937/2014 г. по описа на СГС.
Така общо са платени 167 597.62 лв.
На 15.03.2019г. е депозирана покана от ГФ до жалбоподателя, връчена на 29.03.2019г.
чрез майка му /л.38/, от съдържанието на която се установява, че ГФ претендира регресно
вземане за вече изплатените суми в полза на пострадалите лица. Следователно
жалбоподателят е изпаднал в забава, считано от 29.04.2019г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 КЗ, дава право на
Гаранционния фонд, след изплащане на обезщетението по, ал. 1 и 2 от същия текст, да
встъпи в правата на увреденото лице и да предяви регресен иск срещу причинителя на
вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност". Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му. Неоснователно е възражението срещу разноските по
воденото пред съда дело по прекия иск срещу Гаранционния фонд, тъй като същите са
4
такива по определяне размера на обезщетението с оглед наличието на спор с пострадалия
относно тяхната установеност и размер. Не съставляват, обаче разходи по определянето и
изплащането на обезщетението платените такси и разноски в изпълнителното производство,
доколкото е било възможно доброволното плащане на обезщетението преди образуването
му. В случая плащането не е било доброволно, а принудително през ЧСИ на 06.08.2015г., а
ИМ е депозирана на 22.05.2020г.
Следва изцяло да бъде споделен изводът на първоинстанция съд относно правната
квалификация на предявения иск, а именно - чл.288 ал.12 КЗ /отм./, действащ към момента
на увреждането 11.10.2009г.
Задължението на ГФ да обезщети увредените лица и регресното му право срещу
делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка. Задължението на
основание чл.288, ал.1 и ал.2 КЗ (отм.) е вторично - произтича от задължението на
делинквента да обезщети причинените вреди съгласно чл.45 ЗЗД, поради което и
отговорността на фонда покрива отговорността на прекия причинител на увреждането. За
разлика от делинквента, който изпада в забава и дължи обезщетение за забава съгласно
чл.84, ал. 3 ЗЗД от датата на непозволеното увреждане, ГФ дължи обезщетение за забава от
по-късен момент- след изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.), т.е. отговорността на
фонда по отношение на лихвите за забава е ограничена спрямо тази на прекия причинител
на вредата. ГФ има право на регрес срещу причинителя на вредата за платените на
увредените лица суми по чл.288 КЗ (отм.)- обезщетението за вреди, лихвите за забава по
чл.288, ал.7 КЗ (отм.), начислени за период по-кратък от периода, за който самият
делинквент носи отговорност, както и за разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.).
Основателно е възражението за незаконосъобразност на извода на ОС, че регресното
право на ГФ включва и изплатените на увредените лица разноски в изп.производства,
образувани за принудително изпълнение на влезлите в сила съдебни решения по исковете на
увредените лица на основание чл.288 КЗ /отм./. Регресното право на фонда обхваща
платените разходи по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), т.е. разходите за определяне и изплащане на
обезщетението. Това са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на
ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и пряка причинно-
следствената връзка между ПТП и вредите.
Разноските в изпълнителното производство /такси и разноски по Тарифата за таксите
и разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др./ са направени след влизане в сила
на съдебните решения по исковете на увредените лица на основание чл.288 КЗ /отм./, т.е.
след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и
размера на дължимите от фонда обезщетения. В този смисъл тези разноски не
представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, респ. са извън
обхвата на регресното право на ГФ. /в този смисъл решение № 127 ОТ 18.10.2019 Г. ПО
Т. Д. № 2835/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Ето защо сумата от 13 473.42 лв. разноски по изпълнението, както и 244.50 лв. д.т. по
изпълнителното производство на ЧСИ не е дължима от деликвента, доколкото не се намира
5
в пряка причинно-следствена връзка с неговото поведение. В останалата му част вземането е
съдебно установено и подлежи на плащане. Затова от общо платените 167 597.62 лв. следва
да се приспадне сумата от 13 717.92 лв. и така остават дължими само 153 879.92 лв.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено единствено в частта, с която са присъдени и
направените разноски по изпълнението пред ЧСИ и потвърдено в останалата обжалвана
част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 41 544.62 лв., като жалбата е частично основателна до
сумата от 13 717.92 лв. Затова разноските, следва да бъдат преизчислени както следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна ГФ
направените пред първа инстанция разноски в общ размер на 10 460.89 лв. по списък по чл.
80 ГПК / л.170/ и , включващи: сумата от 5 280 лв. държавна такса; сумата 4 880.89 лв. - за
особен представител; сумата от 300.00 лв. за вещо лице. От тях дължими са само 9607.70 лв.
вместо присъдените 10 460.89 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят Б. дължи в полза на въззиваемата страна ГФ
направените пред настоящата инстанции разноски, в размер на 1780 лв. платен депозит за
особен представител, от които дължими са само 1192.27 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от № 900971/10.08.2021г постановено по т.д.№ 72/2020г по описа
на ОС -Благоевград, ГО, в обжалваната осъдителна част за разликата над 27 827 лв. до
41 544.62 лв. и разноските като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", гр. София, ул. „Граф Игнатиев"
№ 2, срещу Д. С. Б., ЕГН **********, от гр. ***, кв. ***, бл. ***, вх. Б, ет. 3, ап. 5, чрез
особен представител адв.П. С. гр. ***, с адрес на кантората град ***, ул.***“№ 1, етаж 2,
офис 2, иск с правно основание чл.288 ал.12 КЗ /отм./ за разликата над 27 827 лв./двадесет и
седем хиляди осемстотин двадесет и седем лева/ до сумата от 41 544.62 лв. /четиридесет и
една хиляди петстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/, или само
за сумата от 13 717.92 лв. /тринадесет хиляди седемстотин и седемдесет лева и
деветдесет и две стотинки/ представляваща регрес по вече изплатено от ГФ обезщетение по
щета № 210171/08.08.2013г., присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 3937/14г. по
описа на СГС, 12 с-в, и в.г.р. д. № 886/2015г. по описа на САС, ведно със законната лихва,
считано от 22.05.2020г. до окончателното заплащане на сумата, като неоснователен в тази
част.
6
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, от гр. ***, кв. ***, бл. ***, вх. Б, ет. 3, ап. 5,
чрез особен представител адв.П. С. гр. ***, с адрес на кантората град ***, ул.***“№ 1, етаж
2, офис 2, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", гр. София, ул. „Граф
Игнатиев" № 2, сумата от 9607.70 лв. /девет хиляди шестстотин и седем лева и седемдесет
стотинки/ направени разноски пред първа инстанция с оглед уважената част от иска, както и
сумата от 1192.27 лв. /пхиляда сто деветдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ направени
разноски пред въззивна инстанция с оглед отхвърлената част от жалбата.
В необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7