РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Пловдив,11 януари, 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на петнадесети
декември, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от ОП Пловдив Данаила Станкова,
като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно - наказателно дело № 2722 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Касационният жалбоподател „Персенк
Инвест“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, обжалва
чрез пълномощника си адв. Ж.Г.Решение № 1194/28.07.2020 г., постановено по АНД
№ 3941/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 1 наказателен състав. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 40 от 17.06.2020
г. на Директор на РИОСВ – Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция от 1000 лева на основание чл.35, ал.1 от ЗЧАВ, вр. с чл.70,
ал.7, т.1 и т.2 от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми
за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата
от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.
В касационната
жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се сочи
да е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Възразява се,
че е било нарушено правото на жалбоподателя да участва лично в съдебно
заседание пред районния съд и да защити изложените в жалбата си твърдения. Сочи
се също, че съдът е нарушил материалния закон, приемайки, че дружеството е
нарушило чл.35 от ЗЧАВ, без да е отчел специфичните атмосферни условия, описани
в жалбата и произтичащите от това особености в работата на системите за
оросяване. Отразено е, че липсва виновно поведение на дружеството –
жалбоподател, като не е налице отчитане по надлежния ред на концентрацията на
замърсяващите атмосферния въздух вещества. Твърди се, че съдът неправилно не се
е съобразил с доводите на дружеството за наличие на маловажен случай на
нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Моли се отмяна на съдебното решение и съответно
на наказателното постановление.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата РИОСВ - Пловдив, е депозирал писмен
отговор по касационната жалба, в който е изразил подробно становище за
неоснователност на жалбата и искане обжалваното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание ответникът е представляван от упълномощен
юрисконсулт, който поддържа становището за отхвърляне на жалбата и искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова,
моли да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд - Пловдив, на базата на събраните по делото
писмени доказателства е възприел за установена описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това
е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният
съд е направил и законосъобразен извод за наличие на категорично установено
нарушение по чл.35 от ЗЧАВ, във връзка с чл.70, ал.7, т.1 и т.2 от Наредба №
1/27.06.2005 г. Съдът е отчел в тази насока обстоятелството, че независимо от
предприетите от дружеството -жалбоподател мерки по чл.70, ал.7 от Наредбата –
въвеждане на оросителна система - то,
предвид установения при извършената проверка резултат, а именно неорганизирано
изпускане в атмосферния въздух на прах при осъществяване дейността на
дружеството, те са се явили неефективни. Правилна е била преценката на
въззивния съд, че в случая е било възможно ограничаването на установеното
неорганизирано изпускане на прах в атмосферния въздух, ако са били взети други
по-ефективни мерки от страна на жалбоподателя, като поради това е налице и
осъществено от обективна страна нарушение по чл.35 от ЗЧАВ. В тази насока,
следва да се има предвид, че нито в първоначалната, нито в касационната жалба,
дружеството-жалбоподател е навеждало каквито и да било доводи във връзка с
това, че практически не е било възможно за него ограничаването на неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух. Напротив, в тази насока наказващият
орган изрично е посочил какви възможни и предвидени в нормата на чл.70, ал.7 от
Наредбата мерки биха могли да бъдат взети. Възраженията, свързани с това, че
поради характерните атмосферни условия за мястото на осъществяваната дейност и
съответно за периода от годината разпространението на прахови частици не може
да се ограничи, не могат да обусловят извод в насока липса на противоправно
поведение от страна на дружеството, доколкото за същото съществува задължение
да съобрази задължението си като или капсулова машините и оборудването,
ползвани за обработка на твърди материали, или се снабди с други средства за намаляване на емисиите на прахообразни вещества. Въвеждането на система за оросяване е
само алтернатива, предвидена за местата за товарене и разтоварване, а в случая
проверката е осъществена на цялата ТСИ, която е била на открито и
некапсулована. Възражението за
липсата на измерване на съответните емисии също е неоснователно, тъй като
според Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, на измервания на съдържащите се в тях емисии
подлежат само организираните газови потоци, изпускани в атмосферния въздух, а в
случая изпускането на емисии е неорганизирано по см. на §1,
т.10 от ДР на ЗЧАВ и
съответно по аргумент от чл.2 на цитираната Наредба не подлежи на измерване. Следователно измерване по
реда на Наредба № 6 от 26.03.1999 г. не е било необходимо, а и нормата на чл.35 от ЗЧАВ не
изисква за съставомерността на нарушението да е налице конкретно превишение на
вредните емисии в атмосферния въздух.
Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, е дал
правилен и законосъобразен отговор на всички възражения, наведени с жалбата
против наказателното постановление, като в тази връзка настоящият съдебен
състав препраща към достатъчно подробните му мотиви.
Възприема се като законосъобразно направена и преценката
относно липсата на основание да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Като допълнение към изложеното, следва да се посочи, че
наказващият орган в достатъчна степен е съобразил обстоятелството, че за
дружеството няма данни да има други нарушения и че има въведена в експлоатация
оросителна система, като е приложил и санкция, ориентирана към минимума и под
средния размер, предвиден в чл.35 от ЗЧАВ.
Относно възражението за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила поради провеждане на съдебното заседание пред първоинстанционния
съд в отсъствие на страните, то настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно. В НПК, който е приложимият закон по отношение на връчването на
съобщения и призовки, съгласно чл.84 от ЗАНН, не е предвиден минимален срок за
призоваване преди датата на съдебното заседание. Напротив, предвижда се призоваване
и в бързи случаи, и по телефона. В случая, законосъобразно първоинстанционният
съд е приел в деня на съдебното заседание, че жалбоподателят е редовно
призован, доколкото призовката е била връчена на посочения в жалбата съдебен
адрес за призоваване на същия. Отделно от това е бил призован и лично
пълномощникът на жалбоподателя, който, въпреки твърденията си, не е представил
доказателства за уважителни причини за сочената невъзможност да се яви в
съдебно заседание. С жалбата са били представени писмени доказателства, които
са били приети от съда, като жалбоподателят не е формулирал с нея искане за
събиране на други доказателства, което да не е било уважено от съда. В
съдебното заседание не е бил провеждан разпит на свидетели, нито съдът се е
произнасял по доказателствени искания, направени ответната страна, поради което
и неявяването на процесуален представител на жалбоподателя не е довело в
конкретния случай до засягане на неговото право на защита. Друг е въпросът, че
мотивите, изложени в съдебното решение, които са свързани с преценката по
даване ход на делото, би следвало да се съдържат в протокола от съдебното
заседание, където е мястото на тяхното излагане. Последното обаче не се
отразява върху валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, за което и служебна проверка осъществи настоящия
съдебен състав съобразно с чл.218, ал.2 от АПК.
Ето защо и оспореното решение ще следва да се остави в
сила като законосъобразно и правилно и при този изход на делото и при направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това
производство, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с
чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява
характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е
осъществено чрез депозиране на отговор по касационната жалба и участие на юрисконсулт
в едно съдебно заседание, съдът намери,
че следва да присъди в полза на РИОСВ -
Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1194 от 28.07.2020 г., постановено по АНД
№ 3941/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 1 н.с.
ОСЪЖДА „Персенк
Инвест“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***да заплати
на РИОСВ - Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.