№ 273
гр. Плевен, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500257 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4/09.01.2024г., постановено по гр.дело № 465/2023г.
по описа на Районен съд – Никопол е осъдил ОБЩИНА - ГУЛЯНЦИ,
БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Гулянци, ул. „***“ № ***, представлявана от
Кмета Л.Я. да заплати на ЗЕАД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.СОФИЯ, район ***, пл. „***“ № ***, представлявано от
Изпълнителните директори Н. Д. Ч. и Т. И. И., сумата в размер на 300.34 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба пред ПлРС – 24.04.2023 г. до изплащане на вземането,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек
автомобил „*****“, модел „****“ с рег. № ****** със срок на действие на
застраховката за период от 00:00 ч. на 24.06.2022 г. до 23:59 ч. на 23.06.2023
г., за което била издадена на застрахования застрахователна полица № *** от
15.06.2022 г. за причинени имуществени вреди на автомобила, изразяващи се
в увреждане на предна дясна гума, в резултат на настъпило ПТП на
30.10.2022г., когато при движение на общински път PVN1022 - Гиген – *** –
1
Гулянци в посока с. *** на около 15 км. от селото, лек автомобил „*****“,
модел „****“ с рег. № ****** преминал през необезопасено и необозначено
препятствие – дупка на пътното платно, както и сумата от общо 700,00 лв.
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
Община – Гулянци – ответник в първоинстанционното производство, чрез
пълномощника и адв. Н. Н. от ПлАК. Във въззивната жалба се правят
оплаквания, че постановеното решение е неправилно и необосновано.
Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
процесният лек автомобил е могъл да се движи на собствен ход, но водачът е
решил да повика пътна помощ, поради което мястото на ПТП не е било
посетено от органите на МВР и не е бил съставен протокол за ПТП, съгласно
изискването на чл.6, т.4 от действащата Наредба № Із-41/12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между
МВР, Комисия за финансов надзор и информационен център към
Гаранционен фонд. Въззивникът твърди, че по делото липсват категорични
доказателства, които да установяват мястото на твърдяното ПТП. Счита, че
първоинстанционният съд необосновано е приел, че е налице отговорност на
Община – Гулянци, без да са налични конкретни доказателства, а само и
единствено въз основа на писмо на АПИ, ОПУ – Плевен. Счита също, че в
тази и част исковата претенция е недоказана, а първоинстанционният съдебен
акт - необоснован. Моли въззивния съд, да отмени решението на Районен съд
- Никопол, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира
направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна ЗЕАД „*****“ ЕАД – гр. София, чрез
пълномощника си адв. П. А. от ПлАК, е взела становище, че жалбата е изцяло
неоснователна, а решението на НРС, като правилно, законосъобразно и
обосновано, следва да бъде потвърдено. Счита, че първоинстанционният съд
правилно е установил фактите по делото и е извел правно обосновани изводи.
Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.В открито
заседание, отговорът се поддържа от адв. С. Г.-пълномощник на дружеството.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за
2
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.410,
ал.1, т.3, вр. т.1 от КЗ вр. с чл.45 ЗЗД - за присъждане на сумата 300.34лева,
представляваща платено от застрахователя обезщетение по щета №
*********** по описа на ЗАД "***", на основание застрахователна полица №
***/15.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото –
24.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са и
разноски по делото.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, а и пред
настоящата инстанция също, че е налице валидно застрахователно
правоотношение, което се установява от представената застрахователна
полица № ***/15.06.2022г. по имуществена застраховка „************“,
валидна за периода от 00.00 ч. на 24.06.2022 г. до 23.59ч. на 23.06.2023г.
Застраховката е сключена между ищеца и Д. А. Н. от гр. *** за процесния лек
автомобил марка "*****", модел "***", с рег. № ***** и с нея е уговорено, че
плащането на застрахователната премия ще се извърши на четири вноски,
както следва: първа вноска от 1050,12 лв., съвпадаща с датата на сключване
на договора; втора вноска – 1050,11 лв., дължима на 24.09.2022 г.; трета
вноска от 1050,11 лв., дължима на 24.12.2022 г. и четвърта вноска – 1050,11
лв., дължима на 24.03.2023 г.
Безспорно е, а се установява и от приложеното Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение по полица "Каско Стандарт", че
на 31.10.2022г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е
съобщил на ищцовото застрахователно дружество за настъпилото
застрахователно събитие. В приложена по делото Декларация за настъпване
на застрахователно събития по полица „Каско Стандарт“, водачът на
процесното МПС – Д. Н. е декларирал, че на 30.10.2022г., при движение по
пътя Плевен – ***, на около 15 км. преди с. ***, като водач на застрахования
от ищеца автомобил преминал през необезопасено и необозначено
препятствие на пътното платно /голяма дупка/, която не успял да избегне и
преминал през нея, при което били причинени материални щети на
застрахования автомобил – увредена предна дясна част. В същата декларация,
като свидетел на събитието е посочен С.Й.Т., който установява същите
3
обстоятелства.
Няма спор, че съгл. приложения Доклад по щета № ***********
на ЗЕАД „***“ ЕАД, за причинените щети на лек автомобил марка "*****",
модел "***", с рег. № *****, собственост на Д. А. Н. е определена за
изплащане сумата от 300,34лв., която е била изплатена на същия с преводно
нареждане за кредитен превод на Банка „ДСК“ на 24.11.2022г. Няма спор, че
ищцовото застрахователно дружество е отправило регресна покана изх. №
175/17.01.2023г. до Областно пътно управление – Плевен, което с писмо от
24.01.2023г. е посочило, че процесният участък не провежда трасе на
републикански път, а на общински път PVN1022 - Гиген – *** – Гулянци и се
поддържа от Община – Гулянци. С писмо изх. № 729/21.02.2023 г., ЗЕАД
„***“ ЕАД е отправило регресна покана до Община – Гулянци във връзка с
настъпилото на 30.10.2022г. ПТП, при което е увредено МПС "*****", с рег.
№ *****, като причина за щетата е попадане на същото в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, находяща се на главен път PVN1022
посока гр. Плевен към с. *** на около 15 км., преди селото. В регресната
покана е посочено, че ЗЕАД „***“ ЕАД в качеството на застраховател на
увреденото МПС е изплатил по посочената щета застрахователно
обезщетение в размер на 300,34 лв., като е посочена банкова сметка за
възстановяване на сумата. С писмо от 20.03.2023 г. Община – Гулянци е
уведомила ЗЕАД „***“ ЕАД, че счита претенцията за неоснователна, тъй като
не е налице хипотезата на чл.410 ал.1 от КЗ и за Община – Гулянци не
възниква задължение за възстановяване на изплатеното от застрахователя
обезщетение.
Спорно е налице ли са предпоставките на чл.410, ал.1, т.3, вр. т.1
от КЗ за ангажиране отговорността на ответника Община Гулянци, Плевенска
област за заплащане на исковата сума, представляваща заплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 300.34лв. на собственика на
увредения автомобил.Причинени ли са щети на автомобила от попадането му
на несигнализирана и необезопасена дупка на участък от общинската пътна
мрежа, стопанисвана и поддържана от Община Гулянци.
За да се произнесе по спора, въззивният съд взе предвид следното:
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило на мястото където се твърди
4
от ищеца, доказан е механизмът на произшествието и е налице причинно-
следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП. Приел е, че
застрахователят е платил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
300,34 лв., че е налице основание за субругация срещу ответната Община –
Гулянци, както и че не се установява съпричиняване на вредоносния резултат.
Въззивният съд намира тези изводи за правилни и обосновани на
доказателствата по делото, при правилно установена фактическа обстановка и
при законосъобразност на изложените мотиви, поради което препраща към
тях на основание чл.272 от ГПК.Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ
след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу лицето причинило вредите със своето
действие или бездействие и има право на регресен иск. В чл.410, ал.1, т.3 от
КЗ е предвидена аналогична разпоредба, която дава право на застрахователя,
след изплащане на застрахователното обезщетение, да встъпи в правата на
застрахования срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да
упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от
ЗЗД.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките да бъде уважена претенцията на ищеца, а именно, че е налице
валидно сключено застрахователно правоотношение с водача на увредения
автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в размера на
причинените щети по чл.410, ал.1 КЗ, че е налице противоправно поведение,
вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага.
Отговорността за възстановяване на вредите е на ответната община.
Ответникът има качеството на възложител на работа по отношение на трети
лица, на които е възложил поддържането на пътната мрежа в изправност за
участъка от пътя, където е настъпило произшествието. Община – Гулянци, в
разрез със задълженията си, не е обезопасила и не обозначила с необходимата
маркировка препятствието на пътя, както и не положила дължимата грижа за
привеждане на пътното платно в нормално и безопасно състояние за
придвижване на ППС, като с бездействието си станала причина за възникване
на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от ищеца автомобил.
От събраните по делото по искане на ищеца доказателства, които
не са били опровергани от насрещно доказване, е установено, че на
5
30.10.2022 г. Д. Н., като водач на лек автомобил "*****", с рег. № *****, при
движение по пътя Плевен – ***, на около 15 км. преди с.***, като водач на
застрахования от ищеца автомобил преминал през необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно /голяма дупка/, която не успял
да избегне и преминал през нея, при което били причинени материални щети
на застрахования автомобил – увредена предна дясна част. Правилен и
обоснован е изводът на първоинстанционният съд, който е приел, въз основа
на приложеното писмо от 24.01.2023 г. на АПИ, ОПУ – Плевен, че мястото,
на което е възникнало процесното ПТП, а именно PVN1022 - Гиген-***-
Гулянци е трасе, което провежда общински път и Община - Гулянци е тази,
която следва да стопанисва и поддържа пътя. Събраните от РС писмени
доказателства се подкрепят и от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, приета от РС-Никопол.ВЛ установява, че между механизма на
ПТП и вредите по автомобила, а именно увредена предна дясна гума в степен
за подмяна, има пряка причинно–следствена връзка, а възникването и
осъществяването на произшествието, според вещото лице, може да се
определи като внезапно и непредотвратимо за водача на лекия автомобил.
Видно от т.6.3 от Общите условия към сключената застраховка,
които са неразделна част от сключения застрахователен договор по
имуществена застраховка „************“ между ищцовото застрахователно
дружество и свидетеля Д. А. Н., когато съгласно действащата нормативна
уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието,
застрахователят обезщетява за щети по гуми и джанти и декоративни тасове
на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки
и неравности на пътното платно до две гуми и/или джанти и/или тасове при
представени писмени свидетелски показания на лице, различно от
застрахования или упълномощения водач на МПС. Застрахователят е зачел, в
изпълнение на договора и общите условия към него, и Декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“,
подадена от лицето С.Й.Т., който е декларирал, че на 30.10.2022г. е настъпило
ПТП на пътя Плевен – ***, на около 15 км. преди селото, с участието на лек
автомобил "*****", с рег. № *****, при което по време на движение,
преминавайки през дупка е увредена предна дясна гума на автомобила.
Въззивният съд приема, че обстоятелството, което ответникът
6
изтъква и поради което моли за отхвърляне на иска, а именно - че за
процесното ПТП не е съставен протокол от органите на КАТ, не може да
обоснове неоснователност на претенцията. Доказването на мястото на
произшествието, механизма и вредите, може да бъде доказано с предвидените
в ГПК доказателства и доказателствени средство. Още повече, когато не е
задължително посещаването на произшествието и съставянето на протокол.
Противното би довело до невъзможност за реализиране правата на увредения,
когато органите на КАТ откажат да посетят произшествието. Ето защо съдът
приема, че няма основание за оплакването, че не е установено по безспорен
начин мястото на произшествието и поради това, че е спазена нормативната
уредба за установяване на ПТП, която е уредена в Наредба №Із-
41/12.01.2009г. Съгласно чл.6, т.4 "Не се посещават от органите на МВР-
"Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС". При така съществуващата нормативна уредба,
увреденото лице не би могло да получи съдействие от органите на МВР-ПП
за съставянето на протокол за ПТП, нито да състави двустранен протокол за
ПТП, тъй като няма друг участник в претърпяното от него ПТП. В тази
връзка, обсъдено е и обстоятелството, че автомобил е могъл да се движи на
собствен ход, с оглед вида на увреждането му. Друг е въпросът, че право на
водача е да прецени дали, с оглед своя комфорт и безопасност, да ползва
Пътна помощ за репатрирането му или да се предвижва с увредена предна
дясна гума на автомобила си.
Предвид изложеното, писмените доказателства по делото и
показанията на разпитания свидетел, без наличието на опровергаващи ги
други доказателства, са достатъчни, за да се приеме за установено мястото на
произшествието. Механизма на причиняване на вредата/наличието на
причинно-следвствена връзка/ и размера и, са установено от заключението на
ВЛ Н. К . П .. Установен е факта на изплащане на обезщетението и факта на
изпратената до ответника покана за доброволно плащане на исковата сума.
В заключение : Не са били сочени факти и ангажирани
доказателства от страна на ответника, освен вече обсъдените, които да
опровергават гореизложените констатации. Налице е вреда, съществува и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, което се
установява от приетото по делото заключение на вещо лице. Поради
7
изложеното, искът се явява основателен и правилно е уважен в пълния му
размер от РС. Не са налице данни за съпричиняване на вредоносния резултат
и няма основния да се счита, че водачът на автомобила е нарушил чл.20, ал.2
ЗДП.Дори при стриктно спазване на цитираната законова норма, може да се
стигне до подобно увреждане от съществувалата неравност по пътя, тъй като
водачът не е длъжен и не би могъл да предполага какъв е вида и размера на
всяка неравност и дупка по пътното платно. Следователно отговорен за
вредата е ответника, а ищецът има право на регрес спрямо него за
заплатеното застрахователно обезщетение. Доколкото обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане, правилно първоинстанционният съд е
приел, че в полза на застрахователното дружество е възникнало вземане в
размер на 300,34 лв., поради което е уважил предявеният иск в пълен размер,
като основателен. Обжалваното решение, с което иска е уважен изцяло, се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, на основание
чл.272 от ГПК.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да
заплати направените от въззиваемата страна разноски за настоящата съдебна
инстанции в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
4/09.01.2024 г., постановено по гр. дело № 465/2023 г. по описа на Районен
съд – гр. Никопол.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. чл.273 от ГПК ОБЩИНА -
ГУЛЯНЦИ, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Гулянци, ул. „***“ № ***,
представлявана от Кмета Л.Я. ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, пл. „***“ № ***,
представлявано от Изпълнителните директори Н. Д. Ч. и Т. И. И. сумата
400,00 лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9