НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№…………………

гр. Карлово, 15.06.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на седемнадесети май                                             две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Цветана Чакърова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1657 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „Е.Б.Е.” АД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес управление:***, със законни представители – М. М. М.-Д. и Ж. П. С. чрез юрк. Р.С.-Ч. против „К.Б.“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Д. Б..

В исковата молба се твърди, че „Е.Б.Е.“ ЕАД, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че според разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Обектът на „К.Б.“ ООД – партида с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление: с. В., ИТН: 1659791, бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. Ю.“ ЕАД, на чиято лицензионна територия бил разположен. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. В този смисъл бил и чл. 42 от общите условия на „Е. Б. Е.“ ЕАД (със сегашно наименование „Е. Ю.“ ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ. Посочените общи условия били публикувани на сайта на дружеството.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.201 Зг., мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член, заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Горепосочените услуги се заплащали от всички потребители, чиито обекти били присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия собственост са присъединителните съоръжения – собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период.

Цените в енергетиката, включително и цените за мрежови услуги, се определяли и се заплащали на основание решения на ДКЕВР, постановени на осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, което изключвало свободата на договаряне между страните по договорното правоотношение относно цената, по силата на която операторът на електроразпределителната мрежа предоставя услугите. Предвид тези законоустановени положения било ясно, че цените на предоставяните от мрежовите оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на основание чл. 36а от ЗЕ, като решенията на комисията в тази посока били задължителни за енергийните предприятия - чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.

Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. Ответникът имал качеството на небитов клиент, съгласно определение в § 1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, като търговец. Купуваната за обекта ел. енергия била за небитови нужди. Предоставената от оператора на мрежата мощност на обектът на ‚К.Б.“ ООД била 300,000 кВт.

За периода от 01.04.2020 г. до 27.08.2020 г. на ответника били предоставени мрежови услуги на обща стойност 1061,78 лв., които до този момент не били заплатени. Поради забава в заплащане на процесиите фактури ответникът дължал обезщетение за забава в общ размер от 28.39 лв. за периода 12.05.2020 г. до 14.10.2020 г.

На 27.08.2020г. представители на елкетроразпределителното предприятие посетили обекта на потребление и поради неплащане на дължимата цена за достъп, преустановили достъпа като преустановили захранването и записали показанията на електромера и са отсъединили обекта на потребление.

На 15.10.2020г. „Е.Б.Е.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Р. с. – К. за вземанията си към „К.Б.“ ООД. По входираните документи било образувано ч. гр. д. № 1308/2020 г. и издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта ответникът подал възражение в срок, поради което за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

„Е.Б.Е.” АД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №1308/2020 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК:

- 1061.78 лв. (хиляда шестдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляващи стойността доставена електрическа енергия и на предоставени мрежови услуги за периода от 01.04.2020 г. до 27.10.2020 г.;

- 28.39 лв. ( двадесет и осем лева и тридесет и девет стотинки), представляващи стойността на обезщетението за забава за периода 12.05.2020 г. до 14.10.2020 г.;

- законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.10.2020г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът „К.Б.“ ООД, редовно призован за съдебното заседание, не изпраща представител и не взема становище по иска. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв. На същия са указани последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не бъде подаден отговор в срока за отговор на исковата молба и ответникът или негов представител не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

С писмена молба вх. №262552/08.04.2021 г., приета в първото по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител юрк. С.-Ч., е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 75.00 лв. – държавна такса; 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер  на 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Общия размер на разноските на ищеца в двете производства, които следва да бъдат заплатени от ответника, възлиза на 300.00 лв.

Мотивиран от изложеното съдът

 

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.Б.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Д. Б., че дължи на „Е.Б.Е.” АД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес управление:***, със законни представители – М. М. М.-Д. и Ж. П. С., следните суми, за които по ч. гр. д. №1308/2020 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК: 1061.78 лв. (хиляда шестдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляващи стойността доставена електрическа енергия и на предоставени мрежови услуги за периода от 01.04.2020 г. до 27.10.2020 г.; 28.39 лв. (двадесет и осем лева и тридесет и девет стотинки), представляващи стойността на обезщетението за забава за периода 12.05.2020 г. до 14.10.2020 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението..

ОСЪЖДА „К.Б.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С. Д. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: ******** със седалище и адрес управление:***, със законни представители М. М. М.-Д. и Ж. П. С., сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски по делото, от които 225 лева – в исковото производство и 75 лева – в заповедното производство по ч. гр. д. №1308/2020 г. по описа на РС К..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК. 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

Ц.Ч.       РАЙОНЕН СЪДИЯ: