Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 06.07.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6152 по описа за 2015 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, за откриване на производство по несъстоятелност на “С.Б.” АД, ЕИК ********, поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че има качеството на кредитор на длъжника по Т.сделка – договор за банков кредит от 15.08.2011 г., сключен между Б.та и “Т.П.А.Б.” ЕООД, ЕИК ********(чийто правопиремник е ответното дружество “С.Б.” АД, ЕИК ********), и анексите към него. Молителят твърди, че към датата на подаване на молбата ответното дружество има парични задължения към Б.та по описания договор и анексите към него в общ размер на 42 374 004,43 евро, от които: сумата от 37 999 999,98 евро – просрочена главница за периода от 22.06.2015 г. до 21.08.2015 г., сумата от 3 370 578,06 евро – просрочени лихви върху редовна главница от 25.06.2014 г. до 27.07.2015 г., сумата от 265 999,98 евро – просрочени лихви върху просрочена главница от 25.06.2015 г. до 27.07.2015 г., сумата от 64 740,74 евро – текущи лихви върху редовна главница от 27.07.2015 г. до 21.08.2015 г., сумата от 310 333,32 евро – текущи лихви върху просрочена главница от 27.07.2015 г. до 21.08.2015 г., сумата от 212 352,75 евро – неустойка върху просрочена лихва от 25.06.2014 г. до 21.08.2015 г. и сумата от 150 000 евро – дължими такси по кредита. Твърди, че длъжникът е спрял плащанията и не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения към кредиторите си, а и имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Молителят се позовава на презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ (редакция към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ – изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.), че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника, да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, да бъде назначен временен синдик и свикано първо събрание на кредиторите. Претендира разноски по делото.
В дадения срок ответникът представя отговор, в който оспорва подадената
молба по чл. 625 от ТЗ. Не оспорва сключването на договора за банков кредит и
анексите (допълнителните споразумения) към него. Оспорва размера на вземанията
на молителя, като сочи, че са нищожни клаузите на чл. 12 и чл. 13 от договора
за банков кредит поради накърняване на добрите нрави. Оспорва твърденията на
молителя, че ответното дружество не е в състояние да изпълни изискуемите
парични задължения към кредиторите си и че имуществото му не е достатъчно да
покрие паричните му задължения.
В съдебно заседание молителят прави искане да бъде открито
производство по несъстоятелност на длъжника поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност – поради свръхзадълженост,
което съдът е допуснал.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото
са представени от молителя договор за банков кредит от 15.08.2011 г., сключен между “КТБ”
АД и “Т.П.А.Б.” ЕООД, ЕИК ********, като кредитополучател.
От приетия като доказателство по делото договор за банков кредит е видно, че молителят “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) предоставя на кредитополучателя “Т.П.А.Б.” ЕООД (чийто правопиремник е ответното дружество “С.Б.” АД) кредит в размер на 18 000 000 евро, като средствата по кредита са предназначени за изграждане на обект “Търговски център THE STRAND - Бургас” в УПИ с идентификатор 07079.2.2353, както и за други свързани разходи за изпълнението на проекта – проектиране, строителен надзор, инвеститорски контрол, външни услуги и т.н.
Съгласно чл. 10 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Б.та годишна лихва върху ползваните суми в размер на 8%. Лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец, а ако 25-то число на съответния месец е неработен ден, лихвата се начислява към и е дължима от кредитополучателя на първия следващ работен ден. Уговорено е, че банката има право едностранно да променя датата на олихвяване, за която промяна кредитополучателят следва да бъде уведомен по обичайните приети между страните способи за уведомяване поне 5 работни дни предварително. Лихвата се изчислява на база 360 дни годишно и се начислява върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване.
Съгласно чл. 12 от договора, при нарушаване на срок за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени в договора, банката, освен договорената лихва, начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от кредитополучателя и наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно.
Съгласно чл. 13 от договора, начислените, но неплатени в срок лихви, се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване.
Съгласно чл. 16.1. от договора, крайният срок за погасяване на всички дължими от кредитополучателя по договора суми (главница, лихви, евентуално наказателни лихви, неустойки и разноски), е 20.08.2014 г.
Представени са също анекси към договора за
банков кредит – анекс № 1 от 26.11.2012 г., анекс № 2 от 31.05.2013 г., анекс №
3 от 25.07.2013 г., анекс № 4 от 27.11.2013 г. и анекс № 5 от 18.06.2014 г.,
подписани между ответника “С.Б.” АД (правоприемник на кредитополучателя “Т.П.А.Б.”
ЕООД).
Съгласно анекс № 1 от
26.11.2012 г. банката предоставя на кредитополучателя допълнително кредит в
размер на 10 500 000 евро, с което общият размер на кредита се
променя на 28 500 000 евро.
Съгласно анекс № 2 от
31.05.2013 г. банката предоставя на кредитополучателя допълнително кредит в
размер на 5 000 000 евро, с което общият размер на кредита се променя на
33 500 000 евро.
Съгласно анекс № 3 от
25.07.2013 г. банката предоставя на кредитополучателя допълнително кредит в
размер на 5 000 000 евро, с което общият размер на кредита се променя на
38 500 000 евро.
Съгласно анекс № 4 от
27.11.2013 г. банката предоставя на кредитополучателя допълнително кредит в
размер на 1 500 000 евро, с което общият размер на кредита се променя на 40
000 000 евро.
С анекс № 5 от 18.06.2014 г. страните се договарят,
че погасяването на главницата по кредита, която към 18.06.2014 г. е в размер на
37 999 999,58 евро, да се извърши при следния погасителен план: 3 бр.
поредни погасителни вноски, първата от които е в размер на
12 666 665,58 евро и е дължима на 20.06.2015 г., а останалите 2
вноски, всяка в размер на 12 666 667 евро, са дължими на 20-то число
на месеците юли 2015 г. и август 2015 г.
Представено е също извлечение от счетоводните
книги на молителя за общото задължение по кредита на ответното дружество към
21.08.2015 г.
Представен е от молителя и копие от изпълнителен лист от 15.10.2015 г. за осъджане на ответното дружество да заплати на банката сумата от 37 999 999,98 евро – просрочена главница за периода от 22.06.2015 г. до 21.08.2015 г., ведно със законна лихва от 24.08.2015 г., сумата от 3 370 578,06 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 27.07.2015 г., сумата от 265 999,98 евро – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.06.2015 г. до 27.07.2015 г., сумата от 64 740,74 евро – текуща лихва върху редовна главница за периода от 27.07.2015 г. до 21.08.2015 г., сумата от 310 333,32 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 27.07.2015 г. до 21.08.2015 г., сумата от 212 352,75 евро за периода от 25.06.2014 г. до 21.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2015 г., сумата от 150 000 евро, дължими такси по кредита, договорната лихва за забава по чл. 12 в размер на 10 пункта годишно върху просрочената главница в цялост, договорна неустойка по чл. 13 в размер на 10% годишно върху просрочената галвница от подаването на заявлението на 24.08.2015 г. до изплащане на просрочената главница в цялост и сумата от 1 242 648,43 лева – разноски по делото.
От ответното дружество са представени
справка за наличните недвижими имот на същото към 30.09.2015 г. и справка за
наличните активи и вземания към 30.09.2015 г.
Представени са от ответника документи и
възражение по изпълнително дело.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Агенцията по
вписванията за установени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на “С.Б.” АД. Изискана е справка от СДВР -
Отдел “Пътна полиция”, от която е видно,
че на името на ответното дружество не са регистрирани пътни превозни средства
към 27.04.2017 г. От НАП е постъпила информация за наложени обезпечителни мерки
и за започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител.
В дадения срок ответникът не е представил счетоводни и
фирмени документи, които е бил задължен да представи на основание чл. 621а, ал.
1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 190 от ГПК.
От НАП служебно са изискани и представени по делото
Годишни финансови отчети на ответното дружество, ведно с приложенията към тях,
за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. В писмото на НАП е посочено, че за 2016
г. не се представя Годишен финансов отчет, доколкото не е изтекъл срокът по чл.
38 от Закона за счетоводството.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника, по делото са изслушани и приети Съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2012 г. – 2015 г. вкл. Вещото лице посочва, че за данъчната 2016 г. няма подадени декларации, счетоводен баланс и ОПР.
Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за
ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното
дружество.
Вещото лице
дава заключение, че размерът на
непогасените задължения на кредитополучателя по посочения договор за банков
кредит от 15.08.2011 г. към датата на извършване на експертизата - 16.05.2017
г., е в общ размер на 53 380 850,46 евро с левова равностойност 104 403 868,70 лева и
присъдено възнаграждение юрисконсулт 1242648,43 лева.
Вещото лице посочва при анализа на структурата на активите на ответното дружество, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи към 31.12.2012 г. са били краткотрайните материални активи, представляващи 96,7% от всички активи. Към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. най-голям относителен дял от нетекущите активи са имали дългосрочните финансови активи, които към 31.12.2013 г. са 95566хил.лв., представляващи 97,3% от всички активи, към 31.12.2014 г. са 91071хил.лв., представляващи 98,3% от всички активи, и към 31.12.2015 г. са 91216хил.лв., представляващи 99,2% от всички активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2012 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. са били вземанията, които към 31.12.2012 г. са 1718хил.лв., представляващи 3% от всички активи, към 31.12.2014 г. са 1513хил.лв., представляващи 1,7% от всички активи, и към 31.12.2015 г. са 734хил.лв., представляващи 0,8% от всички активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от пасивите на ответното дружество към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. са задълженията със срок над една година, които към 31.12.2012 г. са 49595хил.лв., представляващи 87,4% от всички задължения, към 31.12.2013 г. са 87622хил.лв., представляващи 89,2% от всички задължения, и към 31.12.2014 г. са 85237хил.лв., представляващи 92% от всички задължения.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от пасивите на ответното дружество към 31.12.2015 г. са задълженията със срок до една година, които към 31.12.2015 г. са 93398хил.лв., представляващи 101,6% от всички задължения.
Вещото лице
дава заключение, че общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи
на ответното дружество към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. не са били достатъчни за покриване
на краткосрочните му задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,3990 за 2012 г., 0,3211 за 2013 г., 0,1794 за 2014 г., 0,0079 за 2015 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,3988 за 2012 г., 0,1360 за 2013 г., 0,1794 за 2014 г., 0,0079 за 2015 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0111 за 2012 г., 0,0004 за 2013 г., 0,0023 за 2014 г., 0,0000 за 2015 г.
Вещото лице заключава, че коефициентите на обща ликвидност за всяка година от анализирания период е значително под единица. Към 31.12.2015 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,0079, т.е. наличните краткотрайни активи на дружеството покриват 0,79% от текущите задължения.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,0512 за 2012 г., 0,0267 за 2013 г., -0,0123 за 2014 г., -0,0154 за 2015 г. Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 19,5392 за 2012 г., 37,4401 за 2013 г., -81,4097 за 2014 г., -65,0404 за 2015 г.
Вещото лице прави извод, че към 31.12.2012 г. и към 31.12.2013 г. коефициентът на финансова автономност е значително под норматива от 0,33, а към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. е отрицателна величина, т.е. дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
Показателите за рентабилност показват способността на дружеството да генерира приходи и каква част от финнасовия резултат съответства на използваните от предприятието активи или налични пасиви. Вещото лице дава заключение, че за финансовата 2012 г. дружеството е реализирало печалба от дейността си, поради което показателите за рентабилност имат положителни стойности и всеки от тях определя степента на възстановяване на капитала. За финансовите 2013 г., 2014 г. и 2015 г. ответното дружество е реализирало загуба от дейността си, поради което показателите за рентабилност имат отрицателни стойности и всеки от тях определя степента на декапитализация на предприятието.
Вещото лице дава заключение, че на 29.07.2014 г. от длъжника е извършено плащане в размер на 54 866,02 евро, с което е погасено вземане банката за лихва. Следващото плащане, което е и последно от дружеството, е частично по договора за кредит и анексите към него, извършено на 06.11.2014 г. в размер на 122,86 евро (с левова равностойност 240,29 лева), с което е погасено вземане на банката за лихва.
Вещото лице дава заключение, че съгласно коефициентът на обща ликвидност за
всяка година от анализирания период, краткотрайните активи на дружеството не са били достатъчни за изплащане на текущите му
задължения. Към 31.12.2015г. краткотрайните активи в размер на 734 хил.лв. не са били достатъчни за изплащане на
краткосрочните задължения, възлизащи в общ размер на 93 398 хил.лв.
Към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. цялото имущество на “С.Б.” АД - дълготрайни и краткотрайни
активи не е било достатъчно за изплащане на
дългосрочните и краткосрочните задължения. За тези два отчетни периода
коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност.
Към 31.12.2015 г. дружеството не отчита наличие на
парични средства нито на каса, нито в банкови сметки.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че е работило на база ГФО, предоставени от НАП, и не е работило по разбивка, защото няма връзка със счетоводството на ответното дружество.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките
на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал.
1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до Т.сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника
да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и
трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “С.Б.” АД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по Т.сделка, Националната
агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно
вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от кредитор (присъединен кредитор),
който е включен в кръга на легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл.
608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани
с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните
търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на
страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи,
независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за
такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство
по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е
настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.
В случая съдът е сезиран от молителя “К.Т.Б.”
АД (в несъстоятелност). Вземанията на молителя към
ответното дружество произтичат от търговска сделка – банков кредит по смисъла
на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Не се оспорват от ответното дружество сключването
на договора за банков кредит и анексите към него, а се прави възражение за
нищожност на клаузите за неустойка по чл. 12 и чл. 13 от договора за банков
кредит. Доколкото молителят установява вземанията си и с представен изпълнителен
лист от 15.10.2015 г., издаден в полза на банка срещу ответника, то тези
възражения е следвало да бъдат направени в това производство, а не едва с
отговора на исковата молба от 25.11.2015 г., и се явяват преклудирани.
Установява се от изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че
молителят има вземане по договора за банков кредит към ответното дружество.
Признаване на размера на усвоената и дължима главница по кредита е заявена от самия ответник в анекс № 5 от 18.06.2014 г., като към датата на подписване на анекса размерът на главницата възлиза на 37 999 999,58 евро. Това представлява извънсъдебно признание от страна на ответника, което съдът цени с оглед събраните доказателства и неоспорването му от ответника. С оглед на горното се установява, че ответното дружество е усвоило сумите по кредита, предоставен му от банката молител.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на
факта на евентуално погасяване на вземанията на молителя, не представи
доказателства в тази насока.
С оглед на горното съдът приема, че е налице
активна процесуална легитимация на молителя – кредитор по търговска сделка, да поиска
откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.
В производството по несъстоятелност въз основа на цялостен
анализ на финансово-икономическото състояние на ответното дружество и
възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът
следва да установи дали ответникът е в състояние на неплатежоспособност, както
и дали това състояние е обективно и трайно или
затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на
кредиторите.
Коефициентът
на обща ликвидност за ответното дружество за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015
г. е доста под приемливата стойност. Това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на
дружеството. Съпоставен с останалите коефициенти за ликвидност (за
бърза, за незабавна и за абсолютна) и анализиран заедно с тях, се налага
изводът, че ответното дружество има сериозен проблем да посреща краткосрочните
си задължения с краткотрайните активи. От изчислените
от вещото лице финансови показатели се установява, че ответното дружество
изпада в голяма зависимост от кредиторите си и е декапитализирано, както и че е
работило нерентабилно.
В разглеждания
случай безспорно се установява от събраните доказателства, че ответникът има
изискуеми парични задължения по търговска сделка, които не е платило. В тежест
на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към кредитори, което не е
сторено в производството. Ответникът, който носи
доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване
на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване
на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от
чл. 631 от ТЗ). По делото не се установява плащане на изискуеми задължения на
ответното дружество, плащания по търговски сделки след 06.11.2014 г. и/или други
плащания. Съгласно заключението на вещото лице и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира, че ответното дружество е в
състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим
характер.
По изложените съображения, съдът намира за доказано, че
ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ,
тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по
търговски сделки.
Забавата на ответника, проявена чрез спиране на плащанията
към молителя, което е установено в настоящото производство, предполага
състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608,
ал. 3 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.). Тежестта да обори тази презумпция се
носи от длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията
са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631
от ТЗ). Ответникът не представи доказателства в горния смисъл, нито
доказателства, че не е спрял плащанията към кредитори.
След съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на ответното дружество. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че след 06.11.2014 г. – датата, на която е извършено последното плащане (частично на задълженията за лихва по договора за банков кредит от 15.08.2011 г.), ответното дружество е в нестабилно финансово състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в срок. Установените неплатени задължения на дружеството към банката, т.е. свързани с търговската му дейност, съдът намира, че водят до обективното състояние на ответното дружество да не може да погасява задълженията си, и то вече с необратим характер.
При така установеното, съдът намира, че по молбата по чл.
625 от ТЗ са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност на “С.Б.” АД, поради неплатежоспособност.
По данните от делото в това състояние ответното дружество е изпаднало на 07.11.2014 г. – деня, следващ датата на последното плащане по договора за банков кредит. По изложените съображения, като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 07.11.2014 г.
По отношение на основанието свръхзадлъжнялост, доколкото е
релевирано при условията на евентуалност от молителя, следва да бъде оставено без
разглеждане.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630,
ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на
кредиторите. Молителят е направил искане за временен синдик на ответното
дружество да бъде назначен Р.М.. Съдът приема, че на етапа, на който се намира
настоящото производство, и доколкото не са установени кредиторите с приети вземания
на ответното дружество, не е задължен да назначи посочения от молителя временен
синдик.
Съдът намира, че за временен синдик на
дружеството следва да бъде назначен В.Т.П., с адрес: ***, вписан в Списъка на
лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по
несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ,
който да бъде уведомен, че следва към датата на
встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ. На временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да се съобрази
необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ,
както и да се даде възможност на временния синдик да изготви и представи
документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото
събрание на кредиторите на 12.09.2017 г. от 10,00 часа, което ще се проведе
в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните
заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с
дневен ред по чл. 672,
ал. 1 от ТЗ.
За да се осигури развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат обезпечени началните разноски, като съдът на основание чл.629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да бъде внесена в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. На основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл.629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да бъдат възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 7 000 лева (седем хиляди лева), които да укаже да бъдат внесени в 14-дневен срок от обявяване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
По разноските:
Съгласно чл. 57, ал. 6 от ЗБН молителят е освободен от предварителното внасяне на държавна такса. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 250 лева съгласно чл. 24, ал. 1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Молителят претендира разноски по делото в молбата по чл. 625 от ТЗ. Не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед на горното съдът намира, че на молителя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 1 600 лева, от които 800 лева – депозит за вещо лице и 800 лева – разноски за възнаграждение за особен представител на ответника.
Водим от изложеното и на основание чл. 630,
ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, офис 17, и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата – 07.11.2014 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 17.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника “С.Б.” АД, ЕИК ********, В.Т.П., с адрес: ***,
вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието
и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че
следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по
чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик В.Т.П. в размер на 1 000 (хиляда) лева
месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до
настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на
получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо
събрание на кредиторите на “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 17, което
следва да се проведе на 12.09.2017 г. от 10,00 часа в Съдебната палата на
Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша”
№ 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8
състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на
възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на молителя “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, за откриване на производство по несъстоятелност на “С.Б.” АД, ЕИК ********, поради свърхзадлъжнялост, на основание чл.742 вр. с чл. 630 от ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите на “С.Б.” АД, ЕИК ********, в 14-дневен срок от обявяване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, да внесат по сметката на Софийския градски съд сумата от 7 000 лева (седем хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ, и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “С.Б.” АД, ЕИК ********, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде внесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.
УКАЗВА на кредиторите, че на основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл. 629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да им бъдат възстановени незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
офис 17, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - държавна такса.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, офис 17, да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 1
600 лева (хиляда и шестстотин лева) - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в
Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :