Р Е Ш Е Н И Е
гр.С.,
22.05.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет
и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12738 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 370716 от 26.03.2018 год., постановено по гр.дeло № 81592/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, е осъдена П.на Р.Б.,
с адрес: гр.С.,***, да заплати на А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по иска
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие повдигнатото му обвинение по ДП № 34/2007 г., прокурорска
преписка № 1957/2007 г. на СРП, което е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда по НОХД 656/2012 г. по описа на СГС, 31 състав, ведно със законната лихва
от 30.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 310 лв., разноски в производството, съобразно уважената част от
исковете, като е отхвърлен иска за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 5000 лв. до пълния предявен размер от
20000 лв. С определение № 448688 от
11.07.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 81592/2017 г. на
СРС, ІІІ ГО, 140 състав е оставена без разглеждане молба, обективирана в насрещна въззивна
жалба, вх.№ 5078503/ 10.05.2018 г., подадена от ищеца А.А.К., за изменение на решение № 370716/
26.03.2018 г., постановено по гр.дело № 81592/ 2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО,
140 състав, в частта за разноските.
Срещу
решението на СРС, 140 с-в е подадена въззивна
жалба от П.на Р.Б., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е
уважен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по съображения подробно изложени в жалбата. В
жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, като постановено в нарушение на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Въззивникът- ответник, чрез своя процесуален
представител моли съда да отмени обжалваното решение, в частта, с която е
осъден да заплати на ищеца на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и да постанови решение, с което размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
да бъде намален.
Въззиваемата страна- ищец А.А.К.,
оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваната му част -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ до размер на сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие повдигнатото на ищеца А.А.К.,
обвинение по ДП № 34/2007 г., прокурорска преписка № 1957/2007 г. на СРП, което
е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД 656/2012 г. по описа
на СГС, 31 състав, ведно със законната лихва от 30.12.2014 г. до окончателното
й изплащане.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства,
изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани, с оглед данните по
делото. Доводите изложени в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективна, като дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането-
чл.-4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да са осъществени
следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/
ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт
или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от
законодателя хипотези ; 3/ ищецът да е претърпял вреди ; 4/ да е налице
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.
В настоящия случай ищецът А.А.К. е
бил обвинен в извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1, вр. ал.1, пр.2
от НК. С присъда от 27.06.2014 год., постановена по нохд № 656/ 2012 год. на СГС,
Наказателно отделение, 31 с-в, ищецът А.А.К.
е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.282, ал.2, пр.1, вр. ал.1,пр.2 от НК. Присъдата е
влязла в законна сила на 30.12.2014 год.
Оправдаването на ищеца по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.282,
ал.2, пр.1, вр. ал.1, пр.2 от НК, обосновават извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук и за наличие на основание за носене на
имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи за
обезщетяване на претърпени от ищеца А.А.К.
неимуществени вреди.
Спорният въпрос по делото е дали ищецът е претърпял и в какъв размер неимуществени вреди.
Предвид характера на тези вреди, изразяващи се в отрицателни психически
изживявания, тяхното доказване не може да се извърши с преки доказателства, а
единствено с косвени. Вида на тези косвени доказателства не е ограничен от
закона, поради което не е недопустимо това да бъдат и само свидетелски
показания. В подкрепа от повдигнатите от ищеца фактически твърдения, че
в резултат на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, са разпитани по делото свидетелите Жаклин Дундев и
Илиян Малчев, чиито показания съдът кредитира като достоверни и обективни, доколкото в тях се изнасят непосредствено
възприети факти и задълбочени впечатления за събитията в разглеждания период.
От показанията на разпитаните свидетели се установява вида и
обема на причинените на ищеца неимуществени вреди- притеснение, страх, стрес и отчаяние. В решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.дело № 85/ 2012 год. на ВКС, ІV
ГО, е
прието, че наказателното производство нормално влияе негативно върху психиката
на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго
формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното. По
делото липсват данни, които да установяват противоположни на посочените от
свидетелите на ищеца обстоятелства, поради което
следва да се приеме, че воденото срещу А.А.К. наказателно производство
е довело до изключително негативни за него емоционални преживявания. От друга страна, статута на подсъдим в наказателния процес е факт,
който при неосъждан човек, неминуемо предизвиква негативни емоции. Ето защо
житейски оправдано е проведеното наказателно производство спрямо ищеца да
доведе до неблагоприятни изживявания за него. С оглед на което изцяло
неоснователни са релевираните във въззивната жалба на въззивника- ответник доводи за недоказаност на претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и за липсата на причинна връзка между тях и
повдигнатото обвинение. Неоснователни са и доводите, развити във въззивната жалба на въззивника-
ответник, че
размерът на обезщетението е определен в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и че същия е
завишен. Първоинстанционният съд е определил размера на
присъденото обезщетение за претърпените от ищеца А.А.К. неимуществени вреди, като е взел предвид правно релевантните за това обстоятелства, установени по делото,
и като е приложил критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително
задължителната такава, намерила израз в
ППВС № 4/1968 г. и тълкувателно решение /ТР/ № 3/22.04.2005 г., както и в установената, също
задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, формирана по реда на чл.290 от ГПК, а именно – решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.дело № 637/ 2011 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 г. на ІV-то Г.О. на ВКС и решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. дело № 820/2012 г. на ІV-то Г.О. на ВКС. Съгласно тази трайно установена съдебна
практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно
при исковете по чл.2, ал.1, т.3/ предишна
т.2 / от ЗОДОВ, такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото
наказателно производство. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1 т.3/ предишна т.2/ от ЗОДОВ се определя глобално -
за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
В настоящия случай при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следните обстоятелства: личността на ищеца/
неосъждан/; възрастта му в периода на воденото
наказателно производство; продължителността на наказателното производство – повече
от три години и половина, която надхвърля разумния
срок за провеждането му, с оглед сложността на делото. Съдът съобразява
също така вида и тежестта на инкриминираното деяние- на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на тежко
умишлено престъпление по чл. чл.282, ал.2, пр.1, вр. ал.1, пр.2 от НК,
като по повдигнатото обвинение ищеца е оправдан, тъй като не е осъществил от
обективна страна състава на престъплението.
Съдът отчита също
начинът, по който като цяло обвинението се е отразило на ищеца А.А.К. в емоционален и психологически
аспект, установени от показанията на
разпитаните по делото свидетели. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че за така
установените неимуществени вреди и при липса на доказани данни за увреждания,
имащи трайни последици за психическото и физическото състояние, които да са в
причинна връзка с проведеното наказателно производство, следва да се приеме, че
за обезщетяването на ищеца А.А.К. са необходими 5000 лв., който размер съответства на характера и степента
на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда. В настоящия случай при определяне на обезщетението,
първоинстанционният съд е взел предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди и уважавайки предявения
иск до размер на сумата от 5000 лв. е постановил решение в съответствие с
принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
По
изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника-ответник
не се следват разноски за настоящата инстанция. При този изход на спора и при условията на специалната
разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на
въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 580 лв., за въззивната
инстанция по адвокатско пълномощно от 10.05.2018 г., съгласно приложен списък
на разноски по чл.80 от ГПК и доказателства за неговото заплащане като направеното
от въззивника- ответник, чрез неговия процесуален представител възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, съдът намира за неоснователно. Съдът
приема, че в настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не
е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 370716 от 26.03.2018 год., постановено по
гр.дeло № 81592/2017
г. на
СРС, ІІІ ГО, 140 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с
адрес: гр.С.,***, да заплати на А.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 580 лв./ петстотин и осемдесет лева/, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РешениеТО може да
се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.