Решение по дело №14761/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1713
Дата: 18 май 2023 г.
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20213110114761
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1713
гр. *, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110114761 по описа за 2021 година


Производството е образувано по предявен от Г. С. С., И. Г. С. и С. Г. С.
срещу Община * положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са изключителни
собственици на основание давностно владение на по 1/3 ид.ч. за всеки от
поземлен имот с идентификатор *, находящ се в гр. *, район *, к.к. "*", с
площ от *3 кв.м., като част от имот с номер от предходен план *=41, при
граници с имоти със следните идентификатори: *
Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на поземлен
имот с идентификатор * (предходни *), идентификатор * (настоящ), находящ
се в гр. *, район *, к.к. "*", с площ по план 886 кв.м., с номер от предходен
план *, а по документи 1000 кв.м., при граници: имоти със следните
идентификатори: * *. Излагат твърдения, че владеят имота без прекъсване от
придобИ.ето му въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот
от 06.06.2002г. по изп.д. № 10195/2001г. при С* – съдия изпълнител към ВРС,
до настоящия момент. Сочат, че през 2001г., поради неизпълнение на
задължения спрямо един от ищците Г. С. С., срещу бившите собственици * и
* е образувано изп.д. № 10195/2001г. при ЧСИ С*, като имотът е изнесен на
1
публична продан от 29.04.2002г. до 29.05.2002г. Твърди се, че за процесния
период не са се явили желаещи купувачи, поради което по искане на
взискателя имотът е възложен на Г. С. С. съгласно Постановление за
възлагане на недвижим имот от 06.06.2002г. и е предаден на същия с
протокол за принудително отнемане на вещи. Излагат се твърдения, че от
26.09.2002г. – вписването на постановлението за възлагане на недвижим имот,
ищецът Г. С. С. и съпругата му са единствени собственици на поземления
имот. Сочи се, че от 2003г.до 2008г. собствеността на поземления имот е
преминавала през определени времеви периоди в патримониума на различни
лица, когато през 2008г. отново ищците притежават изцяло недвижимия имот.
Излагат в хронологичен ред сделките: През 2003г. Г. С. С. и съпругата му *
И.ова С.а даряват своя собствен недвижим имот, придобит в режим на СИО
на своите синове С. Г. С. и И. Г. С.; През 2004г. С. Г. С. и И. Г. С. прехвърлят
имота чрез покупко-продажба на * И.ова *; През 2008г. * И.ова * дарява своя
собствен недвижим имот на * И.ова С.а; През 2018г. * И.ова С.а е починала,
като е оставила за наследници съпруг Г. С. С. и синове И. Г. С. и С. Г. С. при
равни квоти. Излагат твърдения, че през 2020г. Г. С. С. разбира, че бившия
собственик на процесния имот – * * се легитимира като собственик на същия
имот чрез издаден констативен нотариален акт. Сочат, че относно това
спорно обстоятелство е сезиран ВРС с положителен установителен иск и е
образувано гр.д. № 6741/2020г., като с решение ВРС приема, че * и * не са
собственици на поземлен имот № *, като делото е висящо пред въззивна
инстанция. Твърдят, че * и * без знанието на реалните собственици са
инициирали процедура пред Община * през 2017г. за изготвяне на проект за
изменение на северната и западната граница на имот * с цел обособяване и
нанасяне на нови обекти, а именно: * (собственост на ищците по план) и
101.35.2573.* (актуван като ЧОС в последствие от Община *). Сочат, че в
резултат от поисканото изменение, Община * чрез Дирекция "Общинска
собственост, икономика и стопански дейности" разделя имот № * (целият
собственост на Г. С. и синовете му) на два отделна имота, а именно * и *,
като за втория имот Община * издава Акт за общинска собственост, като по
този начин Община * придобива *3 кв.м. от собствеността на ищците по
настоящото дело. Излагат твърдения, че съгласно КП от 2003г., Г. С. и
неговото семейство са придобили собствеността върху процесния имот,
отразен в кадастралните карти под номер 41, като площта е 1000 кв.м. Сочат,
2
че по действащия тогава кадастрален план имотът е нанесен с площ 886 кв.м.,
но в действителност са упражнявали владение до границата с ПИ-40, т.е.
общо 933 кв.м. Излагат твърдения, че с внесените изменения по искане на
бившите собственици Стоичкови в кадастралните планове за територията с
КП от 2018г., измененията в границите водят до намаляване площта на имота
на 770 кв.м., като разликата между владените от ищците 933 кв.м., а именно
*3 кв.м., са били конфигурирани и нанесени като отделен самостоятелен имот
в последния КП от 2018г., като ПИ № * със собственик Община *, същата се
самообявява за собственик на този нов имот без каквото и да е правно
основание. Твърдят, че през всичките години след придобИ.ето на имота при
публичен търг, семейството на Г. С. С. го владее безпрепятствено, като след
издаване на АОС на Община * и след него не са предявявани претенции от
общината чрез нейни длъжностни лица и същият не е посещаван от общински
органи. Сочат, че процесният имот от 933 кв.м. е ограден, като достъпът до
него се осъществява единствено през врата, монтирана от ищците. Твърдят,
че имота е обитаем и се ползва сезонно, като в имота има изградена малка
сграда и обслужващи постройки, като целия имот се охранява целогодишно.
Сочат, че владението върху процесния имот е непрекъснато, явно и е
установено след възлагане на имота с постановление на съдебен изпълнител и
въвод в съществуващите и до настоящия момент имотни граници. Излагат
твърдения, че имотът е ограден с телена мрежа, в него се влиза през единична
портичка, която се заключва с верига и катинар към метални тръби и този
достъп се контролира само и единствено от ищците. Сочат, че имотът се
посещава периодично от ищците или от изрично допуснати от ищците трети
лица, има поставен СОТ, обработва се несистемно, като се ползва по-активно
през летния сезон. Твърдят, че няма граница между имота, записан като
собственост на ищците и ПИ № *, със собственик Община *. Сочат, че за
настъпилите промени и намаляване площта на имота ищците никога не са
били уведомявани, не са били възпрепятствани да упражняват правото си на
собственост върху поземления имот, отразен върху кадастралната карта под
№ *, със собственик Община *. Излагат твърдения, че научавайки за
издадената от изпълнителния директор на ГКК – * Заповед за заличаване на
един обект № * и нанасяне на два нови на кадастралната карта - № * и № *,
ищците са сезирали Административен съд – гр. *, при което е образувано
адм.д. № 1750/2020г., което към настоящия момент е висящо. При тези
3
съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
В съдебно заседание ищците поддържат предявения иск и се моли за
уважаването му. Настоява се, че ответникът не е станал собственик, като
имотът се владее от ищците. Депозирана е писмена защита, в която са
изложени съображения по същество на спора. Сочи се, че пт ангажираните
гласни доказателства се установява по несъмнен начин твърдяното давностно
владение на ищците повече от двадесет години, като от техническата
експертиза се установява, че границите и площта на ПИ * са идентични с
границите и площта на ** придобит от Г. С., като ПИ * и * съответстват на *.
Сочи се, че общината неправомерно е вписала като собственик себе си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Община *, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Излага твърдения, че за посочения имот
към момента няма съставен акт за общинска собственост, като същият е
образуван при разделянето на ПИ № * след изменение на КККР от 2018г.,
като ПИ * не попада под разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него не
се издава заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол за въвод във
владение. Твърди, че не са налични данни за извършено отчуждаване и
възстановяване по ЗВСНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Излага пространни
твърдения, че не е осъществен фактическия състав на придобивната давност
на чл. 79 от ЗС, както и, че съществува забрана за придобИ.е по давност на
имот № * съгласно въведен мораториум за придобИ.е на имоти частна
общинска собственост до 31.12.2022г. В този смисъл моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендират се и сторените разноски. Релевира се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Постъпило е становище от ищеца по отговора на исковата молба, с
което се оспорват релевираните в същия твърдения. Подчертава се, че не е
налице отчуждителна процедура и че е налице протИ.речие в твърденията й
относно придобИ.ето на имота. Подчертава се, че ответникът не е собственик
на имота, доколкото предвиденият от закона способ за придобИ.е на
собствеността върху него не се е осъществил.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
4
от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт № *, дело №*/1994 г. за
покупко-продажба на недвижим имот * Н.а * и * Н. *ов продават на * * и *
своя недвижим имот, представляващ лозе от 1000 кв.м. , находящо се в гр. *,
кв. * местността * , извън регулация.
Видно от постановление за възлагане от 06.06.2002 г. на С* – съдия
изпълнител към ВРС по изп.д. № 10195/2001г. недвижим имот, предмет на
нотариален акт № *, дело №*/1994 г., с площ от 1000 кв.м., съставляващо
парцел * е възложен в цялост на Г. С. С..
С протокол за принудително отнемане на вещи от 11.10.2002гг. на С*
– съдия изпълнител към ВРС по изп.д. № 10195/2001г. гореописания
недвижим имот е предаден на купувача от публичната продан – Г. С..
Видно от нотариален акт за дарение №*/2003 г. Г. С. С. и съпругата
му * И.ова С.а даряват своя собствен недвижим имот, придобит в режим на
СИО на своите синове С. Г. С. и И. Г. С.;
С нотариален акт №* от 2004г. С. Г. С. и И. Г. С. прехвърлят имота
чрез покупко-продажба на * И.ова *.
Видно от нотариален акт № * * И.ова * дарява своя собствен
недвижим имот на * И.ова С.а.
Видно от удостоверение за наследници от 03.08.2018 г. на
25.07.2018г. * И.ова С.а е починала, като е оставила за наследници съпруг Г.
С. С. и синове И. Г. С. и С. Г. С. при равни квоти.
Съгласно Заповед от 30.01.2018 г. на началника на СГКК- * е
одобрено заличаване на един обект № * и нанасяне на два нови на
кадастралната карта - № * и № *.
От представената скица №***/09.11.2021 г. се установява, че за имот
ПИ №* с площ от *3 кв.м. като собственик е вписан Община *, като няма
отразен документ за собственост.
От приетата по делото първоначална и допълнителна СТЕ,
неоспорена от страните се установява, че границите и площта на ПИ * са
идентични с границите и площта на ** като ПИ * и * съответстват на ПИ *. В
разписния лист към КП от 1990 г. за собственици за вписани * *ов за ПИ * и
Владимир Владимиров за ПИ * по КП. Сочи се, че за ПИ * по КП от 1990 г.
съответства ПИ 41 по КП от 2003 г. с площ от 886кв.м. и е вписан в
разписния лист като собственик * И.ова *. Границите на ПИ * съответстват на
5
*. ПИ * е извън границите на ПИ * и е част от територията на ПИ * по КП от
1990 , в разписния лист на който е вписан Владимир Владимиров. В
кадастралния регистър за ПИ * от 2008 г., в която територия попада ПИ * е
вписана Община * без документ за собственост. Съгласно заключението
площта на оградения имот е 1025 кв.м.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *
и от които се установява, че ищците притежават имот в кк *, който се
стопанисвал сезонно от Г.. Придобил го през 2003-2004 г. и го посещавал през
лятото, като монтирал и охранителна система за защитата му, когато го няма.
Имало свлачище и част от мястото потънало, но преди това било с размери от
1 дка. Мястото било добре поддържано. Имало градина с домати и цветя и
малка постройка добре обзаведена. Няколко души предявявали претенциите
спрямо имота на Г., но с полиция били отстранени.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса в тежест на ищците е да се установи в условията на пълно и главно
доказване твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената
защита, като установи наличието на свое защитимо материално право, като
докаже изложените в исковата молба твърдения, че е упражнявана
фактическата власт върху имота поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и
спокойно над 10 години в процесния период, като всеки да е държал вещта
като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които
съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на
сложното вещно право на собственост. Насрещната страна, за да отбслъсне
исковата претенция следва да установи наведените правоизключващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В случая всеки ищец се позовава на упражнявана фактическа власт
върху процесния имот, като ответникът реливира възражение за
невъзможността да придобие тази част, поради наложения мораториум за
придобИ.е на имоти частни общинска собственост.
За да протИ.постави обаче подобно възражение, доколкото се оспорва
собствеността на ищеца, ответникът следва да установи, че имотът има
6
характер на частна общинска собственост.
В случая от ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, в
т.ч. приетата по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, не се установява
наличието на предпоставките за придобИ.е на имота от ответника – Община
*.
На първо място, съобразно чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС общинска
собственост са имотите , придобити от последната чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закон.
В случая от анализа на ангажираните доказателства не се установи
ответникът да е придобил процесния имот, за чиито собственик е вписан в
представената по делото скица, на годно правно основание. Както се установи
от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в разписните листи за
процесния имот са вписани като собственици физически лица. Няма данни за
проведена процедура по отчуждаване или че ответната община е придобила
процесния имот въз основа на осъществена сделка с бившите собственици,
вписани като такива в разписните листи. Напротив, установи се, че имотът е
бил собственост на физически лица и няма данни същият да е отчуждаван.
От друга страна, от ангажираните по делото гласни доказателства
посредством показанията на свидетеля Димитров, които съдът кредитира
изцяло като последователни, вътрешнологични и непротИ.речиви се
установи, че от придобИ.е на имота от 2003 г. от Г. и неговото семейство
същото е било с площ от 1000 кв.м. и освен в резултат на свлачището, което
се е проявило в района на недижимия имот, не е променяло размерите си.
Същото се стопанисва от ищците – Г. С., И. С. и С. С., непрекъснато и явно от
придобИ.ето му до настоящия момент. Предприели са действия с оглед
защитата на собствеността и протИ.поставяне на своето владение на трети
лица чрез монтиране на охранителна система.
От приетата по делото експертиза се установи, че границата
материализирана на място обхваща целия имот от 1025 кв.м., т.е. целият
имот, включително процесния се владее от ищците повече от 20 години.
Отделно от това, съобразно заключението на вещото лице границите и
площта на ПИ * са идентични с границите и площта на ** като ПИ * и *
съответстват на ПИ *, а съобразно приобщените по делото документи за
собственост ПИ 41 е станал притежание на ищеца Г. С..
7
С оглед изложеното съдът намира предявеният срещу община *
положителен установителен иск за основателен, поради което следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
последните разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът претендира дължимата за производството държавна такса – 50 лева,
както и свързаните с производството разходи: 40 лв. за данъчна оценка; 20 лв.
за препис от актове, 10 лв. удостоверения; 20 лв. такса за вписване; 900 лв.
депозит за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Срещу претендираното адвокатско възнаграждение ответникът е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, броя
проведени съдебни заседания, процесуалната позиция на страната, която
претендира възнаграждението, както и предвидения в Наредба №1/2004 г.
минимален размер намира възражението за неоснователно.
С оглед горното в тежест на ответника следва да се възложат разноски в
общ размер на *40 лв.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните Г. С. С., ЕГН
**********, с поС.ен адрес гр. *, И. Г. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.
* и С. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. *- от една страна и от друга -
Община *, с адрес гр. *, бул. „Осми * полк“ №43, че ищците Г. С. С., ЕГН
**********, И. Г. С., ЕГН **********, и С. Г. С., ЕГН **********, са
изключителни собственици на основание давностно владение на по 1/3 ид.ч.
за всеки на поземлен имот с идентификатор *, находящ се в гр. *, район *,
к.к. "*", с площ от *3 кв.м., като част от имот с номер от предходен план
*=41, при граници с имоти със следните идентификатори: * на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община *, с адрес гр. *, бул. „Осми * полк“ №43, да
8
заплати на Г. С. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. *, И. Г. С., ЕГН
**********, с поС.ен адрес гр. * и С. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. *,
сума от *40 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет лева/, представляваща
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9