РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 358 / 2022 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 84 от ЗМВР, във вр. с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от М.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 359з-728/21.09.2022 г. на ВПД Началника на РУ - Троян, с която е отказано връщането на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с VIN № *** и рег. № ***“, собственост на М.М.Д., обявен за ОДИ с Шенгенски идентификатор № *** и инициатор компетентните власти на Република Германия от дата 22.11.2021 г.
Оспорващият твърди, че заповедта е постановена в противоречие с разпоредбите на чл. 84 от ЗМВР, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като сочи нарушение на чл. 26 от АПК, че не е бил уведомен за започване на производство по издаване на обжалваната заповед, независимо, че сочи, че заповедта е издадена по повод негово искане, неспазване на установената форма и нарушение на материалния закон. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, както и да присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. И., който поддържа жалбата и излага подробни аргументи в съдено заседание и в писмена защита. Сочи, че в обжалваната заповед липсват както фактически, така и правни основания, което е съществено нарушение на изискването за форма на административния акт. Сочи, че липсват безспорни доказателства, от които да е видно, че германските власти са подали формуляр по надлежния ред с изрично искане за връщане на процесния автомобил. Сочи, че в изпратените от началник отдел СИРЕНЕ към ДМОС-МВР писма, макар и да се съдържа информация за получени съобщения от бюро СИРЕНЕ-Германия, не се сочи да е подаден надлежен формуляр за връщане, съдържащ изрично искане за връщане на автомобила. Сочи, че в две писма на началник РУ- Троян до ДМОС с рег. № 359р-17127/18.08.2022 г. и с рег. № 359р-18952/16.09.2022 г. с гриф „Спешно“ началникът РУ – Троян изрично посочва, че е изтекъл 60-дн. срок за съхранение на процесния автомобил още на 07.08.2022 г., но от немските власти не е получено съответното искане за връщане на автомобила. Сочи нарушение на чл. 35 от АПК във вр. с чл. 26 от АПК, както и на чл. 6 от АПК. В заключение се моли съда да отмени обжалваната заповед, като се поддържа искане за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 252 от делото - само в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Началник РУ на МВР – Троян, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От ответника е представено писмено становище – „писмен отговор“ с вх. № 585/22.02.2023 г., в който се излагат аргументи за законосъобразност на заповедта. Сочи се, че правото на лицето, посочено от държавата членка в ШИС, има приоритет пред това на лицето, от което е иззета/предадена вещта съгласно чл. 84, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР. Сочи се, че държавата, подала сигнала Германия, е била уведомена за обстоятелствата по локализирането на автомобила и неговото местонахождение в РУ – Троян. Сочи се, че видно от писмо рег. № В-13446/22.07.2022 г. на ЗА началник отдел СИРЕНЕ, е посочено, че в прокуратурата в гр. Бремен е постъпило искане за репатриране на процесния автомобил, което отговоря на изискванията на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР и е пречка да се върне процесния автомобил по реда на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР. В заключение се моли за отхвърляне на жалбата. Ответникът прави алтернативно искане, в случай на уважаване на жалбата, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 21.09.2022 г., видно от разписката, съдържаща се в самата обжалвана заповед, а жалбата е заведена при ответника на 30.09.2022 г./, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК.
Страните не спорят относно фактическата обстановка, която се установява от всички представени по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира. Безспорно установено по делото, видно от всички писмени доказателства, а и няма спор между страните, е следното:
На 07.06.2022 г. жалбоподателят М.М.Д. е предал с протокол по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР собствения си лек автомобил „***“, модел „***“ с VIN № *** и рег. № ***“, като автомобилът е на съхранение в РУ на МВР – Троян съгласно чл. 84, ал. 5 от ЗМВР.
Д. е придобил автомобила по предвидения за това ред в Германия с писмен договор за продажба от 27.09.2021 г., като след заплащане на договорената сума от 11 000 евро е получил автомобила чрез пълномощник на 05.10.2021 г. Автомобилът е докаран в България на 08.10.2021 г. и е бил регистриран в КАТ – Ловеч на 12.11.2021 г.
От страна на немските власти е заявено, че автомобилът е бил присвоен в периода 03.10.2021 г.-03.11.2021 г. и е бил заявен като отнет на 22.11.2021 г., след закупуването му от Д., транспортирането до България и регистрацията в КАТ – Ловеч на 12.11.2021 г.
Видно от постановление за отказ да се образува наказателно производство от 12.08.2022 г. на л. 14-15 от делото, със същото е отказано образуването на наказателно производство и е прекратена преписка вх. № 3518/2022 г. по описа на РП – Ловеч, като преписката е прекратена и върната по компетентност на РУ-Троян с оглед процедурата по чл. 84 от ЗМВР.
На 10.08.2022 г. е постъпила молба от М.М.Д. с вх. № 359000-7402/10.08.2022 г. /на л. 16 от делото/ с искане за връщане на процесния автомобил, т.к. е изтекъл законоустановеният срок – изтекли повече от 60- дни от датата на предаване на автомобила. /на л. 16 от делото/.
В отговор на искането до М.М.Д. е изпратено писмо рег. № 359000-7584/16.08.2022 г., подписано от ответника ВПД началник на РУ-Троян /на л. 17 от делото/, в което липсва изрично произнасяне на искането за връщане на процесния автомобил, като се преразказва описаната по-горе фактическа обстановка, като се сочи, че с протокол по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР с рег. № 359р-12270/07.06.2022 г. автомобилът е предаден от собственика М.М.Д.,*** от собственика за съхранение.
Сочи се, че на 27.07.2022 г. е постъпило писмо от ДОМОС с рег. № В-13446, в което се сочи, че делото е прехвърлено по компетентност към прокуратурата в Бремен, в която е постъпило искане за репатриране на процесния автомобил.
Сочи се, че на 28.07.2022 г. с писмо от ДОМОС с рег. № В-13970 допълват, че законният собственик на процесния автомобил в Германия желае да си върне автомобила, за което е упълномощил адвокат да подаде искане за репатриране.
В писмо рег. №
359000-7584/16.08.2022 г. /на л. 17 от делото/ до М.М.Д. се сочи още, че на
01.08.2022 г. преписката е изпратена на
РП-Ловеч по компетентност, като на 16.08.2022 г. с постановление на прокурор
при РП-Ловеч преписката е върната на РУ-Троян за изпълнение на процедурата по
чл. 84 от ЗМВР, като не са налице основания за образуване на досъдебно
производство за извършено престъпление на територията на Р България, в частност
на територията на гр. Ловеч. В писмото
липсва каквото и да било изрично произнасяне нито по смисъла на чл. 84, ал. 8
от ЗМВР, нито по смисъла на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР.
С жалба вх. № 295000-7328/25.08.2022 г. на М.М.Д. *** /на л. 18 от делото/, изрично се сочи, че вместо да се произнесе по реда на чл. 84 от ЗМВР, е получил писмо рег. № 359000-7584/16.08.2022 г., „в което се преразказва фактическата обстановка по случая, без да има конкретни разпоредителни действия от него, каквито се изискват съгласно чл. 84, ал. 8 и сл. от ЗМВР“.
Издадена е обжалваната в настоящото производство Заповед № 359з-728/21.09.2022 г. на Началника на РУ - Троян, с която е отказано връщането на „лек автомобил марка „***“, модел „***“ с VIN № *** и рег. № ***“, собственост на М.М.Д., обявен за ОДИ с Шенгенски идентификатор № *** и инициатор компетентните власти на Република Германия от дата 22.11.2021 г.
При така установената безспорно фактическа обстановка, съдът от правна страна прие следното:
Не се спори между страните, а и се установява от изрично изискано от съда с определение от з.с.з. на 13.10.2022 г. /на л. 105 от делото/, че издателят на обжалваната заповед ВПД началник на РУ-Троян гл. инспектор И.С.е временно преназначен на ръководна длъжност началник на РУ-Троян, поради което разполага с материална, териториална и времева компетентност да издаде обжалваната Заповед № 359з-728/21.09.2022 г. на ВПД Началника на РУ – Троян съгласно чл. 84, ал. 9, във вр. с ал. 6 от ЗМВР.
Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната Заповед № 359з-728/21.09.2022 г. на ВПД
Началника на РУ – Троян не съдържа
необходими правни основания, нито фактически основания съгласно изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, като в заповедта не се
сочи нито една хипотеза на чл. 84 от ЗМВР.
Липсата на правни
основания е съществен порок на формата, защото съдът проверява съответствието
на административния акт с материалния закон въз основа на посочени в същия
правни основания. Ето защо непосочването в заповедта на каквото и да било
правно основание съществено нарушава правото на защита на адресата на
заповедта, но и възпрепятства проверката от съда по чл. 146, т. 4 от АПК.
В заповедта вместо правни и фактически основания се излага изложение на посочената по-горе и приета за безспорна фактическа обстановка, от която обаче липсват правни изводи въз основа на какво издателят на заповедта е постановил обжалвания отказ за връщането на „лек автомобил марка „***“, модел „***“ с VIN № *** и рег. № ***“, собственост на М.М.Д., обявен за ОДИ с Шенгенски идентификатор № *** и инициатор компетентните власти на Република Германия от дата 22.11.2021 г.
Следва да се посочи, че обжалваната заповед с нищо не се различава от предхождащото я писмо рег. № 359000-7584/16.08.2022 г., подписано от ответника ВПД началник на РУ-Троян /на л. 17 от делото/, като единствено съдържа изричен диспозитив – разпоредителна част, каквато липсва в предхождащото заповедта писмо рег. № 359000-7584/16.08.2022 г., подписано от ответника ВПД началник на РУ-Троян /на л. 17 от делото/.
Липсват изрични мотиви дали издателят на заповедта е приел, че са налице предпоставките на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, поради което е постановил отказ по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, като липсва посочване на конкретно искане за връщане на процесния автомобил с рег. номер и дата от Германия, за да може да се извърши проверка дали такова искане е подадено в 60-дн. преклузивен срок по смисъла на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР.
Хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР е приложима единствено при липса на предпоставките за уважаване на искане по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР - Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6.
Ето защо липсата на
каквото и да било правно основание от една страна е основание за отмяна на
заповедта поради съществен порок на формата на административния акт.
Отделно от друга
страна в ожалваната заповед не са изложени и конкретни и ясни фактически
основания /мотиви/, което е друг съществен порок на формата на административния
акт. В настоящия случай не може да се приеме, че мотиви се съдържат в
административната преписка, която представлява продължителна кореспонденция, но
в същата отново не се сочат нито правни, нито фактически основания, поради
което от административната преписка не може да се направи извод въз основа на
какви мотиви е постановен обжалвания отказ.
Ето защо съдът приема, че е налице отменително основание на
чл. 146, т. 2 от АПК. Според
съда оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради
непосочване както на фактически, така и на правни основания за издаването на
акта, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл.
146, т. 2 от АПК.
Съдът намира, че при издаване на обжалваната Заповед № 359з-728/21.09.2022 г. на ВПД Началника на РУ – Троян са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като следва да посочи, че само съществените такива нарушения водят до унищожаемост на административния акт.
Не се споделя довода на жалбоподателя, че преди издаване на заповедта същият не е бил уведомен по реда на чл. 26 от АПК, т.к. безспорно е установено, че заповедта е издадена по инициатива на жалбоподателя. На 10.08.2022 г. е постъпила молба от М.М.Д. с вх. № 359000-7402/10.08.2022 г. /на л. 16 от делото/ с искане за връщане на процесния автомобил, т.к. изтекъл законоустановения срок, като в същата молба жалбоподателят изрично сочи: „В тази връзка и на основание чл. 84 ЗМВР, моля да разпоредите да ми бъде върнат автомобила, тъй като е изтекъл законно установения срок, в който същия може да бъде задържан от органите на МВР“.
Съдът намира за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила липсата на изрично произнасяне със заповед по реда на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР. В случай, че издателят на заповедта е приел, че е налице хипотезата на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, съгласно която - Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6, то е следвало да издаде нарочна заповед за връщане на вещта по реда на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР.
Непроизнасянето с изрична заповед по реда на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, формално обуславя връщането на процесния автомобил по реда на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР. Както беше посочено по-горе, в обжалваната заповед липсват правни и фактически основания, поради което съдът не може да обсъжда хипотези.
Следва да се отбележи, че издателят на обжалваната заповед е дължал произнасяне с изрична заповед по реда на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, в случай че е приел, че процесният автомобил следва да се върне в Германия на конкретно посочено лице, каквато няма данни и не се твърди, че е издавана преди издаване на ожалваната заповед, с която е постановен отказ за връщането на „лек автомобил марка „***“, модел „***“ с VIN № *** и рег. № ***“, собственост на М.М.Д., обявен за ОДИ с Шенгенски идентификатор № *** и инициатор компетентните власти на Република Германия от дата 22.11.2021 г.
Административният орган се е поставил в хипотезата едновременно от една страна да не върне процесният автомобил на лице от Германия при условията на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, едновременно от друга страна да не върне процесния автомобил и на лицето по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР. Горното представлява недопустимо задържане на процесния автомобил за период, съществено надхвърлящ законовоопределения период от 60 дни по чл. 84 от ЗМВР. Автомобилът е иззет на 07.06.2022 г., като не е върнат нито по реда на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, нито по реда на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, като обжалваната заповед е издадена на 21.09.2022 г.
Отделно съдът констатира и неспазване на разпоредбата на чл. 35 от АПК, като липсва обсъждане на възраженията на молителя М.Д..
Горното представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяната на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на проверката на заповедта за съответствие с материалния закон по чл. 146, т. 4 от АПК, както беше посочено по-горе, поради сочените пороци във формата на административния акт – липса на правни и фактически основания в заповедта, същата проверка е невъзможна, защото съдът не може да обсъжда хипотези, нито в съдебната фаза може да се допълват и предполагат мотивите за обжалвания отказ. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират и предмета на административното дело. Липсата на фактически и правни основания възпрепятства проверката за законосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, като е нарушен и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Производството по изземване на вещите, посочени в чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген е уредено в чл. 84 от ЗМВР. Република България не е ратифицирала Конвенцията, но съгласно решение на Съвета от 29.06.2010 г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система /ШИС/ в Република България и в Румъния, от 15.10.2010 г. започват да се прилагат достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС, които са посочени в приложение I. В ШИС се въвеждат данни за издирвани вещи с цел конфискация или да послужат като доказателство в съдебен процес. Регламентираните действия в националната правна уредба са израз на поетите ангажименти за международно сътрудничество при предприемане на мерки по издирване на вещите, за които е въведен сигнал, изземването и предаването им на правоимащото лице. По-нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата, заявител на сигнала, което създава основанието вещта да се предаде включително на лицето, от което е била незаконно отнета (в този смисъл определение № 567 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 4637/2016 г. на ВКС, III г. о.), съответно в рамките на административното производство по оспорване на актовете по чл. 84 от ЗМВР не могат да бъдат слушани възражения и не могат да бъдат решавани спорове за собствеността върху вещта и извън обсега на преценка от съда е въпросът на кого принадлежи правото на собственост, в това число и дали вещта е добросъвестно придобита и ползвана.
Видно от разпоредителната част на обжалваната заповед, със същата е отказано връщане на лицето по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, но от друга страна вещта не е върната и на лицето по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, като с обжалваната заповед е създадено недопустимо фактическо положение – вещта да се държи РУ – Троян за неопределен срок, съществено надхвърлящ 60-дневния срок по чл. 84, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР, което противоречи на целта на закона – разпоредбата на чл. 84 от ЗМВР.
Ето защо налице е и отменително основание и по чл. 146, т. 5 от АПК.
Горното налага отмяна на обжалваната заповед поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съгласно списък с разноски на л. 252 от делото. Видно от същия списък, жалбоподателят претендира разноски единствено за заплатен адвокатски хонорар от 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 143 от делото, които разноски са доказани, като не се претендират разноски за заплатена държавна такса от 10 лв. Заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 400 лв. са под минималните такива - съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение следва да бъде осъдена ОДМВР – Ловеч да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лв. разноски по делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, Заповед № 359з-728/21.09.2022 г. на ВПД Началника на РУ - Троян, с която е отказано връщането на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с VIN № *** и рег. № ***“, собственост на М.М.Д., обявен за ОДИ с Шенгенски идентификатор № *** и инициатор компетентните власти на Република Германия от дата 22.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на МВР – Ловеч /ОДМВР – Ловеч/ да заплати на М.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 400 лв. /четири стотин лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: