Р Е Ш Е Н И Е
№ 1903/28.10.2022г.
гр. Пловдив, 28 октомрви 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Севдалина Дункова, като
разгледа докладваното от съдия Стоянов адм.
дело № 775 по описа на съда за 2022
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/.
Образувано по жалба на Ш.М.Б.,
ЕГН ********** ***6, чрез адвокат Д., против Решение № 16/112/10213/3/01/04/02
от 03.02.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от
директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, с изх. № 01-163-6500/32 от 03.02.2022 г.
В
жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че оспореното решение е издадено при грубо
нарушение на законовите норми, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствени правила, от
некомпетентен орган, не е спазена
установената форма. Моли се
да бъде обявено процесното
решение за нищожно, като в условията на евентуалност се иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Претендират се
направените в производството разноски.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П., която по изложени в
писмени бележки съображения моли съда да отмени изцяло оспореното решение за
налагане на финансова корекция.
Ответникът – директорът
на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Пловдив, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт Н.. Моли да бъде оставена
без уважение подадената жалба. Претендира направените по делото разноски, както
и юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител, не взема становище.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено
следното:
Жалбоподателят Ш.М.Б. е подала в ДФЗ проект № 16-112-10213 (бизнес план
– лист 47 и сл.)
по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“, като видно от попълнената
таблица „Обща информация“, Характеристика на земеделското стопанство е посочено,
че: общата обработваема земеделска площ е 3,100 дка; начален икономически
размер на стопанството (в икономически единици) е 4,35 ИЕ; както и че икономическият размер на
стопанството съгласно петата година посочена в бизнес плана е 12,26 ИЕ. Пак там
е посочено, че избраното време за проверка на изпълнението на бизнес плана е
след края на 3-та година от сключване на договора за отпускане на финансова
помощ, както и че икономическия размер на стопанството към периода на проверка
на изпълнението на бизнес плана (в ИЕ) е 12,26 ИЕ. В раздел „Описание на
намеренията и целите за развитие на стопанството“ от бизнес плана е посочено,
следното: „Към периода на проверка на
бизнес плана кандидатът ще отглежда само гъби кладница – 1100 кв.м., като също
ще отглежда 2,000 дка люцерна, като икономическия размер на стопанството ще се
увеличи с 12,26 ИЕ. Към края на петата година икономическият размер на
стопанството ще се увеличи с 12,26 ИЕ спрямо първоначалният икономически размер
на стопанството от 4,35 ИЕ.“
Със Заповед № 03-160-РД/63
от 12.05.2014г. (лист 92), Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив е одобрил
за финансиране заявлението за подпомагане, подадено от Ш.М.Б. с ИД № на проекта: 16/112/10213, като в
заповедта е посочен размера на финансовата помощ – 48 892,00 лева, с
размер на първо и второ плащане от по 24 446,00 лева. Изрично е посочен и
началния икономически размер на стопанството, който е одобрен от РА – 4,35 ИЕ.
В резултат на това е
сключен административен договор № 16/112/10213 от 14.05.2014 г. (лист 30 и сл.)
с Държавен фонд "Земеделие" – София, съгласно който Фондът предоставя
на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на
стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013 г. Помощта е в размер на 48 892 лева за изпълнение на
всички инвестиции, основани дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект
№ 16/112/10213 и включени в Приложение 1 и 2 (така т.1.1 от договора). Съгласно
т.1.2 от договора Фондът изплаща финансовата помощ при условие, че ползвателят
е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект,
съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и
действащите нормативни актове. Изрично в т.2.2, 2.3 и 2.4 са описани двата
етапа на изплащане на помощта.
Ползвателят
се е задължил: да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели,
предвидени в бизнес плана и описани в Приложение 1 в срок до три години от
датата на подписване на договора (т.3.1 от договора), както и да извърши всички
инвестиции, основани дейности и цели, предвидени в бизнес плана и предмет на
договора, описани в Приложение 2 в срок от 4 години и 6 месеца от датата на
подписване на договора.
Според
т.4.1 от договора, Фондът има право да упражнява постоянен контрол за
изпълнение на условията по договора, както и на документите, свързани с
подпомаганата дейност за периода на дейността и не по-късно от 3 години от
подаване на заявката за второто плащане. А според т.4.3 при осъществяване на
този контрол, фондът има право да извършва проверки на място.
Съгласно
т. 4.7 от
договора, фондът изисква връщането на вече платените суми както по първото,
така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или
прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато
ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ.
Като
задължения на ползвателя в договора е предвидено писмено да уведоми фонда
незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на
договора (т.4.35). Изрично е предвидено, че за случаите на възникнали
форсмажорни обстоятелства ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен да
уведоми писмено фонда за възникване на обстоятелствата и да приложи достатъчно
доказателства във връзка с това в рамките на 10 работни дни, считано от датата
на която е в състояние да го направи (т.8.4), като в т.8.3 са изброени
категориите форсмажорни обстоятелства, които фондът признава.
На
лист 93 по
делото е представено Уведомително писмо за одобрение №808/03.10.2014г., в което е посочено че ДФЗ
– РА е извършило плащане по банковата сметка на Ш.Б. в размер на 24 446
лв., с дата на плащане 08.08.2014г.
С
искане
за промяна от
16.01.2015г. Б. е поискала сключване на анекс към договора, тъй като иска да
промени земята, на която ще отглежда заявената от нея култура по бизнес плана
от с.Рогош, общ.Марица, с наетата от нея за 6 стопански години, в землището на
с.Дедово, общ.Родопи, като е изтъкнато, че причината, поради която иска да
промени земята на стопанството си е, че новонаетата е по-подходяща за
отглеждане на гъби кладница и представлява естествена среда за нея (надморска
височина, влажност и др.фактори). Със същата молба се отказва от отглежданата
от нея култура, като се отказва да отглежда люцерна, поради промяна на земята.
В
резултат на това е сключен Анекс I от 28.01.2015г. към договор № 16/112/10213
от 14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване
на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г.
По
делото е приложена справка от МЗХ за дейността на Ш.М.Б. (лист 156), от която е видно, че към
26.01.2017г. мястото на дейността е в землището на с.Дедово, а общо
използваната площ – 0,1077 ха.
Във връзка с подадена от жалбоподателката заявка за
окончателно плащане, на
31.07.2017 г.
на жалбоподателката била изплатена сумата от 24 446 лева, видно от
Уведомително писмо за одобрение №1086/03.10.2017г.
(лист 276).
С
докладна записка изх.№ 05-2-163/417 от 13.12.2018г. директорът на ОД на ДФЗ –
Пловдив е поискал разрешение от директора на дирекция „Технически инспекторат“
ДФЗ – София (лист 333)
да бъде извършена проверка на място във връзка с изпълнение на изискванията
след второ плащане по договора по мярка 112 на Ш.М.Б. с № 16/112/10213, УРН
612068. Върху самия лист ръкописно е посочено: „Не. Проверка може да се извърши есен и пролет, за да са обективни
резултатите.“
По
делото е приложена докладна записка изх.№ 05-2-163/20.03.2019г. на директора на ОД
на ДФЗ – Пловдив до директора на дирекция „Технически инспекторат“ ДФЗ – София
(лист 335),
относно искане за извършване на проверка на място във връзка с изпълнение на
изискванията след второ плащане по договора по мярка 112 на Ш.М.Б. с №
16/112/10213, УРН 612068.
С
два броя Заповеди № 373136 от 04.04.2019г. (лист 341 и 342) е наредено извършването на проверка
на място на кандидат с УРН 612068, относно заявление с УИН 16/201112/36214. На
лист 343 и сл.
е приложен Контролен лист от проверка на място извършена в периода 09.04.2019г.
– 16.04.2019г. В забележки в Приложение №1 – Проверка на място на наличната за
стопанството земя е посочено, че при проверката на място е установено, че на
парцела има поставени дървени пънчета, както и че са представени документи за
закупен гъбен мицел от февруари и април 2015г., както и закупен дървен материал
заразен с мицел кладница от 14.07.2015г. и 16.01.2017г. Изрично е посочено, че
към момента на проверката на място няма плододаване на гъба кладница, и че в
парцела са разположени 1320 дървени трупчета на площ 0,1128 ха. Посочено е, че
неможе да се установи определена схема на поставянето им и че на 10% от
пънчетата има външни белези от развитието на мицела – образуване на плодно
тяло. Контролният лист е подписан от Б. на 16.04.2019г., като същата саморъчно
е отразила, че не е съгласна с констатациите, особено със забележките към
Приложение 1.
Още
на 16.04.2019г. Ш.Б. е входирала в ОД на ДФЗ – Пловдив обяснителна записка
относно извършената проверка на място (лист 436 и сл.), в която е описала
технологията за отглеждане на култивирана гъба кладница по екстензивен метод,
изтъкнала е и климатичните условия в с.Дедово.
По
делото е приложена докладна записка изх.№ 05-2-163/131#2 от 16.04.2019г. на
началник отдел РТИ на ДФЗ – Пловдив до директора на дирекция „Технически
инспекторат“ ДФЗ – София, относно извършената проверка на място.
На
19.04.2019г. Ш.Б. е входирала в ОД на ДФЗ – Пловдив възражение (искане) относно
извършената проверка на място (лист 449
и сл.), в която отново е описала технологията на отглеждане на култивирана гъба
кладница по екстензивен метод и отново е изтъкнала и климатичните условия в с.Дедово.
По
делото е представено писмо с уникален № 16/112/10213/3/01/22/01 с изх. №
01-163-6500/392 от 25.04.2019 г., с което на основание чл.26, ал.1 от АПК
жалбоподателката била уведомена за откриването на производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане.
В писмото са изложени мотивите на административния орган, поради които той
счита, че следва да бъде издаден посоченият административен акт. Посочени са
констатациите от посещението на място на 22.11.2018г. и от проверката на място
извършена в периода 09.04-16.04.2019г., като е отразено, че вследствие на това
е извършено изчисление на икономическия размер на стопанството, който е в
размер на 0,00 ИЕ, а към получаване на второто плащане по договора с ДФЗ
икономическият размер на стопанството е бил 11,93 ИЕ. Органът се е позовал на
чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008г. и на чл.4.8, буква е/ от Договор
№ 16/112/10213 от 14.05.2014г. сключен между ДФЗ и Ш.М.Б. и е приел, че е
налице нарушение именно на тези разпоредби. Посочил е и размерът на задължението.
Указана е възможността представяне на писмени възражения. На
лист 470 гръб
по делото е представено Приложение 6 за поставяне на това писмо на таблото за
уведомление на ДФЗ на 17.06.2019г. и свалянето му на 02.07.2019г.
Последвало
е издаването на АУПДВ № 16/112/10213/3/01/04/01, с изх. № 01-163-6500/550 от
09.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие"- Пловдив, с който на Ш.М.Б. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 48892 лева, представляваща
сумите от първо и второ плащане по Договор 16/112/10213 от 14.05.2014г. по
подмярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“, ведно със законната
лихва върху тази сума. Като основание за издаване на АУПДВ, органът изцяло е преповторил
съдържанието на писмо с уникален № 16/112/10213/3/01/22/01 с изх. №
01-163-6500/392 от 25.04.2019 г., за откриването на производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане.
Впоследствие с
Решение №327 от 15.02.2021 г. постановено по адм.д. № 1555/2020 г. по описа на
Административен съд- Пловдив, съдът е
отхвърлил
жалбата на Ш.М.Б.,
с ЕГН **********,***6, против Акт
за установяване на публично държавно вземане
№ 16/112/10213/3/01/04/01, с изх. № 01-163-6500/550 от 09.09.2019 г. на
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- Пловдив. С Решение №
10414 от 14.10.2021 г., постановено по адм.д. №3857/2021 г. по описа на ВАС,
съдът е отменил Решение № 327 от 15.02.2021 г. на Административен
съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1555 по описа за 2020 г. , като е
отменил Акт за установяване на публично държавно вземане №
16/112/10213/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/550 от 09.09.2019 г., издаден от
Директора на ОД – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ по жалба на Ш.Б. ***.
С писмо с изх. № 1-163-6500/378 от 16.11.2021 г.
жалбоподателката е уведомена за стартиралата процедура по чл.
73 от ЗУСЕФСУ. Дадена й е възможност да направи възражения, да представи
доказателства в срок до 14 календарни дни, считано от датата на получаване
писмото. В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ от Б. е подадено
възражение с вх. №: 01-163-6500/378#2 /30.11.2021 г., с което
се възразява срещу започната административно производство.
На 03.02.2022 г. ответникът е издал
решение, с което е определил на Ш.М.Б.
финансова корекция в размер 48892,00 лева представляваща сумата от 24446,00
лева представляващо първо плащане и 24446,00 лева представляващо второ плащане
по Договор 16/112/10213 от 14.05.2014 г. по подмярка 112 ,,Създаване на
стопанства на млади фермери“. Решаващият орган е обосновал
решението си, че след получаване на второто плащане по сключения
договор по мярка 112 от ПРСР за периода 2007-2013 г., Ш.Б. не е поддържала
икономическия размер на земеделското стопанство, за което е получила плащането
(11,93 ИЕ). Предвид разпоредбата на чл. 8а, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените
плащания, заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не
поддържа икономическия размер на стопанството, за което с получено второ
плащане. При извършеното посещение на място, както и при последвалата проверка
на място, е констатирано, че няма гъби в процес на плододаване, което
рефлектира върху размера на икономическото стопанство и същият е много под
изискуемият се минимум от 11.93 ИЕ, а именно - 0,00 ИЕ.
Според чл. 8а, ал.1, т. 2 от Наредба № 9 от
3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013 г. ползвателят на помощта
възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната
лихва към тях, когато: бъде установено, че не поддържа икономическия размер на
стопанството, за което е получил плащането по чл. 6. т. 2. Същото е
приповторено и в чл. 4.8, буква „е“ от Договор № 16/112/10213 от 14.05.2014г.,
сключен между ДФ „Земеделие“ и Ш.Б.. Вследствие на констатациите от извършеното
посещение на място от страна на служители на отдел РРА - Пловдив при ОД на ДФ
„Земеделие“ - Пловдив на 22.11.2018г. и извършената проверка на място от отдел
„РТИ“- Пловдив в периода 09.04 - 16.04.2019 г. е извършено изчисление на
икономическия размер на стопанството, който е изчислен на 0,00 ИЕ. Към
получаване на второто плащане по договора с ДФ „Земеделие“ икономическия размер
на стопанството е бил в размер на 11,93 ИЕ.
С оглед на това административният орган е приел, че са налице нарушение
на чл. 4.8. буква „е“ от Договор № 16/112/10213 от 14.05.2014г., сключен между
ДФ „Земеделие“ и Ш.Б. и чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 3.04.2008г.
По искане на
жалбоподателката по делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза
изготвена от вещото лице И.С., която е посочила, че първоначалният размер на
икономическото стопанство на жалбоподателката е 4.35ИЕ. На следващо място вещото
лице сочи, че на 13.06.2017г е извършена проверка на място и в Приложение № 3 е
констатирано, че обработваемата използвана земеделска земя е 0.1077 ха и е
отглеждана основна култура – култивирани гъби, т.е. налице е икономически
размер на стопанството което съгласно Таблицата за изчисляване на икономическия
размер на земеделско стопанство по мерки
121 „Модернизиране на земеделските стопанства” и 112 „Създаване на стопанства
на млади фермери” се равнява на 11.93 ИЕ и кандидата е достигнал икономическия
размер, поради което и заявката за второ плащане е одобрена и сумата е
изплатена на бенефициента по банков път на 31.07.2017г.
Експертът, посочвайки
констатациите от извършената на 16.04.2019г. проверка на място излага
съображения, че ако при изчисляване на икономическия размер на стопанството се
вземе предвид само заявената площ, декларирана в анкетните формуляри за 2019г в
размер на 0.1077ха, без да се има предвид наличието или не на гъба кладница,
отглеждана върху пънчета, то тогава икономическият размер на стопанството би
бил в размер на 11.93 ИЕ при площ в размер на 0.1077ха и 12.50 ИЕ при площ в
размер на 0.1128 ха. На въпрос относно това, дали към 16.04.2019 г. Б. поддържа
минимално изискуемия размер на стопанството, съгласно установеното нормативно и
договорно задължение, както и налице ли
е увеличение на икономическия размер на
стопанството най-малко с 4.5 ИЕ, т.е. достигнал ли е и поддържа ли
икономическият размер, за който е получила второ плащане, вещото лице сочи два
варианта доколкото не е от нейната компетенция да определи кое е определящо при
изчисляване на икономическия размер на стопанството. Първи вариант – при
положение, че се приемат констатациите на експертите на ДФЗ и се счита, че към
момента на проверката – 19.04.2019г няма налични гъби кладница, то тогава не е
налице увеличение на икономическия размер на стопанството. Втори вариант – ако
при изчисленията се вземат предвид декларираните площи от бенефециента,
съгласно анкетни карти – 0.1077 ха обработваема площ, то тогава икономическият
размер на стопанството би бил в размер на 11.93 ИЕ и е налице увеличение на
икономическия размер на стопанството. Според заключението, съгласно
разпоредбата на параграф 1, т.3 от ДР на Наредбата, икономическият размер на
стопанството, изразен в икономически единици, съгласно Приложение №5 и в
приложения за код 3094 „Гъби“ се изчислява в мерна единица „кв. м.“, така сочи,
че добитата стопанска продукция от гъби не може да се изчисли в кв.м., а в
мерна единица кг.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните.
С
оглед изясняване на фактите по делото и по-конкретно условията за отглеждане на
гъби, бе допусната и приета съдебно-агротехническа експертиза, изготвена от
вещото лице М.В., която описва подробно метода на екстензивно
култивиране/отглеждане на гъби –кладница, като посочва, че след поставяне на
мицела в пънчетата и след нареждането им на предвиденото място на отглеждане
(края на август – септември месец), до появата на плодните тела е необходимо
редовно поливане на почвата около трупчетата/пънчетата. Според експерта гъбите
започват да се появяват, когато температурата на въздуха достигне 8-10 °C, което обикновено става през месеците
септември-октомври, т.е. започва периода на плододаване и прибиране на
продукцията. Според вещото лице няма налична информация през кой период
плододаването е най-активно, дали през есенния или през пролетния период. Що се
отнася до средния добив, експертът се позовава на литературни данни и на
публикувана в интернет информация, като посочва, че максималният добив се
получава през третата година, а цялото плододаване продължава от 3 до 5 години
в зависимост от вида дървесина, на която се отглеждат гъбите. В заключението са
посочени факторите влияещи върху растежа и развитието на дървесиноразрушаващите
гъби – кладница, а именно температура, киселинност на средата, влажност на
въздуха и субстрата, светлина и кислород, като подробно е описано значението на
всеки един фактор. Подчертано е, че развитието и растежът на гъбите се
осъществява в зависимост от комплексното влияние на всички изброени фактори.
Според заключението, плодните тела се появяват през студените сезони: есенно –
зимния и зимно-пролетния, като плододаването започва през първата есен и
продължава до пълното разрушаване на дървесината. Изложено е, че добивът зависи
от вида дървесина. В табличен вид са описани по дати и вид на документа
(протоколи) продадените количества гъба кладница. Според заключението
реализираната гъба кладница от жалбоподателката е както следва: за 2015г. – 100
кг., за 2016г. – 90 кг., за 2017г. – 30 кг, за 2018г. – 75 кг., а през 2019г.
след периода на проверката на място – 21 кг. гъби кладница. Твърди, че
средният добив се определя не от площта, на която са засети, а мерната единица
е 100 кг сурова дървесина, като информацията, която се дава е от 100 кг
суровина дървесина се получава 20-22 кг за целия период гъби.
В
с.з. от 29.09.2022 г., вещото лице заявява, че
минималните
температури, за да растат гъбите-кладница, са от 8 до 15 градуса, както и че те
растат в дървесината, не в почвата. Вещото лице, сочи, че мицелът се засажда в направени дупки в дървесината. Кората на дървени трупчета трябва да бъде здрава, защото тя предпазва да не се заразява
мицелът. Ако е обелена кората, могат да влизат микроби и мицелът да не
прораства. Дупките се правят шахматно, според големината на трупчето, където се
посажда мицелът. Възможно е да пораснат гъбите, възможно е да не могат да
пораснат вследствие на климатичните условия.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните.
По делото са събрани
и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М. К. и С.К., от
които се установява начина по който жалбоподателката е отглеждала гъби в с.
Дедево, както и какви са били климатичните условия в с. Дедево.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Предмет на оспорване е
решение за налагане на финансова корекция, издадено при условията и по реда на
Закона за управление
на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), с
редишно наименование Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, с който се определя
националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските
фондове при споделено управление /ЕФСУ/.
В действащото българско законодателство няма
легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е
форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента
на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т. е. порокът
трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок
води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
АПК не съдържа изрична квалификация на пороците,
водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.
173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е
нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се
прецени компетентността на органа, издал процесното решение. Нищожен е актът, който не е издаден от
компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя,
по място и по степен.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се
определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган,
одобрил проекта. По силата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за
управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“
– Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл.
20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда. Представена е Заповед
№ 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. (л. 5 и
сл.), с която се делегират на директорите на областните дирекции на ДФЗ
правомощия, сред които и такива да издават решение за налагане на финансови
корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В случая
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ се явява ръководител на управляващия
орган, одобрил проекта, както и ръководител на Разплащателната агенция по чл.
11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, поради което и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, с
оглед делегацията на правомощия, обжалваното решение за налагане финансова
корекция е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му
правомощия.
Друг критерий за разграничаване на нищожността и
унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или
тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката
за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от
тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени
пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на
акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за
законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на
чл. 146 от АПК и, в случай че се констатира нарушение на някое от
изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен
на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност.
Порокът във формата е основание за нищожност
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма
и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на
волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона.
Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и
неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност
или унищожаемост) се определя от степента на порока. В настоящият случай е
спазена изискуемата писмена форма на акатуваното решение, поради което не е налице порок във формата.
Напълно несъстоятелно
е възражението, че липсва дата на издаване на акта и че липсва уточнение при
оказване за подаване на жалба чрез коя ОД на ДФЗ се подава. На процесното решение е положен печат на ОД на ДФЗ – Пловдив с изх.№ където е
отразена датата 03.02.2022 г.,
а и видно от съдържанието на самата жалба, за жалбоподателката няма съмнение,
че именно това е датата на издаване на акта. Изрично след диспозитивната част
на процесното решение е посочено, че актът подлежи на обжалване
пред административния съд по постоянният адрес или
седалището на адресата на акта, като жалбата се подава чрез ДФЗ. В случая макар
и да е посочено, че жалбата се подава чрез ДФЗ, Ш. Б.
е входирала жалбата си чрез ОД на ДФЗ – Пловдив, за което е образувано
настоящото дело и по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на
защита.
Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са
толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Според
правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
на поставения пред административния орган въпрос. Не се установява подобен
порок, който
да води до нищожност.
Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание, и изобщо на възможност, за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото
основание. Следователно, нищожност на административния акт при наличие на
материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание;
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган. Иначе казано, административният акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици
са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че са нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Настоящият казус не е от категорията, при която материалната
незаконосъобразност да води до толкова тежък порок.
Производството по
налагане на финансова корекция е започнало след влизането в сила на ЗУСЕФСУ, поради което за него са приложими процесуалните правила на този закон.
Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на
решението по ал. 1, управляващият орган трябва да осигури възможност
бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от
две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Съответно в
ал. 3 е предвидено, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от
представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат
представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения.
От доказателствата по
делото е видно, че е спазено изискването за уведомяване и представяне на
възможност за възражения, като преди издаването на решението за определяне на
финансова корекция, ползвателят е уведомен изрично с мотивирано писмо относно
констатираните нарушения, правната им квалификация и размера на финансовата
корекция, като му е дадена възможност да възрази и да посочи доказателства.
Оспорващата
Ш.Б. е представила своите възражения, като неприемането им
от органа е обусловило постановяването на оспореното решение.
Възражението, че
решението по чл. 73, ал. 1 от З ЗУСЕФСУ не е издадено в
посочения в ал. 3 едномесечен срок, е неоснователно. Произнасянето на органа
след срока по чл. 73, ал. 3 от З ЗУСЕФСУ, макар и формално
нарушение на административнопроизводствените правила, не е съществено, защото
срокът не е преклузивен, а инструктивен и не може да предпостави отмяната на
оспорения административен акт.
С оглед на събраните по
делото доказателства съдът намира, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Както вече бе посочено по-горе за същото вземане спрямо
същото лице е бил издаден
АУПДВ № 16/112/10213/3/01/04/01, с изх. № 01-163-6500/550 от 09.09.2019 г. на
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- Пловдив,
с който на Ш.М.Б. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 48892 лева, представляваща сумите от първо и второ плащане
по Договор 16/112/10213 от 14.05.2014г. по подмярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери“, ведно със законната лихва върху тази сума. Като
основание за издаване на АУПДВ, органът изцяло е преповторил съдържанието на
писмо с уникален № 16/112/10213/3/01/22/01 с изх. № 01-163-6500/392 от
25.04.2019 г., за откриването на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С решение №327 от 15.02.2021 г. постановено по адм.д. №
1555/2020 г. по описа на Административен съд- Пловдив, съдът е отхвърлил жалбата на Ш.М.Б. против Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 16/112/10213/3/01/04/01, с изх. № 01-163-6500/550 от 09.09.2019 г. на
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- Пловдив. С Решение №
10414 от 14.10.2021 г., постановено по адм.д. №3857/2021 г. по описа на ВАС,
съдът е отменил Решение № 327 от 15.02.2021 г. на Административен
съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1555 по описа за 2020 г. , като е
отменил Акт за установяване на публично държавно вземане №
16/112/10213/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/550 от 09.09.2019 г., издаден от
Директора на ОД – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ по жалба на Ш.Б. ***.
Настоящият съдебе състав намира,
че разглеждания спор в настоящото
производство вече
е решен със сила на пресъдено
нещо (СПН), с влязло в законна сила съдебно решение с №10414 от 14.10.2021 г. по адм. дело № 3857/2021
г., по описа на ВАС, с което е отменен АУПДВ №16/112/10213/3/01/04/01 с
изх.№01-163-6500/550 от 09.09.2019г. на Директора на ОД на Държавен фонд
„Земеделие“ — Пловдив. По
силата на разпоредбата на чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в
случаите, когато законът разпорежда друго.
В
случая ОД на ДФЗ - Пловдив е постановил отново индивидуален административен
акт, който е в противоречие с приетото във влязло в законна сила решение на
ВАС, тъй като е издаден между същите страни и има същото съдържание като
предходно издадения и отменен с влязло в сила съдебно решение акт. Съдържанието между двата
акта е еднакво, тъй като са засегнати и съответно разпоредени същите права и
задължения, на същите фактически и правни основания и е налице обективна и
субективна тьждественост. С повторно издадения акт, в едно приключило
административно производство, чиято висяшност не е възобновена с влязлото в
сила решение на съда, административният орган е пререшил разрешения със сила на
пресъдено нещо спор. Описаните
в оспорения акт дати и фактология не се отнасят до нови факти и обстоятелства - такива, които да са
настъпили след първоначално издадения административен акт, а напротив, тези
дати са част от фактическата обстановка, такава, каквато е съществувала при
издаването на първия акт. С влязло в законна сила решение на 14.10.2021 г. ВАС е отменил оспорения
административен акт, без да постанови диспозитив за връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне. Впоследствие на 03.02.2022г. е издаден нов
ИАА по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери, а именно процесното решение, което е
предмет на настоящото производство. С него, на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП и чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. е
определена финансова корекция в размер на 48892,00 лв. по Договор 16/112/10213
от 14.05.2014г.
Между
първия отменен ИАА, а именно АУПДВ №16/112/10213/3/01/04/01 с изх.№01-
163-6500/550 от 09.09.2019г. на Директора на ОД на Държавен фонд „Земеделие“ -
Пловдив и повторно издадения на 03.02.2022 г. е налице обективна и субективна
тьждественост. И двата акта са между едни и същи страни, засягат същите права и
задължения и административният орган се е позовал на същите фактически и правни
основания. Единственото ново е, че ДФ „Земеделие“ е открил производството по
налагане на финансова корекция на основание чл.73 от З ЗУСЕФСУ.
Тези
обстоятелства не са нови, тъй като те са били част от фактическа обстановка и
към момента на издаване на първия административен акт, отменен с влязло в сила
Решение на ВАС. Със същото решение преписката не е върната за ново произнасяне
на административния орган, поради което следва, че административното
производство не е висящо, а същото е приключило и
спорът е решен с влязлото в сила решение на съда.
Според
разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго, каквото в настоящия случай не е налице. От анализа на цитираната
разпоредба следва, че влезлият в сила съдебен акт се ползва със силата на пресъдено нещо, т.е.
установеното по отношение на правния спор между ДФ „Земеделие“ и Ш.Б. по повод
мярка 112 от ПРСР 2007-2013 г., за което е бил сключен договор № 16/112/10213 от 14.05.2014
г. е бил разрешен с необжалваем съдебен
акт, който е породил правни последици. Забраната за пререшаване на разрешения
вече спор обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото
действие на силата на пресъдено
нещо. Според чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България. Това означава, че всеки държавен орган е длъжен да зачете силата на
пресъдено нещо, без да има
право да пререшава спора, тъй като тя представлява едно задължение за страните
да преустановят спора помежду си. Влязлото в сила съдебно решение, което не е
отменено по реда на извънинстанционния способ на отмяната, по презумпция е
правилно, валидно и допустимо, отразява действителното правно положение между
страните и същото е задължително за тях.
ВАС
съгласно чл. 173, ал.1 АПК, вече е решил спора без да връща и изпраща
преписката на административния орган със задължителни указния по тълкуването и
прилагането на закона. В допълнение следва да се посочи, че само в случай на
приложение на чл. 173 ал.2 АПК, когато оспорен административен акт е отменен и
преписката е върната за ново произнасяне, в зависимост от дадените задължителни
указания от съда и при съобразяване начл. 142 ал.1 АПК, административният орган
би могъл да издаде административен акт в съответствие с действащите нормативни
разпоредби, тъй като в този случай спорът не е решен с влязло в сила решение.
Настоящият случай обаче не е такъв /вж.
решение № 3091 от 26.02.2020
г. по адм. д. № 4043/2019 г., IV отд. на ВАС, № 5668 от 05.05.2017 г. по адм.
д. № 10479/2016 на ВАС /.
Административният орган,
след извършените проверки, е приел, че кандидатът не достига и не поддържа
икономически размер, за който е получил второ плащане – 11,93 ИЕ. След извършено
второ плащане, при направено посещение на място, е установено, че в
стопанството на бенефициента не са открити гъби „кладница“ в процес на
плододаване.
Както
бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, жалбоподателката е подала
заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади
фермери", по което е сключен договор № 16/112/10213 от 14.05.2014г., като
видно от приложения бизнес план предмет на проекта е отглеждане на гъби
кладница. Според бизнес плана, икономическият размер на стопанството към
периода на проверка на изпълнението на бизнес плана (в ИЕ) е 12,26 ИЕ. Съгласно
т. 4. 7 от договора фондът изисква вече изплатените суми, както по първото,
така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или
прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато
ползвателят на не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ, включително когато бъде установено, че не
поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второ плащане
по договора /т. 4. 8, б. "е"/.
Както
бе посочено по-горе при извършена проверка на място в периода
09.04.-16.04.2019г. е установено, че в стопанството на Б. няма плододаване на
гъби – кладница и има поставени дървени пънчета, като в парцела са разположение
общо 1320 дървени трупчета, на площ 0,1128 ха., както и че на десет процента от
пънчетата има външни белези от развитието на мицела – образуване на плодни
тела. Позовавайки се на тази проверка органът е извършил изчисление на
икономическия размер на стопанството и е приел, че е в размер на 0,00 ИЕ.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г./ Наредба № 9/2008 г./, помощта се предоставя за изпълнение на
заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието
на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл.8а, ал.1, т.2 от
Наредбата е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на
получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде
установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е
получил плащането по чл.6, т.2 (второто плащане). Съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта (идентично с т. 4. 7 от договора).
За
пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.31 ал.2 от Наредба № 9/2008 г., контрол за изпълнение условията по договора, както и на
документите, свързани с подпомаганата дейност, може да бъде извършван от
представители на РА, МЗХ, Сметната палата, Европейската комисия и Европейската
сметна палата и Европейската служба за борба с измамите. А съгласно ал. 4,
проверките по ал. 2 могат да се извършват не по-късно от 2 години от подаване
на заявка за второто плащане. В случая заявката за второ плащане е подадена на
29.05.2017г., а проверката на място е извършена в периода 09.04.-16.04.2019г.,
т.е. в нормативно установения срок.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото намира, че в действителност, може да се приеме, че е изпълнено
заложеното в бизнес плана икономическо нарастване на стопанството, доколкото
икономическият размер към получаване на второто плащане е бил 11,93 ИЕ.
Тук
следва да се отбележи, че § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 9/2008 г. определя, че
"икономическият размер на стопанството" е размерът на земеделското
стопанство, изразен в икономически единици, който съгласно § 2 от ДР на
Наредбата се изчислява по таблица съгласно Приложение № 5, в което пък за код
3094 "Гъби" посочената мерна единица е кв. м. Следователно определящо
за икономическия размер на стопанството при култивирането на гъби е площта,
измерена в кв. м., върху която са разположени мицеларните трупчета, а не
наличието на прорасли гъби. В действителност в оспорения административен акт
органът говори за количества гъби-„няма гъби в процес на плододаване“/л.567/,
т.е. неправилно е определил мерната единица. Така с оглед посоченото в
съдебно-счетоводната експертиза, че ако при изчисляване на икономическия размер
на стопанството се вземе предвид само заявената площ, декларирана в анкетните
формуляри за 2019г. в размер на 0.1077ха, без да се има предвид наличието или
не на гъба кладница, отглеждана върху пънчета, то тогава икономическият размер
на стопанството би бил в размер на 11.93 ИЕ при площ в размер на 0.1077ха.
Няма
изискване нито в закона, нито в сключения договор за заложено минимално или каквото
и да определено количество добив на гъби от страна на бенефициента -
жалбоподател.
Липсвата на гъби в процес на плододаване може да се
дължи на различни причини – климатични, набези на животни, както се установява
от свидетелските
показания, които съдът кредитира
като безпристрастни и обективни.
От заключението на приетата по делото
Съдебно-агротехническа експертиза, която съдът също кредитира, като обективно и
професионално изготвена, се установява, че
след заразяване на трупчетата с мицел същите плододават до самото унищожаване на дървесината. Върху развитието на гъба кланица при екстензивен метод влияние оказват
различни фактори сред които са температура,
киселинност на средата, влажност на въздуха и субстрата, светлина и кислород, т.е.
наличието на гъби в процес на плододаване зависи правопропорционално от
посочените по-горе фактори и не оказва влияние върху икономическия размер на
стопанството.
Видно от постъпилата административна преписка нито
се твърди, нито се констатира да има фиктивно стопанство. Видно от контролните листове и при
двете проверки е отбелязано, че има реално стопанство и няма фиктивно
изпълняване на задължения. Също няма констатиране и забележки за изкуствено
създадени от бенефициента условия.
От събраните по делото
доказателства се установява, че изводите на органа не съответстват на
действителната фактическа обстановка, поради което съдът намира за основателни
направените възражения на оспорващия за неправилно наложената му финансова
корекция. Видно от заключението на вещото лице, извършило
съдебно-икономическата експертиза, което заключение съдът изцяло кредитира като
обективно, компетентно и пълно, административният орган неправилно е приел, че
оспорващият не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно
установеното нормативно и договорно задължение.
Изложеното води до
извода, че оспореното решение е издадено в противоречие с материално-правните
разпоредби. Според съда са налице и съществени нарушения на процесуалните
правила, доколкото съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт
се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след
обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени /което безспорно е
налице в конкретната хипотеза/. В случая административният орган не е изпълнил
задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от
значение за правилното решаване на въпроса, както и не е събрал, проверил и
преценил доказателствата в съвкупност.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което
ще следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото
и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото
разноски в размер на 1331,14 лева, от които 391,14 лева държавна такса и
940 лева- депозити за вещи лица. Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, на която се позовава
пълномощникът на жалбоподателя, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В договора за правна
защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Този размер съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 2024,96 лева.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 16/112/10213/3/01/04/02
от 03.02.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от
директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Пловдив, с изх.
№ 01-163-6500/32 от 03.02.2022 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Ш.М.Б.,
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1331,14
лева /хиляда триста
тридесет и един лева и четиринадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Адвокатско
дружество „Д., Петров и Баев“,
с адрес: *** и 4,
сумата от 2024,96
лева /две хиляди двадесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/ , представляваща адвокатско възнаграждение по
настоящото производство, на основание чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: