Определение по дело №7151/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 23157
Дата: 8 октомври 2019 г.
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20191100107151
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.София, 08.10.2019г.

 

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав,  в закрито заседание в състав:                                                  

                                                                                       Съдия: Екатерина Стоева

 

сложи за разглеждане гр.д.№ 7151 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на В.Д.Н. с предявен против Върховен касационен съд на Република България осъдителен иск за сумата 50 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди като последица от Разпореждане № 106/07.06.2017г. на съдия при ВКС, с което е отказано възобновяване на производството по НОХД № 1987/2014г. по описа на Окръжен съд-Варна, ведно със законната лихва от 07.06.2017г. до изплащането.

В исковата молба ищецът сочи, че с посоченото разпореждане е отказано възобновяване на воденото против него наказателно дело във ВОС без да има право на това, при допуснато съществено процесуално нарушение без да събере относимите факти и без да посочи правно основание за отказа. Счита, че това поведение на съдията /в исковата молба е посочена П.П., а в приложения препис от разпореждането К.К./ е противоправно и в нарушение правото на Европейския съюз, в резултат на което претърпял неимуществени вреди.

Ищецът е направил искане за бъде освободен от заплащането на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Във връзка с последното е представил декларация за гражданско и имуществено състояние, според която не притежава движимо и/или недвижимо имущество и не реализира никакви доходи. От данните по делото е видно, че се намира в затвора за изтърпяване наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление. При тези обстоятелства са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК и ищецът следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса.

На основание чл.7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Със ЗОДОВ е уреден специален ред за реализиране на тази отговорност при наличие на изчерпателно посочените в закона хипотези и съгласно чл.8, ал.3 ЗОДОВ се прилага, когато не е налице предвиден в закон специален начин на обезщетяване. Когато тя не може да се реализира по ЗОДОВ приложение намира общия ред по чл.49 ЗЗД.

Съгласно ТР № 5/15.06.2015г. по тълк.д.№ 5/2013г., ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.

В случая ищецът претендира вреди от постановен акт на ВКС-Разпореждане № 106/07.06.2017г. за отказ от възобновяване на наказателно производство, който не попада в нито една от хипотезите на чл.2 ЗОДОВ.

Искът е недопустим и при квалификация по чл.49 ЗЗД, тъй като Върховният касационен съд не е работодател, нито възложител на работата на съдиите от неговия състав при осъществяване функции по правораздаването и не може да носи гаранционно-обезпечителната отговорност за вреди.

Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционната норма урежда функционалния имунитет на магистратите, обезпечаващ тяхната независимост при осъществяване на функциите си и формиране на свободно вътрешно убеждение при изпълнение службата си и постановяване на актове. Имунитетът е изключен само когато извършеното съставлява умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че наличието на функционален имунитет е отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и при констатация за това е длъжен да прекрати делото.

Отказът на съдията от ВКС да възобнови с посочения съдебен акт наказателно производство против ищеца е в упражняване правомощията по НПК и тези му действия попадат във функционалния имунитет. Това изключва личната му отговорност по чл.45 ЗЗД, а с оглед разпоредбата на чл.49 ЗЗД и отговорността на съда.

По изложените съображения предявения иск е процесуално недопустим и на основание чл.130 ГПК производството по делото следва да се прекрати.

Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК В.Д.Н., ЕГН **********, от заплащане на държавна такса за иска по гр.д.№ 7151/2019г. по описа на СГС, І-1 състав.

ВРЪЩА исковата молба на В.Д.Н., ЕГН **********, понастоящем в Софийски централен затвор, 1 група, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 7151/2019г. по описа на СГС, І-1 състав.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.

В частта за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                     СЪДИЯ: