Р Е Ш Е Н И Е
№ 314/ гр. Перник, 12.08.2019год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 11.07.2019год.
/единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени
Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Кристиян Петров
мл.с.Кристина Костадинова
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз.гр.д. № 353 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 338/13.03.2019год.,
постановено по гр.дело № 06789/2018год., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение от 01.04.2019год. Пернишкият районен
съд е отхвърлил като неоснователни предявени от Е.С. А. *** против „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник, с
които ищецът е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата от 716.45лева, която е част от сумата
1432.91лева-главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.08.2008год. до 31.12.2008год., сумата в
размер на 87.11лева-законна лихва за забава върху частичната сума от 716.45лева
за периода от 30.09.2008год. до 16.03.2010год., ведно със законната лихва върху сумата от 716.07лева, считано от
14.03.2012год. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
116.07лева направени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение върху
частичната сума от 716.45лева, за които
суми в полза на ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен лист по
гр.дело № 1111/2012год. по описа на РС-Перник, въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № 235/2012год. по описа на ЧСИ С.Д. поради погасяването
им по давност.
Със същото решение Е.С.А.
е осъдена да заплати на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник разноски по делото в
размер на 300лева.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ищеца Е.А., който моли първоинстанционното
решение да бъде отменено и постановено ново за уважаване на предявения от нея
отрицателно установителен иск. В жалбата се твърди, че неправилно районния съд
е приел, че вземането на ищеца не е погасено с изтичане на предвидения в чл.110
от ЗЗД петгодишен давностен срок. Счита,
че неправилно съдът е приел, че новата давност е започнала да тече от постановяване
на Тълкувателно решение № 2 /2013/26.06.2015год., а не от 14.01.2014год.-
последното валидно прието от ЧСИ изпълнително действие, когато е извършен опис
на недвижим имот. Според жалбоподателката новата погасителна давност за
вземането е започнала да тече на 14.01.2014год. и е изтекла на 14.01.2019год.
Моли, при уважаване на жалбата, да й се присъдят направените по делото
разноски, като прави и възражение за прекомерност на претендираното от
противната страна юрисконсултство възнаграждение.
Въззиваемият – „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник не е подало писмен отговор. В съдебно заседание,
дружеството се представлява от юрисконсулт, който моли обжалваното решение да
бъде потвърдено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лева.
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът Е.А. е депозирала
в ПРС искова молба, като по изложени в нея съображения е поискала да бъде
прието за установено по отношение на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник, че не
дължи на „Топлофикация Перник„ АД сумата
от 716.45лева като част от сумата 1432.91лева, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода
от 01.08.2008год. до 31.12.2008год., законна лихва за забава на месечни плащания
в размер на 87.11лева за периода от 30.09.2008год. до 16.03.2010год., както
законна лихва върху размера на главницата от 716.45лева, считано от 14.03.2012год. до окончателното изплащане и направени
разноски по делото в размер на 116.07лева и юрисконсултско възнаграждение поради
погасяването по давност към датата на завеждане на исковата молба. Според ищцата
вземанията, предмет на изпълнителния лист, издаден по гр.дело № 1111/2012год.
по описа на ПРС са погасени с изтичане тригодишната давност по чл.11, б.“ В „ от ЗЗД.
Поддържа също така, че изпълнителното
производство, образувано по издадения по гр.дело № 1111/2012год. на ПРС
изпълнителен лиск е прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК.
Ответникът „Топлофикация
Перник“ АД гр. Перник не е подал писмен отговор.
Районният съд е отхвърлил
така предявените искове, като е приел, че процесното вземане не е погасено по
давност, тъй като не е изтекъл предвидения в чл.110 от ГПК петгодишен давностен
срок. Според районния съд за процесното вземане е налице влязла в сила заповед
за изпълнение, правните последици от която са аналогични на последиците на
влязло в сила съдебно решение, поради което по отношение на него намира
приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.Приел е че давността е прекъсната на 26.05.2016год., когато
е подадената от взискателя молба за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, от който момент давностния срок не е спиран или прекъсван и същият не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба- 04.10.2018год., респ. вземането
не се е погасило по давност.
От фактическа страна се
установява, че по ч.гр.дело № 1111/2012год.е
издадена заповед за изпълнение № 1088/15.03.2012год., с която е разпоредено
ищецът- Е.С.А. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 1432.91лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.08.2008год.
до 30.04.2009год., сумата от 174.23лева, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.09.2008год. до 16.03.2010год., ведно със
законната лихва върху главницата от 1432.91лева, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-14.03.2012год. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в
размер на 200лева юрисконсултско възнаграждение и 32.14лева държавна такса. На
21.05.2012год., въз основа на издадената заповед за изпълнение, е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта.
Предвид липсата на
доказателства за подадено възражение по чл.414 от ГПК, следва да се приеме, че
датата на издаване на изпълнителния лист е най-късната възможна дата за влизане
в сила на заповедта за изпълнение, респ. Заповед за изпълнение №
1088/15.03.2012год. е влязла в сила на 21.05.2012год.
От приложения по делото копие
на изп. дело № 20127520400235/2012год.
по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че на 05.07.2012год., въз
основа подадена молба от „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник е образувано изпълнително
производство въз основа на така издадения изпълнителен лист срещу длъжника Е.А.
като в молбата не са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към
принудително изпълнение. На 16.07.2012год. е направено искане до НОИ и НАП за предоставяне на информация за регистрирани
трудови договори и на публични
задължения на длъжника по изпълнителното производство, като такова е
представено на 30.07.2012год. На 02.10.2012год. е направено запитване и до
Отдел „Местни данъци и такси“ гр. Перник относно притежаване от длъжника
движими вещи, недвижими имоти и банкови сметки и до Сектор „Пътна полиция„ при
Областна дирекция на МВР за притежавани от него моторни превозни средства.
Данни за притежавани от длъжника недвижими имоти и моторни превозни средства са
постъпили съответно на 12.10.2012год. и 15.10.2012год. С молба от 04.12.2012год. взискателят -„Топлофикация
Перник„ АД е поискал да бъде наложена
възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот, каквато е наложена на
09.01.2013год. На 15.11.2012год. е изпратено и запорно съобщение за налагане на
запор върху притежаван от длъжника лек автомобил. На длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение,за която няма данни да е връчена на длъжника. С молба от 14.01.2014год. взискателят е
поискал да бъде извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжника,какъвто
е насрочен, но няма данни да е извършван. С
молба от 06.06.2016год. взискателят е направил искане за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а с постановление 07.06.2018год. изпълнителното
производство е прекратено.
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради
което не подлежат на обсъждане. В настоящото производство подлежат на преценка
единствено фактите, настъпили след влизане на заповедта за изпълнение.
Процесната Заповед за
изпълнение е влязла в сила на 21.05.2012год. и от този момент започва да тече срока на новата погасителна
давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. В настоящия случай е
приложима тригодишната давност по чл.111, б. „В“ от ЗЗД, а не петгодишната по чл.110 от ГПК както е приел районния съд. Касае се вземания, попадащи в разпоредбата на чл.111 от ЗЗД /периодични плащания/, които съгласно Тълкувателно решение №
3/18.05.2012год. по тълк.дело № 3/2011год. на ОСГТК на ВКС се погасяват с кратката
тригодишна давност.
Действително по въпроса
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в съдебната
практика са налице две обособени становища.
Според едното, влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено
възражение от длъжника прекъсва давността и новата давност е 5 години, тоест намира
приложение чл. 117, ал.2 ЗЗД. Второто становище е, че влязлата в сила заповед
не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна
давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида
на вземането. Настоящият въззивен състав поддържа второто становище, тъй като
счита, че при снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното
производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не
се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за
това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия
момент не е загубило сила. Според разясненията дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2
на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слдв. от ГПК
подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със
сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани
и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и
ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при
отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на
материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила
решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за
изпълнение не са сред посочените
категория актове. Те са постановени в
заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното производство, не
решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита
на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на
пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила
решения.
От датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение - 21.05.2012год.
до образуване на изпълнителното дело- 05.07.2012год.
не е изминал тригодишен период, поради което и съгласно действащото към този
момент Постановление №
3/18.11.1980год. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство на 05.07.2012год. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По силата на
даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през
цялото на изпълнителното производство по изп.дело № 20127520400235/2012год.
относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл.115, ал.1,
б.“ Ж“ от ЗЗД. Така цитираното
постановление е обявено за изгубило сила с Тълкувателно решение № 2/2013/26.06.2015год.
на ОСГТК на ВКС, от който момент спирането
на давността за вземанията е
преустановено. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №
170 от 17.09.2018год. по гр.дело № 2382/2017год. на ВКС, което се споделя от
настоящия въззивен състав. В същото е прието, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Прието
е също така, че с новото тълкувателно решение тълкуването на правната норма ще
може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по
случаите които са от тяхна компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
от тях след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са
били заварени към този момент.
Съобразявайки
възприетото в цитираното съдебно настоящият съдебен състав намира, че спирането
на погасителната давност за вземанията
по изпълнителния лист, предмет на настоящото изпълнително производство е
преустановено от 26.06.2015год.-момента
на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015год. и че този момент е започнала да тече нова погасителна давност, която
няма данни по делото да е спирана или прекъсвана. Започната на тече на
26.06.2015год. погасителна давност не прекъсната с подадената от взискателя на 06.06.2016год.
молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като
искането е направено след прекратяване на изпълнителното производство, настъпило
по право на 14.01.2016год. Когато изпълнителното производство е прекратено,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените
от трети задължени лица плащания). Обезсилването на изпълнителните действия е с
обратна сила и те не се считат за произвели правно действие.
Предвид на
гореизложеното и с оглед на обстоятелството, че разпоредбата на чл.116, б. „
В“ от ЗЗД не свързва действието на
прекъсване на давността с настъпилото
прекратяване на изпълнителното производство, настоящият състав намира, че
новата тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, е започнала да тече от 26.06.2015год. и е
изтекла на 26.06.2018год., поради което процесните суми, като част от вземанията на
жалбоподателя „Топлофикация Перник“ АД за сумите по изпълнителния лист (главници, лихви
и разноски
) са погасени по давност, поради което и не
се дължат от жалбоподателката Е.А.. По отношение на разноските следва да се има
предвид, че се явяват недължими разноските по изпълнителния лист, съответващи
на размера на недължимата главница и лихви, или недължима се явява сумата от
16.34лева разноски,направени в заповедното производство и 101.71лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. До пълния предявен размер на разноските,
отрицателно установителният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид гореизложеното ,
настоящия въззивен състав намира, че решението
на Пернишки районен съд следва да се отмени частично и да се постанови ново, с което да бъде признато за установено, че Е.А. не дължи на „ Топлофикация Перник“ АД
сумата от 716.45лева, която е част от сумата 1432.91лева-главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.08.2008год. до 31.12.2008год., сумата в размер на 87.11лева-законна лихва за
забава върху частичната сума от 716.45лева за периода от 30.09.2008год. до
16.03.2010год., ведно със законната лихва върху сумата от 716.07лева, считано
от 14.03.2012год. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 16.34
лева направени разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 101.71лева, за които суми в полза на
ответника на настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр.дело №
1111/2012год. по описа на РС-Перник, въз основа на който е било образувано изпълнително
дело № 235/2012год. по описа на ЧСИ С.Д. поради погасяването им по давност. В
останалата си част, а именно за сумата от 99.73лева разноски и 98.29лева
юрисконсултско възнаграждение /като част от вземането по изп.лист от
21.05.2012год./ искът се явява неоснователен и недоказан, както правилно е
приел районния съд, поради което в тази му част, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
и своевременно направените искания на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски във
въззивното производство, които, съобразно изхода от спора, възлизат на сумата
от 514.46лева /държавна такса и адвокатско възнаграждение/. По отношение
претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, не е направено възражение за прекомерност от „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник, поради което и такова възражение не е предмет на разглеждане.
Предвид изхода на спора,
на жалбоподателката се дължат разноски и за първоинстанционното производство. С
оглед размера на уважения иск следва да й бъде присъдена сумата от 20.58лева, представляваща
внесена държавна такса за обжалване, както и да й бъде заплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от приложения по делото договор за правна услуга от
04.10.2018год., ищцата е представлява в
първоинстанционното производство от адв. К.П.
срещу договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
Основателно е
възражението за прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното
производство. Уговореният с договора за правна услуга адвокатски хонорар
надвишава значително по размер минималния такъв, предвиден в чл.2, ал.1, т.1 Наредбата
№ 1 /2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което съобразено с действителна и правна сложност
на делото, налага извод за неговата прекомерност. С оглед на обстоятелството, че
в първоинстанционното производство е проведено само едно съдебно заседание ,на
което процесуалния представител на ищцата не се е явил, не са изслушвани и коментирани
експертизи, не са събирани и анализирани доказателства, не са извършвани други
процесуални действия, то се дължи адвокатско възнаграждение в минималния размер
, на предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004год., а именно 300лева. Предвид на горното в полза на жалбоподателката следва да бъде
присъдена сумата от 300 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение в пъроинстанционното
производство.
По изложените
съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 338/13.03.2019год.,
постановено по гр.дело № 06789/2018год. по описа на Пернишкия районен съд,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение от 01.04.2019год., постановено по
същото дело, в ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени като неоснователни предявени от
Е.С. А. *** против „Топлофикация Перник“
АД гр.Перник искове, с които ищецът е поискал да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 716.45лева, която е
част от сумата 1432.91лева-главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2008год. до 31.12.2008год.,
сумата в размер на 87.11лева-законна лихва за забава върху частичната сума от
716.45лева за периода от 30.09.2008год. до 16.03.2010год., ведно със законната
лихва върху сумата от 716.07лева, считано
от 14.03.2012год. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
16.34лева направени разноски по делото и сумата от 101.71лева юрисконсултско
възнаграждение върху частичната сума от
716.45лева, за които суми в полза на ответника на настоящото дело е издаден
изпълнителен лист по гр.дело № 1111/2012год. по описа на РС-Перник, въз основа
на който е било образувано изпълнително дело № 235/2012год. по описа на ЧСИ С.Д.
поради погасяването им по давност, както и В ЧАСТТА МУ, в която Е.А. е осъдена
да заплати на „Топлофикация Перник“ АД разноски по делото в размер на 300 лева и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.111, б.“ В“ от ЗЗД, че Е.С.А. с ЕГН **********
*** не дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“ ТЕЦ „Република“, поради
погасяването й по давност, сумата от 716.45лева, която е част от сумата
1432.91лева-главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.08.2008год. до 31.12.2008год., сумата в
размер на 87.11лева-законна лихва за забава върху частичната сума от 716.45лева
за периода от 30.09.2008год. до 16.03.2010год., ведно със законната лихва върху
сумата от 716.07лева, считано от 14.03.2012год. до окончателното й изплащане, както
и сума в размер на 16.34лева направени разноски по делото и сумата от
101.71лева юрисконсултско възнаграждение върху частичната сума от 716.45лева, за които суми в полза на ответника
на настоящото дело е издаден изпълнителен лист по гр.дело № 1111/2012год. по
описа на РС-Перник, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20127520400235/2012год.
по описа на ЧСИ С.Д..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник„ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино„ „ТЕЦ Република“ да заплати на Е.С.А.
с ЕГН ********** *** сумата от 514.46 лева
направени разноски във въззивното производство и 320.58лева разноски, направени в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2./о.м. /