№ 64
гр. Велико Търново, 18.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500041 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Д. Б. против Определение № 690/ 26.10.2021 г.
по В.гр.д. № 491/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е оставил без
разглеждане като процесуално недопустима жалбата й срещу действията на ЧСИ В. П.
по изп. дело № 982/ 2021 г. по насочване на принудително изпълнение срещу имоти –
нейна собственост, оставил е без уважение искането й за спиране на насрочената
публична продан и е прекратил производството по делото. Счита за незаконосъобразни
изводите на съда, че не е трето за изпълнителното производство лице по смисъла на
чл.435 ал.4 ГПК и поради това не може да обжалва сочените действия на ЧСИ. Заема
становище, че жалбата й е процесуално допустима, като въпрос по основателността на
същата е дали тя е длъжник по изпълнението и владее ли вещта, в какъвто смисъл било
Определение № 3526/ 30.10.2017 г. по В.ч.гр.д. № 5327/ 2017 г. по описа на САС.
Достатъчно било, че се е позовала на липсата на ипотечно право в полза на взискателя.
Обосноваването на съда недопустимостта на жалбата с чл.429 ал.3 ГПК било
неоснователно, тъй като тя не е давала съгласие процесните недвижими имоти да
обезпечават дълга на длъжника „Агропродукт С.и“ ЕООД, за да се приеме, че
изпълнителният лист на взискателя има сила срещу нея. Излага, че длъжникът не е бил
собственик на имота към датата на учредяване на ипотеката, защото договорът, с който
дружеството се легитимирало като собственик, бил развален с влязло в сила решение
от 09.03.2020 г. Поради това учредената в полза на взискателя договорна ипотека й
била непротивопоставима и било недопустимо нейн имот да бъде продаван за
погасяване на чужди задължения. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
1
Моли да бъде спряна насрочената публична продан до решаване на спора.
Постъпила е частна жалба и от „Агропродукт С.и“ ЕООД и Д. П. СТ., която по
съдържание е напълно идентична с подадената от Б..
Подаден е отговор от взискателя Банка ДСК ЕАД със становище за процесуална
недопустимост на жалбата на „Агропродукт С.и“ ЕООД и Д. П. СТ. поради липса на
правен интерес, доколкото актът не засяга техни права и законни интереси, и за
неоснователност на жалбата на Б.. Моли жалбата на последната да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и становищата им и
доказателствата по изп. дело № 982/ 2021 г., намира следното:
ОС – Ловеч е сезиран с жалба от В. Д. Б. против действията на ЧСИ В. П. по изп.
дело № 982/ 2021 г., по което взискател е Банка ДСК ЕАД и длъжници са „Агропродукт
С.и“ ЕООД и Д. П. СТ.. Действията, сочени от Б. за незаконосъобразни, са
извършването на опис на 6 бр. недвижими имоти в с. Дерманци, Общ. Луковит, Обл.
Ловеч. От представените доказателства се установява, че всички тези имоти са
придобити от Б. чрез договори за покупко-продажба, сключени между нея и Елица и
Д.С.и, съответно през 2019 г. и 2020 г., като в нотариалните актове за сделките е
отразено, че върху имотите има вписани законна ипотека от 2012 г. и договорна
ипотека от 2015 г. в полза на Банка ДСК ЕАД. Видно от удостоверение на АВ –
Служба по вписванията гр. Луковит, ипотеката от 2012 г. обезпечава вземания на
Банката по договор за кредит от „Агропродукт С.и“ ЕООД, П. С. П., И. Т. П., С. П. С..,
а ипотеката от 2015 г. /видно и от приложения договор за учредяването й/ – вземания
на Банката по договор за кредит с кредитополучател „Агропродукт С.и“ ЕООД и
съдлъжник Д. П. СТ.. Ипотеките не са заличени. За да остави жалбата без разглеждане
като процесуално недопустима, ОС – Ловеч е приел, че жалбоподателката не е
легитимирана да жали действията на съдебния изпълнител по насочване на
изпълнението върху процесните имоти, защото като приобретател на ипотекирани
имоти съгласно чл.429 ал.3 ГПК изп. лист има действие срещу нея и тя не се явява
трето за изпълнителното производство лице, а длъжник по изпълнението. Посочил е,
че вписаните ипотеки са противопоставими на последващите приобретатели на имота
и дават право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от стойността им,
независимо в чия собственост се намират. Развил е съображения относно естеството на
ипотечното право и ипотеката, правоотношенията между ипотекарния кредитор,
длъжника и ипотекарния длъжник, значението развалянето на договор за покупко-
продажба, сключен между „Агропродукт С.и“ ЕООД и Елица и Д.С.и, които
съображения са неотносими към преценката за допустимост на жалбата и няма
основание ВТАС да ги коментира.
При тази фактическа обстановка се налагат следните изводи:
2
Частната жалба на „Агропродукт С.и“ ЕООД и Д. П. СТ. е процесуално
недопустима, тъй като същите не са били страна в производството пред ОС, съответно
не са страна във въззивното производство и не разполагат с право на жалба срещу
постановения акт. Частната им жалба следва да бъде оставена без разглеждане и
производството по нея – прекратено. Частната жалба на Б. е процесуално допустима,
но разгледана по същество, тя е неоснователна.
Безспорно допустимостта на жалбата срещу действията на съдебен изпълнител
се извежда от изложените от жалбоподателя твърдения, а основателността на жалбата е
обусловена от успешното доказване на тези твърдения. В хипотезата на чл.435 ал.4
ГПК жалбата е допустима, ако жалбоподателят твърди, че се явява трето за
изпълнителното производство лице и че владее вещите, спрямо които е насочено
принудително изпълнение, към деня на запора, възбраната или предаването им. В
настоящия казус жалбоподателят Б. е обосновал жалбата си с твърденията, че тя, а не
длъжникът по изп. дело № 982/ 2021 г. „Агропродукт С.и“ ЕООД е собственик на
имотите, спрямо които е насочено изпълнението, защото договорът, с който
длъжникът се легитимирал като собственик бил развален с влязло в сила съдебно
решение, и че не е давала съгласие за обезпечаване на задължението на длъжника към
Банка ДСК ЕАД, при което изпълнението върху собствеността й е незаконосъобразно.
Освен горните твърдения жалбоподателката излага, че върху придобитите от нея имоти
има вписани ипотеки за обезпечаване задълженията на „Агропродукт С.и“ ЕООД към
Банка ДСК ЕАД /не споменава, че ипотеките обезпечават и задължения на длъжника
по изп. дело Д. П. СТ., от когото тя е закупила имотите/ и от факта на разваляне на
договора за придобиване на имотите /развален е договор за три от процесните шест
имота/ тя извлича извод, че ипотеките са й непротивопоставими. Т.е. тя признава, че
имотите, които е придобила, са обременени с ипотеки, но развива защитна теза, че
ипотечното право на взискателя е отпаднало по причина развалянето на договора или й
е непротивопоставимо. При тези твърдения правилно ОС – Ловеч е приел, че
жалбоподателката не е твърди да е трето лице, а твърди да е лице, придобило
ипотекирани имоти, и като такова тя се явява ипотекарен длъжник и разполага с
процесуалното право да обжалва действията на съдебния изпълнител в хипотезите на
чл.435 ал.2 ГПК, но не и по чл.435 ал.4 ГПК. Този негов извод е законосъобразен и в
съответствие с разясненията по т.2 на ТР № 4/2017 от 11.03.2019 г. на ВКС. ВКС
посочва, че независимо че в материалното отношение с кредитора този, който е дал
своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, поради
обвързаността му съгласно чл.429 ал.3 ГПК от субективните предели на издадения
срещу длъжника изп. лист той има идентично на длъжника в изпълнителното
производство процесуално качество и разполага с всички средства за защита, които
законът признава на длъжника, за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното
принудително изпълнение. Това, което е валидно за ипотекарния длъжник, е валидно и
3
за приобретателя на ипотекиран имот, защото съгласно чл.173 ал.1 ЗЗД ипотекарният
кредитор има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания
имот, в чиято собственост и да се намира той. Цитираното от жалбоподателя решение
на САС не е задължителна за съда практика, но независимо от това следва да се
посочи, че разгледаният в него казус, при който жалбоподателят е отричал изобщо да е
длъжник в това число и като приобретател на ипотекиран имот, не е идентичен с
настоящия. След като жалбоподателят не е трето за изпълнителното производство
лице, той не е легитимиран да обжалва действията на съдебния изпълнител на
основание чл.435 ал.4 ГПК, жалбата му е недопустима и не подлежи на разглеждане по
същество.
По отношение на молбата за спиране на насрочената публична продан
обжалваното определение, с което е прието, че тя е неоснователна, като краен резултат
е правилно, но не по съображенията, изложени от първоинстанционния съд. Тази
молба намира своето основание в чл.438 ГПК, която норма урежда правомощието на
съда в рамките на производство по чл.435 и сл. от ГПК да постанови спиране на
действията по изпълнението като временна обезпечителна мярка докато трае
разглеждането на жалбата срещу обжалваното изпълнително действие и до
приключване на производството по жалбата с окончателен съдебен акт с цел да не се
причинят на жалбоподателя вреди от евентуално незаконосъобразно принудително
изпълнение. Тази мярка не е идентична с обезпечителната мярка „спиране на
изпълнението“ по чл.397 ал.1 т.3 ГПК, която се допуска от съда като обезпечение на
възнамеряван или предявен иск и има действие до приключване на исковото
производство с влязъл в сила акт. Молбата за спиране по чл.438 ГПК може да бъде
преценена като основателна, ако съдът е сезиран с редовна, допустима и вероятно
основателна жалба срещу действията на съдебния изпълнител. В настоящия казус,
както вече бе посочено, жалба на Б. е процесуално недопустима, поради което и
искането за спиране на насрочената публична продан е неоснователно.
По изложените съображения жалбата на Б. се явява неоснователна. Обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Агропродукт С.и“ ЕООД и
Д. П. СТ. против Определение № 690/ 26.10.2021 г. по В.гр.д. № 491/ 2021 г. по описа
на ОС – Ловеч, като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по
В.ч.гр. дело № 41/ 2022 г. по описа на ВТАС по тази жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 690/ 26.10.2021 г. по В.гр.д. № 491/ 2021 г. по
4
описа на ОС – Ловеч.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС само в частта, с която е
оставена без разглеждане частната жалба на „Агропродукт С.и“ ЕООД и Д. П. СТ. – в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5