Р Е Ш Е Н И Е
№ 23 07.01.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети декември, две хиляди двадесета и първа
година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 2637 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от Т.Н.Т., ЕГН **********
***, против Решение № 31 от 18.10.2021 г., постановено по НАХД № 204 по описа
на Районен съд – Карнобат за 2021 г., с което е потвърден електронен фиш сер. К
№ 3322807 на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на Т.Н.Т., е наложено административно наказание глоба в
размер на 600 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2
във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденият с
него електронен фиш. Твърди се, че потвърденият фиш е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си
представител адвокат К., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Представя
писмени бележки по същество на спора. Не претендира разноски.
Ответникът по касацията ОД на МВР Бургас, редовно и
своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище
за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1
от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от АПК
и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е
приел от правна страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до
отмяната му, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз
основа на приложените по делото веществени доказателства, а именно снимки,
изготвени от заснемащата система, на които ясно се виждат датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на автомобила, както и мястото на
извършване на нарушението. Обсъдил е подробно възраженията на жалбоподателката,
като ги е счел за неоснователни. По изложените съображения е потвърдил
оспорения пред него санкционен акт, като законосъобразен.
Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно
въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за
издаване на електронен фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП
изисква нарушението да е установено и заснето с
техническо средство, след което в отсъствие на контролен орган и на нарушител
да се издаде електронен фиш. В конкретния случай нарушението е установено и
заснето с мобилна система за видеоконтрол, изправно техническо средство,
преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и снабдено
с удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед ангажираните по
делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и
заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че
установените с него факти, релевантни за административно-наказателната
отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната
действителност. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на
мобилна система за видеоконтрол,
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно
одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно мястото за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е
поставено мобилното АТСС и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.
Съдът е обсъдил и отговорил на всички наведени възражения
във въззивната жалба, с оглед на което настоящата инстанция, приемайки ги за
правилни не следва отново да преповтаря.
Нормата на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът/ползвателят
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай, след като
не е посочено лице, което е управлявало МПС, различно от наказаното, то АНО
правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на касатора в
качеството му на ползвател на процесния
автомобил, което обстоятелство се установява от представеното по делото
свидетелство за регистрация на л.а. „Мерцедес Ц 200“ с рег. № СН 5559 АС.
Неоснователни са и наведените от касатора възражения във връзка с предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове.
По силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно
постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от
влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване
между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на
съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/,
нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34
от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за
съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният
фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената
процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма.
В тази връзка и сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се прилагат
по аналогия при липса на изрична разпоредба. Приложима е обаче абсолютната
давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване
на нарушението, извършено на 16.01.2020 г. до настоящия момент не са изминали
четири години и шест месеца.
Преценявайки фактите РС-Карнобат е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради
което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 18.10.2021 г., постановено по НАХД № 204
по описа на Районен съд – Карнобат за 2021 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.