М
О Т И
В И
към присъда по НОХД №231/2019 година
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият В.Г.К., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********,е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление
по чл.206, ал.1 от НК,за това,че на неустановена дата в периода от 01.03.2016
г. до 07.05.2016 г. в гр.Б., област Софийска, ж.к.“Саранск“, противозаконно
присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.номер ***,
с номер на рама *** на стойност 1700.00 лева /хиляда и седемстотин лева/,
собственост на „***“ ЕООД, със собственик и управител В.П.П., ЕГН **********,
която владеел по силата на трудов договор № 104/12.08.2015г., сключен между В.Г.К.
и „***“ ЕООД, прекратен със заповед № ***г. и пълномощно от 12.08.2015г.,
издадено от В.П.П. в качеството и на управител на „***“ ЕООД на В.Г.К..
Производството по делото се провежда по реда
на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие,по чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно
заседание представителя на Б.ска районна прокуратура поддържа изцяло обвинението
така, както е повдигнато и предявено на подсъдимия В.Г.К. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК и счита, че от събраните в хода на досъдебното
производство и съдебно следствие доказателствени средства се установява по
категоричен начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Прокурорът
изтъква,че подсъдимия изцяло признава за установени фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Прокурорът счита,че от субективна
страна подсъдимия е извършил деянието под формата на пряк умисъл и деянието е
извършено при баланс на смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства и на същия предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода“
около минимума, което да се намали с 1/3 съгласно чл.58а от НК и да се отложи
по реда на чл.66 ал.1 от НК със съответен
срок. По отношение на веществените доказателства прокурорът счита, че
следва да се унищожат като вещи без стойност.
Защитникът на подсъдимия В.Г.К. -
адвокат И.С. от САК в съдебно заседание излага съображения,че с оглед
производството по което се развива процеса по чл.371, т.2 от НПК, с признаване
на всички факти и обстоятелства от подзащитния и, следва да се обърне внимание
само на наказанието.Адвокат С. прави изявление,че се присъединява към казаното
от представителя на БРП, че наказанието следва да бъде около или под минималния
размер предвиден в разпоредбата на чл.206 от НК и същото да се отложи при
условията на чл.66 ал.1 от НК за три годишен изпитателен срок.
Подсъдимият В.Г.К. в
съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатите му обвинения за
извършени престъпления по чл.206, ал.1 от НК, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, като производството се разглежда по
съкратената процедура по реда на чл.371,т.2 от НПК, възползва се от правото си
да не дава обяснения по делото и в
последната си дума изразява съжаление за извършеното деяние.
Съдът след като
прецени събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид самопризнанието на подсъдимия и
обстоятелството, че изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези
факти и с оглед проведената процедура на съкратено съдебно следствие по реда на
чл.373, ал.2 вр. чл.372,ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
Търговско
дружество „***“ ЕООД,със собственик и управител св.В.П.П. притежавало в
активите си лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ ***, с номер на рама ***.
В периода 2015г. - 2016 г. в търговско
дружество „***“ ЕООД работели св.Румен Стаменов Петров /съпруг на св.Валя
Петрова/, назначен на длъжност ръководител „Транспорт“, св.Надежда Славейкова
Несторова, назначена на длъжност „икономист“ и св.Стефан Симеонов Радованов,
назначен на длъжност началник „Гараж“.
На 12.08.2015г. подсъдимият В.Г.К. започнал
работа във „***“ ЕООД на длъжност „машинист пътно - строителни машини“, въз
основа на сключен трудов договор № ***г. и поради факта,че по това време живеел
в гр.Б., област Софийска, а седалището на „***“ ЕООД било в гр.София, а и с
оглед на обстоятелството, че длъжността му предполагала чести пътувания до
различни населени места, на подсъдимия В.К. още при постъпването му на работа,
му бил предоставен за ползване лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.номер ***,
с номер на рама ***. На 12.08.2015 г. св.В.П.П. в качеството си на управител на
„***“ ЕООД подписала пълномощно на подсъдимия В.К., по силата на което
последния имал право да владее и да управлява лекия автомобил. Св.Валя Петрова
и подсъдимия В.К. се договорили посоченият лек автомобил, собственост на
търговското дружество да домува пред къщата на подсъдимия К., в случаите, в които
същият се прибирал в гр.Б., област Софийска, ж.к.“Саранск“.
На 01.03.2016г. подсъдимия В.Г.К.
се явил в офиса на „***“ ЕООД в гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“, ул.“549-та“ и
заявил на св.Валя Петрова, че иска да напусне работа,при което св.Валя Петрова
му обяснила, че ще му бъде прекратен трудовия договор, но трябва да подпише
молба за напускане на работа и му казала да издаде зачислената му техника,
включително да върне лек автомобил „Фолксваген Венто“ е per.№***, с номер на
рама ***. Свидетели на проведения разговор между св.Валя Петрова и подсъдимия В.К.
станали св.Стефан Радованов и св.Надежда Несторова. Подсъдимият В.К. казал на
св.Валя Петрова, че ще отиде до автомобила, който се намирал на паркинга пред
офиса на „***“ ЕООД, за да донесе ключа и документите на същия, но понеже се
забавил доста дълго време, св.Валя Петрова му позвънила по телефона, за да
разбере какво се случва и при проведения разговор между двамата, подсъдимия
съобщил на св.Валя Петрова, че пътува за гр.Б., област Софийска, за да вземе
документите на лекия автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ ***, с номер на рама ***,
тъй като ги бил забравил в дома си. Въпреки, че поведението на подсъдимия В.К.
било доста странно, св.Валя Петрова и св.Стефан Радованов му се доверили и се
съгласили с действията му.
На 01.03.2016г. трудовия договор, сключен
между „***“ ЕООД и подсъдимия В.Г.К. бил прекратен със заповед № *** година.
Веднага след като си тръгнал
от гр.София, подсъдимия В.К. *** заедно с лек автомобил „Фолксваген Венто“ с
рег.№ ***, с номер на рама ***, и взел решение да продаде автомобила, тъй като
се нуждаел от парични средства,при което оставил лекия автомобил „Фолксваген
Венто“ с рег.№ *** пред заложната къща на своя приятел - св.Атанас Цветанов
Миков, находяща се в гр.Б., област Софийска, ж.к.“Саранск“. На неустановена
дата в периода от 01.03.2016г. до 07.05.2016г. подсъдимия В.Г.К. се срещнал със
св.Атанас Илиев Атанасов, с когото се познавали от известно време, поради
факта, че подсъдимия ремонтирал няколко
пъти автомобили, ползвани от св.Атанас Атанасов и при проведения разговор, подсъдимия
В.К. му предложил да му продаде лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№***, с
номер на рама *** за сумата от петстотин лева, който автомобил се намирал в гр.Б.,
област Софийска, ж.к.“Саранск“. Двамата отишли при автомобила, св.Атанас
Атанасов го огледал и го харесал, поради което още на същия ден дал сумата от
петстотин лева на подсъдимия В.К. и взел лекия автомобил. Подсъдимият К. продал автомобила на св.Атанас Атанасов
като му предоставил ключ за същия и свидетелство за регистрация част II с номер
***и когато св.Атанас Атанасов му
поискал и свидетелството за регистрация за посочения автомобил част I, подсъдимия
В.К. му обяснил, че ще го потърси и ще му го изпрати допълнително на посочен от
него адрес. Тъй като автомобилът по талон продължавал да е собственост на „***“
ЕООД, св.Атанас Атанасов попитал подсъдимия В.К. дали автомобила е негова
собственост, в резултат на което подсъдимия уверил св.Атанас Атанасов, че лек
автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№***, с номер на рама *** е негова
собственост и че нямало да има проблеми във връзка с сключване на договор за покупко
- продажбата на същия,но договор така и
не бил подписан между страните.
Св.Атанас Атанасов започнал
да ползва лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ СА 7651 АХ, с номер на рама ***
и се прибрал с него в гр.Твърдица, област Сливен, където бил адресно
регистриран по това време. В града св.Атанасов се срещнал със своя приятел -
св.Слав Йорданов Юнгарев и му се похвалил със закупения лек автомобил. Св.Слав
Юнгарев харесал лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ *** и поискал да го
закупи,при което.двамата със св.Атанас Атанасов се договорили и св.Слав Юнгарев
заплатил за посочения лек автомобил сумата от осемстотин лева и го получил.
Непосредствено след
07.05.2016г. св.Атанас Илиев Атанасов заминал в чужбина.
В същото време св.Валя Петрова,
св.Румен Петров и св.Стефан Радованов многократно звъняли по телефона на подсъдимия
В.Г.К., за да им върне притежавания от „***“ ЕООД лек автомобил „Фолксваген
Венто“ с рег.№ СА 7651 АХ, с номер на рама *** , но не успявали да се
свържат с него.
На 25.05.2016 г. св.Виктор Руменов Петров – син на св.Валя Петрова депозирал жалба от името на майка си в 05 РУ СДВР, в която описал случая и твърдял, че подсъдимия
В.К. се е разпоредил с чуждия за него лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№*** ,с номер на рама ***, собственост на „***“ ЕООД, на основание
на която жалба било образувано наказателно производство.
На неустановена дата през
есента на 2016 г. св.Слав Юнгарев продал лек автомобил „Фолксваген Венто“ с
рег.№ *** на св.Геро Йорданов Колев за части, като запазил за себе си двете
регистрационни табели на автомобила и свидетелството му за регистрация част ІІ.
На 28.03.2017г. служители на
МВР установили св.Слав Юнгарев, в резултат на което последният им разказал от
кого и по какъв начин лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ *** се е озовал
в него, като им предал с протокол за доброволно предаване двете регистрационни
табели и свидетелството му за регистрация част II с номер ***.
От
заключението на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, се установява,
че лекия автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ ***, с номер на рама ***,
собственост на „***“ ЕООД със собственик и управител св.В.П.П. ЕГН **********,предмет
на престъплението възлиза на стойност 1700.00 /хиляда и седемстотин/ лева.
При
проведеното разследване местонахождението на лек автомобил „Фолксваген Венто“ с
рег.№ СА 7651 АХ, с номер на рама *** не било установено.
Въз основа на изложените
обстоятелства от правна страна съдът приема,че
подсъдимия В.Г.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206,ал.1 от НК,за
което следва да носи предвидената в закона наказателна отговорност.
От обективна страна са
осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението по чл.206,ал.1
от НК,а именно : на неустановена дата в периода от 01.03.2016г. до 07.05.2016г.
в гр.Б., област Софийска, ж.к.“Саранск“, противозаконно присвоил чужда движима
вещ - лек автомобил „Фолксваген Венто“, с рег.номер ***, с номер на рама *** на
стойност 1700.00 /хиляда и седемстотин / лева, собственост на „***“ ЕООД, със
собственик и управител В.П.П. , ЕГН **********,
която владеел по силата на трудов договор № 104/ 12.08.2015г., сключен между В.Г.К.
и „***“ ЕООД, прекратен със заповед №***г. и пълномощно от 12.08.2015 г.,
издадено от В.П.П., в качеството и на управител на „***“ ЕООД на В.Г.К..Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия като в периода от 01.03.2016г. до
07.05.2016г. в гр.Б., област Софийска, ж.к.“Саранск“ обсебил държания от него лек
автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№ ***, с номер на рама ***, на стойност 1700.00
лева, собственост на „***“ ЕООД и се
разпоредил с него като го продал на св.Атанас Илиев Цветанов.
Подсъдимия
В.К. владеел и ползвал по силата на трудов договор № ***г., сключен между В.Г.К.
и „***“ ЕООД, и прекратен със заповед № ***г. и пълномощно от 12.08.2015 г.,
издадено от В.П.П. в качеството и на управител на „***“ ЕООД на В.Г.К.,процесния
лек автомобил,който не върнал на собственика при прекратяване на трудовия си
договор с него,а го продал на трето лице. Изложените фактически обстоятелства
се установяват по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
разследването писменни и гласни доказателства,които са обезпечени по
предвидения от закона ред.
От субективна страна подсъдимия
В.Г.К. е имал съзнанието за обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им - действал е
виновно, при форма на вина пряк умисъл - чл.11, ал.2 от НК.Подсъдимият е
съзнавал, че няма право да задържа лекия автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.номер ***, с номер на
рама ***,след прекратяване на договора с дружеството,тъй като не е негова
собственост ,но се е разпоредил като със своя вещ и е продал същия,като е
реализирал придобиване на парични средства – сумата от петстотин лева.
При определяне на вида и размера на наказанието
на подсъдимия В.Г.К. съдът съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство – чистото му
съдебно минало и добрите му характеристични данни,както и критичното отношение
към извършеното от него деяние и съжалението` за стореното от него,а също и отегчаващите отговорността обстоятелства – високата
стойност на предмета на престъплението и при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК му определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година. Съдът на основание чл.58а,
ал.1 от НК намали наложеното
наказание с една трета и го осъди на 8/осем/ месеца/ „лишаване от свобода“,,което на основание чл.66,ал.1 от НК
отложи за изтърпяване за изпитателен срок от три години,считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Съдът прие,че така наложеното наказание на подсъдимия ще въздейства на
същия за преосмисляне на поведението му и за неговото превъзпитание в отговорно
отношение с оглед на недопускане на престъпни прояви в бъдеще и ще изпълни
целите на генералната и специална превенция на закона.
Съдът постанови веществените доказателства -
два броя регистрационни табели, с рег. № ***и свидетелство за регистрация на
МПС част ІІ, с № ***, намиращо се на л.21, том ІІ от материалите по делото, да се върнат на собственика им „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Костенски водопад“
бл.47, вх.А, ет.6, ап.37.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №231/2019г. по описа на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :