Решение по дело №431/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20197160700431
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   E   Н   И   Е

№510

 

Гр. Перник, 10.12.2019 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар***, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 431/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на В.Т.Л. и В.Р.Л. *** срещу Заповед № 915 от 04.06.2019 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съставен констативен акт № 1-17/ТР-1633 от 06.02.2018 година е наредено на настоящите жалбоподатели да премахнат в срок до 30 дни след датата на влизане в сила на заповедта, строеж: „Подпокривно пространство и покрив“ на сграда с идентификатор ******, съгласно кадастралната карта на гр. Перник, намиращ се в УПИ XV-****, кв. 132 по плана на гр. Перник, кв. „***“, с административен адрес                гр. Перник, ул. „Средец“ № 16.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е постановена при съществени процесуални нарушения и е в противоречие с материалния закон. Молят съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 25.11.2019 година, жалбоподателите В.Т.Л. и В.Р.Л. редовно призовани не се явяват, представляват се от процесуалния си представител адвокат В.В. ***, която моли съда да отмени оспорената заповед по подробно изложени съображения в представени по делото писмени бележки. Претендират присъждане на направените по делото съдени разноски.

В проведеното съдебно заседание на 25.11.2019 година ответникът по жалбата – кмета на община Перник, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. Е., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Производството пред административния орган е започнало по повод подадено писмо вх. № 17/ТР-1633 от 11.05.2017 година от Д. А. Г., с която е сезирала кмета на община Перник за извършени неправомерни действия от настоящите жалбоподатели, а именно: извършени преустройства на подпокривно пространство и покрив без необходимите строителни книжа.

С Писмо изх. № 17/ТР-1633-2 от 07.06.2017 година община Перник е уведомила В.Т.Л. и В.Р.Л. /настоящи жалбоподатели/, че след извършена служебна справка в дирекция „Местни приходи и такси“ е установено, че собственици на имот с адрес гр. Перник, ул. „***“ № *** са посочените по – горе жалбоподатели, както и че на 20.06.2017 година ще бъде извършена проверка на място и по документи.

С Констативен протокол № 1-17/ТР-1633 от 20.06.2017 година оправомощени служители от общинската администрация при община Перник в присъствието на двамата жалбоподатели извършили проверка в имота им, при която констатирали, че видимо са направени укрепвания на подпокривното пространство, като са изградени ж.б. пояс с размери 7.20 м./6.00 м., височина 2.60 м. и колони 0.25/0.25 6 броя. По лицевата страна на сградата от ул. „***“ е изграден ж.б. пояс 1.50/0.90 под стрехата на покрива и покривна дървена конструкция 1.50/1.80. При проверката е предоставен нотариален акт, като по данни на собствениците след земетресението след 2012 година е започнало укрепване на подпокривното пространство на сградата, като все още строителството не е довършено.

С Писмо изх. № изх. № 17/ТР-1633-3 от 07.07.2017 година настоящите жалбоподатели, подателя на сигнала и началника на РО „НСК“ Перник при РДНСК са уведомени, че при извършената проверка на място е констатирано следното: извършва се строителство на подпокривното пространство,, като са изпълнени надзиди с дължина 7.20 м. и височина 0.90 м. по калканната и успоредната на нея стена. На северната и южната фасада е изпълнена тухлена зидария, укрепена конструктивно със стоманобетонни колони и пояси. На южната стена са изпълнени прозорци и врата, с изход към тераса, оформена върху таванската плоча. На северната стена е изпълнена тухлена стена с прозорец. С така посоченото писмо жалбоподателите са уведомени, че следва да предоставят строителни книжа за извършващото се строителство.

С Писмо изх. № 17/ТР-1633-4 от 18.08.2017 година община Перник е уведомила настоящите жалбоподатели, че на 14.09.2017 година ще бъде извършена нова проверка на място, тьй като не са предоставени необходимите документи за извършеното строителство.

С Констативен протокол № 2-17/ТР-1633 от 14.09.2017 година оправомощени служители от общинската администрация при община Перник в присъствието на двамата жалбоподатели констатирали, че състоянието на обекта е същото като установено при предходната проверка на 20.06.2017 година. При проверката са представени допълнителни документи, а именно: нотариален акт № 142, том ІІ, дело № 629 от 16.03.1995 година, нотариален акт № 39, том І, рег. № 1834, дело № 233 от 26.06.2000 година, скица № 15-335961 от 14.07.2017 година, удостоверение за идентичност, конструктивно становище от инженер С. В. от 03.07.2012 година, конструктивно становище от инженер М.П. от 09.10.2012 година и декларация от 01.09.2017 година. От конструктивно становище, изготвено от инженер С. В. от 03.07.2012 година се установява, че покрива е двускатен, с дървена конструкция лежащ върху тухлен надзид по фасадните стени и таванската ж.б. плоча, като покривната конструкция се нуждае от спешен ремонт, за да се избегне наводнение на етажите и увреждане на основните конструктивни елементи. Препоръчано е да се укрепи тухления зид, като фасадните колони продължат до ниво покрив и върху тухления зид се направи ж.б. пояс от бетон В20, армиран, да се монтират допълнителни столици от надзида и се подпрат с вертикални опори. С конструктивно становище от инженер М. П. от 09.10.2012 година е установил, че има слаби пукнатини, три разрушени комина и счупени керемиди по ската.

Със Заповед № 1 755 от 09.10.2017 година кмета на община Перник е назначила поименна комисия, която на 07.11.2017 година да направи обстоен оглед на обект „Масивна жилищна сграда“, намираща се в УПИ ХV-***, кв. ***, по плана на гр. Перник, кв. „***“, представляващ имот с идентификатор ************** по кадастралната карта на гр. Перник, с административен адрес ул. „***“ № ***.

С Констативен протокол № 3-17/ТР-1633 от 07.11.2017 година оправомощени служители от общинската администрация при община Перник в присъствието на двамата жалбоподатели и подателя на сигнала констатирали, че при направено подробно заснемане на покрив и подпокривно пространство на процесната сграда всички изградени масивни стоманобетонови пояси са изпълнени отделно, без да има монолитна връзка между тях, като връзките на крайните точки на поясите са осъществени чрез анкерни арматурни железа. Установено е, че са изпълнени стоманобетонните колони, насадени в съществуващата стоманобетонна плоча с дебелина 0.10-0.12 м. Върху плочата е изграден пълнеж от строителни отпадъци с дебелина 0.25 м. Отворът за изход към подпокривното пространство е допълнително разширен с приблизително 1 кв.м., чрез разбиване на стоманобетонната плоча и изрязване на армировката, без допълнително укрепване.

С Възражение вх. № 17/ТР-1633-7 от 29.11.2017 година настоящите жалбоподатели са изразили несъгласие с констатациите по извършената проверка на 07.11.2017 година.

С Протокол от 03.01.2018 година комисия в състав: главния архитект на община Перник, началника на отдел „Правно обслужване“ и старши специалист в отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ е отхвърлила възражението на настоящите жалбоподатели, като е приела, че при извършените три проверки покрива е многоскатен, разположен върху тухлен надзид по фасадните стени и таванската стоманобетонна плоча. Всички изградени масивни стоманобетонови пояси в подпокривното пространство са изпълнени отделно, без да има монолитна връзка между тях, като връзките на крайните точки на поясите са осъществени чрез анкерни арматурни железа. Изпълнени са стоманобетонните колони, насадени в съществуващата стоманобетонна плоча с дебелина 0.10-0.12 м. Върху плочата е изграден пълнеж от строителни отпадъци с дебелина 0.25 м. Отворът за изход към подпокривното пространство е допълнително разширен с приблизително 1 кв.м., чрез разбиване на стоманобетонната плоча и изрязване на армировката, без допълнително укрепване. Покривът и подпокривното пространство са преустроени без да са предоставени необходимите строителни книжа. Комисията е предложила на кмета на община Перник да издаде заповед за премахване на строежа.

С Констативен акт № 1-17/ТР-1633 от 06.02.2018 година работна група от община Перник е извършила проверка на обект „Подпокривно пространство и покрив“ на сграда с идентификатор ****************** по кадастралната карта на гр. Перник, намиращ се в УПИ ХV-***, кв. *** по плана на гр. Перник, при която е установено, че имота е собственост на В.Т.Л. и В.Р.Л. /настоящи жалбоподатели/, с възложители последните, при непредставено разрешение за строеж. Установено е, че покрива на сграда с идентификатор 55871.505.420.1 е многоскатен, разположен върху тухлен надзид по фасадните стени и таванската стоманобетонна плоча. Всички изградени масивни стоманобетонови пояси в подпокривното пространство са изпълнени отделно, без да има монолитна връзка между тях, като връзките на крайните точки на поясите са осъществени чрез анкерни арматурни железа. Изпълнени са стоманобетонните колони, насадени в съществуващата стоманобетонна плоча с дебелина 0.10-0.12 м. Върху плочата е изграден пълнеж от строителни отпадъци с дебелина 0.25 м. Отворът за изход към подпокривното пространство е допълнително разширен с приблизително 1 кв.м., чрез разбиване на стоманобетонната плоча и изрязване на армировката, без допълнително укрепване. Покривът и подпокривното пространство са преустроени без да са предоставени необходимите строителни книжа. Констатациите са направени в отсъствието на възложителя на строежа, като е указана възможността за подаване на възражение. Констативният акт е връчен на жалбоподателите на 19.02.2018 година, срещу който не са подадени възражения, видно от констативен протокол от 06.03.2018 година.

Със Заповед № 915 от 04.06.2019 година на кмета на община Перник /предмет на съдебен контрол/ на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съставен констативен акт № 1-17/ТР-1633 от 06.02.2018 година е наредил на настоящите жалбоподатели да премахнат в срок до 30 дни след датата на влизане в сила на заповедта, строеж: „Подпокривно пространство и покрив“ на сграда с идентификатор *****************, съгласно кадастралната карта на гр. Перник, намиращ се в УПИ XV-***, кв. *** по плана на гр. Перник, кв. „***“, с административен адрес гр. Перник, ул. „***“ № ***

По делото е прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно – техническа експертиза от вещото лице инженер А.Ц., от което се установява, че общата площ на покрива е 112 кв.м., подпокривното пространство е 44 кв.м., покрива е многоскатен, дървена конструкция с керемиди, капаци и улуци, като има обособени три ската, а в средата по – висока част. Строителни книжа не са представени. Вещото лице е установило, извършването на следните СМР: укрепване на конструкцията на покрива – стоманобетонни греди, колони, направа на зидария, направа на покривна конструкция с нови елементи, поставена изолация. Направеното укрепването е свързано с промяна и засягане на конструктивните елементи на сградата. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно и компетентно дадено.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите С. М. В. и Н. Б. Н., водени от страна на жалбоподателите. От показанията на свидетеля В. се установява, че е изготвил конструктивното становище през 2012 година, вследствие на земетресението. Заявява, че е извършен ремонт на покривната конструкция, на надзида, като покрива е бил двускатен. Не знае дали са спазени разпоредбите на ЗУТ. Свидетелят Н. заявява, че покрива не се различава визуално от предишния, като не знае кога е извършван ремонт, както и не знае сегашния покрив да е като предишния. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като не кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, взаимно си противоречат и не кореспондират със заключението на вещото лице.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирани лица, адресати на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От правна страна:

Кметът на общината осъществява административен контрол по устройство на територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от кмета на община Перник във връзка с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Въз основа на изложеното се приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваният акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на жалбоподателите. Т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за неговата законосъобразност, а това задължава административния орган при неговото издаване да съблюдава предвидените от законодателя изисквания и условия. Формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадени при неспазването й административни актове – чл. 146, т. 2 от АПК. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на това основание.

По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо органът да бъде сезиран, за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконно строителство да се съставя в присъствие на нарушителя, макар че в конкретния случай това е направено в присъствието на жалбоподателите и е отразено в констативните протоколи. За последващите проверки и резултатите от тях те също са били уведомявани с писма, но оспорване на съдържанието на протоколите няма. Такова не се прави и в настоящото производство. Отделно, описанието в обстоятелствената част на заповедта съответства на констативните актове, а последните имат доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. В този смисъл, нарушение на административнопроизводствените правила не се установява, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби:

В настоящият случай липсва както одобрен проект, така и разрешение за строеж, доколкото по време на проверката служителите по контрол на строителството на територията на община Перник не са установили наличие на документи, удостоверяващи законността на строежа. Строителни книжа за обекта не са представени и от жалбоподателите, в чиято тежест е да докажат наличието на инвестиционния проект и/или издаденото разрешение за строеж.

Обемът на извършените при проверката на контролните органи СМР са описани в раздел ІІІ на съставения Констативен акт № 1-17/ТР-1633 от 06.02.2018 година, ясно видим е и от снимковия материал към акта, като описанието и изображенията недвусмислено сочат, че извършените СМР, далеч надхвърлящи хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, при която не се изисква издаване на разрешение за строеж. Констативният акт по  чл. 225а, ал. 2 ЗУТ представлява доказателство за посочените в него обстоятелства. Констатациите на техническите органи са потвърдени и не са опровергани от събраните по делото доказателства, включително и от неоспореното от страните заключението по извършената съдебно – техническа експертиза, което е определящо за законосъобразността на оспорения административният акт. Безспорно от заключението се установява, че покрива е многоскатен, а извършените СМР: укрепване на конструкцията на покрива – стоманобетонни греди, колони, направа на зидария, направа на покривна конструкция с нови елементи, поставена изолация е свързано с промяна и засягане на конструктивните елементи на сградата. Жилищната сграда е била с двускатен покрив към 2012 година, при изготвяне на конструктивните становища от инженер М. П. и от инженер С. В., вследствие на земетресението през месец май 2012 година, като за новоизградения многоскатен покрив не са налични строителни книжа – одобрен проект и разрешение за строеж. Извършените СМР – изградени масивни стоманобетонови пояси в подпокривното пространство са изпълнени отделно, без да има монолитна връзка между тях, като връзките на крайните точки на поясите са осъществени чрез анкерни арматурни железа, изпълнени са стоманобетонните колони, насадени в съществуващата стоманобетонна плоча с дебелина 0.10-0.12 м., като върху плочата е изграден пълнеж от строителни отпадъци с дебелина 0.25 м., както и отворът за изход към подпокривното пространство е допълнително разширен с приблизително 1 кв.м., чрез разбиване на стоманобетонната плоча и изрязване на армировката, без допълнително укрепване. Така извършените СМР – изграден бетонен пояс над тухления надзид и цялостна подмяна на елементите на дървената покривна конструкция представляват „реконструкция“ съгласно дефиницията на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, а не „текущ ремонт“ съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тьй като е засегната конструкцията на сградата. Следва да се приеме, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Незаконен е този строеж, който е извършен без да са издадени необходимите строителни книжа, като задължителен документ за започването му е издаването на разрешение за строеж. В конкретния случай се касае за изграждане на покривна конструкция на жилищна сграда, за извършването на която е необходимо разрешение за строеж. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Не се спори, че в случая за новоизградения покрив разрешение за строеж не е издадено, то тогава същия представлява незаконен строеж. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че е извършен текущ ремонт. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, касаеща текущ ремонт на сгради по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, тъй като при текущия ремонт не се засяга конструкцията на сгради, а в случая е налице такова засягане. Приложението на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ е обусловено от извършване на СМР в изпълнение на неотложни аварийни и възстановителни работи, при които строителни книжа се издават по време на строителството. По делото липсват доказателства за иницииране от страна на жалбоподателите на процедура по издаване на такива строителни книжа, съпътстващи строежа. От друга страна съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателите за приложимост на чл. 148,  ал. 6 от ЗУТ, съгласно която при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. В ЗУТ липсват легални дефиниции за бедствия и аварии, но такива се съдържат в Закона за защита при бедствия, съгласно чл. 2 от посочения закон „бедствие“ е значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото. Следва да се отбележи и това, че дори в ситуации на бедствие, каквото е земетресението от месец май 2012 година на територията на гр. Перник, разрешението за строеж е необходимо за законното му реализиране, макар издаването му в тези случаи да е допустимо при облекчен режим.

За изчерпателност следва да се посочи, че дори и да бъдат възприети твърденията на жалбоподателите, че ремонтът на покрива е направен, за да се възстанови след земетресението, те не променят основния извод, че за извършеното е било необходимо издаването на строителни книжа. За основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДТ на ЗУТ също се изисква разрешение за строеж. Извършването строежа без такива го прави незаконен строеж. Причините, поради които се налага извършването на ремонт са без значение, когато се преценява необходимостта от издаването на строителни книжа. Изискването за издаване на разрешение за строеж гарантира безопасността и сигурността на извършеното. В този смисъл определяйки строежа като незаконен, административният орган е действал в съответствие със изискванията на закона.

Предвид установеното време на извършване на строителството, след 2012 година, което не се отрича от жалбоподателите, въпросът за търпимост на строежа е ирелевантен за настоящото производство предвид посочените дати в § 16 от ПР на ЗУТ, § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

При така установените факти настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № 915 от 04.06.2019 година, издадена от кмета на община Перник, е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването й, при спазване на материалноправните разпоредби, административно производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Целта на ЗУТ като специален закон за контрол върху строителството и въведената с този закон нетърпимост към незаконното строителство обвързва органа със задължението да разпореди премахването на незаконния строеж, от което следва, че тази законова цел не би могла да бъде постигната по друг, по – благоприятен за извършителя, начин, поради което с издаването на процесната заповед не се нарушава принципа на съразмерност /чл. 6 от АПК/.

С оглед на гореизложеното се налага извода, че оспорваната заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата, като последният е направил искането си своевременно и е представил е списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Жалбоподателите не са направили възражение по чл. 78,  ал. 8 от ГПК, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от наредба за заплащане на правата помощ жалбоподателите следва да заплатят на ответника по жалбата направените съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Л. и В.Р.Л. *** срещу Заповед № 915 от 04.06.2019 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съставен констативен акт № 1-17/ТР-1633 от 06.02.2018 година е наредено на настоящите жалбоподатели да премахнат в срок до 30 дни след датата на влизане в сила на заповедта, строеж: „Подпокривно пространство и покрив“ на сграда с идентификатор ****************, съгласно кадастралната карта на гр. Перник, намиращ се в УПИ XV-***, кв. *** по плана на гр. Перник, кв. „***“, с административен адрес                гр. Перник, ул. „***“ № ***, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.Т.Л. и В.Р.Л. *** да заплатят по сметка на община Перник сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14дневен срок от връчването му на страните.

 

Съдия:/п/